Влизане области в поклонение

Във връзка с Бог е жизненоважно за нас да разберем, че Той иска истинско взаимоотношение седем дни в седмицата. В това взаимоотношение ще има разнообразие и спонтанност, но както при всяка близка връзка на човек с човек, трябва да има „специални времена“ на интимност и споделяне. Те могат да бъдат както в нашето индивидуално време насаме с Бог, така и в корпоративната обстановка на поклонение в събранието.

Има различни врати, през които можем да влезем в поклонение и различни области, които можем да преживяваме в пътуването на свързване с Господ в тези „специални времена“. Можем умишлено да отворим тези „врати“ в поклонението, които ни дават възможност да преживеем тези различни области. Благодарен съм на Вивиън Хиберт, че ги спомена в книгата си „Пророческо поклонение“. Бих искал да добавя моите мисли към тази рамка.

Споделяйки тези врати, през които можем да влезем в поклонение, ние не сме привърженици на това, че винаги трябва да следваме този процес стъпка по стъпка, като се започне от първата врата и се премине през всяка, докато завършим всяка област. Поклонението никога не може да бъде формула, чрез която да подхождаме към взаимоотношенията с Бог. Поклонението е покана за взаимоотношение и отклик на това взаимоотношение; а взаимоотношенията текат.

Първият вход, през който можем да влезем… 

„Човек към човек“

Тук започваме с две ключови цели — Събиране и Фокус

Във всяко корпоративно събиране на Божиите хора ще намерим събрание от различни хора — често има хора от различни възрасти, различен произход, различни култури, различни дарби и способности, различни надежди и мечти, различни силни и слаби страни — различни в толкова много отношения. Освен тези различия откриваме, че хората са там с различни емоционални, духовни и физически състояния.

Една от ключовите цели при влизането в корпоративното поклонение по този начин е да се съберат тези различни хора заедно, като им се помогне да се обединят и да дойдат в съгласие. Това често включва промяна на фокуса, понеже повечето хора са съсредоточени върху това, което им се случва и как се чувстват. Бог иска да се съсредоточим върху страхотната Истина на Неговото Царство, Неговото Слово, Неговия характер и Неговото присъствие.

Исус каза: „Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“. Лука 12:34, Това, което ценим, ще определи посоката, в която ще върви сърцето ни. Когато заявяваме стойността на това Кой е Бог и какво е направил, ние улесняваме пътуването на сърцето си, за да се свържем мощно с Бог.

Много пъти сърцата ни са разделени и разсеяни от много притеснения и въпроси и молитвата на Давид в Псалм 86:11 е много подходяща за нас — „Дай ми да се страхувам от името Ти с нераздвоено сърце“. т.е. събери разсеяните фрагменти на сърцето ми и ми позволи да се съсредоточа върху Теб, Господи.

Често песни, които са полезни на този етап, са песни на радост, празнуване, благодарност и т.н., където ние заявяваме един на друг какво е направил Бог и какъв е Той.

Не е проблем, когато използваме такива песни. Проблемът възниква, когато това е докато се движим в пътуването към поклонението.

Когато едно събрание може бързо да насочи вниманието си от себе си и към Бога, тогава етапът „Събиране“ и „Фокус“ може да бъде сравнително кратък.

Втората врата, през която можем да влезем…

„Човек към Бог“

Тук целите са поклонение и свързване с Бог — дух с Дух.

За да отворим тази врата, трябва умишлено да се съсредоточим върху Господа и да общуваме с Него, дух с Дух.

Исус каза: „Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко с дух и истина; защото такива иска Татко да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ Йоан 4:23-24

„Свързването“ на нашия дух с Божия Дух е абсолютно необходимо за истинското поклонение, както Исус го определи. Врагът ще направи каквото може, за да измести фокуса ни от Господ и ще ни накара просто да „преминаваме през движенията“ на поклонението, ако е възможно.

„Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.“ 1 Коринтяни 6:17

„Но когато човек се обърне към Господа, покривалото се маха. А Господ е Духът и където е Духът Господен, има свобода. А всички ние, с непокрити лица, гледайки славата на Господа като отразена в огледало, се преобразяваме в същия образ от една степен на слава в друга, тъй като това идва от Господа, Духа.“ 2 Коринтяни 3:16-18, NRSV

Когато наистина прихванем ново съзиране на Господ, ние сме променени — в Неговото подобие — това е прогресивно и е процес. Това е една от причините, поради която трябва да прекарваме редовно време в Неговото присъствие.

