Глава 8: Изпитване на трапезата

1 Коринтяни 11:28-30

²⁸ Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

³⁰ По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

Вече открихме, че не моралният провал ни дисквалифицира да участваме в Евхаристията, а неуспехът ни да участваме и да участваме точно. Ако не участвате или участвате неточно, значи не се позиционирате точно, за да получите достъп до благодатта, налична на трапезата. Такива пропуски носят осъждане, което се проявява като слабост, болест и преждевременна смърт. Изискването към всеки, който участва в трапезата, е първо да се изпита.

Думата „изпитва“ произлиза от гръцката дума докимазо (G1381) и според гръцкия лексикон на Тайер означава:

1. да тествам, изпитвам, доказвам, изследвам (за да видя дали нещо е истинско или не), като метали
2. да призная за истинско след преглед, да одобря, да счета за достойно.

Според богословския речник на Новия завет докимазо (G1381) означава:

1. приет, особено за монети и пари.
2. приет, приятен, приемлив.

Коренната дума е докимос (G1384) и според Богословския речник на Новия завет означава „одобрен“. 

Докимос

Според новозаветния гръцки лексикон на NAS, в древни времена не е имало банкова система или книжни пари, каквито познаваме днес. Всички пари били направени от метал. Металът се загрявал до втечняване, наливал се във форми и се оставял да изстине. Когато монетите били охладени, всички неравни ръбове се изглаждали. Тези монети били сравнително меки и много хора участвали в корупционната практика да ги стържат внимателно. За един век в Атина били приети повече от осемдесет закона, за да се спре практиката на стържене на монетите в обращение. Имало няколко обменители на пари, които били почтени мъже и които не приемали  фалшиви пари. Това били хора на честта, които пускали в обращение само истински и претеглени пари. Такива мъже били наричани „докимос“ или „одобрени“ (Барнхаус, 1940 г.).

Павел използва този процес на тестване като аналогия, за да обясни естеството на изпита, който се случва на трапезата. Да „изпитвате себе си“ тогава би означавало да се „претеглите“, да проверите дали сте истински и със същото тегло или наличност. Трябва внимателно да се изследвате, като сравнявате теглото си с Неговото. Трябва да стигнем до Неговото тегло и ръст (Ефесяни 4:13). Ако се изпитате и въз основа на резултатите решите дали трябва да участвате или не, тогава все още не схващате правилно смисъла на този „изпит“, защото това не е това, което Павел казва. Павел каза: „Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата“. „Така“ означава по този начин, т.е. след като сте се изпитали. След като сте се изпитате, има покана да участвате в трапезата. Целта на изпита не е да определи дали отговаряте на условията или не или да ви попречи да участвате, а по-скоро кулминира с вашето участие. Изпитът подчертава недостатъците и участието е да придаде благодат, за да помогне с вашите недостатъци. Ако сте провалили Господа, това не означава, че не сте истински или сте дисквалифицирани. Не се осъждайте на трапезата на благодатта. Ако се установи, че сте с „поднормено тегло“, трапезата ви осигурява необходимото благодатно „хранене“, за да ви доведе до мярката и ръста на Христос. Този тест не трябва да се разширява до другите. Той е изключително за вас. Тежестта на другите е грижата на незрялата църква. Не е моментът да проверявате и съдите всички останали! Тестът също не е да определи дали вашето спасение е валидно или не.

Поканата за трапезата е само за тези, които вече са спасени. Ще знаете, че сте спасени, защото сте притежавани от Божия Дух и живеете в „духовен конфликт“, тъй като старата природа във вас влиза в битка с новата (Галатяни 5:17). Неспасеният човек не претърпява този конфликт. Ако вашето спасение е валидно, вие винаги ще бъдете изпълнени с любовта „агапе“. Ще обичате Господ, Църквата, Словото и дори враговете си (Римляни 5:5). Във вас не може да има никаква омраза, защото всеки, който обича, е роден от Бога (1 Йоан 4:7-21). Ако вашето спасение е валидно, вие ще имате победа над плътта, света и сатана (1 Йоан 4:4, Лука 10:19; 1 Йоан 2:15; Яков 4:4). Ако сте „спасени“, това означава, че сте приели Исус Христос в сърцето си (Йоан 1:12), изповядали сте Го като Господ (Римляни 10:9) и сте се покаяли за всичките си грехове (Марк 1:15, Деяния 17:30). Ще бъдете заети да вършите Неговата воля (1 Йоан 3:24; 1 Йоан 2:3-5). Предполага се, че вече сте спасени, когато дойдете на Неговата трапеза.

