ГЛАВА 4: Вярата има достъп до благодатта

Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.

Римляни 3:31

Някой може да попита: „Добре, тогава защо Бог даде всички тези заповеди, ако спасението е просто по благодат?“ Отново, това предава неразбиране за целта на закона. Те още си мислят, че Бог даде закона, за да можем да го спазим и по този начин да спечелим взаимоотношение с Него. Това въобще не е целта. В Римляни 4-та глава Павел продължава да дава примери от Писанието, за да отговори на този въпрос, като започва с Авраам.

И така, какво ще кажем, че нашият баща Авраам е намерил по плът?

Римляни 4:1

Някои хора вярват, че Авраам е оправдан от Бог чрез святия си живот. Обаче, всеки, който мисли това не е чел внимателно Писанието. Авраам имаше някои сериозни проблеми в живота си!

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. Понеже какво казва Писанието? [След това Павел цитира Битие 15:6.] – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

Римляни 4:2-5

Бог обеща на Авраам, че от него ще произлезе потомство, което ще стане многобройно като звездите на небето и праха на земята и в него ще бъдат благословени всички народи по земята. (Битие 12:2-3; 13:16; 15:4-5.) Тогава Авраам повярва на Бог и Господ го счете — в този момент — за праведен. (Битие 15:6; Римляни 4:3.) Това беше тринадесет години преди Авраам да приеме белега на обрязването, което е преобладаващата традиция, която тези легалистични еврейски вярващи  се опитваха да наложат върху езическите християни. Павел показваше как тези неща бяха доказани дори в Стария завет. Те бяха там за тези, които биха ги прочели.

Бог иска сърцето ви

След това той насочва вниманието си към Давид:

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Римляни 4:6-8

Давид пророкуваше и описваше денят, в който живеем вие и аз — когато се проповядва Евангелието. На Давид му беше разкрито, че идва Спасител. Разбира се, той даде много пророчества за това и видя чрез Духа идването на чудесния ден, когато ние ще бъдем оправдани без делата на закона. Обърнете внимание на ст.8, как Словото казва: „Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ Не е просто „не е“ счел или „не“ счита, а „няма да“ счете. Божието Слово ясно разкрива, че нашеите минали, настоящи и дори в бъдеще време грехове са били простени чрез Господ Исус Христос!

За допълнително изучаване на тази истина препоръчвам моите поучения озаглавени „Кой си ти в Духа“, „Божието отношение към греха“, „Идентичност в Христос“ (което е третото послание от Овладяване на емоциите ви) и Войната свърши. Всички те задълбават в този аспект, че Исус се справи с нашите минали, настоящи и дори в бъдеще време грехове в Своето изкупление.

Павел цитираше Давид, за да покаже още веднъж, че Стария завет съдържаше в себе си проповядване на Евангелието. Когато се покая за греха си със Витсавее (2 Царе 11), Давид каза:

Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно. Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.

Псалм 51:16-17

Какво радикално изявление за дните на Давид. Законът предписва, че трябва да се принесат определени жертви за греха, който беше извършил. Обаче, според записа на Писанието, той не принесе тези жертви. Давид просто се покая пред Бог със знанието, че това беше, което Господ наистина търсеше. Той имаше откровение, че целия старозаветен закон беше преобрази и сенки на идващия Спасител. Давид знаеше, че истинското нещо, което Бог търсеше беше сърцето му.

Записана за нас

В следващите три стиха на Римляни 4-та глава, Павел се връща към Авраам, като казва:

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата.

Римляни 4:9-11

Авраам беше обявен за праведен тринадесет години преди да приеме белега на тази правда — обрязването. Той вече беше праведен преди да бъде обрязан. Това показва, че не е някое от тези неща — дори тайнствата — които правим, които ни правят праведни. Не е водното кръщение, Господната трапеза или личната ни святост. Тези неща са странични продукти от взаимоотношението ни с Бог. Те са плода от правилното стоене пред Него, а не коренът му.

В края на Римляни 4-та глава Павел отново споменава Авраам като пример за вярване в Бог и как вярата му е счетена за правда. Той заключава, че тези неща не бяха просто само за Авраам: „а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Исус, нашия Господ, който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:24-25).

