Глава 9: Обновяване наумовете ни

СЛЕД КАТО СЪМ РАБОТИЛ С НАРАНЕНИ НА ХОРА ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ години, открих една крещяща нужда, която надхвърля възрастта, пола, социално-икономическото положение или културния произход. Това е необходимостта да обновим умовете си с Божието Слово.

Ще бъда първият, който ще ви каже, че ако умът ми можеше да получи обновяване от някой, който да положи ръце върху мен и да се моли, щях да прелетя по целия свят или да измина хиляди мили, за да намеря този човек, който да се моли за мен. Всъщност аз го направих.

На всяко събрание, на която имах смелостта да присъствам, карах говорителят, пасторът или евангелизаторът да полага ръце върху мен и да се моли. Често получавах временна отсрочка от измъчващите мисловни атаки, когато хората се молеха за мен, но отсрочката не беше трайна. Измъчващите мисли винаги в крайна сметка се връщаха в ума ми.

Дори имах късмета да ми се яви Исус в дома ми и да ми говори за мисловния ми живот. Исус ми разкри този, който е отговорен за ада, в който живеех психически, и ме постави на пътя на мира и душевната цялост. Но това не обнови ума ми.

Много пъти в нашите служби, Аманда и аз сме имали хора, които живеят в душевни мъки, и които ни молят да се молим за тях, за да могат умовете им ще бъдат обновени. Щастливи сме да се молим с тях и да гледаме как Святият Дух ги насища с мир. Но в същото време казваме на всеки един, че нашите молитви не могат да обновят умовете им. Обновяването на ума не е събитие, а ежедневна дисциплина, която ще обсъдим по-подробно по-късно в тази глава.

Вашият ум — вашият модел на мислене — е програмиран в една посока от години и ще са необходими време и дисциплина, за да обновите ума си с Божието Слово.

Просто помислете за това. Години наред сме позволявали на умовете си да наблюдават неща, да слушат, да размишляват и да фантазират за неща, които често не са чисти и благочестиви. Приемали сме мисли и образи на похот, клюки, съмнения, страх, ревност, отмъщение и десетки други неща, които не са Христостоподобни. Тогава, когато мислите ни са почти неконтролируеми, ние осъзнаваме, че Бог желае да бъдем осветени, отделени за Него, не само духовно, но и умствено в нашата душевна област.

И така, как да обновим ума си? Ще е необходимо разбиране как Бог е направил всеки един от нас като същество от три части и как всяка част влияе върху цялото. Това също изисква да приведем мислите си в съответствие с мислите на Бог. Няма съмнение, че Бог иска да ходим в мир и свобода в този живот и Неговото Слово излага точно как да ходим в тези благословения. Така че нека да разгледаме какво казва Словото за всяка част от човека и да се съсредоточим върху една проста формула за обновяване на ума.

Угаждане на Бог с осветен живот

Апостол Павел, пишейки до християните в Рим, ни информира за нещо много проницателно.

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля — това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римляни 12:1-2).

Наистина ми харесва как се чете същия този пасаж в Новия жив превод:

И така, скъпи братя и сестри, аз ви моля да предадете телата си на Бог заради всичко, което Той е направил за вас. Нека те бъдат жива и свята жертва — такава, която той ще намери за приемлива. Това наистина е начинът да Му се поклоним. Не копирайте поведението и обичаите на този свят, но позволете на Бог да ви превърне в нов човек, като промени начина, по който мислите. Тогава ще се научите да познавате Божията воля за себе си, това, което е добро, приятно и съвършено (Римляни 12:1-2, NLT).

В пасажа от Римляни по-горе Павел пише на християни — не на безбожни хора — и дава конкретни инструкции относно дисциплините, които трябва да поддържаме, за да живеем живот, угоден на Бога.

Нека разгледаме друг стих от Писанието, за да не вземаме един конкретен стих и да правим доктрина от него. Павел набляга на същата тема пред вярващите в Ефес:

ако наистина сте Го чули и сте научени в Него, както е истината в Исус, че, що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти, и бивате обновявани в духа на своя ум, и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост (Ефесяни 4:21-24).