Вижте поклонението около Божия престол…

„И  бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола стоеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им злати венци. И от престола излизаха светкавици и гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. Пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. И четири живи същества, които имаха по шест крила, бяха покрити с очи наоколо и под крилете си; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде! И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено“. Откровение 4:2-11

„Тогава видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества, и старейшините (и броят им беше десет хиляди по десет хиляди и хиляди по хиляди); и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове. А четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.“ Откровение 5:11-14

Може да не видим с физическите си очи това, което Йоан видя в Откровение, но всеки път, когато идваме в присъствието на Бог, желаейки да се срещнем с Него и съсредоточим ума и сърцето си върху Него, ние не само Го благославяме по един прекрасен начин, но и също така се отваряме за получаване на ново откровение от Него.

Врагът не иска да влезем през тази врата, но ако не може да ни спре тук, той ще се опита да ни измъкне от нея възможно най-скоро. Една от големите трагедии в много съвременни корпоративни времена за поклонение е, че едва започваме да се свързваме с Бог, усещайки Неговото присъствие и спираме точно там! Много пъти това се дължи на ограниченията на времето в нашите служби. Понякога може да се дължи на това, че водачът на поклонението неволно използва песни, които ни отвеждат в различна посока, когато тъкмо навлизаме в Неговото присъствие.

Предизвикателството, пред което е изправен всеки водач на поклонение, е да помогне да се свържат хората с Бога възможно най-скоро и да останат там възможно най-дълго.

Предизвикателството, пред което са изправени църковните водачи, е как да структурират службата, така че пътуването към поклонението да не бъде прекъснато, и така да се прекарва качествено време в Божието присъствие да бъде основен приоритет.

Това е така, защото се готвим да влезем през третата врата… 

„Бог към човека“

Бог обича да получава нашето поклонение и хваление — но Той също така иска да откликва на нашето изразяване и да ни дава от Себе Си; Той иска да ни разкрива повече от Себе Си. Всяко взаимоотношение, което е здраво, ще бъде взаимно или „двупосочно“. То ще има в себе си даване и получаване, говорене и слушане.

За да отворим вратата към тази трета област, трябва да имаме очакване в сърцето си, че Бог иска да ни говори и че можем да Го чуем и да Го усетим. Другото нещо, което трябва да имаме, за да влезем и да се насладим на този етап, е …. време. Заетостта и забързаността на личните ни графици и ограниченията на времето, отделено за пеене на поклонение в нашите служби, често ни пречат да преживяваме Бог по този начин.

Често Бог ще иска да ни разкрие повече от Своя характер. Да предположим, че в дадена ситуация пеем песен за Божията любов. Когато започнем да пеем песента, ние осъзнаваме истината, че Бог обича, но ако сме честни, вероятно не я пеем от точката на откровение точно в този момент. Декларираме „минало“ откровение и това е напълно законно. Една от причините, поради която пеенето на песен няколко пъти може да бъде полезно, е, че може да отнеме известно време истината за това, което пеем, да влезе от ума ни в нашия дух. Ако сме отворени към факта, че можем да чуем и усетим какво казва Бог, може да открием, че докато продължаваме да пеем песента, ние изпитваме прогресивно откровение в сърцето си, силно осъзнаване, че „Бог наистина ни обича — безусловно!“; Той иска най-доброто за нас и напълно ни приема и иска да ни приближи до Себе Си. Сърцата ни реагират на Него с любов и благодарност и откриваме, че сега пеем същата песен от позиция на настоящо откровение — и може да се появи съвсем нова вълна на поклонение.

Бог даде на Исая ново откровение за Себе Си в Исая 6-та глава. Той разкри характера Си на Мойсей в Изход 34:6-8 и на Йов в Йов 42:1-6.

