Глава 14 – Видове вяра

Когато говорим за вяра, добре е да разгледаме три различни изразявания на вяра: проактивна; неактивна; и реактивна.

Проактивната вяра е вярата, която преследва и притежава отговора въз основа на чуването на Словото. Жената с кръвотечението имаше проактивна вяра. Мъжът на постелката и четиримата му приятели, които отвориха дупка в покрива, имаха проактивна вяра. Всеки, който чу за Исус и отиде там, където Той беше,  имаше проактивна вяра. Те преследваха Исус въз основа на разкриването на Неговата природа, характер и сила. Те не си седяха в къщи.

Интересно е, че въпреки че множества търсеха Исус, много повече не го правеха. В Йоан, глава 5, намираме историята за мъжа, сакат от тридесет и осем години, лежащ край къпалнята Витесда.

А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата (Йоан 5:2-3).

Без съмнение това голямо множество беше чуло за Исус, но се задоволиха да останат до басейна.

И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели (Матей 4:24).

Интересно е, че въпреки че Неговото изцелително служение беше известно в цялата страна, голямо множество избра да остане до басейн с вода, в който се предполага, че само един човек ще бъде изцелен, ако водите се раздвижат.

Моето лично мнение е, че раздвижването на водите от ангел е мит. Не мога да намеря нищо в Закона на Стария завет, което да показва, че Бог ще изцели народа Си по този начин. Един източник, който прочетох, вярва, че това място и традиция идват от гръцката митология и изобщо не са свързани с евреите.

Независимо от това, Бог изпрати Исус да изцели Неговите хора и това множество не търсеше Исус. Те нямаха проактивна вяра, основана на откровение за природата и силата на Исус. Няма откровение, няма вяра. Вярата в това, което би могло да бъде суеверие, беше по-важна за тази група. Мнозина са в плен на суеверия и религиозно мислене и в наши дни. Наричам това неактивна вяра.

Неактивната вяра предполага, че вярата присъства, но не е била активирана от откровение или слово от Бог. Това е идеята, че ако Бог иска да ме изцели, Той знае къде живея. Това е пасивно примирение. Може да се разпознае чрез изявлението: „Просто чакам изцелението ми да се прояви“. С други думи: „Когато тялото ми ми каже, че съм изцелен, ще знам, че съм изцелен.“ Неактивната вяра е свързана със сетивата, а не със Словото.

Третият израз на вяра, който споменавам, е реактивната вяра. Реактивната вяра е спонтанна реакция на слушане на Словото. Неочаквано човек ще чуе истина от евангелието и веднага ще откликне и ще приеме от Бог.

А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше (Деяния 14:8-10).

Човекът в Листра просто се озова там, където Павел спря да проповядва. Той не планираше да бъде изцелен този ден. Нямаше декларация на вяра като тази, която намираме в историята на жената с кръвотечение. Този човек се оказа на точното място в точното време. Той чу Павел да споделя евангелието и вярата се активира. Павел видя как лицето на мъжа се промени. Нещо се беше случило. Духът му беше реагирал на Словото и вярата оживя.

Реактивната вяра може да се случи по всяко време, когато се споделя Словото. Святият Дух може да използва средата на проповядване и поучаване, за да изпълни отвореното сърце на слушателя. Разбира се, закоравялото сърце няма да приеме Словото. Но човекът в Листра чу и мигновено беше изцелен.

КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА НЕВЕРИЕТО?

Точно както вярата може да бъде реактивно пробуждане за слушане на Божието Слово, неверието може да се промъкне незабележимо в сърцето и да спре потока на Божията благодат. Исус се натъкна на неверие в Своя собствен град.

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели. И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше (Марк 6:5-6).

Докато няколко болни хора бяха възприемчиви към Исус, мнозинството не бяха. Тяхното неверие спря могъщите дела, които Исус щеше да извърши сред тях. Това е отрезвяваща мисъл. Колко чудеса сме пропуснали, защото сме били в среда на неверие? Когато се позволи на интелекта, логиката и съмнението да царуват, вярата в невидимото ще изчезне.