Тук апостол Павел казва на вярващите да спрат да живеят в стария си (преди Христос) начин на живот и да се обновят в умовете си. Още веднъж много ми харесва как е написано това в Новия жив превод.

Тъй като сте чули за Исус и сте научили истината, която идва от Него, отхвърлете старата си греховна природа и предишния си начин на живот, който е покварен от похот и измама. Вместо това, позволете на Духа да обнови вашите мисли и нагласи. Облечете новата си природа, създадена да бъдете като Бог — наистина праведни и святи (Ефесяни 4:21-24, NLT).

Павел пише на вярващите в Солун и им дава подобни инструкции:

И Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на нашия Господ Исус Христос (1 Солунци 5:23).

Павел информира църквата в Солун, че най-висшето и най-доброто от Бога за нас е да живеем свят или осветен живот. Думата осветен в оригиналния новозаветен език означава „отделен“. Тя носи двойно значение: отделен от греха и отделен за Бога.

През годините съм разговарял с много хора, които се опитват да защитят своята морална доброта като свой лиценз за спасение. Когато ги попитам за взаимоотношението им с Господ или къде ще прекарат вечността, ако трябва да умрат днес, типичен отговор е: „Е, аз съм също толкова добър морално, колкото хората, които посещават вашата църква. Не крада, не мамя и не лъжа, така че съм добре с Бог“.

Да бъдеш морално добър човек е прекрасна черта и освещението включва добро морално поведение. Но не извършването на „популярни“ грехове и пълното отделяне от греха не е равно на пълното определение за освещение. С други думи, само защото си „добро момче“, няма да получиш билета си за небето. Вашето спасение не зависи от това, което правите или не правите, а от това кой е Господар на живота ви.

Павел също изброява в 1 Солунци 5:23 трите области, в които Бог желае да се отделим от греха и да отделим живота си за Него. Тези три области са дух, душа и тяло.

Всеки ден общувам с хора, които преди години са приели Христос като свой Господ и Спасител. Те са новородени и техните духове или сърца са  трансформирани. Това, което се е случило в живота им, е точно това, което Исус заяви на Никодим.

Имаше един човек на име Никодим, еврейски религиозен водач, който беше фарисей. След като се стъмни една вечер, той дойде да говори с Исус. „Рави“, каза той, „всички знаем, че Бог Те е изпратил да ни научиш. Твоите чудодейни знамения са доказателство, че Бог е с Теб“. Исус отговори: „Истината ти казвам, ако не се родиш отново, не можеш да видиш Божието Царство“. „Какво имаш предвид?“ — възкликна Никодим. „Как може един старец да се върне в утробата на майка си и да се роди отново“? Исус отговори: „Уверявам те; никой не може да влезе в Божието Царство, без да е роден от вода и Дух. Хората могат да възпроизвеждат само човешки живот, но Святият Дух ражда духовния живот. Така че не се учудвай, когато казвам: „Трябва да се родиш отново“ (Йоан 3:1-7, NLT).

Исус каза на Никодим, че преди човек да влезе в Божието царство, той трябва да има духовно прераждане. Никодим беше объркан и не можеше да разбере концепцията за връщане в утробата на майката, за да се роди отново. На което Исус каза: „Никодиме, ти мислиш естествено, а аз говоря духовно“. Исус имаше предвид духовно прераждане, а не естествено.

Павел го обясни на християните в Коринт така:

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново! (2 Коринтяни 5:17).

Преводът на Живата Библия цитира този стих по страхотен начин:

Когато някой стане християнин, той се превръща в чисто нов човек отвътре. Той вече не е същият. Нов живот е започнал! (2 Коринтяни 5:17, TLB).

Когато приемем Христос като наш Господ и Спасител, настъпва духовно прераждане и ние се раждаме отново отвътре. Духовете ни стават съвсем нови. Ето защо често виждаме как желанията на хората се променят, след като се родят отново. Те се превръщат в нови творения; старите неща преминават и всичко става ново. Но не забравяйте, че Павел каза, че Бог желае ние да бъдем отделени не само в духа си при спасението, но също така отделени в нашите души и тела.

