Глава 24 – Пазене на депозита

2 Тимотей 1:14

14 Опази чрез Святия Дух, който живее в нас, онова добро нещо, което ти е поверено. 

2 Тимотей 2:2

2 И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които да са способни да научат и други.

Защитете модела и посланието чрез точно представяне. Последователите вредят повече на работата на пионерите чрез невярно представяне.

Павел получи от Господ и призова вярващите да го следват или да му подражават: 

1 Коринтяни 11:1

1 Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос.

Пазете депозита, като избягвате невярно представяне.

Примери за невярно представяне: 

Леви и Симеон направиха Яков неприятен 

Битие 34:1-31

1 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя. 2 И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му. 4 И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена! 5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него. 7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков – нещо, което не трябваше да стане. 8 И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена. 9 И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери. 10 Живейте с нас, ето, земята е пред вас – настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11 Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам. 12 Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена! 13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха: 14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас. 15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас. 16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор. 19 И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.

20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха: 21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват. 23 Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас. 24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол. 26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха. 27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им. 28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство. 29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите. 30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми. 31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

Дина, дъщерята на Яков, беше осквернена от Сихем, сина на Емор. Той обичаше Дина и възнамеряваше да се ожени за нея. Синовете на Яков бяха дълбоко наскърбени и ядосани и поискаха всички мъже да бъдат обрязани, за да бъде прието предложението за брак и помирение. И двете страни бяха съгласни. Докато мъжете си почиваха по време на болката от обрязването, Симеон и Леви отидоха в града и ги убиха всички, включително Емор и Сихем, конфискуваха богатството им и заловиха жените и децата им. Яков беше отвратен от непропорционалното наказание и беше ужасен от последвалото отмъщение, което можеше да унищожи династията му.

Думите му към синовете му бяха: 

30…Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя.

Думата „омразен“ произлиза от еврейската дума бааш (H887) и е глагол, който означава да смърдя, да бъда противен, да бъда отблъскващ. Той обозначава лоша физическа миризма, като миризмата на кръв в река Нил (Изход 7:21) или миризмата на развалена мана (Изход 16:20). В преносен смисъл говори за човек, който става силно отвратителен към друг, метафорично „воня в ноздрите“.

(Речника CWSB).

Яков беше отблъснат от отвратителното дело, защото то не го представяше. 

Ахимаас 

2 Царе 18:15-33

15 И десет момчета, оръженосци на Йоав, заобиколиха и удариха Авесалом и го убиха. 16 Тогава Йоав наду с тръбата и народът се върна от преследването на Израил, защото Йоав щадеше народа. 17 И взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров в гората, и натрупаха върху него много голяма грамада от камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатрата си. 18 А Авесалом, докато беше жив, беше взел и си беше издигнал стълб в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да запази спомена за името ми. И той беше нарекъл стълба на името си и той се нарича Авесаломов паметник и до днес.

19 Тогава Ахимаас, синът на Садок, каза: Моля те, нека изтичам да занеса на царя вестта, че ГОСПОД го освободи от ръката на враговете му! 20 Но Йоав му каза: В този ден няма ти да бъдеш вестоносец. В друг ден можеш да носиш вест, но в този ден няма да носиш вест, понеже царският син е мъртъв. 21 Тогава Йоав каза на хусита: Иди и съобщи на царя, каквото видя. И хуситът се поклони на Йоав и се затича. 22 Тогава Ахимаас, синът на Садок, пак каза на Йоав: Каквото и да стане, моля те, нека да тичам и аз след хусита! А Йоав му каза: Защо искаш да тичаш, сине мой, след като нямаш радостна вест? 23 Но той отговори: Каквото и да стане, ще тичам! Тогава той му каза: Тичай. И Ахимаас се затича по пътя през долината и задмина хусита. 24 А Давид седеше между двете порти. И стражът се изкачи на покрива на портата, на стената, и повдигна очи и погледна, и ето, един човек тичаше сам. 25 И стражът извика и каза на царя. А царят каза: Щом е сам, има вест в устата му. И той се приближаваше все повече и повече. 26 Тогава стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря и каза: Ето oще един човек, който тича сам. И царят каза: И този е пратеник.