С други думи, историята на Авраам беше записана за нас. Той направи всички тези неща, които не бяха правилни, но Бог все пак го счете за праведен заради вярата му. От този пример можем да видим, че Бог ни обича независимо от нашето представяне. Правилното стоене пред Него идва чрез вяра.

Преобраз и сянка

Въпреки това греха на Авраам (нещо по-малко от правилно представяне) му струваше нещо. Това да излъже два пъти различни царе за своята жена му струваше трудности. (Битие 12:11-18; 20:12.) Влизането му при Агар (слугинята на Сара) и това, че тя забременя от него му причини скръб. (Битие 16:3-4.) Въпреки че неговите грехове му струваха нещо, Бог не се свързваше с Авраам въз основа на неговата святост (представяне). Ако беше така, Авраам щеше да има сериозни неприятности!

Авраам се ожени за полу-сестра си. (Битие 20:12.) Според закона това беше мерзост в Божиите очи, наказуема със смърт. (Левит 18:29.) Ако Бог се отнасяше с Авраам според неговото представяне и му даваше това, което заслужава, Авраам щеше да бъде убит. Той не беше съвършен. Но Бог не се отнасяше с него според закона. Чрез примера с Авраам, Павел показа как Евангелието беше проповядвано в преобраз и сянка дори в Стария завет.

Мир с Бог

И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.

Римляни 5:1

Павел казваше, че единствения начин да имаме мир с Бог е да бъдем оправдани — направени праведни — чрез вяра, а не чрез дела или представяне.

Занимавал съм се буквално с хиляди хора, който ся спорили с мен, като казват: „Ти трябва да бъдеш свят и да правиш тези неща, за да те приеме Бог“. Без изключение, тези, които вярват и проповядват това нямат истински мир в живота си. Единствения начин, по който лично срещнах истински мир в сърцето си е чрез разбиране на тези неща.

Всички хора, които познавам, които са преживявали Божия мир са били тези, които са имали откровение за оправданието чрез вяра. Това е единствения начин някога да имате мир с Бог.

В противен случай товара на спасението е на гърба ви. Трябва постоянно да правите това, да правите онова и да се надявате, че ще е достатъчно. Никога няма време просто да си починете, понеже винаги трябва да изпълнявате неща. Това е противно на това, което Самият Исус учеше:

Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си.

Матей 11:28-29

Исус казваше: „Елате при Мен. Не можете да се спасите сами. Опитвате се да направите нещо, което е отвъд способностите ви. Елате и Ми позволете да ви простя. Позволете Ми да ви изцеля. Позволете Ми да ви освободя и да ви направя да преуспявате въз основа на благодат и милост — а не на вашето представяне.“ Слава на Бога — каква невероятна истина!

Единствения начин, по който можем да имаме мир с Бога е чрез нашия Господ Исус Христос.

Доверете се на Бог — отпуснете се

Имаме мир с Бога….Чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

Римляни 5:1-2

Божията благодат е последователна към всички, но не всеки пожънва ползите от нея. Защо? Защото вярата е начина, по който имате достъп до благодатта.

Достъп означава „допускане“.^[1] Ако отидете на кино, плащате цена, за да ви допуснат. Каква е цената за допускане до Божията благодат? Религията ще ви каже, че е определени действия, като святост — да бъдете добри, да посещавате църква, да си давате десятъците. Ако правите това и онова, тогава може би Бог ще ви даде достъп — допускане.

Този стих казва, че вярата е това, което ви дава допускане, но вяра в какво? Не вяра във вас или във вашето представяне, но вяра в Спасител. Вяра в Божията благодат — Евангелието на Господ Исус Христос. Това е единственото нещо, което имате, за да платите за допускането. Това е единственото нещо, което може да ви даде достъп до Божията благодат. Вярата е вярване, че Евангелието е истина.

Това е като човек, който виси от перваза на петия етаж. От тази височина той лесно може да падне и да се пребие. Обаче пожарникарите идват, за да го спасят. Въпреки, че са на известно разстояние, те са готови да хванат висящия човек. За да бъде спасен, човека, който е в опасност трябва да се довери, да се пусне и да падне в ръцете на тези, които го чакат долу, за да го спасят. Преди да може да бъде спасен, той трябва да се пусне.