Разбиране на устройството на човека от три части

Имах късмета преди години да науча за трите части на човечеството. Както един служител така красноречиво заяви: „Вие сте дух, притежавате душа и живеете в тяло“. Истинският вие сте вашият дух или човекът във вас. Когато сте новородени, вашият духовен човек е този, който получава вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот (Йоан 3:16).

Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми (Йоан 10:27-28).

Вашият духовен човек е този, който живее вечно, след като вашият физически човек престане да съществува на земята. Павел каза нещо много насърчително за това:

С нетърпение очаквам и се надявам, че по никакъв начин няма да се посрамя, но ще имам достатъчно смелост, така че сега, както винаги, Христос да бъде въздигнат в тялото ми, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мен да живея е Христос, а да умра е печалба. Ако трябва да продължа да живея в тялото, това ще означава плодотворен труд за мен. И все пак какво да избера? Не знам! Разкъсвам се между двете: желая да си тръгна и да бъда с Христос, което е много по-добре; но за вас е по-необходимо аз да остана в тялото (Филипяни 1:20-24, NIV).

Павел каза, че не е решил за бъдещето си. Той каза: „Разкъсвам се между двете: искам да си тръгна…“ Тръгване от къде? Той имаше предвид да напусне тялото си и да отиде в небето. Той каза, че това би било много по-добре за него, но би било по-добре за приятелите му, ако остане в тялото си на земята. Кой остана в тялото му? Неговият дух — истинският Павел, новороденият Павел, Павел, който имаше вечен живот.

Нашите физически тела

Докато продължаваше да очертава как е устроен човекът, Павел обяснява на християните в Коринт, че имаме духовни тела и естествени тела.

…Защото както има естествени тела, има и духовни тела (1 Коринтяни 15:44, NLT).

Нашите духове получават нов живот. Те се раждат отново, когато приемем Исус като наш Господ и Спасител. Но нашите физически тела не получават нов живот. Те не се раждат отново. Нашите физически тела продължават да са подчинени на привличането на греха и плътските желания.

Дори Павел се бореше с греховните желания в плътското си тяло:

Така че проблемът не е в закона, защото той е духовен и добър. Проблемът е в мен, защото аз съм изцяло човек, роб на греха. Аз наистина не разбирам себе си, защото искам да направя това, което е правилно, но не го правя. Вместо това правя това, което мразя. Но ако знам, че това, което правя, е грешно, това показва, че съм съгласен, че законът е добър. Така че аз не съм този, който греши; това е грехът, който живее в мен. И знам, че нищо добро не живее в мен, тоест в моята грешна природа. Искам да направя това, което е правилно, но не мога. Искам да правя това, което е добро, но не го правя. Не искам да правя това, което не е правилно, но все пак го правя. Но ако правя това, което не искам да правя, всъщност не съм този, който върши грешното нещо; това е грехът, който живее в мен. Открих този принцип на живота — че когато искам да правя това, което е правилно, аз неизбежно правя това, което не е правилно. Обичам Божия закон с цялото си сърце. Но има друга сила в мен, която воюва с ума ми. Тази сила ме прави роб на греха, който все още е в мен. О, какъв нещастен човек съм! Кой ще ме освободи от този живот, който е доминиран от грях и смърт? (Римляни 7:14-24, NLT).

Павел беше Божий апостол, упълномощен и използван от Бог да върши чудеса и да изцелява болни. Той получи откровения чрез сънища и видения и беше грабнат на небето и чу и видя неща, които никой друг на земята никога не е преживявал. И все пак, дори Павел, който беше новороден и силно използван от Бог, имаше проблем с плътта. Как би могло да бъде това? Павел беше новороден, но плътта му не беше.

Павел стана толкова разочарован от плътта си, че нарече себе си „окаян човек“ (Римляни 7:24). Той също така каза на християните в Рим, че физическите ни тела копнеят за трансформация и изкупление.

