Глава 2 – Посланието на Царството

Исус никога не поучаваше за изцеление. Той проповядваше Царството и демонстрираше Царството. Изцелението е полза от Царството.

А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление (Лука 9:11).

Евангелието на царството беше въведение в значението на изкуплението. Свободата от вината и осъждането, опрощението на греховете и физическото изцеление са включени в евангелското послание. Вярата в завършеното дело на кръста е вратата към живота в Царството.

Не можем да отделим изцелението от прошката. Исус не го направи. Един паралитик беше донесен при Исус на носилка от четирима приятели. Когато не успяха да влязат в къщата, където Исус служеше, те се изкачиха на покрива и издърпаха керемидите, като направиха дупка, през която беше пуснат паралитикът. Очевидно Исус трябваше да спре Своето послание и да се справи с разсейването.

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: „Синко, прощават ти се греховете“ (Марк 2:5).

Поставете се на мястото на парализирания човек. Той беше дошъл от известно разстояние, носен на носилка. Бил е блъскан през тълпата, изнесен е на покрива и след това е спуснат на въжета през дупка в покрива. Несъмнено той очакваше нещо, но не мисля, че очакваше казаното от Исус! „Прощават ти се греховете.“ Какво?

Много е важно да разгледаме това твърдение, защото то разкрива мощна истина относно състоянието на човечеството и изкуплението, което Исус дойде да ни даде. След дебат с религиозните водачи, които бяха обидени от това, че Исус обяви, че греховете на човека са простени, Исус продължи с предизвикателството.

Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи? (Марк 2:9)

В наши дни със сигурност е по-лесно да се говори за прощение на греха, защото това е невидимо за естественото око. Изцелението е много видимо. Но свързани ли са? Ще изучаваме това повече в следващите глави, но нека проследим историята на паралитика.

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома. И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо (Марк 2:10-12).

В ума и сърцето на Исус прошката и изцелението са взаимосвързани. Всъщност опрощението на греха беше ключът, който отключи изцелението. И прошката, и изцелението говорят за спасение. Едното е невидимо, а другото съвсем видимо. Болестта е резултат от греха на земята. Ако грехът е бил простен, силата на болестта е победена! Ако се справим с корена, който е грехът, ние сме се справили с плода, който е болестта.

КОРЕНЪТ Е ГРЕХА — ПЛОДЪТ Е БОЛЕСТТА

Какво да кажем за множеството хора, които Исус изцели през годините на Своето служение? Това означава ли, че Той прощаваше и техните грехове?

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете (Деяния 13:38).

Исус проповядваше и демонстрираше Царството. Ако е имало изцеление, то е защото е имало прошка. Благодатта се случваше! Исус демонстрираше Божието Царство. Тази благодат кара някои да се спъват и да се съмняват, но аз вярвам, че Писанията са ясни, че Божията благодат за човечеството включва прошка и изцеление за всеки, който желае.

Тоест, че Бог беше в Христос и примири света със Себе Си, като не счете на хората прегрешенията им… (2 Коринтяни 5:19).

В този век на благодат грехът не се вменява. Това означава, че Бог не осъжда греха. Грехът носи своите последствия; но това са последствия, а не божествена присъда. Болестта не е Божия присъда! Прошката и изцелението са Божията благодат!

Ето защо на учениците беше възложено да отидат по целия свят, да проповядват евангелието и да изцеляват болните. Това демонстрира Исус, когато изцели паралитика. Силата на болестта и смъртта е грехът, грехът на Адам. Ако Исус прощава греха, болестта няма основа, на която да стъпи. Ако наистина разбирахме това, изцелението щеше да се освободи в телата ни.

Божията воля винаги е била здраве и изцеление за мъжете и жените, които Той създаде по Своя образ. Ако искаме да разберем изцелението, трябва да разберем Божието сърце.

И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро… (Битие 1:31).

В началото Божието творение беше много добро. Беше съвършено. Нямаше смърт, нямаше болест, нямаше загуба и нямаше страдание. Адам и Ева бяха в мир с Бог и живееха в свят на съвършенство. Какво стана?

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта… (Римляни 5:12).

Грехът на Адам отприщи силата на смъртта. Грехът в най-простото му определение е „независимост от Бог“. Адам и Ева можеха да изберат да зависят от Бог и Неговите думи или можеха да станат независими и да слушат гласа на змията. Техният избор на независимост отприщи последствието от отделянето — смъртта. Смъртта, покварата и управлението на сатана на земята бяха отприщени от един акт на независимост от Бог и Неговото Слово.

