ГЛАВА 8: Обновете ума си

Един мой приятел в църква веднъж ме чу да поучавам за новородените вярващи, които са мъртви за греха. Той не ми каза нищо, докато служих, но по-късно слушах записите и чух коментарите му. След като съм си тръгнал, той се изправил и се присмиваше на тази истина, казвайки: „Не разбирам какво се опитваше да каже Андрю, но всеки може да каже чрез наблюдение, че все още имаме тази склонност към грях. Въпреки че ми е неприятно да не съм съгласен с него, той напълно греши в тази област. Все още имаме склонност към грях!“

Не казвам, че нямаме склонност, но казвам, че склонността сега не е природа, която ни принуждава към грях. Това е просто необновен ум — и този ум е много завладяваща сила

Виртуална реалност

Когато преминете този първи висок връх с влакче в увеселителен парк и започнете да се спускате по хълма с бясна скорост, физически се чувствате така, сякаш стомахът ви се качва в гърлото. Помните ли това чувство? Беше базирано на факт — действително каране на влакче в увеселителен парк. Това е нещо, което наистина се е случило. Но вашият ум също беше замесен. Следователно, като използвате система за виртуална реалност върху очите и ушите си, можете да заблудите ума си да мисли, че отново сте се върнали на това влакче в увеселителния парк. След това, докато „слизате по този първи хълм“, можете физически да изпитате усещането, че стомахът ви се качва отново в гърлото ви – въпреки че това не се случва в действителност. Можете да изпитате същите тези физически усещания и чувства, както преди, само като ги предизвикате чрез ума.

Можете да направите същото нещо с някой, който има проблем, като се върти и върти и върти, без да му прилошава и да повръща. Те могат да седят абсолютно неподвижни с включена система за виртуална реалност. Въпреки това, тъй като тази система подхранва ума им с образи на въртене и въртене и въртене, вие можете да предизвикате същото чувство — дори до точката, в която този човек повръща — без нищо физическо да се случва в действителност. Вече няма физически неща, които да го управляват. Всичко е в ума. Умът е научен как да реагира на зрението и звука. Умът може да предизвика много от тези същите реакции, които някога са били предизвикани от действителната физическа реалност.

Старият човек движеше нашето мислене. Поради това изпитвахме похот и желание за грях. Вярно беше, че във всеки от нас имаше нещо – природа – което ни тласкаше към греха. Но тази природа умря в момента, в който ние се новородихме. Ако сте новородени, вече не сте тласкани към грях от някаква част от вас, която — по природа — е дете на дявола. Всичко, което се случва сега е, че нещо си играе с ума ви. Сатана си играе с тези стари мисловни модели, които сме имали спрямо греха. Нашият необновен ум е този, който ни тласка към грях. За да разрушим това, трябва да признаем, че Хей, това всъщност не се случва!

Ако знаехте, че имате включена система за виртуална реалност и разбирахте, че наистина просто седите на един стол, всъщност бихте могли да попречите на ума (и тялото) си да „преживява“ същата степен на усещане и движение. Ако знаехте, че именно тези неща на главата ви, покриващи очите и ушите ви, са истинският източник на тези мисли — а не реалността — вие бихте могли да контролирате вашите реакции и отклик към тях. Действайки въз основа на това знание – Това всъщност не се случва, а просто ми се натрапва – бихте могли да се успокоите, да намалите гаденето и да се предпазите от повръщане.

Можете да направите същото нещо духовно, като кажете: „Не ме интересува как изглеждат нещата. Знам, че съм мъртъв за онази стара греховна природа, която ме движеше едно време. Това нещо умря с Христос и сега го няма. Имам чисто нова праведна природа вътре в себе си и отказвам да се подчинявам повече на това старо програмиране“. Може да изпитате някои от същите емоции, които сте имали преди да се родите отново, но истината е, че сте мъртви за този грях. Вече не сте карани да го живеете. Това е просто необновения ум, който поддържа тези мисли да идват. И докато умът ви остава необновен, вие ще продължите да действате по начина, по който сте го правили преди, при същите импулси, ситуации и изкушения. Но докато обновявате ума си, ще можете да ги преодолеете. Ключът е в обновяването на ума ви!