Но това, което страдаме сега, е нищо в сравнение със славата, която Той ще ни разкрие по-късно. Защото цялото творение очаква с нетърпение онзи бъдещ ден, когато Бог ще разкрие кои са всъщност Неговите деца. Противно на волята си цялото творение беше подложено на Божието проклятие. Но с нетърпелива надежда творението очаква с нетърпение деня, когато ще се присъедини към Божиите деца в славна свобода от смърт и разложение. Защото знаем, че цялото творение е стенело като в болката на раждането чак до сега. И ние, вярващите, също стенем, въпреки че имаме Святия Дух в себе си като предвкус на бъдеща слава, защото копнеем телата ни да бъдат освободени от греха и страданието. Ние също очакваме с нетърпелива надежда деня, в който Бог ще ни даде пълните ни права като Негови осиновени деца, включително новите тела, които ни е обещал (Римляни 8:18-23, NLT).

Така че това представлява една дилема за нас. Ние сме новородени, нови творения отвътре, обитавани от Божия Дух. Но това ново творение е настанено и затворено в тяло, поразено от греховност и егоистични желания. Тези две сили — Божият Дух и привличането на греха — се бият в живота ни всеки ден. По-силната сила ще спечели деня. За съжаление много християни се държат по нечестиви начини. Не защото не обичат Бог, а защото новороденият човек отвътре е доминиран от плътски, греховни желания в тяхната плът.

Павел намери работещо решение на това предизвикателство, което той каза на християните в Коринт:

Дисциплинирам тялото си като спортист, обучавам го да прави това, което трябва. В противен случай се страхувам, че след като проповядвам на други, аз самият мога да бъда дисквалифициран (1 Коринтяни 9:27, NLT).

Преводът на Живата Библия тълкува този стих по следния начин:

Като спортист аз наказвам тялото си, отнасям се грубо с него, тренирам го да прави каквото трябва, а не каквото иска. В противен случай се страхувам, че след като привличам други за състезанието, аз самият мога да бъда обявен за негоден и да ми бъде наредено да остана настрана (1 Коринтяни 9:27, TLB).

Павел ни информира, че новороденият човек отвътре поема контрола над плътския човек отвън и му казва какво трябва да прави. С други думи, Павел отказва да позволи на плътските му желания да го доминират.

Павел казва същото на християните в Рим:

И така, скъпи братя, аз ви моля да предадете телата си на Бог. Нека те да бъдат жива жертва, свята — такава, каквато той може да приеме. Когато си помислите какво е направил за вас, твърде много ли е да се иска това? (Римляни 12:1, TLB).

Забележете, че той каза на християните да „предадат телата си“ на Бог, за да бъдат живи, святи жертви. Не позволявайте на тялото ви да бъде управлявано от греховност. Поемете контрола над греховните си желания и накарайте тялото си да се подчинява на вашия новороден дух, вместо на неговите греховни пориви.

Погледнете отново този познат стих:

Сега нека Бог на мира ви направи святи по всякакъв начин и нека целите ви дух, душа и тяло да бъдат непорочни, докато нашият Господ Исус Христос дойде отново (1 Солунци 5:23, NLT).

Бог ни иска святи и осветени по всякакъв начин — дух, душа и тяло. Разбираме, че нашите духове са осветени, когато сме новородени; телата ни са поставени под контрол, като ги предаваме на Бог и позволяваме на нашия новороден духовен човек да доминира над греховните пориви на телата ни. Но какво да кажем за нашите души?

Душата на човечеството

Една от най-неразбраните части на човечеството е душата. Често в църковния свят ние или комбинираме душата и духа като едно, или погрешно бъркаме духа на човека с душата на човека. Важно е да разберем, че духът и душата са две различни и отделни части на човека.

Нашата душа е частта от нас, която се свързва с нашия ум, воля и емоции. Тя се свързва  с умствената и емоционалната сфера. Нашият дух се свързва с Бог, защото Бог е дух. А телата ни се свързват с естествената сфера, защото телата ни са естествени.

