ГЛАВА 3: Целта на закона

В Римляни 2-ра глава Павел започва да преследва тези евреи, които уповаваха изцяло на своята доброта, като казва: „Вие сте точно толкова виновни колкото другите хора. В допълнение към това интуитивно знание, което всеки има, на вас ви е даден и Божия закон. Не само, че имате вътрешно свидетелство, но имате и външно свидетелство. Следователно вие сте двойно виновни!“

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Римляни 2:4

Божията доброта е, което кара хората да се покаят — а не гневът Му. Възможно е Божия гняв да привлече вниманието им, но той не може да промени сърцата им. Единствено добротата и милостта Му могат да го направят.

С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

Притчи 16:6

Страхът от Бог може да накара някой да намали греховете си, но не може да го очисти от беззаконието. Милостта и истината са необходими за това. Човека действително може да бъде доведен до мястото на осъзнаване на нуждата си от спасение чрез проповядване за Божия гняв и съд. Но това е безсилно да промени живота му. Божията доброта е, която води хората към покаяние.

Виновни!

Това е, с което се занимава Павел в Римляни 2-ра глава. Тези юдеи презирали тези нерелигиозни хора, понеже те не спазвали ритуалите и святите стандарти на закона. Те насочвали пръстите си и казвали: „Няма начин, по който можете да бъдете приети от Бог!“ Павел обръща масите и заявява: „Вие правите по-лошо на себе си. Понеже ви е дадено по-висше знание за Божиите праведни стандарти чрез закона в допълнение към вашето интуитивно знание, вие сте двойно виновни! Вие сега имате умствено разбиране за това какво се изисква за съвършенството и знаете, че не го спазвате.“ Целта на това разбира се е да им затвори устите.

Павел обобщава всичко това в глава 3-та, като казва: „Няма значение дали си евреин или езичник, дали си религиозен или не — всички са виновни пред Бог. Религиозния човек действително няма вътрешна следа. Религията не ви прави да сте по-близо до Бог. Тя всъщност ви прави по-отговорни — виновни — от човека, който не е научил всички тези праведни стандарти.

Както е писано: „Няма праведен нито един, няма никой разумен, няма кой да търси Бога.“

Римляни 3:10-11

В контекст това, което Павел казва е, че нито нерелигиозните нито религиозните мотат да застанат пред Бог. Нерелигиозните не могат да претендират за пълно невежество поради интуитивното им знание, а религиозните хора не могат да претендират за приемане и да изискват взаимоотношение с Бог, понеже са отпаднали от самото нещо, което знаят, както умствено, така и интуитивно.

Законът е за кого?

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един….А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

Римляни 3:12, 19

Павел вече е казал, че Евангелието — добрите новини за Божията благодат и милост — е това, което произвежда спасение. Спасението е всичко, от което се нуждаете — прощаване на греховете, изцеление, освобождение и преуспяване. Това е дар, а не нещо, което спечелвате.

Той също е показал, че нерелигиозните хора вече имат знание за Божия гняв и по този начин са двойно виновни. Ние всички сме виновни пред Бог. Това е, което Павел казва. След това той се връща към религиозните хора, по-конкретно към еврейската нация и казва някои поразителни неща.

А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона.

Римляни 3:19

Какво радикално изявление! Някои хора си мислят, че закона е даден за всички. Не, законът беше даден за религиозните евреи. Той беше завет между Бог и евреите. Законът никога не е бил предназначен за езичниците. Еврейските християни казваха, че езическите вярващи трябва да се обърнат към юдаизма и да спазват всички тези закони преди да могат да станат християни. Павел казва, че законът дори не е даден за езичниците.

Всяка уста е затворена

И така, каква беше целта на закона? Според апостол Павел неговата цел е напълно противоположна на това, което повечето хора си мислят. Той ни разкрива това в Римляни 3-та, 4-та и 5-та глава. В римляни 3-та глава ни се казва, че той е даден за онези, „които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога“ (ст.19).

Законът никога не е даван с цел оправдание. Това е, което евреите казваха, и това е, което много хора днес казват: „Трябва да спазвате всички заповеди на старозаветния закон. Бог ви съди според това колко добре се справяне.“ Не е истина! Това не беше неговата цел.

Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Римляни 3:20

Законът не беше даден, за да произведе спасение или прощаване на греховете. Милостта и истината са, които очистват беззаконието. (Притчи 16:6.) Знанието за греха и за гнева на Бог може да мотивира хората да намалят греховете си от страх, но е напълно неспособно някога да прости или да очисти греха. Единствено евангелието — благодатта на нашия Господ Исус Христос — може да очисти греха ни.

Според Римляни 3:19 целта на закона е да ви затвори устата. С други думи, законът премахва всичките ви оправдания и сравнения. Той ви дава знание за греха и ви прави виновни пред Бог.

Сочейки към Вечният

Но сега отделно от закона се яви Божията правда.

Римляни 3:21

Ето още едно радикално изявление. Павел казва, че Божията правда отделно от закона сега се яви. С други думи, можете да станете праведни, да се наслаждавате на правилно стоене пред Бог — сякаш никога не сте съгрешавали — и да бъдете напълно простени и очистени в Божиите очи, без да спазвате закона. Това разстройва религиозните хора днес, точно както правеше в дните на Павел.

Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците.

Римляни 3:21

Целият Стар завет — законът и пророците — сочеха към това. Те предвидиха и пророкуваха това. Хората, които вземат заповедите от старозаветния закон и ви учат, че трябва да ги изпълнявате, за да бъдете приети от Бог, напълно не разбират неговата цел. Законът и пророците свидетелстват за идването на Праведния — Господ Исус Христос — и за правдата давана като безплатен подарък чрез вяра в Неговото име. Законът беше само нещо временно, което проектираше и пророкуваше за идването на Вечният.

Законът не ни укрепва в битката ни срещу греха. Той укрепва греха в битката му срещу нас.

Аз осъзнах, че защитавам много земя бързо. За по-задълбочено разглеждане на това, ви насърчавам да вземете моето поучение озаглавено Истинската природа на Бог.^[1]

Повечето хора мислят, че законът беше даден от Бог, за да ни покаже всички неща, които трябваше да правим, за да  се оправим с Него. Грешно! Това не е целта на закона. Спомнете си, законът ни затваря устата, като ни прави съзнателни за нашия грях и вина пред Бог.

Силата на греха

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“ Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях; и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Римляни 7:7-11

Законът прави греха да оживее. Той съживява греха вътре в нас и му дава възможност срещу нас.

Силата на греха е законът.

1 Коринтяни 15:56

Законът не ни укрепва в битката ни срещу греха. Той укрепва греха в битката му срещу нас.

Това е противно на начина, по който повечето хора мислят за закона. Те мислят, че закона беше даден, за да разруши господството на греха над нас. Не е така!

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Римляни 6:14

Ако сте под законът, тогава греха има господство над вас. Законът укрепва греха в битката му срещу нас, а не нас в нашата битка срещу греха. Защо?

Казано просто, греха вече ни е победил. Дори и да изпълним деветдесет и девет от сто заповеди, тази едната, която сме нарушили ни прави виновни за всичко.

Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

Яков 2:10

В Божиите очи дори най-малкия грях ни замърсява. Той не оценява по крива. Той не смята хората, които са близко до това да изпълнят закона за по-добри от другите. Всичко или нищо. Или си съвършен или се нуждаеш от Спасител. Тъй като никой не може да опази закона, греха вече ни е победил. Онези, които се опитват да победят греха се бият в губеща битка, понеже всички вече съгрешиха и отпаднаха от Божията слава. (Римляни 3:23.) Няма начин да се изкорени това, което вече е направено.

Легнали по гръб

Законът беше даден, за да ни изкара от самозаблудата, че някога можем да се спасим. Бог разкри какво представлява истинската святост на тези, които си мислят: Аз съм близо. Аз съм доста добър човек. Той даде стандарт за святост, който беше доста подробен — първа стъпка от десет хиляди — че беше невъзможно за някой някога да го изпълни. Целта на закона беше да ни доведе на нашите колене, казвайки: „Ако това е, което Бог изисква, аз никога не мога да го изпълня!“ Законът не беше даден, за да го изпълним. Той беше даден, за да ни покаже, че никога не можем да го изпълним. Веднъж осъзнали това, се оказваме затворени за факта, че имаме нужда от Спасител. Осъзнаваме, че прошката и милостта са единствения начин, по който някога ще имаме правилно стоене пред Бог. Това беше целта на закона.