Ще има моменти, когато Бог иска да ни разкрие сърцето Си и да сподели неща, за които иска да ходатайстваме. Понякога можем да бъдем в поклонение и името или лицето на човек ни изникват в ума. По-рано отблъсквах подобни образи или впечатления, мислейки за тях като за разсейване, но по-късно осъзнах, че Бог ги използва като начин да ме доведе до място на молитва за тях. Поклонението и ходатайството са две служения, които се вършат около престола в момента и те могат лесно да текат заедно. Господ може да насочи вниманието ни към нужда на някое семейство (или църква, общност или национална нужда), докато сме в Неговото присъствие, и да ни накара да издигнем гласа и сърцата си в молитва за засегнатите. Какво мощно и прекрасно нещо е да влезем директно в присъствието на Бог, да Го обичаме с цялото си сърце и след това да усетим нещата, които са в сърцето Му, и да се присъединим в ходатайството за тези нужди.

От общение с Бог, Авраам започва да се движи в ходатайство в Битие 18:17-33. Подобно нещо се случи и с Мойсей в Изход 32:9-14.

Също така ще има моменти, когато Бог ще иска да ни разкрие Своята Истина. Святият Дух знае точно какво се случва в живота на всеки човек в събранието. Понякога хората може да се борят с обезсърчение или неверие, притеснение или отхвърляне и Господ да иска да се срещне с нас по съвсем реален начин и да се справи с онези неща, които ни потискат. Тук е, където Той ни призовава да си партнираме с Него — да слушаме гласа Му и да използваме това, което Той ни казва. Ние сме призвани да бъдем пророчески хора, да Го слушаме и да говорим това, което чуваме.

Нека разгледаме един много възможен сценарий: Един от певците от тима за поклонение може да получи подтик от Святия Дух за верността на Бог и че Той ще изпълни обещанията, които ни е дал. Така той започва да пее: „Господи, Ти си верен; това, което Си обещал, ще го извършиш“, и той го пее отново, а след това другите певци започват да се присъединяват, а след това водачът на поклонението кани събранието да изпее тази фраза с тях и скоро цялото тяло от хора пеят тази фраза отново и отново.

Не забравяйте, че Святият Дух е главният водач на поклонението, божественият оркестратор в службата. Той знае в тази ситуация, че има хора, на които трябва да им се напомни за Божията вярност, и затова Той разкрива този аспект на Божията Истина на някой, който ще я вземе и използва по предназначение. Докато събранието пее тази фраза с умисъл и разбиране, те буквално вземат Истината на Божието Слово и я използват като меч в духовната област и тя реже на ленти покривалата на обезсърчението и неверието, които врагът използва, за да ги държи вързани. Докато пеят, те откриват, че в сърцата им се заражда нова вяра да повярват отново на Бог за онзи член на семейството, който все още не е спасен, за онова финансово снабдяване, което още не е пристигнало, за онзи конфликт на работа, който изглежда твърде труден за разрешаване — пред каквито и проблеми да са изправени в момента.

Когато Бог ни разкрива Своята Истина, това често води до време на нова декларация и използване на тази истина като оръжие за противодействие на това, което врагът се опитва да направи. Когато отворите вратата към третия етап и продължите, може да се случат удивителни неща!

Някои примери за това в Писанието са:

2 Летописи 20:3-18 Йосафат призовава израилтяните на молитва и пост, защото те се изправят срещу враг, който е твърде мощен за тях и те не знаят какво да правят. В тази атмосфера на търсене на Бог един от потомците на Асаф чува от Бога и казва стратегията, която чува. Бог разкри Своята Истина и хората реагираха с вяра и ситуацията беше напълно обърната.

Деяния 13:2 Учениците служат на Господа и Святият Дух каза: „Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.“

Винаги, когато се срещаме с Господ, Той иска да ни говори — и затова Той иска да подхождаме към времето си с Него с очакване и отзивчивост.

Ако врагът не е успял да ви спре да достигнете до тази област на поклонението, той ще направи всичко възможно, за да ви спре да минете през четвъртия вход… 

Човек към света

Много е възможно да се „покланяме“ на поклонението — да ценим преживяването на поклонението поради това как ни кара да се чувстваме; да обичаме присъствието на Бог, защото там чувстваме Неговата любов и по някакъв начин пътуването към поклонението, ако спре до тук, това лесно може да ни направи много изолирани — само ние и Исус. Какво е грешното с това? Това прекъсва един от най-съществените аспекти на Завета, който Бог сключи с Авраам, и тъй като вие сте едно от децата на Авраам чрез вяра, Заветът, който Той сключи с вас. И това е — вие сте благословени, за да бъдете за благословение. Божието намерение никога не е било Неговите хора да запазват благословението от взаимоотношенията си с Него за себе си. Те трябва да вземат полученото в Неговото присъствие и да го раздават на другите народи.