27 И стражарят каза: Виждам, че тичането на първия е като тичането на Ахимаас, сина на Садок. И царят каза: Той е добър човек и идва с добри вести. 28 И Ахимаас извика и каза на царя: Мир! И се поклони на царя с лице до земята и каза: Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който предаде мъжете, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя! 29 А царят каза: Добре ли е момчето Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпращаше царския слуга и твоя слуга, видях голям смут, но не разбрах какво беше. 30 И царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана. 31 И ето, дойде хуситът и хуситът каза: Вести, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД ти отдаде правото от ръката на всички, които се надигнаха против теб! 32 А царят каза на хусита: Добре ли е момчето Авесалом? А хуситът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се надигат против теб за зло, нека станат като момчето!

33 И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой! 

Сектантството на Коринт

„Аз съм Павлов“, а „Аз съм Аполосов“.

1 Коринтяни 3:3-6

3 Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

4 Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки?

5 Какво е тогава Аполос и какво – Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.

6 Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

Павел, Аполос, Петър и Йоан всички имаха свои собствени сфери. Павел имаше свои синове и Йоан имаше свои синове. Няма нищо лошо в това да кажете „Аз съм Павлов“ или „Аз съм Петров“. Сферите са разрешени. Грешката обаче възниква, когато онези, които са Павлови, казват, че не са Петрови.

Автентичните бащи обучават синовете си да слушат гласа на Бог в другите бащи. Петър потвърди Павел. 

2 Петрова 3:15-16 (NKJ)

15 и считайте, че дълготърпението на нашия Господ е спасение, както и нашият възлюбен брат Павел, според дадената му мъдрост, ви писа, 16 както и във всичките му послания, като говори в тях за тези неща, в които има някои неща, трудни за разбиране, които необучени и нестабилни хора изкривяват за собствена гибел, както правят и с останалата част от Писанията.

Всъщност автентичните мехове баща-син ще бъдат основният катализатор за събирането на Тялото в града.

Нека отново разгледаме горните стихове. 

1 Коринтяни 3:3-10

3 Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

4 Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки?

5 Какво е тогава Аполос и какво – Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.

6 Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

7 И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.

8 И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд.

9 Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.

10 Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

Павел споменава причините за сектантството:

• Плътщина (склонност към задоволяване на плътта)
• Завист, раздори и разделения
• Ходене като обикновени хора.

Всичко това са признаци на незрялост.

Кой решава проблема с незрелостта?

Зрели мъже

Зрелите мъже са бащи. Бащите освобождават Църквата от незрялост. Павел представя решението на проблема:

Павел и Аполос се разпознаха като слуги. 

5 Какво е тогава Аполос и какво – Павел? Служители, чрез които повярвахте, 

Той обучава коринтяните, като заявява, че Аполос и той са служители или слуги. Това правят бащите. Те служат на Тялото. Служителите са слуги:

Думата „служител“ произлиза от гръцката дума диаконос (G1249), съществително, което означава служител, слуга, дякон.

(Речника CWB).

Бог довежда различни апостоли да проповядват Словото, чрез което хората вярват. Павел демистифицира апостолството и бащинството.

Павел и Аполос оперираха с даровете, които Бог им даде. 

Техните роли бяха определени от Бог.

5…и то, както Господ е дал на всекиго.

Павел и Аполос имаха различни функции на благодат. 

Павел се труди за раждането на църквата. Аполос се трудеше да учи. Бог даде растежа.

6 Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

Павел и Аполос са нищо, защото без Бог няма увеличение или растеж.

7 И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.

Павел и Аполос са едно.

8 И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд. 

Изводът е, че ако Павел и Аполос са едно, съответните им последователи трябва да се възприемат като едно.

Павел и Аполос са съработници. 

9…Защото сме съработници на Бога… 

Ние не сме конкуренти — конкуренцията не трябва да съществува в Тялото.