Преобразени чрез обновление

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

Римляни 12:1-2

Думата „преобразен“ тук е гръцката дума метаморфоо.^[1] Това е думата, от която получаваме „метаморфоза“. Малка гъсеница преде пашкул и след това излиза пеперуда. Ако искате такъв вид промяна в живота си, начинът, по който това се случва, е чрез обновяване на ума ви.

Ключът към християнския живот е обновяването на ума. Когато се новородихте, духът ви се промени — но естественият ви ум не. Остана необновен. Нямате нужда от повече от Бог в сърцето си. Вече имате целия Бог там. Всичко, от което се нуждаете, вече е във вашия новороден дух – животът на Бог, вярата в Бог, радостта от Бог, мирът от Бог, помазанието от Бог и всичко останало, което е от Бог — но то ще се прояви в живота ви единствено до степента, до която обновявате ума си.

Ако все още мислите, че сте просто един стар грешник, спасен по благодат и е само въпрос на време тази греховна природа да ви подтикне да направите нещо, вие вярвате в нещо, което противоречи на Писанието. Спрете да прегръщате тази погрешна идея и да изповядвате: „Аз съм просто грешник, спасен по благодат“. Вместо това признайте истината, че властта на старата ви природа върху вас е разрушена. Сега сте мъртви с Христос за греха. Всичко, с което си имате работа сега, е това, което Римляни 6:6 нарича „тялото на греха“. Това не е самата действителна греховна природа, а тялото, което е оставила след себе си.

Потрепващи трупове

Физическата смърт е, когато духът ви се отдели от тялото ви.

Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.

Яков 2:26

Когато духът на някого напусне тялото му, това е смърт. Въпреки че този дух отива да бъде с Господ, той оставя след себе си тяло. За кратък период от време това тяло не се разлага, но все още изглежда като човека, който някога е живял в него. В интерес на истината, мъртвото тяло все още може да има някои реакции. Например, ако отрежете главата на змия, тялото ще се плъзне наоколо и ще изглежда живо. Ако откъснете главата на пиле, то също ще се върти. Въпреки че е мъртво, тялото все още може да реагира.

Мой приятел работеше в моргата на тринадесетия етаж на болница Паркланд в Далас, Тексас. Веднъж извадил един мъртвец на операционна маса и се обърнал да вземе нещо. Когато погледнал назад, това тяло било седнало с широко отворени очи и уста. Той просто седял там с висящи отстрани ръце. Приятелят ми почти скочил от прозореца! Помислил си, че този човек е жив и това го уплашило.

Приятелят ми изтичал и хванал някого. Те се върнали, проверили този човек и бутнали тялото обратно надолу. Въпреки че този човек бил мъртъв, електрически реакции карали тялото му да потрепва и да се движи. Бил напълно мъртъв, но тялото му все още реагирало.

Нашият стар човек е мъртъв, но е оставил след себе си „тяло“. Не говоря за нашето физическо тяло от плът и кости. Имам предвид програмирането в ума — нагласите и грешното мислене. Това е „тялото на греха“, за което Павел говори, и ние трябва да знаем следното: „Нашият стар човек е разпнат с (Исус)“ (Римляни 6:6).

Тогава следващата стъпка е да унищожим това тяло на греха. Ние правим това, като систематично събаряме тези погрешни мисли и емоции със Словото на Бог и ги заменяме с благочестиви мисли и емоции. Крайният резултат от този процес, наречен обновяване на ума, е „че отсега нататък не трябва да служим на греха“ (ст. 6).

