Глава 10 – Израел, който създадох

Яков и Израел 

Бог промени името на Яков в Израел.

Изкълчването на тазобедрената става е символ на вътрешна промяна. Тазобедрената става е седалището на кръста, около която се носи коланът (символът на истината). Бог желае истината във вътрешността. 

Битие 32:22-29

22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

Той често беше наричан Яков, въпреки промяната на името му, защото продължи да се държи като Яков — вместо новия човек, Израел.

В Битие 35 Бог отново напомни на Яков за промяната на името му.

Битие 35:9-10

9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.

10 И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.

Отне много години, за да се промени манталитетът му. Съвършенството (зрялост, пълнота) е намерението на формирането. В нашето пътуване към съвършенството манталитетът и поведението на стария човек трябва да бъдат отхвърлени (отложени).

Животът на Яков илюстрира двете природи на новородения вярващ: стария човек и новия човек; плътта и духа; плътската природа и божествената природа. Яков илюстрира стария човек; Израел, новият човек. 

Характеристики на манталитета на Яков – старият човек 

Животът ми е запазен 

Битие 32:30

30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена [англ. пр.: „животът ми беше запазен“].

Фануил означава лицето на Бог. Никой човек не може да види Бог и да живее. При Фануил Яков умря, а Израел оживя, но Яков не знаеше това. Яков се зарадва, че животът му е запазен. Старият човек иска да запази стария живот. Това е битката между плътта и духа. Но старият му живот вече нямаше да бъде запазен — той трябваше да изчезне в процеса на формиране. Израел е този, който ще бъде запазен. Ако някой е в Христос, той е ново създание. Старите неща са отминали. В спасението старият човек умира. Сега трябва да ходим в новия живот. Името Израел е метафора на духовно състояние, определено от вярата. Плътското състояние на Яков, продължи в съпоставка с неговото духовно състояние, Израел – в което той трябваше да израсне. Новото му име обаче се виждаше в неговите потомци, които бяха наречени Божият Израел.

В нашето пътуване към съвършенството трябва да смятаме стария човек за мъртъв.

Римляни 6:11

11 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ.

Исус каза:

Лука 17:33

33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.

Човек трябва да загуби стария живот, за да получи новия живот в Христос. Водното кръщение е пророчество за загубата на стария живот. 

Гледайки с очите на Яков 

Битие 33:1-4

1 След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.

2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата й след тях, а Рахил и Йосиф – най-отзад.

3 А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.

4 И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.

Яков беше този, който вдигна очите си и погледна – не Израел. Яков видя с очите на старото си аз и страхът сграбчи сърцето му. Той раздели своя керван, като постави най-малко обичаните първи, а най-обичаните отзад, от страх от пряка атака от Исав. Страхът активира семейните му предразсъдъци и скромната щедрост. Яков даде от страх. Старата природа също може да дава, но е мотивирана от страх от наказание, от ада, от демонична дейност и други подобни.

Новият човек дава от любов.

Павел каза, че отсега нататък не гледа никой човек по плът (по човешки начин).

2 Коринтяни 5:16

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.

Очите на стария човек и очите на новия човек виждат различно.

Помислете за следното:

Потомци на Енак

* Десетте съгледвачи видяха великани (Числа 13:33).

* Исус Навин и Халев видяха хляб (Числа 14:9).

Пламенната молба на Анна

* Илий видя Анна като пияна жена.

* Праведните виждат ходатайство.

Строги разпоредби

Строг дрескод, възрастови ограничения, външна заетост.

* Неправедните виждат съвършенство и ред.

* Праведните виждат религия.

Голиат (1 Царе 17)

* Саул видя гигант.

* Давид видя необрязан филистимец.

Недостойно поведение

* Неправедните виждат срам и позор, както в случая с Михала и Давид, танцуващ пред Ковчега.

* Праведните виждат поклонение.

Богатствата на Ерихон

* Ахан видя красиви дрехи, сребро и злато (Исус Навин 7:21).

* Бог видя нещо нечисто (Исус Навин 7:1).

Синът на Мария

* Всички видяха сина на Мария.

* Йоан видя Божия Агнец.

Неотмъщение

* Неправедните виждат страхливец.

* Праведните виждат кротост.