Душата и духът на човека са толкова тясно свързани, че често е необходимо Божието Слово, за да се раздели и разграничи между двете.

Защото Божието слово е живо и мощно. То е по-остро от най-острия двуостър меч, прорязващ между душата и духа (Евреи 4:12, NLT).

Най-голямата нужда за християните е да обновим нашата душевна област — нашия ум, воля и емоции — с Божието Слово.

че, що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти, и бивате обновявани в духа на своя ум, (Ефесяни 4:22, 24).

Думата обновяване означава „да направя нов“ на оригиналния гръцки език. Често съм чувал думата обновен да се използва, когато се обяснява как антикварна мебел е премахнала покритието си, за да могат мебелите да бъдат подновени до първоначалното си състояние. И все пак на гръцки думата обновяване има друг аспект, който означава „да направя ново, но напълно различно“.

Святият Дух ни казва да обновим начина си на мислене, като го направим напълно различен. С други думи, обновяването на ума ни е умишлено действие от наша страна.

Израснах в петдесятната традиция, която поставяше огромен акцент върху облеклото и външния вид. Бях научен, че дължината на косата ми, облеклото ми и начина, по който изглеждах, са признак на святост. Разбираше се, че трансформацията от света се символизира от външния изглед. Но в писането на Павел до римските християни той ни каза, че трансформацията от света изобщо не се постига чрез външен изглед, а вместо това чрез това, което мислим.

И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, (Римляни 12:2).

Думата преобразявайте идва от думата метаморфо, което буквално означава „преобразяване или трансформиране на външния изглед“. За да разберете тази дума, помислете за метаморфозата, която се случва, когато гъсеницата се превърне в пеперуда. Гъсеницата е бавна и хлъзгава и няма летателни способности. Всъщност тя се придържа към листа, клони на дървета или нещо неподвижно.

Гъсеницата — не най-красивият вид, докато не настъпи драстична промяна — се увива в обвивка, известна като пашкул. Четири седмици и удивителен процес по-късно, пашкулът се отваря и с гъсеницата се случва забележителна трансформация. Тя се превръща в красива пеперуда с различни черти и външен вид от гъсеницата, която е била преди.

По същия начин ние ставаме християни или нови създания в Христос, когато се новородим. Нашите сърца или духове стават съвсем нови. Но помнете, че живеем в плътско тяло, което не е новородено; то продължава да желае егоистични, грешни неща. Това е войната между духа и плътта и сърцето и тялото ви. Същността, която стои между новородения дух и греха на плътта, е душата или ума.

Обичам да го казвам така: Това просто е въпрос на числа. Нашият новороден дух срещу нашата отслабена от греха плът са един срещу един. Страната, на която душата — ум, воля и емоции — застава, ще бъде посоката, в която ще вървим.

Ако умът ви е бил обновен или направен нов от Божието Слово, тогава той ще застане на страната на вашия новороден дух. Двама срещу един печелят всеки път! Вие ще следвате Божия план и цел за живота си. Но ако вашата душа или ум не са били обновени с Божието Слово, те ще застанат на страната на плътските желания и всеки път двама срещу един печелят.

Ето защо толкова много християни, в които Исус живее в сърцата им, стават жертва на греховни действия и нагласи. Те позволяват на необновения ум и плътта да надделеят над новородения дух, който иска да следва Бог. Така че е наложително християните да обновят умовете си и да ги направят нови с Божието Слово.

Представете си сценарий, при който новороденият човек непрекъснато обновява ума си с Божието Слово. Човекът запомня библейски стихове и изповядва тези обещания всеки ден през живота си. В същото време човекът държи тялото си и неговите егоистични пориви под контрол. Когато сатана се появи с изкушение или мисловна атака, какво мислите, че ще се случи? Това изкушение и мисловна атака няма да намерят място в живота на този човек, за да установят плацдарм или да предприемат атака.

Това е причината Павел да ни каза да подчиним телата си на Бога, като свята, жива жертва и да обновим умовете си според Божието Слово. Новороденият, с обновен ум, телесно дисциплиниран индивид е непроницаем за атаките на сатана.