Добрите новини са, че Исус стигна до самия корен на проблема с греха. Той се справи решително с това греховно естество и – в Христос – ние също сме умрели за греха. Следователно вече не трябва да живеем в грях. Ако знаехме и разбирахме това, то щеше да промени живота ни!

Живи за Бога

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него.

Римляни 6:8

Ние сме мъртви с Христос, но животът с Него зависи от това, което знаем.

Като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

Римляни 6:9

Отново е „знаене“. Както се казва в тези два стиха: „Вярваме, че и ще живеем с Него. Като знаем, че…“ Ако не знаете това, ако не сте наистина утвърдени в него, тогава няма да преживеете този възкресенски живот, победа и сила, които ни принадлежат. Трябва да знаете, „че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече  власт над Него“ (ст. 9).

Повечето хора разбират, че Исус не се бори с греха. Той не е горе, отричайки се от Себе Си и опитвайки се да заличи старата Си грешна природа. С Христос това е приключило. Сега Исус е напълно свят и напълно чист.

Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

Римляни 6:10

Отново, това говори за Исус. Повечето хора биха се съгласили с това. Но вижте какво казва следващият стих:

Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ.

Римляни 6:11

Какво силно изявление! Трябва да се видите мъртви за греха по същия начин, по който Христос е мъртъв за греха. Мислите ли, че Исус все още има стара греховна природа плюс нова праведна природа вътре в Него и Той се бори между двете? Разбира се, че не! Исус е мъртъв за греха. Той вече не се занимава с никаква склонност, грешна природа или действителен грешен стремеж. Той взе това в собственото Си тяло и пострада за това. Мъртво е, погребано е и е изчезнало. Трябва да се видим точно като Исус — възкресени за нов живот в Бог.

Грехът да не царува

Въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, се е оставил от греха.

1 Петрово 4:1

Някои хора учат, че това означава: „Колкото повече страдате, толкова повече това ще разрушава господството на греха в живота ви“. Това със сигурност не е вярно. Някои от хората, които са пострадали най-много, са едни от най-големите грешници. Това наистина означава, че Исус – Този, който пострада в плътта, като взе нашите грехове в собственото Си тяло на кръста и умря за нас – се е оставил от греха. Грехът вече няма власт над Него.

Трябва да се въоръжим, като придобием същия ум, който Исус сега има към греха. Той не се свързва с греха. Той не чувства, че част от Него е обвързана по природа с греха. Той със сигурност знае по-добре от това!

Така че и 1 Петрово 4:1, и Римляни 6:11 ни казват, че трябва да имаме същото отношение като Христос към греха. Ето резултата от това отношение:

И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

Римляни 6:12

„Да не“. Това означава, че имате силата да спрете греха – съществителното грях – да царува в живота ви. Самата греховна природа е мъртва и изчезнала, но от вас зависи дали ще я оставите да продължи да царува чрез тялото — предварителното програмиране — което е оставила след себе си. Не позволявайте на склонността, която имате към греха поради необновения ум, да царува в смъртното ви тяло. Тъй като Словото ви заповядва да не правите това, това показва, че имате силата да откажете правото на греха да царува в живота ви.

„Не сте под закон…“

И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Римляни 6:13-14

Законът не беше даден, за да разруши господството на греха, а за да даде на греха господство над нас. Законът укрепи греха. (1 Коринтяни 15:56.) Законът  направи греха да се съживи и да оживее. (Римляни 7:9.) Законът всъщност даде сила на греха, защото грехът вече присъстваше в грешната природа. Хората бяха измамени, мислейки си: Ако просто спра да живея в действията на греха, тогава ще бъда добре. Дори ако можеха да направят това (което не можеха) и да ограничат броя на извършваните греховни действия и по някакъв начин да се чувстват добре със себе си, те пак не можеха да променят греховната си природа. Тя все още беше там. Може да е малко в латентно състояние. Може да бъде успокоена от всички тези добри дела, които се извършват, но истината е, че не можем да променим природата си само като се държим добре.