Дърво, на което Той умря

* Това е глупост за тези, които погиват.

* За нас това е Божията сила за спасение (1 Коринтяни 1:18).

Овчарче

* Есей видя едно овчарче.

* Самуил видял цар. 

Яков направи реституция (възстановяване) 

Битие 33:10-11

10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.

11 Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.

Яков представи дара – не Израел. Яков трябваше да компенсира Исав за неговата измамна кражба. Яков трябваше да уреди дълга – не Израел. Исав имаше   сметка за уреждане с Яков – не с Израел.

Когато станем нови създания в Христос, ние не сме освободени от извършването на реституция за явните грехове на нашето старо аз.

Яков направи отклонение 

Битие 33:17

17 А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот.

Въпреки че името му беше променено на Израел, Библията казва, че Яков е пътувал.

В Битие 31 Бог поиска от Яков да се върне в Ханаан в дома на баща си.

Битие 31:3

3 А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб! 

Битие 31:18

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.

Вместо това Яков се отби в Сокхот и дори построи къща с колиби за добитъка си, за да се установи постоянно на място, което Бог не му беше наредил. Неговият добитък стана по-важен от гласа на Бог. Старият човек отчасти се подчинява на Бога и лесно се разсейва.

 Друго отклонение 

Битие 33:18-20

18 И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града. 19 И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем. 20 Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил.

„Ел-Елое Израел“ – Бог, истинският Бог на Израел.

Библията продължава да го нарича Яков, а не Израел. Яков се премести в град Сихем и разпъна шатрата си пред града. Емор означава „магаре“. Яков разположи стан на „прага на дявола“. Овцете и магаретата не могат да бъдат впрягани заедно. Яков отвори вратата към скръб, страдание и изкушение, с които семейството му не беше достатъчно силно да се справи.

Плътта (старият човек) поема рискове, но тези рискове не са наредени от Господ. Бог беше поискал да отиде в дома на баща си — вместо това той отиде в дома на магарето. Плътта също иска Бог да благослови видението й – затова Яков построи олтар там.

Плътта ще ви съблазни към места, където Бог не ви е призовал. Според Изчерпателния речник на библейските имена „Сихем“ означава мир. Плътта иска мир в място, а не в човек. Заобикалянето на Яков отвори вратата за изнасилване и убийство. Дина, дъщеря му, беше изнасилена и синовете му станаха убийци.

Плътта отваря врати за повече скръб и страдание. Тя пронизва с много скърби и забавя пътуването още повече.

Яков се поддава на общение с Емор — евееца 

Битие 34:5-6

5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.

Плътта се поддава на изкушението по време на скръб. Готова е да прави компромиси. Кризата с изнасилването на Дина тласна Яков към потенциален незаконен съюз с евейците.

Уголемяване на плътта 

Битие 34:7

7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков – нещо, което не трябваше да стане. 

Битие 34:13-18

13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:

14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.

15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.

16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор. 

Битие 34:25-29

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол. 26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха. 27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им. 28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство. 29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.

Библията ги нарича синове на Яков, а не на Израел. Те се съгласиха на предложението за брак на основание обрязване. Те използваха божествена наредба, за да всеят хаос в дома на „магарето“. Делата на плътта са възвеличени в синовете на Яков. Те станаха убийци, които измамно ограбиха града на Емор в своето непропорционално, отвратително отмъщение. Яков измамно „ограби“ дома на баща си. Неговият плътски грях на измама се увеличава в синовете му. Плътта не може да бъде изкупена. Нещата могат само да се влошат. 

2 Тимотей 3:13

13 А злите хора и измамници ще напредват към по-лошо, като мамят и бъдат мамени. 

Яков беше загрижен за репутацията и самосъхранението, а не за праведността 

Битие 34:30

30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.

Яков беше загрижен за това, че беше „омразен сред жителите на земята“ и за заплахата от възмездие, което щеше да заличи семейството му, а не за праведността. Плътта е мотивирана от самосъхранение. Плътта е загрижена за това „какво ще си помислят хората за нас“ и „какво ще се случи с нашето бъдеще“. 

Бог говори на Яков, въпреки че сега той беше Израел 

Битие 35:1

1 След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.

