Глава 31 – Формирането на една пръчка
Формирането на една пръчка – една нация
Мантията на Градската църква
Захария 10:6
6 Аз ще укрепя юдовия дом и ще спася йосифовия дом, и ще ги населя, защото се смилих над тях и ще бъдат, като че не съм ги отхвърлял, защото Аз съм ГОСПОД, техният Бог, и ще им отговоря.
Езекиил 37:15-28
15 И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 16 И ти, сине човешки, вземи си едно дърво и напиши на него: За Юда и за другарите му, израилевите синове. Вземи и друго дърво и напиши на него: За Йосиф, дървото на Ефрем и другарите му, целия израилев дом. 17 И си ги съедини един с друг в едно дърво, за да станат едно в ръката ти.
18 И когато синовете на народа ти проговорят и ти кажат: Няма ли да ни обясниш за какво са ти тези? – 19 ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам дървото на Йосиф, което е в ръката на Ефрем и на другарите му, израилевите племенни клони, и ще ги сложа към него, към дървото на Юда, и ще ги направя едно дърво; те ще бъдат едно в ръката Ми.
20 И дърветата, на които си писал, нека бъдат в ръката ти пред очите им. 21 И им кажи: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз вземам израилевите синове изсред народите, където са отишли, и ще ги събера отвсякъде и ще ги доведа в земята им. 22 И ще ги направя един народ в земята, на израилевите планини; един цар ще царува над всички тях и няма вече да бъдат два народа, и занапред няма вече да бъдат разделени на две царства. 23 И вече няма да се оскверняват с идолите си и с мерзостите си и с всичките си престъпления. И Аз ще ги спася от всичките им заселища, където са съгрешавали, и ще ги очистя; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог. 24 И слугата Ми Давид ще бъде цар над тях и всички ще имат един пастир; и ще ходят в правилата Ми и ще пазят наредбите Ми, и ще ги вършат. 25 И ще живеят в земята, която дадох на слугата Си Яков, където живяха бащите ви; и ще живеят на нея, тe, синовете им и синовете на синовете им до века; и слугата Ми Давид ще им бъде княз до века. 26 И ще сключа с тях завет на мир, вечен завет с тях ще бъде; и ще ги настаня и ще ги умножа, и ще поставя светилището Си сред тях до века. 27 И скинията Ми ще бъде над тях и Аз ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ. 28 И народите ще познаят, че Аз, ГОСПОД, освещавам Израил, когато светилището Ми бъде сред тях до века.
Предходните стихове се занимават с Божията армия, излизаща от долината на сухите кости. От една армия пророческите писания сочат появата на една нация.
Някои смятат, че горното е изпълнено, когато нацията напусна Вавилон и се върна в обещаната земя, за да построи храма на Зоровавел. Не се прави разлика между това кой е Юда и кой е Ефрем. Те дойдоха като един и построиха храма като един. Аз не съм съгласен, защото нямаше очистване, както в стих 23. Очистването стана на кръста и се разгърна в реалността на еднонационалната Църква.
Пророчески писанията сочат появата на Църквата като една нация.
22 И ще ги направя един народ в земята, на израилевите планини; един цар ще царува над всички тях и няма вече да бъдат два народа, и занапред няма вече да бъдат разделени на две царства.
Единственият цар над тях е Христос. Това намира изпълнение в деня на Петдесетница, когато Църквата, Святият Божий народ, се ражда в един ден.
Обърнете внимание на следното:
23 И вече няма да се оскверняват с идолите си и с мерзостите си и с всичките си престъпления. И Аз ще ги спася от всичките им заселища, където са съгрешавали, и ще ги очистя; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.
Това е изпълнено в Христос.
В Христос Църквата е освободена от идолопоклонството и е пречистена.
Чрез Новия завет Бог поема собствеността върху Своя народ. Ние сме Неговите хора.
27 И скинията Ми ще бъде над тях и Аз ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ. 28 И народите ще познаят, че Аз, ГОСПОД, освещавам Израил, когато светилището Ми бъде сред тях до века.
Всички Божии обещания са да и амин в Христос.
Всичко по-горе се изпълнява в Църквата. Църквата е Божията скиния. Всичко е направено ново в Христос.
Откровение 21:2-5
2 И видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина.
5 И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни.
Това се изпълнява и продължава да се изпълнява до завършването на всичко.
Това, което е пророческо, трябва да бъде разбрано сега. Трябва да има хора, които казват „това е това“.
Бог обеща да съедини двете пръчки, Юда и Йосиф, и да постави един пастир, Давид, над тях. Това не е прераждане. Яков тълкува развитието на Църквата в Деяния 15 като възстановяването на Давидовата скиния.
24 И слугата Ми Давид ще бъде цар над тях и всички ще имат един пастир; и ще ходят в правилата Ми и ще пазят наредбите Ми, и ще ги вършат.
Двете пръчки трябва да се разглеждат като две мантии, присъстващи във възстановената скиния, която не е местна църква, а Тялото Христово, виждано в град като Градската църква. Над градската църква има специална мантия: комбинираната мантия на Юда и Йосиф.
Мантията отсъства, когато не успяваме да се съберем като един народ.
Мантията е апостолско-пророческа:
Ефесяни 2:19-22
19 И така, вие не сте вече странници и чужденци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; 20 защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Исус е крайъгълен камък, 21 в когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа, 22 в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
Апостолското и пророческото вървят заедно. Пророческото вижда бъдещето, докато апостолското изгражда бъдещето в настоящата реалност. Апостолско-пророческата сграда е телеологична. Изгражда се с виждане на края.
Юда е символ на апостолското, а Йосиф — на пророческото.
Юда беше натоварен да влезе пръв в битка. Първият е свързан с апостолската функция. Йосиф имаше ясно виждане за бъдещето: видя как братята му се покланяха пред него, видя бъдещия глад и възкресение и т.н.
Давид е апостолско-пророчески
Давид беше апостолски в това, че желаеше да построи дом на Бог.
Неговата пророческа функция се вижда в:
- Носенето на ленения ефод – той виждаше бъдещото свещеничество.
- Той яде присъствения хляб – видя диетата на бъдещото свещеничество.
- Пророчество за апостолите, споделящи евангелието по света.
Псалм 22:27
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,
- Пророчество за семейства, покланящи се на Господ.
Псалм 22:27
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,
- Божието Царство е установено и Исус е Цар на царете.
Псалм 22:28
28 защото царството е на ГОСПОДА
и Той владее над народите.
- Пророчество за възкресението.
Псалм 22:29
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си.
Мантията на Илия е апостолско-пророческа
Прегледайте „ПОМАЗАНИЕТО НА ИЛИЯ“ в ABC 1.
Всичко по-горе сочи към апостолско-пророческото.
Петкратните старейшини действат в тази мантия в процеса на изграждане. Основната цел е телеологично екипиране – довеждане до мярката и ръста на Христос.
Ефесяни 4:11-12
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители
12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,
Думата „усъвършенстване“ произлиза от гръцката дума катартисмоу (G2677), което означава да направя напълно готов; съвършенство или завършеност (Ефесяни 4:12). Различава се от катартисис (G2676), действието на усъвършенстване, като се вписва в това, че последното обозначава протичащия процес, докато катартисмос обозначава процеса като завършен (Ефесяни 4:12).
(Речника CWSB).
Мантията се занимава с формирането.