ГЛАВА 17: Вяра в сърцето и изповед с устата

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Римляни 10:9 

Спасението не се основава на това, че сте святи. То се основава на вярата в сърцето и изповедта с устата. Това, разбира се, е много повече от просто изричане на няколко думи. Това говори за твърдо посвещение, пълно упование и абсолютно доверие в Исус Христос като ваш Господ и Господар. Вие зависите от Него за спасение. Какъв страхотен пасаж от писанието!

Този стих обаче почти се е превърнал в религиозно клише. Станали сме толкова запознати с него, че не разбираме важността му. Но религиозните хора, на които Павел пишеше, разбираха.

Това беше в пълно противоречие с методите, които те учеха за спасение. Те поучаваха базирана на изпълнение система от дела. Те имаха строг график на святост и спазваха всички тези ритуали и закони. Те бяха на бягаща пътека от работа, работа, работа. Тогава Павел дойде и проповядва: „Всичко, което трябва да направите, е да направите Исус свой Господ и да повярвате в сърцето си, че Той е възкресен от мъртвите. Той ще живее във вас и вие ще бъдете спасени. Просто го приемете чрез вяра.“ Това беше радикално за евреите от онова време.

Все още е радикално и за много хора днес! Много хора просто не искат да повярват, че само вярата в Исус произвежда спасението. Те също вярват, че трябва да бъдат святи. Но това не е това, което Павел казваше тук.

Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.

Римляни 10:10

Това е вяра в сърцето и изповед с устата. Това не е просто изричане на думи. Много хора днес повтарят това, което се нарича „Молитвата на грешника“, но те просто произнасят думи. Това са правилните думи, но  ако не идват от сърце на вяра, това е просто мед, който звънти и кимвал, който дрънка. Първо го вярвате в сърцето си. След това го изричате с устата си. Това е комбинация от двете. Трябва да има външна изповед от ваша страна, но тя работи само след като имате искрена вяра.

Ревностен в Уелс

Понякога всъщност просто караме хората да повтарят след нас, без наистина първо да повярват в това в сърцето си. Нашата пътуваща група в Уелс извършваше улично служение. Пеехме и се събра цяла тълпа. Някои от нас работеха сред тълпата и споделяха Евангелието с хората. Един човек от нашата група беше ревностен. Той свидетелстваше на всичко, което се движеше! Въпреки че имаше добро сърце, той не знаеше точно правилния начин да го направи.

Докато този човек говореше на една жена, която стоеше точно зад мен, аз слушах как той представяше Евангелието. Той наистина се опитваше усилено да я накара да се моли с тази молитва с него. Накрая тя се предаде и каза: „Добре“.

„Сега повтаряй след мен: Изповядвам с устата си Господ Исус Христос…“

„Изповядвам с устата си Господ Исус Христос…“

„И аз вярвам в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите…“

Пауза… „Не мога да се моля с това.“

„Защо не?“

„Защото не вярвам, че Исус е оживял от мъртвите. Вярвам, че Той е бил историческа личност, но не и че е бил възкресен от мъртвите. Всичко това е просто лъжа.“

Така че този млад човек, който се опитваше толкова много да я заведе при Господ, каза: „Е, няма значение в какво вярваш. Просто кажи тази молитва след мен и ще бъдеш спасена!“

Трябваше да се намеся и да му кажа: „Не, това не е начинът, по който трябва да го правиш. Според Словото, има значение какво вярваш в сърцето си. Не е просто да изричаш думите, дори ако те са правилните думи. Със сърцето се вярва и с устата се прави изповед.“

Придържайте се към Евангелието

Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

Римляни 10:11

Когато наистина вярвате от сърцето си, Бог никога няма да ви разочарова. Той е верен. Ако изповядвате с устата си и повярвате в сърцето си, ще се спасите.

Това не говори само за първоначалното преживяване на новорождението. Това също така означава всичко, което идва в резултат на това, което направи Исус Христос — изцеление, освобождение и преуспяване. Ако имате нужда от изцеление в тялото си, всичко, което трябва да направите, е да изповядате с устата си и да повярвате в сърцето си и според Библията ще бъдете изцелени. Ако сте направили това и не сте видели проявено изцеление, тогава по един или друг начин във вашата вяра има недостатък. Придържайте се към Евангелието, размишлявайте върху тези неща и разберете, че Бог вече го е направил. Вие сте мъртви за греха — и следователно мъртви за болестта и бедността. Във вашия новороден дух вие вече сте получили вашето изцеление, финансово снабдяване или каквото и да е, в което вярвате. В момента, в който естественият ви ум се обнови за истината на Божието Слово, тя ще започне да се проявява във физическата сфера.

Бог вече е осигурил — чрез изкуплението на Христос — всичко, от което някога ще имаме нужда. Сега от нас зависи да повярваме и да приемем. Моето изучаване на Ефесяни, озаглавено Вече го имате! разглежда по-отблизо тази истина и разкрива практическо прозрение, което наистина ще улесни и ускори вашето получаване от Бог. Заедно с моето поучение Дух, душа и тяло, аз вярвам, че Вече го имате!^[1] съдържа някои от най-полезните истини, които Бог някога ми е показвал. Без да разберете тези жизненоважни истини от Божието Слово, вие няма да можете да изпитате много от това, за което Исус умря, за да осигури.