Проста формула за обновяване на ума ни

Както споменах по-рано, изключително важно е да осъзнаете, че обновяването на ума ви не е събитие, а ежедневна дисциплина. Неразбирането на тази жизненоважна точка е причината много християни да прекарват целия си християнски живот, борейки се и изпадайки в изкушения, причинени от психически тормоз.

Истината е, че твърде често християните не желаят да вършат тежката ежедневна работа — час по час, седмица след седмица — дисциплиниране на мисловния си живот. За съжаление, нежеланието им ще им струва спокойствието.

Ако вашият ум — или модел на мислене — е програмиран по грешен начин от години, ще трябва да обновите ума си, за да мислите в съответствие с Божието Слово. Това ще изисква време и дисциплина, но ще бъде врата към най-доброто от Бога за вас във всяка област на живота.

Нека споделя един прост модел, който ми помогна да обновя ума си. Тъй като бях верен да правя тези три неща, мисленето ми започна да се променя. Това не се случи за една нощ, но след няколко месеца върнах контрола върху мисловния си живот. Наричам този прост модел „Трите действия“.

Трите действия

Преценявайте всяка мисъл

Павел каза, че ако искате да се насладите на духовна победа, трябва да събаряте „помислите и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и да пленявате всяка мисъл да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). С други думи, трябва да положите умишлено усилие да прецените и прегледате това, за което мислите.

Сега, в моя случай, аз знаех, че моите похотливи мисли са греховни и че не трябва да ги мисля. Но не бях смятал мисли за критика, непростителност, клевета, самосъжаление, ревност, депресия или завист като мисли, които трябваше да преценя. Мислех, че това е просто част от живота. И това е част от живота — един победен живот.

Все още си спомням деня, в който получих откровението за този стих, „…пленете всяка мисъл“ (2 Коринтяни 10:5, ESV). Чух се да казвам: „Боже мой, как за бога да направя това? Това е невъзможно! Мисля си хиляди мисли на ден. Как мога да пленя всяка една от тях?“

Дни по-късно се натъкнах на статистиката, която изказах по-рано — че средностатистическия човек мисли от 50 000 до 60 000 мисли на ден. В началото това не ми помогна. Как бих могъл да пленя 50 000 мисли? Докато продължавах да изучавам, открих, че същия средностатистически човек повтаря 90% от тези мисли. И така, 45 000 от тези мисли са същите няколко мисли.

Това всъщност е добра новина! Ако прецените правилно мислите си и започнете да пленявате мислите, които са нездравословни и безбожни, скоро ще откриете, че предизвикателството в края на краищата не е толкова плашещо. В действителност няма толкова много различни мисли — те обикновено са едни и същи страховити, похотливи, съмнителни мисли отново и отново.

Позволете ми да ви насърча умишлено да разработите план или система за оценка на вашия мисловен живот. Ако не друго, когато откриете, че мислите за нещо, което не е най-доброто от Бога, спрете се. В този момент кажете: „Господи, прости ми, че приемам тази мисъл. Вземам власт над нея и й отказвам достъп в ума ми“.

Повечето от нас в църковния свят никога не са били предизвиквани да преценяват мисловния си живот. Ние сме насърчавани непрекъснато да преценяваме нашите мотиви и действия, но и двете са просто продукт на мислите, които сме приемали. Всичко започва с „мисловния живот“.

Ако не плените мислите си, вашите мисли ще ви пленят.

Например, някога карали ли сте няколко мили и най-накрая стигате до вашата дестинация, само за да разберете, че не можете да си спомните, че сте минали покрай определени места или по определени завои или улици, за да стигнете до там? Вашият ум и мисловен животът ви е пленил по време на пътуването. Умът ви е бил лесно пометен от други неща и вие не съзнавате какво се случва около вашия автомобил.

Ето защо първата стъпка към обновяването на ума ви е ежедневната дисциплина за преценяване на вашия мисловен живот. Ще обновите ума си с по една мисъл в определен момент!

