Глава 30 – Йосафат и неговата армия

2 Летописи 20:1-11

1 След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват срещу Йосафат. 2 И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади. 3 Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда. 4 И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.

5 И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза: 6 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб. 7 Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века? 8 И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха: 9 Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш. 10 И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби, 11 ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме! 

2 Летописи 20:14-17

14 Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза: 15 Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи. 16 Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. 17 Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас. 

2 Летописи 20:20-30

20 И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете. 21 И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят (ХАЛАЛ) в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете (ЯДАХ) ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна!

22 И когато започнаха да пеят и да славят (ТЕХИЛЛА), ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити. 23 И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно. 24 А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил. 25 И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.

26 А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха, защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес. 27 Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им. 28 И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби. 29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил. 30 И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.

Подобно на Йосафат, ние сме изправени пред множество врагове. На север християните биват избивани. На запад ги притискат законите. На изток те страдат от преследване и зли ограничения. На юг  страдат от съблазняване от фалшивото измерение. Освен тях има заплахи от ядрена война, супербактерии, астероиди, престъпност и насилие и др.

Символика на тристранната атака:

Моавците – независимост, хуманизъм и секуларизъм.

Амонците – племенна принадлежност, етнос и расизъм.

Едомците – духът на обидата.

Изискването е точно позициониране: 

17 Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете (англ. пр.: „стойте спокойно“) и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.

Позицията е културата на Бог (Деяния 2:42).

Йосафат действаше типично в културата. 

Учението на апостолите: Той напомни на Господ за основата на учението, установено от Соломон (стих 6 до 11). 

Общението: Той събра хората (стих 4). 

Молитвите: (стих 6 до 11). 

Разчупването на хляба: Те принесоха жертвата на хвала. Възхваляваха Бог преди своето избавление (стихове 21-22). Евхаристията (Господната вечеря) е един от начините за принасяне на хвалебствената жертва на Бога. Евхаристията, което означава благодарност, е емблематична за жертвата на Христос. Празнуването на този обред е еквивалентно на благодарност и възхвала на Бог.

Жертвената на хвала, принесена на Бог, предхожда тяхното избавление. Думите, използвани за възхвала в този разказ, са „халал“, „ядах“ и „техилла“.

Евхаристията/Господната трапеза, която означава благодарност, предшества избавлението:

• Мелхиседек поднесе хляб и вино, преди Словото на Господ да дойде към Авраам (Битие 14:18; Битие 15:1).
• Пасха преди избавлението от Египет (Изход 12).
• Пасха преди падането на Ерихон (Исус Навин 5:10).
• Исус празнува Пасха преди Своето възкресение (Лука 22:14-26).
• Двамата по пътя за Емаус празнуваха Господната трапеза преди Петдесятница (Лука 24:30-31).

Принесената хвала беше символична на жертвената трапеза на Господа – Бог приготвя трапеза пред нашите врагове. Човек не може да хвали без да благодари и да благодари без да хвали. 

Евреи 13:13-16

13 И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговия позор. 14 Защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим този, който ще дойде. 15 И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хваление, тоест плод на устни, които изповядват Неговото Име. 16 И не забравяйте да вършите добро и да разделяте с другите, защото такива жертви са угодни на Бога.

Хвалете Бог за това кой е Той. Благодарете Му за това, което е направил. Чрез Господната трапеза ние принасяме чрез Него благодарност и хвала на Бога, колкото е възможно по-често.

Армията на Йосафат спечели битката благодарение на културата на Бог. Тази армия не воюва. Всичко, което трябваше да направят беше: 

17 Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас,

Долината на Йосафат не е географско местоположение, а духовна позиция на победа, предобразена от Йосафат.

Йоил 3:2

ще събера всичките народи и ще ги сведа в Йосафатовата долина, и там ще се съдя с тях заради народа Си и наследството Си Израил, когото те разпръснаха между народите и разделиха земята Ми.

Днес в естественото не съществува такава долина. Дори да е Мегидо – Мегидо се отличава като място на победа.

Йоил 3:1

Защото, ето, в онези дни и в онова време, когато върна юдовите и ерусалимските пленници,

Краят на пленничеството на Юда и Ерусалим е спасението на избраните и сега се нарича Новият Ерусалим.

Това е препратка към изливането на Духа и се отнася до деня на Петдесятница и след това формирането на единната Божия църква. Ние се връщаме към онези дни при формирането на една Църква – Градската Църква – както в дните на Йосафат, когато имаше „една група“. Тази една група е агентът на Божия съд, в който всички пророчества ще бъдат изпълнени.

Йосафат означава присъдата на Йехова и тази присъда ще бъде видяна изпълнена от Христос чрез Неговото Тяло. 

Йоил 3:9-10

9 Прогласете това между народите,

подгответе свещена война, вдигнете силните мъже;

нека се приближат и се изкачат всичките воини!

10 Изковете плуговете си на мечове

и сърповете си на копия;

слабият нека каже: Аз съм силен мъж!

Ние сме слабите, сега силни в Христос. Ние сме слабите, които ще станат като Давид.

Йоил 3:11

11 Бързайте и елате, всички околни народи,

и се съберете!

Там долу, ГОСПОДИ, отведи силните Си мъже!

Това е призивът за корпоративно събиране. 

Йоил 3:12-14

12 Нека станат народите и се изкачат в Йосафатовата долина, защото там ще седя да съдя всичките околни народи.

13 Изпратете сърпа, защото жетвата е узряла; елате, тъпчете, защото линът е пълен и каците преливат, защото злината им е голяма.

14 Множества, множества в долината на решението – защото е близо Денят на ГОСПОДА в долината на решението.

Това е денят на решението – да стигнем до единството. 

Йоил 3:15

15 Слънцето и луната ще потъмнеят

и звездите ще задържат блясъка си.

Вече не зависим от естественото осветление. 

Йоил 3:16-17

16 И ГОСПОД ще изреве от Сион

и ще нададе гласа Си от Ерусалим.

Небето и земята ще се потресат,

но ГОСПОД ще бъде прибежище за народа Си

и крепост за израилевите синове.

17 И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог,

който обитавам на святия Си хълм Сион.

И Ерусалим ще бъде свят

и чужденци няма вече да минават през него.

Сион е Храмът, от който Господ издава Своите присъди. Това е ГРАДСКАТА ЦЪРКВА – групата от ЕДИН ЧОВЕК на Господ, Неговата АРМИЯ, подобно на Давидовата дружина от рода на Юда.

БЕЛЕЖКИ:

Тода

„Тода“ беше приносът на благодарност, правен от човек, след като е бил спасен от смърт.

Старозаветната „тода“ е благодарност и възхвала за възхваляване на Бог. 

Левит 7:12-15

12 ако някой я принесе за благодарност (ТОДА), с благодарствената жертва (ТОДА) да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло. 13 А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб. 14 И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва. 15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта. 

В определен смисъл възхвалата на Йосафат беше „тода“, принесена с вяра преди избавлението им от смъртта.