Въпреки че сега името му беше Израел, Бог говори на Яков. Той не беше достигнал позицията си. Той избяга от Сихем, отново обхванат от страх, както когато бягаше от лицето на Исав. Нуждаеше се от пробуждане. Бог го изпрати във Ветил, познато място, което той беше срещнал преди много години.

Заради плътта трябва да ни се напомня за миналите ни срещи с Бог. Яков празнува миналото (Ветил) – Израел гледа към бъдещето.

Плътта се вкопчва в миналото. Тя е лоялна към миналото. Плътта създава традиции от миналото. Бог искаше да се обърне към него чрез миналото. Плътта има нужда да й се напомня за миналото, за да поддържа импулса за по-нататъшно поклонение с Бог. 

При Яков семейството натрупа идоли 

Битие 35:2-5

2 Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,

3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.

4 И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.

5 След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.

Под ръководството на Яков нямаше радикална трансформация на семейството му. Те събраха идолите от къщата на Лаван. Яков не унищожи идолите, но ги скри под дъба край Сихем. Плътта не може да направи пълно прекъсване на връзката с миналото. Идолите са скрити, а не унищожени. Плътта ще скрие лошите си навици. Това не е от полза.

Йоан 6:63

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 

Изваждането на духовните придобивки 

Битие 35:6-15

6 И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.

7 И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.

8 И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.

9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.

10 И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.

11 И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;

12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.

13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.

14 И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.

Луз беше променен на Ветил – ДОМА НА БОГА – при първата си среща. Сега той нарече мястото Ел-Ветил – БОГ НА БОЖИЯ ДОМ. Изглежда, че плътта се подобрява във възприятието си. Сега Бог му напомня още веднъж, че името му е Израел и че има велика пророческа съдба. Но антикулминацията е, че той отново промени Ел-Ветил на Ветил. Точно когато мислите, че плътта напредва, тя се връща назад. Дори второто посещение не може да помогне.

Яков се съсредоточи върху миналото 

Битие 35:19-21

19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.

20 И Яков издигна стълб над гроба й. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.

21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.

Яков издигна стълб на гроба на Рахил, но Израел тръгна. Старият човек се фокусира върху миналото. Новият човек се фокусира върху бъдещето и е настроен на пътуване.

Яков дойде при Исаак 

Битие 35:27-29

27 После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.

28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.

29 И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.

Няма записано вълнение, когато Яков се върна при баща си. Само смъртта на Исаак се споменава на възраст от сто и осемдесет години. Сто и осемдесет е кратно на шест – числото на плътта. Исав е образ на плът, а Яков също символизира плътта чрез своите действия. Това е тройна препратка към плътта и е свързана със смъртта. Тук е записана смъртта на Исаак. Въпреки че Исаак означава смях, иронията е, че няма смях, а скръб.

Той срещна баща си със стар манталитет. Няма покаяние или реституция за греховете срещу баща му. Така той също по-късно ще бъде измамен от собствените си синове по въпроса за предполагаемата смърт на Йосиф.

Яков живееше в земята, където баща му беше чужденец 

Битие 37:1-2

1 А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.

2 Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

Той живееше като Яков, а не като Израел. Реалността на Израел не се проявяваше в живота му. Така той щеше да има проблемите на Яков – проблеми с измама.

Ако живеете в плътта, вие ще страдате от скръб и измама – ще мамите и ще бъдете мамени.

Яков повярва на лошото известие 

Битие 37:32-36

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

Плътта се управлява от виждане. Яков не търси Бог, нито потвърждава смъртта на Йосиф. Той беше управляван от това, което вижда и от емоциите. Плътта има начин да замъгли преценката. Тя е лековерна и не изследва въпроса.

Яков изпрати синовете си в Египет 

Битие 42:1-2

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!

Египет беше забранено място. Авраам наследи проблеми, когато отиде в Египет. На Исаак му беше казано да остане в Герар и да не ходи в Египет. Яков изпрати синовете си в Египет. Плътта се ръководи от нуждата и ще отиде на мястото на снабдяването, а не при личността на снабдяването. Яков по-скоро трябваше да помоли Бог за снабдяване.

