ГЛАВА 9: Чий слуга сте?

Както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.

Римляни 5:21

Някога грехът царуваше в смъртта, но сега благодатта царува за вечен живот. Благодатта сега царува! Когато започнете да разбирате Божията благодат, тя позволява на вечния живот да функционира във вас по същия начин, по който старозаветният закон накара похотта да се съживи и да дойде чрез вас.

Предадени на сатана или на Исус?

Тогава какво? Да грешим ли [да вършим грешни действия], защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Римляни 6:15

Тогава Павел навлиза във втората причина да живеем свято:

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Римляни 6:16

Ако живеете нечестив живот, вие давате достъп на сатана до вас.

Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз [Исус] дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.

Йоан 10:10

Исус дойде, за да ни даде изобилен живот, но дяволът идва, за да открадне, да убие и да погуби. Тъй като сатана е автор на греха, когато му се поддадем, ние се подчиняваме на него.

Отново, причина номер едно един новороден вярващ да не живее в грях е, защото сега това не е природата ни да го правим. Ако знаехте тази истина, щяхте да живеете по-свято случайно, отколкото когато и да било нарочно. Ще започнете да разбирате, че святостта не кара Бог да се движи в живота ви, но липсата на святост ще даде достъп на сатана до вас — което не искате. Бог все още може да ви обича, но вие ще се опитвате да участвате в надпреварата с тежести. Ако влачите сто излишни килограма, може дори да не завършите състезанието. Така е с греха.

Ефектите на греха

Технически, можете да отидете да живеете в грях. Но какво би направило това? Ще накара ли Бог да ви отхвърли? Не. Но това може да ви накара вие да отхвърлите Бог, защото ще закорави сърцето ви. Евреи 3:13 казва, че сърцето ви може да се закорави „чрез измамата на греха“. Грехът ще ви забави. Сатана ще постави проблеми в живота ви. Болестите и заболявания могат да дойдат върху вас чрез живот в грях. Исус каза това на определени хора, като импотентния (болен) човек в къпалнята на Витесда, на когото каза: „Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Йоан 5:14).

Някои болести — но не всички — са свързани с греха. Например, можете да отидете да живеете в прелюбодейство и Бог все още ще ви обича, но ще сте отворили огромна врата в живота си за дявола, полово предавани болести, емоционални рани и цял куп други неща, които ще ви сполетят. Бог ще продължи да ви обича по същия начин, но грехът ще вземе своето от живота ви.

Някои големи медийни служители излязоха и живяха в сексуална безнравственост и присвоиха средства, наред с други неща. Възможно е тези хора наистина да са били новородени и наистина да са обичали Бог, но просто са били уловени в греха. Не познавам сърцата им, но ако това е вярно, тогава Бог все още ги обича въз основа на благодатта. Но дяволът се погрижи те да платят скъпо за греха си. Те загубиха служенията и семействата си. Коства им уважение и почит. В някои случаи те трябваше да прекарат известно време в затвора. Претърпяха присмех и срам, вина и осъждане. Въпреки че този грях ги нарани неимоверно много, Бог не налага „наказание“. Те дадоха място на дявола, който влезе и ги съблече. Сатана е този, който им причини такава скръб и агония.

Слуги на правдата

Свободен съм от грях, но не и да съгрешавам. Всеки, който разбира Евангелието, няма просто да отиде да живее в грях.

Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всичките хора, като ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят.

Тит 2:11-12

Божията благодат ни учи да живеем свят живот. Благодатта не води хората в грях. Някой може да каже: „Да, но познавам един човек, който чу за благодатта и след това отиде и живееше в грях.“ Не всеки, който е чул посланието на благодатта, ще бъде съвършен. По същия начин не всеки човек, който е чул посланието за вина и осъждане, е съвършен. Така или иначе, понякога ще падаме и ще отпадаме. Но Божията благодат в крайна сметка ще разбие господството на греха, ако бъде наистина разбрана. Хората, които разбират и получават Божията благодат, не са смели да грешат, а по-скоро са освободени от греха. Това са силни истини, но те са толкова противоположни на начина, по който хората мислят днес!

Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени.

Римляни 6:17

Бяхме вързани като роби към тази стара природа. Но сега, чрез Исус,  сме избавени.

И като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата. По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

Римляни 6:18-19

Павел казваше: „Давам ви земен пример, за да можете да разберете по-добре. По същия начин, по който сте били роби на старата си природа и на греха, сега трябва да видите себе си като роби на новата си природа и на святостта. Разпознайте истината и започнете да виждате себе си праведни и святи в Христос. По същия начин, по който това старо отношение създаде нечистота в живота ви, това ново отношение ще произведе святост в живота ви, ако можете просто да видите, че старата ви природа вече е мъртва. Ако можеше просто да разберете колко сте чисти сега в Божиите очи, няма да излезете и да живеете в грях.“

Как виждате себе си?

Една от причините някои хора да живеят в сексуална неморалност е, че се възприемат като покварени и опорочени. Те не се виждат като чисти. Те биха могли да се освободят, ако някога разберат, че чрез Исус са били пречистени.