Изхвърлете нездравословните мисли

След като откриете модел на мислене, който е нездравословен, важно е агресивно да изхвърлите или премахнете тези модели от вашата база данни.

Съветвал съм прекрасни християни, които имат много лоша представа за себе си. Те са развили модел на мислене, който всеки ден ги държи тъжни и потиснати, защото имат мисли за себе си, които не са верни. Ако мислите за себе си или гледате на себе си по начин, който не е съгласен с това, което Божието Слово казва за вас, агресивно изхвърлете и изгонете тези мисли. Забранете ги!

Спомням си, че ходех из къщата си, повтаряйки отново и отново: „Няма да мисля по този начин. Отказвам да мисля по този начин. Няма да  приемам отново тази мисъл, защото не е вярна“.

След като сте преценили даден мисловен модел в ума си и го намерите за нежелателен, не можете просто да не му обръщате внимание. Този мисловен модел е изградил плацдарм и се е вкопал в изгледа ви. Трябва агресивно да го изкорените!

Често живеем с тези нездравословни и негативни мисли толкова дълго, че се чувстваме комфортно с тях. Научили сме се да оцеляваме, мислейки погрешно. Чуйте ме! Можете да оцелеете с грешно мислене, но никога няма да преуспявате с грешно мислене. За да преуспявате в живота, трябва да изхвърлите лошите мисли и да ги замените с Божиите мисли.

Приемете Божиите мисли

Много години по-късно аз всеки ден си повтарям какво казва Божието Слово за мен или в някоя ситуация, с която се сблъсквам в живота.

Обновяването на ума ви е ежедневна дисциплина, която изисква от вас честно да преценявате начина, по който мислите, агресивно да отхвърляте нездравословните мисли и с нетърпение да приемате благочестиви мисли.

Бог конкретно ни казва какви мисли да мислим и да приемаме.

Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте (англ. пр.: „размишлявайте за тези неща) (Филипяни 4:8).

Въпреки че беше преди много години, все още си спомням когато бях в трети клас и госпожа Кнаптън, която сееше таблиците за умножение в малките ни мозъци. Трябваше да запомняме по два реда числа седмично. Първата седмица бяха с едно и две. Не ми отне много време да ги запомня. Втората седмица бяха с три и четири. Трета седмица запомнихме с пет и шест. Правихме това упражнение за запомняне, докато не си проправим път през числото дванадесет. Днес, през всичките тези години, си спомням отлично таблиците си за умножение. Моят малък ум имаше способността да улавя истина и да я държи точно повече от петдесет години.

По същия начин, ако запомните Филипяни 4:8, това ще бъде стражът — вратарят — на вашия мисловен живот. Мислите, които се опитват да нахлуят в мисленето ви, но не отговарят на стандартите на Филипяни 4:8, ще бъдат разпознати и изхвърлени. След това можете да започнете да приемате мисли, които са верни, благородни, справедливи, чисти, прекрасни, с добри сведения и достойни за похвала.

Обобщавайки всичко, приятели, бих казал, че ще се справите най-добре, като напълните умовете си и размишлявате върху неща, които са истински, благородни, уважавани, автентични, завладяващи, милостиви — най-добрите, а не най-лошите; красивите, а не грозните; неща за похвала, а не за проклинане (Филипяни 4:8, MSG).

Трите действия — преценяване, изхвърляне и приемане — промениха живота ми и ще променят и вашия.

Въпроси:

1. Каква е единствената крещяща нужда за наранените християните — за всеки християнин?
2. Ако не плените мислите си, какво ще се случи?
3. Избройте трите действия за обновяване на умовете ни. Каква мисъл приехте, че трябва да използвате трите действия?

Молитва: 

Небесни Татко, благодаря Ти според Твоето слово в Римляни 12:1-2, че мога да обновя ума си и да променя начина на живот на нездравословно мислене. Помогни ми да дисциплинирам своя мисловен живот и да заменя нездравословното мислене с благочестиви и здрави мисли. Напомняй ми, Святи Душе, за важността на здравия и богоугоден ум всеки ден от живота ми. В името на Исус, амин.