Преживяване на Божието присъствие

Казват ни и дори понякога ни учат от амвона, че не трябва да търсим преживяване — че не трябва да бъдем ориентирани към преживяването — но ние не можем да бъдем живи без него. Всяко едно нещо, което правим в живота, е преживяване — от разресването на косата до четенето на книга. Да живееш означава да преживяваш. Не може да бъде иначе. Дори когато сме мъртви, ще продължаваме да преживяваме през цялата вечност.

И така, защо казваме „Не търсете преживяване“, когато става въпрос за взаимоотношения с Бог? Защо? Защото сме се продали на лъжа. Лъжа, започната от дявола и увековечена от религиозния дух, която ни прави да онемеем, докато взаимоотношението ни с Бог не е нищо повече от четене на биография. Не можем да имаме каквото и да е взаимоотношение без преживяване — това е невъзможно. Само чрез преживяване се научаваме да познаваме този, с когото имаме взаимоотношение; като преживяваме неща заедно — добри и лоши — като говорим и наблюдаваме, като споделяме сърцето си и чуваме сърцата на другите. 

Бил Джонсън — „Свръхестествената сила на трансформирания ум“:

„Не се оформяйте от мнението на хората, а се оформете от вашето ценене на Неговото присъствие…“

„Разбирането е преживяване — ние трябва да изискваме преживяване на това, в което вярваме… В нашата култура ние определяме разбирането като нищо повече от познавателно мислене… но в източната култура, която е културата на Писанието, разбирането е преживяване. Това означава да ангажираме петте си сетива. Всъщност гръцката дума за разбиране в този стих (Матей 13:19 — сеяча и семената) означава обучение, което се осъществява чрез петте сетива. Библейското обучение (откровение) се извършва първо в духа и докато се подчиняваме на Божия Дух, нашият дух го съобщава на умовете ни, за да можем да го разберем интелектуално“.

Мойсей каза: „Какво е това, което ни отличава от другите, ако не Твоето присъствие“? Изход 33:14-16 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя. А Мойсей Му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук. Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоя народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята. 

Глад за ежедневно преживяване на реалността на Бог.

В крайна сметка нивото на глад, което имаме, ще определи колко силно натискаме към Бог и нивото на посещение, което получаваме в живота си. Ние се нуждаем да преживяваме Бог и се нуждаем да гладуваме за Неговото присъствие. Има разлика между преживяването на Бог и интелектуалното разбиране за Него. Да, ние се нуждаем от добро разбиране на Библията, но това само по себе си не е достатъчно.

В Битие виждаме, че Адам и Ева преживяваха Бог ежедневно.

Йоан 1:14 казва, че Словото стана плът и живя [обитаваше] между нас; и видяхме славата Му; Той беше пълен с благодат и истина. (с други думи те са преживели Бог)

• Благодат — свръхестествената упълномощаваща сила на Бог
• Истина — може да бъде интелектуална, но може да бъде и от опит. 

Истината не е просто думи на страница, а жива личност — Исус.

Каквито и да са нашите нужди, Бог иска да преживяваме Неговата благодат, Неговата сила в живота си и Неговата истина. Нуждаем се от ежедневно преживяване на Божията благодат и ежедневно преживяване на растеж в мъдростта, знанието и разбирането и умовете ни да се изпълват с истината на Словото. Ние търсим формула, списък със стъпки, но познаването на Бог и поклонението не е формула, която да се научи. Това е взаимоотношение, което трябва да се проучи. Искаме ред и структура. Взаимоотношението не може да бъде затворено в ред и структура. То е живо, растящо нещо. 

Записана истина и жива истина.

Ако нямаме преживяване с Бога, ние просто получаваме знание. Ставаме церебрален християнин без живот. Ако не сме внимателни, ние не се различаваме от фарисеите от времето на Исус. Те можеха да преживеят Бог — Той беше точно там сред тях, но те Го отрекоха и вместо това избраха познаване на записаната истина пред преживяване на живата истина. 

Издигане на знанието

В нашето общество има опасна тенденция да се издига знанието и образованието над опита. Много по-лесно е да се придвижваме към знанието, отколкото към опитът. Защо? Защото знанието само по себе си не изисква нищо от нас, освен разбиране. Но опитът изисква ангажираност по начин, по който знанието не го изисква. Не е достатъчно да израстваме в нашето разбиране за Бог. Ние също трябва да израстваме в нашето преживяване на откровение за Него.

Цитат от списание YWAM (Младежи с мисия), в статия за достигане до хората в Индия:

„На Запад ние сме много ориентирани към Словото в нашата теология. Ние сме линейно мислещо общество. В резултат на това думите, поучението и проповядването са много важни за нас. Но Индия (и много други страни) са ориентирани много силно към преживяването. Трябва да има теология, ориентирана към присъствието. Често те първо преживяват присъствието на Исус и веднага решават да Го следват. Поради това преживяване те ще слушат историите от Библията и след това ще променят теологията си.“

Ние в западния свят до голяма степен сме започнали да имаме теология, ориентирана към Словото. Вярвам, че Бог винаги е искал за нас да имаме повече теология, ориентирана към присъствието, със „Словото“ като основа за контекстуализиране на нашето преживяване. Нуждаем се от Словото, но Бог е много по-голям от Словото. Има повече от Бог, което трябва да се разкрие. Дори богословието, ориентирано към Словото, трябва да има преживявания на Исус, който е Живото Слово, в него.

2 Тимотей 3:16 Цялото Писание е Боговдъхновено и полезно за поука, порицание, за изобличение, за поправление в правдата.

Имайте предвид, че поуката, порицанието, изобличението и поправлението са преживявания. 