Неверието е чувствителна тема за повечето от нас. Тъй като сме объркали знанието с вярата, знанието е от главата и е умствено, докато вярата е от сърцето и е духовна – съмнявам се, че осъзнаваме колко често сме в неверие.

И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза: Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата. И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят. Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен! И Исус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час. Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! – и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно (Матей 17:14-20).

В тази добре позната история един баща довежда измъчваното си дете при учениците и те не могат да го избавят. Това е интересно, защото същите тези ученици вече бяха упълномощени да изцеляват болните и да изгонват демони и несъмнено са го правили в други случаи. Но в този случай те бяха неефективни.

В съвременната богословска рамка на много църкви това би било разбрано като случай, в който Бог не желае да изцелява. Те биха заключили, че не винаги можем да сме сигурни, че изцелението е Божията воля, защото ако беше Божията воля, онези, които са били упълномощени да изцеляват болните, нямаше да имат проблем да го направят. Колко бързо намираме възможности да създадем теология на извиненията! За щастие Исус се появи и изцели момчето.

Исус започна, като смъмри учениците като „невярващ и извратен род“. Съмнявам се, че са очаквали такъв отговор. Когато те попитаха защо не могат да изгонят демона, Исус отговори: „Поради вашето маловерие [в англ. пр.: „неверие“]“. Какво стана с вярата им?

Създали сме идея, че вярата е статична, винаги пълна с енергия вътрешна сила. Можем да се молим веднага, защото това е, което трябва да правим, но какво ще стане, ако не видим никакви резултати? Дали се молим с вяра или от рутина? Лесно е да се объркате и да започнете да търсите оправдания. Това със сигурност се е случило с учениците в тази история.

Неверието е най-големият враг на вярващия. Звучи като оксиморон, но повечето от нас, „вярващите“, се научават да живеят с известно ниво на неверие в определени области от живота си. Когато открием онези области, които ни пречат да се насладим напълно на изобилния живот, трябва да отидем пред Господ и да Го помолим да пречисти тези области на неверие с откровение за Неговата любов и доброта и след това да очакваме Той да го направи. Откровението от Бог е отговорът за неверието.

Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение спрямо Бога, и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него. И това е Неговата заповед: да вярваме в Името на Неговия Син Исус Христос и да се любим един друг, както ни е заповядал (1 Йоан 3:21-23).

Неверието е реакция, свързана с нашите пет сетива, нашата логика, това как се чувстваме в момента, дали сме в общение с Господ или не, и факта, че често мислим, че това, което „знаем“ за вярата, е вяра. Позволете ми да кажа, че ако учениците, които ходеха и говореха с Исус в продължение на три години и половина и бяха упълномощени от Него да изцеляват болните, можеха да изпаднат в неверие, ние също можем. И все пак толкова много се обиждат, когато се споменава тази възможност. Учениците не знаеха, че са в неверие и вероятно бяха обидени, че Исус го спомена.

Неверието, съзнателно или несъзнателно, придава повече стойност на петте сетива, логиката и думите на другите, отколкото на Божието Слово и завършеното дело на кръста. Не казвам, че има злоба в сърцата ни към кръста или Божиите обещания, но че просто не сме оценили тези истини до мястото, където не сме развълнувани от сетивата си и от лекарския доклад.

Вярата, с която живеем, ще бъде пряко свързана с взаимоотношението, което имаме с Господ и нашата чувствителност към гласа Му. Дори в най-нуждаещите се хора вяра може да скочи в сърцата им и да приемат от Бог. Те може дори да не са новородени вярващи. Вярващите са тези, които изглежда имат по-голямо предизвикателство да вярват от време на време.

При перфектен сценарий вярата и на страдащия, и на служителя ще бъде активирана. Необходим е само един; но когато и двамата виждат едно и също нещо в Духа, изцелението ще дойде. Единственото нещо, което може да попречи на изпълнението на Божията воля, е неверието. Това не е тема само за болните, но и за тези, които се молят за болните. Ние като служители виждали ли сме в Духа, че Бог е осигурил тази нужда? „Чули“ ли сме Словото Му? Вярата ни жива ли е или просто служим от спомените си за миналото? Това са валидни въпроси.