Трапезата на Господа е „везна“ за измерване на теглото ви, а не на вашето спасение. За да се диагностицира нещо като фалшиво, то трябва да бъде тествано спрямо истинското, което изисква „стандарт“. Този стандарт е Неговата смърт на кръста. Когато Той беше разпънат, аз бях разпънат. Тогава изследването ще определи дали сте мъртви в Христос. 

Римляни 6:4-14

⁴ И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, така и ние да ходим в нов живот.

⁵ Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

⁶ като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

⁷ Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁸ Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

⁹ като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

¹⁰ Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

¹¹ Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ.

¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

¹³ И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. 

Римляни 6:18-22

¹⁸ и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁹ По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

²¹ Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

²² Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

Думата „смърт“ произлиза от гръцката дума танатос (G2288) и според гръцкия лексикон на Тайер означава

1. смъртта на тялото, онова отделяне (било то естествено или насилствено) на душата и тялото, чрез което завършва животът на земята; с подразбиращата се идея за бъдещото страдание в ада, силата на смъртта; тъй като подземният свят, обителта на мъртвите, е замислен като много тъмен, той е еквивалентен на областта на най-гъста тъмнина, т.е. образно, област, обвита в мрака на невежеството и греха
2. метафорично, загубата на този живот, който единствен е достоен за името; страданието на душата, произтичащо от греха, което започва на земята, но продължава и се увеличава след смъртта на тялото в ада
3. окаяното състояние на нечестивите мъртви в ада
4. в най-широк смисъл, смъртта, включваща всички нещастия, произтичащи от греха, както и физическата смърт, както и загубата на живот, посветен на Бога и благословен в Него на земята, последван от нещастие в ада

На трапезата трябва да се претеглите спрямо стандарта на Неговата смърт на кръста. „Тежестта“ на Христос е Неговата слава, която се проявява в Неговата смърт. На трапезата откриваме, че сме истински, но все още ни липсват определени добродетели. Благодатта на трапезата ни дава възможност да израснем в Него във всичко.

Осемте „неща“, които Исус каза на кръста са не само исторически твърдения, но и пророчески единици за тегло, които се използват на Неговата трапеза, за да се оцени вашето тегло. Те са: 

Жажда 

Йоан 19:28

²⁸ След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.

Всеки медицински доктор ще потвърди, че първият симптом на обезкръвяване е жаждата. Ако сте разпнат с Христос, трябва да сте жадни. Жаждата е само за вода и за нищо друго. „Жадният“ вярващ няма да копнее за материални неща. Само водата на Бог може да ви задоволи. Водата е символ на Божието Слово (Ефесяни 5:26, Псалм 1). Желанието за Неговото Слово ви движи. Вие надраствате всичко останало на тази земя. Спортът и развлеченията вече нямат никакъв контрол над вас. Подобно на Йов, Словото е вашата основна диета (Йов 23:12). Подобно на Еремия, вие намирате Словото и изяждате Словото (Еремия 15:16). Вие сте жадни и както еленът пъхти за водните потоци, така душата ви жадува за Бога (Псалм 42:1-4). Душата ви жадува за Него в суха и безводна земя, където няма вода (Псалм 63:1). Поканата е отправена към онези, които жадуват: „Елате при водите“ (Исая 55:1-2). Исус каза: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие“. (Йоан 7:37-38). „Който желае, нека вземе даром водата на живота“. (Откровение 22:17). 

Святост 

Йоан 19:26-27

²⁶ А Исус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!

²⁷ После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.