Веднъж опитано, винаги искано.

Когато вкусим нещо, то започва реакция вътре в нас. Ако това нещо е приятно и удовлетворяващо, това ни кара да искаме повече от него. Например, колко от нас могат да спрат лесно след едно парченце шоколад или един картофен чипс?

К. С. Луис знаел този принцип и го използва в книгата си „Лъвът, вещицата и дрешникът“. Той създава сцена с Едмънд, вещицата и локума. Едмънд има слабост към локума. Той не може да спре само с малко и винаги иска повече. Вещицата го използва, за да го изкуши и в крайна сметка да го накара да предаде брат си и сестрите си.

След като опитате движение на Бог, вие винаги ще искате движение на Бог в живота си. Опитайте малко и ще искате още. Бог ни е направил по този начин с причина — предимно, за да гладуваме за повече от Него. Но ние се опитваме да задоволим този глад, като изпълваме живота си с други неща. 

Вие участвате в създаването на духовен глад в себе си.

Толкова често сядаме отзад и чакаме Бог да го сложи върху нас, когато в действителност имаме роля в създаването и подхранването на този глад. Как?

• Спомнете си — Какво беше, когато Бог ви е докосвал по друго време? Какво е направил Бог в исторически план във вашия живот? Какво почувствахте, когато Бог дойде? Каква разлика направи тази среща с Бог във вашия живот? Това възпоменание ще започне да подхранва желанието.^[1]
• Вижте резултата от задоволения духовен глад. Усещате присъствието на Бог, чувате Го по-добре и Го преживявате.^[2]
• Четете за минали движения на Бог. Движението на Бог не се определя от сезона в Бог, през който преминава църквата, а от нашия глад, решимостта ни да се срещнем с Бог.^[3]
• Признайте, че сте лишени. Позволете на разочарованието ви да ви подхранва… Натиснете в молитва — бъдете упорити. Прекарвайте време в очакване на Бог, а не просто да Го молите за неща. Седнете тихо и чакайте Бог.^[4]

Трябва да знаем, че там, където има глад, ще има и жертва за посрещане на този глад. Бързо — направете жертва; колкото по-голяма е жертвата, толкова по-голямо е освобождаването на сила. Трябва да пробием собствения си мързел, пасивност и апатия. Станете страстни!

Псалм 107:9 защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага. 

Кои са някои от начините, по които можем да преживеем Бог?

Бог идва при нас по много различни начини и ни разкрива много различни страни от Своята личност и характер. Има много различни начини, по които можем да преживеем Бог. Нека разгледаме някои от тях —

• Божиите мисли – по време на молитва или през целия ден, впечатления от думи
• Божии картини — впечатления, умствени картини, видения, сънища,

Тези два начина са най-често срещаните начини, по които Бог ни говори, за да ни даде откровение. Главните пророци обикновено получават своите най-мощни откровения по този начин. Те просто са се научили да преследват мислите и впечатленията, като задават въпроси и натискат.

Други начини да срещнем Бог са …

• Бог ни говори – вътрешен доловим глас или дори (рядко) доловимо
• В поклонение – усещане на Неговото присъствие,
• Преживявания на третото небе или престолната зала
• Мощно докосване
• Откровение от Словото
• Думи или действия на друг човек
• Изцеление – емоционално или физическо
• Освобождение
• Радост, смях
• Пророчески думи, действия
• Ангелско посещение
• Пътувания до небето
• Прощаване на греховете — усещане и знание, че сме измити
• Усещане на Неговите подтици 

Няма такова нещо като малко или по-малко откровение…

Както казах по-горе, най-честият начин големите пророци днес да получат своите най-мощни откровения са чрез преследване на мислите или впечатленията от  картини, които Бог им дава. Да, те получават видения и сънища и срещи в престолната зала с Бог, но те са научили, че няма такова нещо като малко откровение. Няма степени — едно откровение не е по-добро от друго откровение поради начина, по който е получено или ни е дадено. 

Много важно! — Откровение, тълкуване, приложение

Има три части на всяко пророческо откровение от Бог…

• Самото откровение
• Тълкуването на това откровение
• Прилагането на това откровение

Когато получите откровение, било то мисловна картина, впечатление от слово или отворено видение, първоначалното откровение обикновено не е всичко, което Бог иска да ви покаже. Първоначалното откровение е покана от Бог да натиснете към Него, за да узнаете повече. Всяко откровение е покана за по-дълбоко взаимоотношение. Задавайте Му въпроси. Какво означава това? Защо ми показваш това? Това ли е всичко, което трябва да ми покажеш в този момент? 

След това помолете Бог за тълкуването на това, което сте видели. Буквално ли е? Символично ли е? Какво означава? Просто лично ли е — за вас? Трябва ли да се споделя и ако да, с кого? 

След това помолете Бог за приложението. Какво трябва да правите с това, което Той ви е показал? Предназначено ли е да бъде споделено или е само, за да ходатайствате? Какво е Неговото време в този случай?

Колко сте гладни за Бог? Вашето ниво на глад ще определи вашата упоритост да натискате, докато не преживеете Него. Ако не преживяваме Бог, тогава всичко, което имаме е да водим хората до християнство без присъствие. Дали това изобщо е християнството?

Бележки:

^[1] Някои части от тези бележки са взети от поучение, получено в християнския център Encounter (Среща) в Окланд.

^[2] Някои части от тези бележки са взети от поучение, получено в християнския център Encounter (Среща) в Окланд.

^[3] Някои части от тези бележки са взети от поучение, получено в християнския център Encounter (Среща) в Окланд.

^[4] Някои части от тези бележки са взети от поучение, получено в християнския център Encounter (Среща) в Окланд.