Сблъсък на култури

Живеем в свят, който деликатно и не толкова деликатно влияе на живота ни всеки ден. Нашият мироглед започва да се формира от най-ранните ни моменти. Този мироглед ще се превърне не само в обектива, през който гледаме на живота, но и ще създаде култура около живота ни, от която ще живеем.

Как се формира културата

Културата се формира, когато човек или група хора вярват в нещо и действат последователно в съответствие с тези вярвания през определен период от време. Нашата култура се състои от нещата, в които вярваме и начина, по който правим нещата. Тази култура взаимодейства с много култури, докато се движим през живота. Всъщност ние сме част от много култури едновременно.

• нашата етническа култура
• нашата семейна култура
• нашата лична култура
• нашата култура на работа
• културата на нашите връстници
• нашата църковна култура
• и други…

Докато израстваме, тези култури се припокриват и пресичат и най-общо казано не ни създават прекалено много проблеми, докато една култура не се сблъска с друга. 

Най-значимата култура

За нас като християни обаче има една неспомената по-горе култура, която замества всички останали култури. Това е културата на Небесното царство. Нашето основно гражданство е това на Небесното царство. Ние първо сме граждани на това царство, след това граждани на страната, в която живеем. Някои от най-големите ни сблъсъци могат да дойдат, когато някоя от другите ни култури противоречи на културата на Небесното царство.

Културата на Небесното царство трябва, ако сме негови граждани, да стане нашата преобладаваща култура. И все пак много пъти несъзнателно правим предположението, че културата на Небесното царство съвсем случайно ще приюти останалите култури, от които сме част. Често като християни дори не знаем какво представлява културата на Небето — от какво се състои. Можем да знаем някои неща като Десетте заповеди или Великата заповед; знаем, че трябва да обичаме хората и знаем, че трябва да споделяме Божията любов, но наистина ли знаем какво представлява културата на Небето и живеем ли в тази култура? Това е голямо предизвикателство за всички нас. 

Какво представлява културата на Небесното царство?

Културата на Небесното царство се състои от много неща — управление, ценности, видение, взаимоотношения, музика, изкуство, удоволствия, работа, поклонение, финанси и т.н.

Има израз на тази култура на земята в любов, слугуване, даване, думи, нагласи, характер, поклонение, църковен живот, ежедневие и др. След това има израз на тази култура в Небето, в тронната зала, в това, което се случва в присъствието на Бог.

Но това е за след като умрем, нали? Тази част от небесната култура не влияе толкова много на този живот, освен ако Бог суверенно не ни покаже нещо от нея, като в Словото или във видение, а дори и тогава това са само картини и концепции, нали? Това наистина няма голямо значение за това как живея живота си тук, нали?

Да, има значение! Ние сме се успокоили с такова мислене, защото врагът знае, че ако наистина го хванем, ако наистина го разберем, хванем се за него и започнем да живеем от откровението на тази култура, тогава той е в ужасна опасност да загуби контрол тук на земята. Той е в опасност културата на Небето да бъде освободена на земята.

Понякога хората казват неща като „Поклонението се хваща, не се учи“, „Това са само песните — няма значение дали ще ми липсват“, „Всъщност аз не съм толкова в поклонението“ и други подобни неща. Тези твърдения наистина показват нашето непознаване на културата на Небесното царство. Казват, че ние не се интересуваме от поклонение, не виждаме причината да го има и че наистина така или иначе няма значение. Обаче, ако разбирахме целта на Бог за поклонението, щяхме да вдигнем ръце и да кажем „Научи ме, научи ме, позволи ми да се покланям!“

Исус каза: „Небесното царство наближи…“ Матей 10:7 И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.

След това продължи да ни дава пример след пример за това какво представлява Небесното царство — Матей 5:3, 10; Матей 5:20; Матей 7:21; Матей 13:11, 24, 31, 33, 44-45, 47, 52; Матей 16:19; Мат 18:3-4, 23, и много други.

Матей 13:11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 

Позиционирани за откровение

Има тайни, които чакат да ги открием. Поклонението е част от това, което ни позиционира за откровение и за откриване на тайните на Бог. В това място на поклонение, докато чакаме Бог, Той копнее да дойде и да сподели с нас дълбоки неща.

