Глава 6: Кой е достоен

1 Коринтяни 11:27-30

²⁷ Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си. (Анг. пр.: „Защото, който яде и пие недостойно, яде и пие осъждане на себе си, без да разпознава Господното тяло“.)

³⁰ По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

Има измерение на благодатта, отключено на Господната трапеза, но недостойното участие ни лишава от нашето здраве. Много вярващи погрешно се чувстват недостойни и не участват в трапезата от страх от последваща болест и смърт. Обратно, участието по достоен начин дава сила, здраве и дълъг живот. Божията воля е да живеете в божествено здраве, както преуспява душата ви (3 Йоан 2). Бог се радва на вашето благополучие и част от Неговото благополучие е божественото здраве и господство. Бог иска да изпълните целта си и да завършите задачата, за която ви е призовал. Никога не е Неговата воля да страдате и да умрете преждевременно. Неговото Слово над нас насърчава доброто здраве – физическо, умствено и духовно. Ние отказваме да бъдем болни и вместо това използваме всички изисквания на Неговата трапеза, за да получим благодат за добро здраве и благополучие.

Дори когато това откровение стана ясно, мнозина в Тялото на Христос отказаха достъп до тази благодат на Господната трапеза. Веднага започнах да изследвам причините, поради които хората се въздържат от Господната трапеза. 

Защо хората не участват в Евхаристията 

Църквата ги кара да се чувстват недостойни

В днешно време не виждаме трапезата да се практикува толкова често, колкото би трябвало, защото хората се чувстват „недостойни“. За тях трапезата се възприема като трапеза на смъртта, а не като трапеза на живота и благодатта.

Много служители на Евангелието решават да служат с Причастие само веднъж месечно поради страха си, че всяко недостойно участие ще доведе до слабост, болест и преждевременна смърт. Много „вярващи“ се смятат за недостойни, защото не разбират приложението на Писанията. Традиционната църква е майстор в посочването на нашите грехове и затова ние я направихме трапеза на осъждането и предотвратихме изтичането на благодат в Господната трапеза. Ние осъждахме хората въз основа на техните видими действия като пушене, пиене и неморалност и избрахме да игнорираме вътрешни прегрешения като гордост, ревност, завист, похотливи мисли, лакомия, измама и така нататък. Служителите осъждаха хората, вместо да дават възможност на всеки да съди себе си на Господната трапеза. Бяхме съзнателни за „греха“ вместо съзнателни за „Христос“. Вместо да си спомняме за Христос, ние си спомняхме греховете си! По този начин ние погрешно поехме собственост върху трапезата, която не ни принадлежи. Ние не сме получили служението на осъждане, а на помирение. Трябва да напомняме на вярващите за смъртта на Христос, а не за греховете им. 

Евреи 10:1-4

¹ Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

² В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

³ Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

⁴ защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

В Стария завет свещеникът напомняше на хората за техните грехове, за да може да се извършва ежегодно изкупление. В Новия завет Исус стана жертвеното агне, което понесе нашите грехове върху Себе Си. Ние вече не правим жертви, за да си спомним греховете си, но помним Този, Който принесе жертвата за нас.

Ако вашето служение съществува, за да открива и разобличава греховете на другите, тогава вие сте обвинител на братята, проповядвайки фалшиво евангелие (Откровение 2:10). Сам Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евреи 13:4). 

Религиозно мислене

Много вярващи спазват Господната трапеза като „ритуал“ или религиозно преживяване с няколко небиблейски допълнения. Религиозната институция ги изключва от Господната трапеза, защото не се придържат към правилния дрескод. Например, някои църкви изискват да носите костюм и вратовръзка, за да участвате в трапезата. Някои църкви учат, че пиячите и пушачите не се допускат до трапезата или не ви е позволено да имате причастие, ако сте имали спор или несъгласие с вашия пастор. И така, ние сме я направили трапеза за проклятие вместо трапеза за благословение.

Изключване на децата

Често децата също са изключвани от трапезата, вместо да се използва възможността да ги учим за прекрасните ползи от Господната трапеза. Пасхата беше за целия дом, колко повече трапезата на благодатта? Ако децата също са поканени пред Престола на благодатта (Евреи 4:15-16), колко повече са поканени и на трапезата на благодатта? Децата са осветени чрез вярващите си родители. 

1 Коринтяни 7:14

¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.

Исус позволи на децата да дойдат при Него (Матей 19:14). Ако децата могат да бъдат кръстени в Святия Дух (Деяния 2:38-39), защо не трябва да бъдат допускани до трапезата? 