Една от ключовите отговорности на старозаветния свещеник беше да произнася благословения в името на Бог. Второзаконие 10:8 В онова време Господ отдели Левиевото племето да носи ковчега за плочите на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи и да благославя в името Му, както прави до днес.

Какво означава да благославяш? Ще ни помогне да разберем повече, ако разгледаме някои примери от Стария завет за благословението.

В Битие 27-ма глава виждаме как Исаак приближава времето на смъртта си и той казва на първородния си Исав да улови един елен и да приготви любимата му храна, за да може да я изяде и да даде своето благословение. Исав обаче продаде първородството си на Яков преди няколко години и затова Ревека помогна на Яков да заблуди Исаак, за да го благослови. Яков му донесе ядене, подправено на вкус като еленско месо и измамата проработи. Исаак го благослови и малко след това Исав влезе и поиска благословението на Исаак. Исак се разтрепери, тъй като осъзна, че е бил измамен, и каза на Исав: „Аз благослових Яков и той ще бъде благословен.“

Какво правеше Исаак, когато благославяше? Той беше син на Завета и като такъв беше призован да функционира като част от пророчески народ. Той се добираше до духовната област, получаваше откровение за Божията воля за следващото поколение и го произнасяше. Това, което той изрече, щеше да се осъществи.

Виждаме същото нещо да се случва с Яков, в Битие 48:13-20, когато той в края на живота си благославяше синовете на Йосиф.

Подобно нещо се случи с Езекиил в Езекиил 37:3-10. Бог каза на Езекиил да пророкува на костите и му каза какво да каже. Езекиил го направи и когато изговори онова, което Бог му беше разкрил, Бог премина и направи онова, което Езекиил беше казал.

Част от пророческия призив, който се отнася към свещеничеството на Бог, е да произнасяме благословения в Неговото Име. В Числа 6-та глава Бог казва на свещениците как иска да благославят израилтяните.

Числа 6:22 Господ говори още на Мойсей: 23 Кажи на Аарон и на синовете му:: Така да благословите израилтяните, като им говорите: 24 Господ да те благослови и да те опази! 25 Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост! 26 Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир. 27 „Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благословя.“

Защо трябваше да казват тези неща? Защото Бог искаше да ги „благослови“; Той искаше да ги „опази“; искаше да „осияе с лицето Си над тях“ и т. н. Това беше Неговата разкрита воля и когато Свещеничеството зае мястото си на отговорност и обяви разкритата Божия воля, Той дойде и изпълни това, което те обявиха. Бог работи в партньорство със Своите свещеници.

Тази отговорност на свещеничеството никога не се е променяла. Ние сега сме новозаветни свещеници и все още носим тази отговорност да произнасяме благословения (разкритата воля на Бог) над Неговото творение. Това е страхотно право и отговорност, за която дяволът наистина се надява, че няма да разберем или поне няма да направим нищо! Той знае, че когато новозаветните свещеници влязат в присъствието на Бог и получат откровение относно Неговата воля и цел за църква, общност, град, нация и т.н., и заявят това с разбиране и власт, Самият Бог ще дойде и ще изпълни това, което Неговите свещеници са обявили като благословение. Това го плаши много! Нищо чудно, че дяволът иска да ни попречи да преминем през прага към четвъртия етап на поклонение!!

1 Петрово 2:9 Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина;

1 Петрово 3:9 Не връщайте зло за зло или хула за хула, а, напротив, благославяйте; понеже към това бяхте призовани, за да наследите благословение.

Не само, че трябва да произнасяме благословения, но от помазанието, силата и властта, които получаваме в присъствието на Бог, трябва да излезем в света и да бъдем Негови свидетели. Ние наистина сме служители на Нов завет, на Неговия Дух и сме квалифицирани от Бог да вземем нещата на Духа и да ги разпределим щедро на нуждаещи се хора, които отчаяно искат да видят свръхестествената сила и реалност на Бог — не просто празни думи и мъртва религия!