Представете си, че сте в голяма стая с много хора. Ако Бог влезе и каже: „Всички трябва да скочите и да докоснете тавана, иначе ще умрете“, какво ще направите? Ако таванът е само два метра и половина, можете да скочите по-високо от някой друг, но ако минимумът е девет метра, вие сте обречени. Всичко, което можете да направите е да молите за милост. По същия начин Бог вдигна летвата толкова високо чрез закона, че никой не може да я достигне. Това беше, за да ни покаже, че никой не може да се спаси. Ние се нуждаем от Спасител!

Законът беше даден, за да ви осъди — да ви убие  (2 Коринтяни 3:6, 9), което означава, че той беше предназначен да ви събори по гръб, така че единствената посока, в която можете да гледате е нагоре. Тъжно е да се каже, но религията много тънко е обърнала всичко на обратно. Тя насърчава хората да прегърнат закона и да се опитват да го спазват, мислейки си, че могат да спечелят правилно стоене пред Бог. Невъзможно! Това не може да стане. Павел излага това в тези пасажи от Писанието.

Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, тоест Божието оправдание чрез вяра в Исус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика.

Римляни 3:21-22

Стих 22 подчертава Божието оправдание. Има два вида правда (вижте Римляни 9:30-10:10). Правдата, която идва от това да живеете колкото можете по-добре според закона може да ви е от полза във взаимоотношенията ви с другите хора и да ограничи нахлуванията на сатана в живота ви, но е напълно неефективна в постигането на правилно стоене пред Бог. Няма значение колко добре се справяте, вие все още сте далеч от това, което Господ възнамерява и изисква. Но правдата, коята идва от Бог — дадената от Бог правда — е съвършена, свята и безкрайно по-велика от всяка правда, която можем да постигнем някога чрез собствените си усилия.

Всички сме в една и съща лодка

Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.

Римляни 3:23

Този стих често се използва, за да се проповядва вина и осъждане. Целта е хората да се накарат да се чувстват недостойни и да осъзнаят нуждата си от Бог.

Нека да разгледаме този стих в контекст. Ст.22 просто казва, че ние приехме „Божието оправдание чрез вяра…за всички (и на всички), които вярват“, говорейки както за религиозните, така и за нерелигиозните хора, за святите и за не святите. То е дар и за двете групи. В Божиите очи няма разлика. Няма значение колко сте религиозни или „святи“, всеки е съгрешил в живота си и отпаднал от Неговата слава.

Божият стандарт не съм аз, някой друг или някоя религиозна система. Той е Исус. И всеки един от нас е отпаднал от този стандарт. Никой не се равнява на Исус!

[Ние] се оправдаваме даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус.

Римляни 3:24

Ударението тук е, че всички сме в една и съща лодка. Всички сме грешници и всички сме били „оправдани даром от Неговата благост чрез изкуплението, което е в Христос Исус“. Това е мощно!

Оправдани чрез вяра

В останалата част от главата Павел обобщава, като по същество казва: „Няма значение дали си по-добър от някой друг. Ние всички съгрешихме и отпаднахме от Божията слава. Следователно, всички се нуждаем да бъдем оправдани безплатно. Не можеш да претендираш, че си по-близо до Бог и се нуждаеш по-малко от Неговата благодат от някой външен, който живее напълно извратен живот. Всички се нуждаем от едно и също нещо. Всички трябва да дойдем при Бог чрез Господ Исус Христос“.

И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

Римляни 3:28

1. Каква е разликата между нашата правда и Божията правда?
2. Как бихте описали със свои думи какво означава изявлението „всички сме в една и съща лодка“ по отношение на спазването на закона и благодатта?

Бележки:

^[1] Истинската природа на Бог се предлага под формата на книга, касета или компактдиск и може да бъде поръчана чрез моето служение на адрес http://www.awmi.net/store или чрез информацията ми за контакт в края на тази книга Също така MP3 аудио файловете са достъпни за безплатно изтегляне на моя уебсайт.