Преди да можем да получим спасение ние трябва да спрем да се доверяваме на себе си. Трябва да се пуснем от собствената си доброта, която сме поддържали и да поставим доверието си в Спасителя. Това е стъпка на вяра!

Какво заслужаваме

Това може да бъде наистина плашещо, тъй като световната система засилва нашата ефективност. За да се разбирате добре с вашите родители като дете, вие изпълнявате. Вие изпяване вашата азбука и те казват: „Момче, ти си чудесен, понеже направи това.“ Когато се справяте добре получавате потупване по рамото. Когато се справяте зле получавате шляпване по врата. Доброто ви представяне се възнаграждава, а лошото се наказва.

Във взаимоотношенията — дори в брака — повечето хора ни дават това, което заслужаваме. Вашия работодател не ви наема по благодат. Той ви дава това, което заслужавате. Ако не се представяте добре, ви уволняват. Обучени сме, че всичко, което получаваме е това, което заслужаваме.

Затова пускането от нашето представяне и идването при Бог чрез вяра може да бъде доста плашещо. Приемането на спасение като безплатен дар — отделно от някаква доброта от наша страна — е противно на всичко, което знаем. Просто не знаем как да се свържем — няма модел за подражание за такава благодат. За да влезем се изисква истинска стъпка на вяра. Изисква се истинска увереност в Евангелието, така че наистина да се пуснем от нашата доброта и представяне.

Това също е главната причина защо религиозните хора пламенно се противопоставят на Евангелието. След като са работили толкова усилено, за да бъдат святи и добри, те чуват някой като мен да казва, че Бог ни приема въз основата на вяра, а не на добро представяне. Това в определен смисъл означава, че всичките им добри дела и усилия са напразни. Това не е напълно истина. Въпреки че не ни дава нищо пред Бог, това ни облагодетелства лично във взаимоотношенията с хората и ограничава достъпа на сатана до нас. Но ако се отнася до спечелването на правилно стоене пред Бог, това не струва. Това не ни снабдява с достатъчно доброта, за да можем да се свързваме с Него. Единствения начин, по който можем да се свържем с Бог е чрез благодат и като сложим вярата си в тази благодат. Ето как получаваме достъп. 

Каква любов!

Чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава. И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – опитност, а опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден.

Римляни 5:2-5

Някои хора са използвали това писание, за да поучават неща, които действително не са това, което този пасаж казва: „Трябва да приемете скръбта, понеже вашите проблеми са изпратени от Бог, за да ви помогнат.“ Не, това не е, което се казва тук.

Ние се радваме в надеждата за Божията слава — не само в добри времена, но също и в лоши. Как можем да имаме такава увереност? Как можем да се радваме, когато нещата вървят зле? Ако Бог ни обичаше достатъчно, че дори, когато все още бяхме грешници Той доказа Своята любов към нас, тогава колко повече ни обича сега, когато сме светии? Това знание за Божията любов в сърцата ни, ни дава смелост и увереност, че няма да се посрамим.

Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.

Римляни 5:6

Той умря за безбожните. Някой, който не желае да признае, че е безбожен не може да бъде спасен. Ако хората се опитват да държат на своята доброта и добро представяне, вярвайки, че Бог им е длъжен — може би не 100 процента, но поне 90 процента „имат заслуги“ — не могат да бъдат спасени.

Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

Римляни 5:7-8

Можете ли да си представите някои да умира за някой друг? Дори не можем да се свържем с това. Много рядко сте чували някога някой да умира за друг. Някой може да умре за някой наистина добър човек, но Христос умря за безбожните. Той ни ценеше и умря за нас докато още бяхме грешници. Каква любов!

Бележки:

^[1] Strongs Exhaustive Concordance of the Bible, #4318, достъпен от http://www.eliyah. com/cgi-bin/strongs.cgi? file-greeklexicon&isindex=4318, s.v. „достъп“ Римляни 5:2.