Неверието е единствената сила, която може да спре  изцелението. Неверието често е неуловимо за нашите сетива. Някои, които външно изглеждат много отворени за изцеление и заявяват колко много вяра имат, може всъщност да имат работа с неверие. Понякога тези, които изглеждат външно поставящи под съмнение Бог и темата за изцелението, в действителност могат да бъдат много отворени в сърцата си да приемат. Невинаги можем да знаем какво се случва в нечие сърце. Вината, осъждането, горчивината, непростителността и страхът могат да попречат на хората да приемат, въпреки че мислено са съгласни с Божието осигуряване на изцеление.

ВЯРА СВЪРЗАНА СЪС СЛОВОТО

Когато Исус ходеше по земята и изцеляваше всички, които идваха при Него, хората бяха в присъствието на физическия Исус, Когото можеха да видят, чуят и докоснат. В този смисъл вярата им беше на нивото на петте им сетива. Стотникът (Матей 8:5-12) и ханаанката (Матей 15:21-28) демонстрираха ниво на вяра, което надхвърляше сетивната сфера. Стотникът каза: „Но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее“ (Матей 8:8). Неговата вяра беше в изреченото Слово, а не в посещението на Исус в дома му.

Въпреки че повечето от онези, които отиваха при Исус, обикновено бяха изцелени мигновено и бяха проактивни във вярата си, това все пак беше случай, в който те бяха в присъствието на физическия Исус. Те не ходеха в същата вяра, в която ходим ние днес.

Нашата вяра не е свързана със сетивата, а със Словото. Исус беше Словото, станало плът за Израел, откровението на Словото за техните пет сетива. Ние трябва да подходим към писаното Слово – Божиите обещания и Новия завет – както те подходиха към Исус.

…Блажени, които не са видели и са повярвали (Йоан 20:29).

Ако можехме да получим откровение за живата сила на писаното Божие Слово, щяхме да имаме същите резултати, които имаха онези, които докоснаха Исус.

Очевидно хората все още ще имат вяра във вярата на другите и ще търсят изцеление от някого, когото могат да видят, чуят и докоснат. Но вече не сме ограничени в това отношение. Неговото Слово е живо и силно и всяко обещание е „да и амин!“ (Евреи 4:12 и 2 Коринтяни 1:20). За мнозина обаче това е област, в която неверието може да потуши силата на Словото.

Често срещана мисъл за мнозина е: Искам мъж или жена на Бог да положи ръце върху мен и искам да почувствам и видя изцелението мигновено – тогава ще знам, че съм изцелен! Това не е видът вяра, която намираме описана в служението на Исус. Въпреки че изцеленията, които виждаме в Евангелието, са мигновени или почти такива, те вече са били заченати в сърцата на тези, които са приели. Те Го следваха, защото знаеха, че ще бъдат изцелени още преди да бъдат изцелени. Ще говорим за зачеването на изцелението в по-късна глава.

Изглежда, че един от най-предизвикателните аспекти на нашия живот в Христос е да се доверим на Неговото Слово, а не на сетивата си. Ако наистина вярваме, че думите Му са Дух и живот (Йоан 6:63), тогава трябва да стигнем до мястото, където почитаме Словото Му над сетивата си.

А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име (Йоан 20:31).

Когато изберем да повярваме на написаното, ние имаме живот чрез Неговото име! Плътта нищо не ползва. Уповаването на плътта не носи никаква полза. Посветете се на това да вярвате в написаното за вас. Това е живот

Истинската вяра произлиза от истинското слушане. Ако вярвате, че Неговото Слово е живо, сърцето ви ще бъде чувствително да чуе и вярата ще бъде освободена. Тайната е да вярваме в Неговото име във всяка област от живота си и да обичаме другите с Неговата любов. Можем да живеем победоносно в много области, но все още да имаме неувереност в себе си или чувство за вина, които все още трябва да бъдат прогонени от любовта на Бог.

Поради това аз прекланям коленете си пред Бащата (на нашия Господ Исус Христос), от когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота (Ефесяни 3:14-19).

Молете се с тази молитва на Павел, размишлявайте върху нея и очаквайте Бог да залее сърцето ви с откровение за Неговата любов, което ще прогони неверието.