Хората са Божия нива и Божи строеж – те не са лично притежание на апостолите.

9…вие сте Божия нива, Божи строеж. 

Павел потвърди, че работата му не е резултат от собствения му интелект, а от Божията благодат.

10 Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

Основата е Христос, а не някой апостол 

1 Коринтяни 3:11-24

11 Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Исус Христос.

Делото на всеки човек ще бъде изпитано, независимо дали е човешко или божествено. 

12 И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита какво е делото на всекиго.

14 Този, на когото делото, което е градил, устои, ще получи награда.

15 А този, на когото делото изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън. 

Вашето дело може да бъде злато, сребро и скъпоценни камъни; или дърва, сено и стърнища.

Златото, среброто и скъпоценните камъни са производни на канарата – на Христос. Дървото, сеното и сламата са производни на пясък или прах – от човешки произход. Когато строим със сектантски манталитет, сградата е от човешки произход, а не от Христос. Човешките дела най-накрая ще се провалят на огнения тест.

Църквата е храм на Бога, а не храм на апостолите. 

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

Бог ще унищожи всеки, който осквернява храма чрез сектантство. 

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

18 Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: “Улавя мъдрите в лукавството им”;

20 и пак: “Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни.”

Не се хвалете с хората — не идолизирайте своя баща или апостол. 

21 Затова никой да не се хвали с хората, защото всичко е ваше:

Това прави сектантството.

Всички са ваши

Павел, Аполос и Кифа принадлежат на всички. 

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или свят, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещето – всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос – Божи.

Следователно е неправилно да се твърди, че сте  Павлови, а не Аполосови.

Бащите, които действат с горните четиринадесет принципа, не разделят Тялото.

Павел не отхвърля сфери или благодат въз основа на коринтския проблем – той ги утвърждава. 

1 Коринтяни 1:12-13

12 Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз – Аполосов; А аз – Кифов; А пък аз – Христов.

13 Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?

Когато говорим за първа глава, въпросът не беше само Павел, Аполос или Кифа. Някои казаха, че са  Христови. Точно това е проблемът на църквата „брат-брат“. Те казват, че не следват човешки водач, а следват Христос. Това също е коринтският проблем. Явно става въпрос за разколнически манталитет. Всъщност църквата „брат-брат“ е виновна точно за това, в което обвиняват другите – те са център на разцепления и раздори, граничещи с гностицизъм. Те са се отделили от другите, които потвърждават необходимостта от човешко водачество, твърдейки, че следват само Христос. Домовете с меха баща-син ще сплотят Църквата. Отговорните бащи с манталитета на Давид ще работят в единство.

Виждаме модела при Давид: 

Захария 12:8 (NKJ)

В онзи ден ГОСПОД ще защити жителите на Ерусалим; слабият между тях в онзи ден ще бъде като Давид, и Давидовият дом ще бъде като Бог, като Ангела ГОСПОДЕН пред тях.

„В онзи ден“ е сега. Настоящата Църква е изпълнение на това, което пророкува Захария. Дори слабите ще бъдат като Давид. Това е пророчество за изравняване на зрелостта. Църквата, „домът на Давид“, ще бъде като Бог – зрялата, съвършена Църква с мярката и ръста на Христос. Въпреки че не сме постигнали зрялост/съвършенство, пътят към съвършенството е поставен пред нас в живота на Давид. 

3 Царе 14:8. (NKJ)

и откъснах царството от Давидовия дом и го дадох на теб; и въпреки това ти не беше като слугата Ми Давид, който спазваше заповедите Ми и който Ме следваше с цялото си сърце, за да върши само това, което беше право в Моите очи;

Що се отнася до Бог, Давид Го последва с цялото си сърце – въпросът за греха на Давид не беше запомнен от Бог, защото покаянието на Давид беше искрено. Давид последва Бог „с цялото си сърце“. Скинията на Давид може да се отнася за шатрата или за самия Давид като човешки съд, който служи като модел за Църквата.