Веднъж служех на една жена по този начин. Тя се бореше със сексуалната неморалност, но не всичко беше неин избор. Някои от нещата бяха изнасилване, кръвосмешение и подобни неща. Чувстваше се осквернена. Така че, тъй като тя се виждаше като осквернена — дори от когато беше малко момиче — това стана като самоизпълняващо се пророчество в живота й. Тя излизаше и преживяваше отново това оскверняване, като се предаваше на сексуалната неморалност.

Докато се молех за нея, Господ ми даде картина, която да споделя с нея. Той ми каза да й кажа, че я е видял в духа чиста — точно като невяста в пълно бяло и напълно девствена. Започнах да споделям тези неща с нея, за да я накарам да се види по този начин. Ако приемеше тази гледна точка за себе си, това би разрушило господството на греха.

Когато една жена вижда себе си като проститутка, това се превръща в самоизпълняващо се пророчество. Каквото и да сме направили, трябва да видим себе си чисти и простени чрез Христос. Ако можем да видим това, няма начин да вземем частите на Христос – тази святост, която Бог ни е дал — и просто да отидем и да проституираме отново. Това е идеята на Павел.

„Свободни от грях“

Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

Римляни 6:20

Преди да се родите отново, вие сте били роб на тази стара грешна природа. Без значение колко добре сте постъпили или колко сте ограничили действията на греха, това не промени нечестивата ви природа. Вие бяхте „свободни от праведността“. Това не означава, че преди да се новородите, не сне можели да направите нищо правилно. Това не е така. Някои изгубени хора са много добри хора. Това просто означава, че всичките ви праведни действия не могат да променят природата ви. По природа сте били деца на дявола. (Ефесяни 2:3.)

Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

Римляни 6:21

Навремето, когато позволявахте на греховната си природа да доминира и да ви контролира, имаше много плодове — грешни действия и цялата смърт, която идваше с тях.

Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

Римляни 6:22

Когато бяхте изгубени, вие бяхте слуги на греха (ст. 20). Сега, след като сте новородени, вие сте слуги на Бога (ст. 22). Греховната природа вече е мъртва и изчезнала, а вие имате съвсем нов дух. Да бъдете „свободни от праведност“ (ст. 20) означава, че като изгубени хора можете да направите някои правилни неща, но не можете да промените грешната си природа. Да бъдете „свободни от грях“ (ст. 22) означава точно обратното – че въпреки че можете да извършите някои грешни действия, не можете да промените праведната си природа. Разбрахте ли това?

Действията не променят вашата природа

Разбира се, християнинът може да извърши действия на грях. Много писания говорят за това. Но това, което Павел казваше, е, че както добрите действия на изгубения човек не могат да променят грешната му природа, така и грешните действия на новородения вярващ не могат да променят праведната му природа.

Много християни са приели едната страна на тази истина, но не и другата. Те знаят, че нечия грешна природа не може да бъде променена само чрез вършене на добро. Но тогава, за съжаление, те си мислят, че могат да променят и осквернят своята новородена праведна природа чрез действията си на грях. Този пасаж от Писанието опровергава това противоречие. Вие не можете да оскверните своето новородено праведно естество чрез вашите дела на грях, както не бихте могли да усъвършенствате своето грешно естество чрез вашите дела на праведност. Ако вашите дела на праведност като изгубен човек не можаха да променят грешната ви природа, тогава нито вашите действия на грях като християнин, променят праведната ви природа. Това е страхотно!

Знам, че това повдига много основателни въпроси като: „С това казваш ли, че когато грешим, не губим спасението си?“ Тук нямам място да отговоря адекватно на това. Затова ви препоръчвам моите поучения „Сигурността на вярващия“ и „Пълна прошка“, в допълнение към това, което вече споменах. „Идентичност в Христос“. Това е силна, силна истина!

„Е, Андрю, разбирам, че бях мъртъв в греха до новораждането ми. Мога също така да вярвам, че съм получил чисто нова, праведна природа в момента, в който бях спасен. Но оттогава съгреших и моята природа отново е повредена“. Грешно! Вашата природа не се покварява всеки път, когато съгрешите, както вашата природа не ставаше праведна всеки път, когато сте правили нещо свято преди да се новородите. Това предават тези стихове.

Римляни 6:22 продължава с думите: „Имате плода си за святост“. Святостта е плод на спасението, а не корен на спасението. Святостта е страничен продукт от взаимоотношението с Бог, а не начин да го постигнем. Святостта не ни печели нищо от Бог. Това е просто естественият резултат от разбирането на правилното ни стоене пред Него.

Ние сме били покварени, като сме мислили неща, противоречащи на Евангелието. Ако можехме просто да се освободим от манталитета на изпълнението, за да разберем наистина Божията благодат, щяхме да живеем по-свято случайно, отколкото когато и да било нарочно. След като се новородим, нашата природа е просто да започнем да живеем свято!