Смъртта Му е картина на отделяне. На кръста Той се отдели от всичко. Той предаде Своята дреха, Своя син, Своята майка, Своята кръв и Своя Дух. Святостта е отделяне. Исус показа как да дадете най-добрия си духовен син, когато даде Йоан на майка си. „Майката“ е символ на Църквата. Това е осъзнаването, че бащата е само настойник, на когото са поверени синовете на Татко и че вие ​​можете да дадете синовете си, за да бъдете благословение за Тялото на Христос. Той даде майка си, най-голямата сантиментална привързаност, която човек може да има. Той се отдели от сантименталните привързаности. Смъртта ще ви отдели от всичките ви привързаности. Трябва да се смятам за мъртъв за греха и жив за Бога в Христос Исус, нашия Господ. Нека грехът не управлява в живота ви. Представете тялото си като жива жертва, свята и угодна на Бога (Римляни 12:1-2). Бъдете святи, защото Той е свят (1 Петрово 1:16). Обявяването на Неговата смърт е обявяването на вашата смърт. Разпънали ли сте плътта с нейните страсти и желания? Възпоменанието на трапезата предоставя повече благодат да живеем в святост. 

Привързаност 

Йоан 19:26-27

²⁶ А Исус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!

²⁷ После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.

Исус свързва две поколения. Той даде живота Си за Своите приятели, но се погрижи за близките Му да бъдат обгрижени след Неговото заминаване. Това е проявлението на любовта „агапе“. Много пастори и вярващи не се интересуват от благосъстоянието на семейството си, след като заминат. Езекия не се интересуваше от състоянието на нацията след неговата смърт. В празника на Обявяването има футуристичен елемент, който ни позволява да използваме мъдрост и благоразумие. 

Без отмъщение 

Лука 23:33-34

³³ И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

³⁴ А Исус каза: Татко, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

Той прости на онези, които нямаха угризения – те никога не поискаха прошка и не показаха признаци на покаяние. Това е основната черта на Неговото смирение. При измерването си на трапезата трябва да проверите дали сте способни да прощавате като Него. За някои монетата е остъргана и стойността й е по-малка от оригиналния и истинския продукт. Не можете да получите божествена прошка, ако не простите на онези, които са престъпили срещу вас (Матей 6:14-15). На трапезата Той се съпротивлява на гордите и дава благодат на смирените. 

Агония от изоставянето 

Марк 15:34

³⁴ И в деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Този, Който не знаеше грях, стана грях за нас и претърпя Божия съд. Той вкуси смърт за всеки човек. Мрак покри земята за 3 часа. Чувствали ли сте се някога изоставени в името на служението? 

Доверие 

Лука 23:44-47

⁴⁴ И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час {от пладне до около 3 ч. следобед},

⁴⁵ когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁶ И Исус извика със силен глас и каза: Татко, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

⁴⁷ А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

Исус се постави в ръцете на Татко, след като беше изоставен. Можете ли да Му се доверите, ако сте диагностицирани с рак? Можете ли да Му се доверите, когато фондовите пазари се сринат? 

Подчинение 

Йоан 19:30

³⁰ А Исус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

Послушанието е завършване на работата, която ви е дадена да свършите. Исус беше послушен до смърт (Филипяни 2:8). Задачата беше много предизвикателна, но Той беше готов да изпълни волята на Татко (Лука 22:42). Трябва да останем послушни и верни на цялото откровение, което Той ни е дал през този сезон. 

Йоан 4:34

³⁴ Исус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 

Съчувствие и Милосърдие 

Лука 23:39-43

³⁹ И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

⁴⁰ А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

⁴¹ И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

⁴² И каза: (Господи) Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

⁴³ А (Исус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

Крадецът влезе в рая, без да обяви покаянието си. Той не поиска прошка. Вместо това той поиска „безплатно пътуване“ и го получи. Милостиви ли сте? Изпитът има дневен ред, който ви помага да израснете в Него във всичко. Проверете се с точност, за да измерите дали растете, за да отговаряте на Неговото тегло. Различните везни са омразни за Господа (Притчи 20:23). Всички единици за тегло трябва да присъстват в живота ви. Вавилонското царство беше претеглено: 

Данаил 5:25

²⁵ И това е писанието, което е било написано: Мене, мене, текел, уфарсин.

²⁶ Това е значението на това нещо: Мене: Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил.

²⁷ Текел: Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.

Практикуващите в Царството трябва да са „тежки“. Те трябва да могат да се справят със славата – тежестта на Бог. На трапезата само истинското се свързва с истинското. Бездна призовава бездна (Псалм 42:7). Ако откриете, че не сте достигнали Неговия ръст, тогава трябва да получите достъп до благодатта, за да пораснете в Него. Вътрешният човек се обновява ден след ден (2 Коринтяни 4:16-17).