Вие сте достойни

Христос ни направи достойни. Божието Слово заявява, че Той ни е квалифицирал, избавил ни е, изкупил и оправдал (Колосяни 1:12-14; Римляни 5:1-2; Римляни 5:9). Ние сме предопределени да бъдем съобразени с Неговия образ и прославени с Него (Римляни 8:29-30). 

Ефесяни 2:4-9

⁴ Бог обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

⁵ въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи заедно с Христос – по благодат сте спасени –

⁶ и като ни съвъзкреси, ни сложи да седим заедно с Него в небесни места в Христос Исус,

⁷ за да показва през идните векове изобилните богатства на своята благодат чрез добрината си към нас в Христос Исус.

⁸ Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога —

⁹ не чрез дела, за да не се похвали никой.

Ако сте имали някакви лоши мисли или сте се скарали със съпругата си, това не застрашава позицията ви в Христос. Няма да отидете в ада. Практическата реалност на освещението и съвършенството се изработва във вашия живот, докато израствате в Него във всичко. Ако ви хрумне мимолетна мисъл да прокълнете брат си, защото си е купил по-добра кола, това не ви прави недостоен. Нашите умове са измъчвани от лоши мисли, но това не ви лишава от правото да участвате в причастието.

Ако нашата достоверност за достъп до Господната трапеза зависеше от това, че сме свободни от грях, никой от нас не би отговарял на изискванията, защото Библията заявява, че няма никой без грях (Римляни 3:10; 1 Йоан 1:8; Еклесиаст 7:20; Псалм 130:3). Тогава кой от нас би бил достоен за Неговата трапеза? Ако Бог би отбелязал греха, кой би устоял? (Псалм 130:3). Павел нарича себе си окаян  човек или нещастник (Римляни 7:24). Той разкри, че се е борил с личен грях. Ако някой не е бил достоен за Господната трапеза, самият Павел щеше да бъде дисквалифициран.

Ако ни е позволено да имаме достъп до престола на благодатта, тогава защо да не бъдем допуснати до трапезата на благодатта? 

Евреи 4:15-16

¹⁵ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.

¹⁶ Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

Павел нарече Коринтската църква, която беше пълна с алчност и сексуални грехове, светии! Вие сте получили „позиционна праведност“, което означава, че въпреки че все още не сте праведни, вие сте праведни в Христос; вие сте седнали с Него в небесни места далеч над всички демони и началства. Може би все още сте незрели вярващи, борещи се с всякакви видове грехове, но сте поставени в Христос от дясната страна на Татко!

Ако все още се чувствате недостойни след изучаване на тези писания, трябва да се покаете, че сте отказали да повярвате на изявлението на Неговото Слово.

Подобно на Лазар, всички ние сме излезли от гроба на смъртта, облечени в погребалните си дрехи. Това беше нашето преживяване на спасението и новорождението. Практическото освещаване е свалянето на погребалните дрехи. Това е процесът на живота. Много хора са на различни нива на практическо освещение, въпреки че са позиционно оправдани и осветени. Когато възвестявате Неговата смърт, вие усвоявате благодат, за да растете в практическа праведност. 

Участие по недостоен начин

Когато не успеете да възвестявате смъртта на Господа, вие ядете и пиете недостойно. Това ви прави виновни срещу тялото и кръвта на Исус. 

Погрешно тълкуване на думите „недостоен начин“.

В оригиналния текст не се казва „недостоен начин“, а „недостойно“. Думата „недостоен“ произлиза от гръцката дума анаксиос (G371) и, според Описателния речник на библейските думи на Вайн, се отнася до това „да я приемаме като обикновена храна, хляба и чашата като обикновени неща, без да разбираме тяхното тържествено символично значение“. Думата „достойно“ произлиза от гръцката дума аксиос (G514) и според гръцкия лексикон на Тайер означава:

1. тежащ, с тегло, с теглото на друго нещо с подобна стойност, струващо толкова
2. подходящ, съвпадащ, съответстващ на нещо
3. за някой, който е заслужил нещо достойно както в добър, така и в лош смисъл 

„Недостойно“ означава неточно обявяване.

„Недостойно“ означава символът и реалността да не съответстват и в това се крие непочитането, т.е. начинът на участие не е провъзгласил смъртта. По този начин непочтителното участие означава неточно участие, а не морален провал преди участие. Например, може да сте блудствали, преди да дойдете на трапезата. Ако дойдете на трапезата с арогантно и непокаяно сърце, вашият начин на участие е погрешен. Грехът не ви дисквалифицира, вашият начин на участие го прави. Трапезата е там, за да получите благодат, за да преодолеете блудството си. Вашето отношение спира потока на благодат и ще доведе до влошаване на здравето ви.

