Глава 11 – Освобождаване на изцеление
Трябва да разберем какво означава Исус, Татко, Святият Дух да живеят в нас. Ние сме преобразени от Божия Дух и сме един дух с Него.
Но който се съединява с Господа, е един дух с Него (1 Коринтяни 6:17).
Откровението за Най-великия, който живее вътре, трябва да има голямо влияние върху нашите очаквания и отношение към живота. Ние сме седнали с Него в небесни места в Духа (Ефесяни 2:6). Призовани сме да царуваме в живота!
Защото, ако чрез прегрешението на един [Адам] смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос (Римляни 5:17).
Ако Исус живее в нас чрез Духа, тогава всичко, което е Той, е в нас. Неговият живот и природа са в нас и това включва здраве и изцеление. Тъй като Създателят и Поддръжникът на живота живее вътре, тогава нашето изцеление живее вътре!
От време на време съм бил атакуван със симптоми на болка, дискомфорт или други проблеми. Като всеки друг, мога да си представя, че симптомът е знак за някакво сериозно заболяване или болест. Мога да допусна страх в сърцето си. Мога да потърся симптома в интернет и да си представя колко ужасно може да е това. Ако си позволя, бих могъл да изчисля колко време ми остава да живея!
Но, благодаря на Бог, аз имам друга основа в живота си! Когато се появи някакъв симптом, веднага решавам, че той няма място в тялото или живота ми. Ставам агресивен срещу него, заявявам Божието Слово над него и продължавам.
Преди няколко години бях притеснен от нещо нередно в стъпалото ми, което причиняваше болка при ходене. Несъзнателно се приспособих към различен начин на ходене, за да сведа до минимум болката. Предполагах, че болката скоро ще изчезне, но междувременно се приспособих. Това продължи няколко седмици. По време на пътуване за служение открих, че пътувам през три летища за четири дни и ходех много пеша. Кракът ме болеше все повече и повече и разпределението на тежестта върху стъпалото ми ставаше толкова различно, че за околните личеше, че ме боли или имам леки увреждания.
По средата на едно дълго ходене до изхода на терминала спрях. Помислих си: Това не е правилно. Това не би трябвало да се случва. И тогава заявих: „Ще ходя нормално, колкото и да ме боли! Ще победя това веднага!“ Направих крачка и кракът ми изпищя от болка. Направих още една крачка и болката все още беше там. Когато направих третата крачка, болката моментално изчезна! Никога повече не съм имал този проблем! Реших да взема власт и да освободя изцелителната сила на Бог над тази ситуация. Реших да „царувам“ над тази ситуация, вместо да бъда пасивен и приемащ.
Нашият Бог е Богът на вярата. Вярата в Бог не отпада. Вярата на Бог вътре в нас е изцелителна вяра. Това е част от нашата преродена духовна природа. Всичко, което Исус беше в Своето земно служение, Той сега е в нас! Божията сила живее във вярващия.
А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила (Ефесяни 3:20).
Повечето християни виждат изцелението като идващо отвън, вероятно отгоре. Те виждат себе си като болни, които се опитват да оздравеят. Те се молят, искат и се надяват нещо извън тях да ги докосне.
Разбира се, когато Исус ходеше по земята и изцеляваше всички, които идваха при Него, Той наистина беше извън болните и ги изцеляваше отвън. Но сега Той живее в нас и Неговата изцелителна сила е в нас! Това е мисъл, която е трудна за разбиране за някои. Толкова сме индоктринирани да вярваме, че трябва да убедим Бог да ни изцели или че трябва да намерим помазан служител, който да ни донесе изцеление, че напълно сме пренебрегнали реалността на това Кой живее вътре. Тъй като Духът на Всемогъщия Бог живее в мен, тогава цялото изцеление, от което се нуждая, е в мен!