Няма разлика

Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

Римляни 10:12

В Божиите очи няма разлика между онези, които са живели свят живот и онези, които са извършили много грехове. Същият достъп до Него се предоставя въз основа на вярата. Човекът, който не е живял свято, ще има повече проблеми в този живот от този, който е живял. Но що се отнася до взаимоотношението ви с Бог, единственият път към Него за всеки е по благодат чрез вяра. Няма значение дали сте живяли свято или не, ако можете да освободите вярата в това, което е направил Исус Христос, можете да получите ползите от спасението.

Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

Римляни 10:13

Това важи както за първоначалното преживяване на новорождението, така и за продължаващото получаване до края на живота ви на всичко, което Христос е осигурил за вас чрез Своята смърт, погребение и възкресение. Защото всеки, който призове името на Господа, ще бъде простен, изцелен, освободен, преуспяващ – всяка полза, която е наша чрез това, което направи Исус Христос, идва при нас по благодат чрез вяра.

Откажете се от бягащата пътека

Павел също обсъжда тези два различни вида праведност във Филипяни 3-та глава. По същество той каза: „Някой разчита ли на собствения си свят живот за правилно стоене пред Бог? Ако някой можеше, това трябваше да съм аз. Обрязан съм на осмия ден, роден от племето на Израел, от племето на Вениамин. Никой не беше по-евреин от мен! Що се отнася до моите познания и практикуване на закона, бях сред елитната религиозна група, известна като фарисеите. Целият ми живот беше погълнат от легалистично спазване на закона. Що се отнася до ревността, аз активно гонех и преследвах последователите на Исус. Бях безупречен по отношение на закона. Може да не съм спазил всички правила, но със сигурност не беше, защото не съм опитал. Дадох всичко от себе си. Тичах по тази плътска бягаща пътека с цялото си сърце“. (Филипяни 3:4-6.)

Какво се случи, което накара Павел да се откаже от бягащата пътека. 

Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос. А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос.

Филипяни 3:7-8

Павел казваше: „Имах стандарт за святост, който никой не можеше да надмине. Никой не беше по-ревностен и усърден от мен. Но аз се отказах от всичко заради Христос.“ Ето причината на Павел да се откаже от всичко.

А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вярата в Христос – правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

Филипяни 3:8-9

В този пасаж Павел казваше, че праведността, която идва чрез Исус, е безкрайно по-голяма от всяка праведност, която някога би могъл да получи сам. Всъщност Павел каза същите неща във Филипяни 3-та глава, както и в Римляни 9-та и 10-та глави. Той се отказа от всичко — от цялото си доверието в собствената си доброта и святост — за да може да бъде намерен в Христос. Това означаваше да не се намери със себеправедност, а с праведността, която идва чрез Исус — чрез вяра в Него.

Праведността, която Бог ни дава при спасението, е безкрайно по-голяма от всяка праведност, която някога бихме могли да получим сами. Независимо колко добри бихме могли някога да бъдем, нашата святост все още е ограничена и несъвършена. Но правдата, която идва от Бог чрез вяра, е съвършена. Това е Неговата праведност!

За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт, за да мога някак да достигна до възкресението на мъртвите.

Филипяни 3:10-11

Павел казваше: „Имах стандарт на праведност, който надхвърляше всеки от моите критици, но това не ми помогна. Нямах истинска радост или мир в живота си, докато не спрях да разчитам на себе си и започнах да вярвам в Божията праведност. Това, което пречи на религиозните хора да изпитат мир с Бог, е фактът, че в сърцата си те се доверяват на себе си. Правейки това, те не се подчиняват на праведността, която идва от Бог.“

Вдигнете бялото знаме

Тези истини, които обсъдихме в това кратко резюме на книгата  Римляни, все още са също толкова уместни днес, колкото са били и когато Павел ги е писал. Сегашната ни религиозна система кара хората да се доверяват на собствената си доброта и представяне за правилни взаимоотношения с Бог. Никога не можем да бъдем достатъчно добри, за да накараме Бог да ни дължи правилно стоене. Той трябва да ни го подари. Никой не е достатъчно добър, за да спечели взаимоотношение с Бог чрез представянето си. Фактът, че се доверяваме на собственото си представяне, е причината, поради която сатана може да ни победи.

Дяволът не идва при нас и не критикува Божиите способности. Той просто ни казва, че Господ няма да използва силата Си в наша полза, защото сме много жалки. Така че всъщност не е въпросът дали Бог има способността, а по-скоро Неговото желание да използва способността Си за нас. Причината, поради която се съмняваме в Божията воля, е защото мислим, че Той се движи в живота ни пропорционално на нашето представяне. Ние сме под манталитета на закона. Въпреки че сме новородени и не принасяме старозаветни жертви за греха си, не получаваме белега на обрязване в телата си или не се молим по три пъти на ден, все още имаме същия манталитет.