Така че Господ трябваше да ни изведе от тази измама. Как го направи? Той започна да казва: „Да не…“ Тогава, когато чухме заповед да не правим нещо, ние жадувахме за точно това, което ни беше забранено да правим.

Като дете, как карахте някого да направи нещо, което не искаше? Просто казвахте истински саркастично: „Не можеш да го направиш. Какво си, пиле? Ти, пиленце! Обзалагам се, че не можеш да го направиш.“ В момента, в който кажеш на някого, че не може да го направи, той ще си счупи врата, опитвайки се.

В моите дни на бягане се състезавах в състезание на 10 км. Когато бях на около петстотин метра от финалната линия, другия бегач започна да ме задминава. Опитах се да се справя с него, но бях изчерпан. Бях направил личен рекорд и просто не ми остана нищо. Този човек можеше да каже, че се опитах да се справя с него. Той погледна назад през рамо и каза много саркастично: „Можеш по-добре от това!“ След като каза това, сякаш се превърнах в Невероятния Хълк. Моите доизгарящи устройства се включиха и го победих в последните петстотин метра от това състезание със 100 метра! Не знам откъде дойде тази сила, но има нещо в това, когато някой ни казва, че не можем да направим нещо, което ни кара да искаме да го направим.

Повечето от нас вероятно са преживели нещо подобно. Просто има нещо вътре в нас, което изгасва, когато чуем „Да не…“ и ни кара да отговорим: „Благословен да е Бог, ще го направя!“ Нещо вътре в нас просто реагира, защото Бог не ни е създал да бъдем доминирани от правила и разпоредби.

Бог не прикова Адам и Ева с куп правила и наредби. Той им даде свобода. Когато дойде законът, целта му не беше да наруши господството на греха над живота ви. По-скоро трябваше да илюстрира: „Хей, ти си безнадеждно обвързан с тази грешна природа. Не можеш да промениш себе си само като се подобриш малко. Имаш нужда от помощ! И за да ти го докажа, ще ти покажа какво има в сърцето ти. Не прелюбодействай.“ Изведнъж грехът се съживява и ти започваш да жадуваш за всичко, което Бог ти казва да не го правиш.

Докато ме слушал как поучавам по тази тема, един мъж решил да провери това сам. В задния му двор синът му и няколко приятели си играели добре повече от час и половина. Така че той се приближил и им казал: „Хей, деца, справяте се страхотно. Но каквото и да правите, няма да плюете това цвете!“ После се върнал в къщата си и погледнал през прозореца. Половината деца отишли и заплюли това цвете. Другите просто стояли с отворени усти и лигите им течели — съжалявайки, че нямат достатъчно смелост да плюят на цветето. Те незабавно пожелали нещото, което им било заповядано да не правят.

„…А под благодат“

Това е, което направи законът. Той всъщност даде на греха — тази греховна природа — господство над нас. Той накара греха – съществителното грях – да оживее и да започнем да жадуваме за всичко, което ни беше казано, че не можем да имаме. Целта беше да ни изведе от нашата измама и да признае, че дори и да сме преодолели индивидуалните действия на грях, природата на греха все още е там. По природа бяхме деца на дявола и единственият изход от това беше да приемем чисто нова природа. И това е нещо, което не можем да произведем. Ние не сме създали нашата грешна природа и със сигурност не можем да произведем нашата нова природа. Трябва да я приемем като дар от Бога.

Така че в Римляни 6:14 Павел казва, че тази стара греховна природа „няма да има власт над вас, защото не сте под закона, а под благодатта“.

Бележки:

^[1] Thayer and Smith, „Greek Lexi con entry for Metamorphoo,“ достъпно от http://www.biblestudy tools.net/Lexicons/Greek/grk.cgi? номер=3339&версия=kjv, s.v. „преобразени“, Римляни 12:2