Яков предпочиташе Вениамин и отказа да го изпрати 

Битие 42:4

4 А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

Яков отказа да изпрати Вениамин. Плътта се управлява от чувствата, а не от Божията воля. 

Битие 42:28-38

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.

30 И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират страната.

31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.

33 И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,

34 и ми доведете най-младия си брат. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

36 Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!

37 А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

Затварянето на Симеон и гладът не бяха достатъчна мотивация за пускането на Вениамин. Плътта е сантиментално обвързана с любимите. Плътта не може да се отнася еднакво към синовете. Единият се цени повече от другият. Той е чувал и преживявал Бог преди, но не се е консултирал с Бога. Плътта не търси Бога. 

Битие 43:11-14

11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. 12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка. 13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека. 14 А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

Израел изпрати Вениамин. Израел направи това, което Яков не можа да направи.

Яков не повярва, но Израел повярва 

Битие 45:25-28

25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.

26 И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му [англ. „на Яков“] примря, защото не им вярваше.

27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

28 И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!

Яков не повярва на известието, че Йосиф е жив. Един стих по-късно Израел повярва. Плътта е невярваща.

Бог каза на Яков да отиде в Египет 

Битие 46:1-7

1 И така, Израил тръгна с всичко, което имаше. И като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.

2 И Бог говори на Израил в нощно видение и каза: Якове, Якове! А той отговори: Ето ме.

3 И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти. Не се бой да слезеш в Египет, защото там ще те направя велик народ.

4 Аз ще сляза с теб в Египет и Аз непременно ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.

5 Тогава Яков стана от Вирсавее. И синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът беше изпратил, за да го вземат.

6 Събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в ханаанската земя. И Яков и целият му род с него дойдоха в Египет.

7 Той доведе със себе си в Египет синовете си и синовете на синовете си, дъщерите си и дъщерите на синовете си – целия си род.

Трансформацията на Яков все още не беше завършена. Затова Бог каза на Яков да отиде в Египет.

Яков благослови фараона 

Битие 47:7-10

7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона.

8 И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти?

9 И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

10 И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона.

Яков се оплака на фараона за странстването си и че дните на годините на моя живот са малко и зли.

Плътта няма почивка. Измъчвана е от миграции и вълнения. Има дълъг списък с оплаквания.

Той се беше преместил от Ханаан в Паданарам и след това обратно в Ханаан, Сукот, Хеврон и сега Египет, претърпял много изпитания по пътя си, а именно:

• Враждебността на брат му Исав, от когото трябваше да избяга.
• Злоупотреба от Лаван.
• Изнасилването на Дина и убийствените действия на синовете му.
• Смъртта на Рахил.
• Изчезването на Йосиф.

Плътта търси почивка на определено място.

Почивката не е на някое място. Тя е в личността на Христос. Яков благослови фараона. Плътта е способна да благославя.

Яков живя в Египет седемнадесет години 

Битие 47:28-31

28 И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години.

29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал.

31 И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Седемнадесет е числото на победата.

Това е пророческа декларация за победа над Египет.

Битие 50:1-2

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.

Яков умря, но Израел беше балсамиран. Израел беше запазен и погребан в Ханаан.

Йосиф дойде при Яков, но Израел благославя 

Битие 48:1-22

1 След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

2 И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:

4 Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.

5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои – Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

7 А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.

8 И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?

9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.

10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

11 И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!

12 И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.

13 И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка – на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.

15 И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,

16 Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!

17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.

18 И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният – възложи дясната си ръка на неговата глава!

19 Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

20 И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.

21 След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви.

22 И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

Пророческите постановления не са издадени от Яков, а от Израел:

• Стих 8 — Израел видя…
• Стих 11 — Израел каза на Йосиф…
• Стих 14 — Израел простря ръката си…
• Стих 21 — Израел каза на Йосиф…

Израел кръстоса ръце, за да обяви Ефрем за първороден. Кръстът е символ на новата природа. Новата природа избира според божествения указ, а не според очите на плътта. 

Яков повиква, но Израел благославя 

Битие 49:1-2

1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в бъдещите дни.

2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте баща си Израил.

Яков повика синовете си, но от тях се изискваше да слушат Израел.

Яков повика, но Израел благослови след сто четиридесет и седем години.