В нашия дух законът на греха и смъртта е победен. Ние сме нови създания. Законът на Духа на живота в Христос Исус е нашата нова реалност. Изцелението е в нас! Толкова малко вярват или дори искат да повярват на тази истина. Вместо да освободят вътрешното изцеление, мнозина са създали теологии за извинения, които крадат наследството на вярващия в Христос.
Нашето отношение, видение и очаквания ще се съсредоточат върху това как разбираме проблема, болестта и как възприемаме отговора, който може да дойде като изцеление. Когато ограничаваме изцелението до свръхестествено събитие, което идва „оттам горе“, ние пренебрегваме истинската истина, че Исус живее в нас. Защо изцелението не може да дойде „отвътре“? Не сме ли храм на Святия Дух?
Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си? (1 Коринтяни 6:19)
Когато се справяме с болестта в собствените си тела, трябва да гледаме на себе си като на изцелени, които се съпротивляват на болестта, а не на болни, които се опитват да бъдат изцелени. Болестта е незаконен натрапник, който трябва да бъде изгонен от телата ни. Ние можем да говорим на телата си чрез Духа. Физическото трябва да се подчини на духовното. Видимото трябва да се подчини на невидимото.
В случая с болящия ме крак отговорът дойде бързо, след като реших, че е достатъчно. В други случаи, за които ще говоря по-късно, трябваше да отстоявам своите очаквания и декларации. Чрез вяра и търпение ние наследяваме обещанията (Евреи 6:12).
РЕАЛНОСТТА НА ВЯРАТА
Цялото изцеление, от което се нуждаем, е достъпно чрез нашите преродени духове, които са едно с Бог. Изцелението може да дойде отвътре. То идва от същото място, от което идва и праведността. Това е реалността на вярата. Ние го освобождаваме с нашите думи, нашите нагласи, нашите мисли и действия. Ние действаме според Словото, говорим Словото, мислим Словото и „виждаме“ изцелението с нашите духовни очи. Тялото ще съответства на Божия образ, който носим отвътре. Ако сме ОК със змиите в къщата, змиите ще живеят там.
Не е нужно да питаме Бог дали е Неговата воля да ни изцели. Неговата воля беше Неговото присъствие да обитава в нас. Когато дойде да живее във вас, Той не донесе всичко със Себе Си, освен изцеление. Изцелението е част от името Му! „Аз съм Господ, който те изцелявам“ живее във вас! (Вижте Изход 15:26.) Наистина не е нужно да се ограничаваме до търсене на изцеление или надежда за изцеление. Може просто да е въпрос на това, че освобождаваме изцелението на Бог, Който живее вътре.
Точно както избираме да освободим Неговата любов, Неговото търпение, Неговата доброта и Неговата вярност, ние можем да изберем да освободим Неговото изцеление. Избираме да бъдем мили или щедри, защото това е плодът на Духа, а тези мотивации са от Бог и постоянно присъстват вътре. Същото е и със здравето. Не мога да си представя теологичен сценарий, в който Бог живее в нас, но Неговата сила за изцеление не е дошла с Него. Не ни ли заповяда Исус да полагаме ръце на болните и те ще оздравяват? Откъде идва тази сила? Идва от Самия Йехова Рафа, Който живее в нас!
Можем да изберем здраве, точно както можем да изберем да простим на другите. Няма други ограничения, освен тези, които ние позволяваме.
А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила (Ефесяни 3:20).
Този стих заслужава малко размишление! Когато имаме ясно разбиране и откровение, че Изцелителят живее в силата, която работи в нас – ние сме на път да видим проявата на изцеление. Ако можете да го видите с очите на вярата, можете да го получите.
МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ
Татко, приемам откровението за Твоето присъствие в моя живот. Ти си По-великият, Който живее вътре и силата Ти да изцеляваш е вътре в мен. Освобождавам Твоята изцеляваща сила във всяка част от моето същество и вярвам, че Твоят Дух ме прави жив! Амин! |