Тъй като обявяването е неточно, благодатта не е достъпна и по този начин човекът е осъден и след това се наказва с болест, слабост и преждевременна смърт. Тази последица е резултат от липса на достъп до благодат, а не осъждане от Господ. Неточното провъзгласяване прави човек виновен за осъждането и разпъването на Исус като религиозния ред от онзи ден (1 Коринтяни 11:27). Неспазването на Евхаристията е равно на недостойно участие и следствието от такъв провал е загуба на господство. 

Проблемът с паметта 

1 Коринтяни 11:24-26

²⁴ и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

²⁶ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

Всеки път, когато послушно и точно обявявате Неговата смърт чрез празнуване на Евхаристията, вие ще получите достъп до благодат. Обратното обаче също е вярно. Ако не успеете да обявите точно Неговата смърт, няма да получите достъп до многообразната благодат, налична на Неговата трапеза. По този начин вие доброволно се правите уязвими за демонична дейност, която се стреми да открадне, убие и унищожи по всякакъв възможен начин. Ако разберем напълно важността на този прост акт на възпоменание, ние ще издигнем Евхаристията до най-високото ниво на приоритет в нашия живот, за да гарантираме, че никога не забравяме да се позиционираме на Неговата трапеза толкова често, колкото е възможно.

Исус ни умолява да правим това за Негово възпоменание, но ние постоянно оставаме непокорни, защото най-големият ни проблем е амнезията – загуба на памет, причинена от нашата огромна загриженост за земните неща. Грижите на този живот, както законни, така и незаконни, нашата заетост, нашата любов към удоволствията, натискът на обществото, което е антагонистичен спрямо Бога — всички те провокират тази амнезия — загуба на спомен за Неговата смърт. 

Римляни 8:6-7

⁶ Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. 

Увещание в Писанието за помнене 

Псалм 103:2

² Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния. 

Второзаконие 8:10-20

¹⁰ И когато се нахраниш и се наситиш, да благословиш ГОСПОДА, своя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

¹¹ Внимавай да не забравиш ГОСПОДА, своя Бог, като не спазваш заповедите Му и правилата Му, и наредбите Му, които днес ти заповядвам;

¹² да не би, когато се нахраниш и се наситиш, и си построиш добри къщи, и живееш в тях,

¹³ и когато се умножи едрия и дребния ти добитък и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко, което имаш,

¹⁴ тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш ГОСПОДА, своя Бог, който те изведе от египетската земя, от дома на робството;

¹⁵ който те преведе през голямата и страшна пустиня, в която имаше отровни {букв.: горящи, огнени} змии и скорпиони, и суша, където нямаше вода; който ти извади вода от кремъчната канара;

¹⁶ който те храни в пустинята с манна, която бащите ти не познаваха, за да те смири и за да те изпита, за да ти направи добро в бъдещето ти.

¹⁷ И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

¹⁸ А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.

¹⁹ И ако някога забравиш ГОСПОДА, своя Бог, и последваш други богове и им служиш, и им се покланяш, аз свидетелствам против вас днес, че непременно ще загинете.

²⁰ Както народите, които ГОСПОД унищожава пред вас, така и вие ще загинете, защото не послушахте гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

Давид плака за бащите в Египет, които забравиха своя Спасител и Неговите милости. В резултат на тяхната небрежност да си спомнят, Бог искаше да ги унищожи. (Псалм 106). Човек, който не си спомня този важен празник на Съединението с нашия Господ, е подобен на булка, която се подготвя за сватбата си без булчинското си облекло.

Павел освежи спомените ни в Ефесяни, когато каза, че някога бяхме чужди и далеч от Христос без никаква надежда, но сме доведени близо чрез кръвта на Исус (Ефесяни 2:11-13). Но само Святият Дух, след автентично преживяване на новородждение, може да ни напомни за тези неща (Йоан 14:26). Споменът ни за Неговото избавление ще изтрие Неговия спомен за нашия грях (Еремия 31:33-34). В Стария завет техният грях винаги е бил пред тях и техните жертви са били постоянно напомняне за греха им (Евреи 10:1-3). Но за нас Господната трапеза е постоянно напомняне за смъртта на Христос, който веднъж завинаги изплати пълния и окончателен дълг за греха. На Неговата трапеза ние общуваме с Него, докато Го помним. 

Исая 43:25-26

²⁵ Аз, Аз съм, който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти.

²⁶ Подсети Ме, за да се съдим заедно; говори, за да се оправдаеш. 

Споменът ни за Неговото избавление ще изтрие Неговия спомен за нашия грях.