Второзаконие 29:29 Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.

Данаил 2:22 Той открива дълбоките и скрити неща:

Притчи 25:2 Слава е за Бог да скрива всяко нещо, а слава е на царете е да издирват работите. 

Сблъсък на култури

Така че ние имаме културата на Небесното царство и имаме и нашите други култури. Това е добре до сблъсъка между двете. Тогава какво? Коя култура ще спечели? Тази, в която решим да ходим, ще бъде тази, която ще спечели. 

Култура на поклонение

В Божието Слово има над 750 препратки относно Небето. Небето има култура, в която поклонението играе важна роля. Доколко знаем за поклонението на Небето? Защо Бог иска поклонение и какъв вид поклонение обича? Какви неща се случват в поклонението в небето и как това се отразява на начина, по който се покланяме тук и сега? За нас е важно да знаем, защото културата на поклонение в Небето е нашият модел за поклонение тук, на земята.

И така, кои са някои от нещата, които откриваме в Небето?

• Бог — всемогъщият, всезнаещият, неостаряващият, всесилният Бог – седи на Своя престол
• Спасителят, Този, Който даде Своя живот за нас – седи отдясно на Татко
• Святият Дух, Който е нашият Утешител и Учител
• Там има безсрамно, изцяло отдадено поклонение на Бог от всички
• Има откровение
• Има молитви на светиите (като тамян) и ходатайство
• Има очистване на греха
• Има святост
• Има арфи (не пъшкат там) тръби и друга музика
• Има пеене
• Има ядене и пиене
• Има радост и смях
• Има старейшини, които хвърлят короните си пред Господ
• Има голям облак от свидетели
• Има ангели, същества и животни
• Има армия от ангели, които водят война
• Там има плодове на Духа, които никога не липсват
• Има култура на почит и любов, при която всички се ценят високо
• Има дървета с листа, които носят изцеление
• Няма болест или тъга
• Има река, която тече от престола на благодатта
• Има Баща, Който обича и дисциплинира Своите деца
• Има … много повече, което можете да откриете сами

Това е мястото, което наричаме дом, мястото, на което сме граждани и посланици. Ако сме посланици на Небесното царство, тогава е добра идея да знаем какво и кого представляваме.

Виждаме свобода, святост, очистване, музика и пеене, радост и смях, поклонение, коленичене, любов, почит, ходатайство, изцеление и без съмнение много повече, което е част от културата на поклонението в Небето. 

Как обича Бог да бъде почитан?

В Изход 5-та глава откриваме първото споменаване Бог да призовава народа Си към корпоративен израз на поклонение към Него. Бог казва на Мойсей да говори с фараона и да му каже да пусне хората Му, за да могат да Му се поклонят.

В Изход 5:1 Мойсей казва: „Бог казва — пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.“ За какво е този празник и жертва, за които говорят?

В конкорданса на Стронг се казва за този стих — празник – чагаг – означава празник (почивен ден), празнуване, танцуване, размотаване насам-натам (залитане като при пиянство?), движение в процесия, движение в кръг, тържествен празник.

От употребата на тази дума в Писанието виждаме, че Бог иска децата Му да знаят най-различни неща в своето поклонение пред Него — от пируване до танци до тържествуване. Когато погледнем какво казва Бог в останалата част от Писанието, откриваме, че Той копнее тези неща да станат част от културата на поклонение, която изграждаме тук на земята.

За повече информация за това как Бог обича да бъде почитан вижте Глава 7 — Свобода в поклонението.

Ето предизвикателството, пред което сме изправени. Готови ли сме да се запознаем отблизо с културата на Небесното царство? Готови ли сме да търсим и да прегърнем тези неща, които намерим? Готови ли сме да положим нашите лични или други култури и да ги направим подчинени на небесната култура, когато има сблъсък? Ако е така, ще открием, че ставаме все по-близо и по-близо до сърцето на Бог, както и научавайки и преживявайки царуването на неговото Царство тук на Земята — в нашия живот и в живота на тези, с които общуваме. „На земята, както е на небето“, ще се превърне във вик, който ще нахлуе в нас и ще прелее в ежедневието ни.