Пътуваме по същия път до една и съща дестинация. Всичко, което сме направили, е че сме сменили превозните средства. Вместо да вземем всички тези правила и разпоредби от Стария завет, ние сме си избрали няколко от тях и сме добавили още. Обичайните превозни средства днес включват да бъдеш кръстен по определен начин, да принадлежиш към определена църква, да четеш Библията си един час на ден, да си свят, да не носиш бижута, да имаш определена дължина на роклята си, да натрупаш косата си на главата и да не носиш грим, между другото. Трябва да правите това и не можете да правите това.

Ако основавате приемане ви от Бог на някое от вашите действия, тогава вие не вярвате в Евангелието. Може да не мислите, че е закон, защото не е Еврейска традиция, но това все още е манталитет на закона. Това е същото нещо, само че е заменено с други елементи.

Това е самата причина защо толкова много хора са разочаровани днес. Те не се наслаждават на мира и победата, които Бог носи. Те не са разбрали, че спасението е дар. Вместо да се опитваме толкова много да правим всички тези неща, ние просто трябва да се откажем, да вдигнем бялото знаме на предаването и да започнем да се доверяваме на Божията благодат.

Когато правите това, сатана не може да ви осъди. Няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус и ходят по Духа. Когато сте новородени и ходите по Духа, вие не изпитвате разочарованието от опитите да угодите на Бог със собствените си усилия. (Римляни 7-8.) Нека чисто новата природа на вашия новороден дух тече през вас. (Гал.атяни 2:20.) Когато го направите, Исус живее чрез вас и вие се радвате на свобода. Нищо не може да ви осъди или да излезе успешно срещу вас.

Има ниво на победа, което повечето християни никога не са достигнали, защото все още са толкова склонни към закона и се опитват да угодят на Бог със собствените си усилия. Когато се провалят, сатана идва и ги осъжда, казвайки: „Ти жалко нещо! Бог няма да го направи заради теб“.

Смесете с вяра

Евангелието разсейва тази измама. Това ни връща към мястото, където осъзнаваме, че Бог все още не е имал някой, който да е квалифициран да работи за Него. Той се движи в живота ни поради милост и благодат, а не заради справедливост. След като разберете това, Божията любов ще изобилства в сърцето ви повече от всякога. След като разберете Евангелието, любовта идва. И след като разберете Божията любов, вашата вяра ще работи, защото вярата работи чрез любов. (Галатяни 5:6.)

Как може да се съмнявате в Онзи, Който ви възлюби толкова много, че даде Своя единствен Син за вас, докато още бяхте грешници? Колко повече ви обича Бог сега, когато сте новородени? Въпреки че все още не сте всичко, което трябва да бъдете, вие сте Негови деца и Той ви обича.

Ако можехте да приемете най-великото от всички чудеса — преживяването на новорождението — когато сте били грешници, отделени от Бог, нищо не вървеше добре за вас, сега, когато сте новородени, колко повече трябва да можете да видите тези малки неща като изцеления на болести, освобождаване от демони и чудеса на снабдяване? Тези неща бледнеят в сравнение с получаването на първоначалното новорождение!

Ако можехме наистина да разберем това и да започнем да ходим в Божията благодат, нашата вяра ще изобилства. Ще последва победа и ние ще разберем, че Евангелието наистина е Божията сила за спасение за всеки, който вярва. Но трябва да повярвате. Евангелието не произвежда автоматично. Трябва да се смеси с вяра.

Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха.

Евреи 4:2

Трябва да познаваме Евангелието, да разбираме Евангелието и да вярваме  Евангелие. Тогава това Слово ще ни ползва.

Татко, обичам те!

Надявам се, че това изучаване на Посланието към римляните наистина ви е отворило очите за истината, че Бог ви обича независимо от вашето представяне. Това разбиране не ви освобождава да грешите, но ви освобождава от грях. Когато разберете Божията доброта, господството на греха над вас е прекъснато и вие сте водени към покаяние. Моля се Бог да ви даде откровение за това точно сега, така че умът ви да може да бъде обновен за тази страхотна духовна реалност. Нека тези истини работят в живота ви до такава степен, че да сте много по-съзнателни за праведността, отколкото за греха. (Евреи 10:2.)

В светлината на всичко, което Господ току-що ви разкри за взаимоотношението ви с Него, защо не отделите малко време точно сега, за да се помолите?

„Татко, благодаря Ти, че Си ме направил праведен чрез вяра в Твоя Син. Благодаря Ти, че Си ми дал правилно стоене пред Теб като безплатен дар. Моля те, помогни ми да разбера по-пълно тези истини и да ги прилагам в ежедневния си живот. Искам да Те прославя със святост, но по правилната причина. Чрез вяра приемам тези истини от Твоето Слово в сърцето си. Благодаря Ти, че Си толкова добър към мен. Обичам Те!“

Бележки:

^[1] Дух, душа и тяло и Вече го имате! се предлагат под формата на книга, касета или компактдиск и могат да бъдат поръчани чрез моето служение на адрес http://www.awmi.net/store или чрез информацията ми за контакт в края на тази книга. Също така MP3 аудио файловете са достъпни за безплатно изтегляне на моя уебсайт.