Болестта е просто смърт в първите й етапи. Всички болести имат само една цел — да крадат, убиват и унищожават. Болестта ускорява смъртта. Смъртта поради заболяване винаги е преждевременна. Болестта краде време и осуетява нашата божествена цел в този свят. Болестта разрушава качеството на живот. Тя краде ресурси и унищожава бъдещето. Болестта е ужасна последица от греха в човешката раса. Болестта не беше част от Божието творение.

Можем да разберем отношението на Бог към болестта, като разгледаме думите и действията на Исус:

Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил (Йоан 6:38).

От тази декларация можем да разберем, че служението на Исус е пряко откровение за сърцето на Татко към човечеството. Това, което Исус направи на земята, беше проява на природата и волята на Татко.

Как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него (Деяния 10:38).

Моля, обърнете внимание, че изпълняването на волята на Онзи, Който изпрати Исус, включваше „правене на добрини и изцеление на всички“. Защо? Защото Бог беше с Него. С други думи, там, където е Бог и където се изпълнява Неговата воля, се извършва изцеление. Ясно е, че там, където е Божието присъствие, трябва да има изцеление.

Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Исус го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен (Марк 1:40-41).

Това е единственият случай, който имаме в евангелията, когато някой пита Исус дали е Неговата воля да изцелява. Неговият отговор трябва да ни убеди, че ако това беше Неговата воля за този прокажен, това е Неговата воля за всички. Бог не цени един страдащ живот повече друг. Исус не се запита защо този човек може да има проказа. Той не попита сърцето си, не спомена някакъв грях или да обясни, че Татко го учи на нещо. Исус просто беше раздвижен от състрадание и го изцели. Той имаше желание. Защо? Защото Той вършеше волята на Татко.

Този тип сцена се повтаря в евангелията. Исус изцели всички, които дойдоха при Него. Той ги изцели всички!

Исус Христос е същият вчера, днес и до века (Евреи 13:8).

Някои биха заявили, че Исус вече не изцелява днес или изцелява само ако иска при специални обстоятелства. Съмнявам се обаче, че някой би поставил под въпрос Неговата прошка за всички, които вярват. Защо да заемем позиция за продължаващото изкупително дело на прошката, но да ограничим изцелението до специална категория на несигурност?

ДА И АМИН

В Марк 5 глава намираме историята за Яир. Той умоляваше Исус да дойде в дома Му и да изцели дъщеря му. Исус тръгна с него. Той не задаваше въпроси. Той се занимаваше с работата на Своя Баща, а Татко изпрати Исус да изцелява.

Докато Исус се отправяше към къщата на Яир, към него се приближи жена, която страдаше от кръвоизлив от дванадесет години. Знаейки, че се смята за нечиста според закона на Мойсей, тя въпреки това си проправи път през тълпата и се приближи зад Исус без Неговото знание. Тя просто докосна полите на дрехата Му и мигновено беше изцелена. Как? Исус дори не знаеше кой Го е докоснал. Нямаше време за изцелително интервю. Нямаше време да разпознае дали е достойна, дали е в грях или е била „наказвана“ от Бог за нейно добро.

Тя просто вярваше, че ще бъде изцелена; и когато  докосна дрехата на Исус, тя беше изцелена. Защо? Когато става дума за вяра, Исус винаги е да и амин. Жената взе предложеното. Всеки би могъл. Изцелението винаги е да и амин! Имаше благодат за нея.

Понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас (2 Коринтяни 1:20).

Изцелението е обещание за всеки, който иска. За съжаление много християни се борят с тази концепция и възпрепятстват Божията воля в живота си.

Чудото на жената с кръвотечение породи движение!

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха (Марк 6:56).

Когато добрите новини за естеството и силата на Бог излязат, надеждата се ражда и вярата се зачева. Същите тези добри новини не са загубили силата си и днес. Изцелението е част от посланието на Царството.

Ако изцелението не е за всички, как може да бъде за някои? Самият факт, че телата ни са проектирани да се борят с болестите и да се самолекуват, е свидетелство за факта, че Бог ни иска да сме добре. Силните, здрави тела могат да устоят или да победят повечето болести. Когато злоупотребяваме с тялото си или страдаме от емоционална или физическа травма или живеем в страх и стрес, телата ни отслабват и болестите търсят възможност срещу нас. Въпреки това, изцелението е достъпно за всички, точно както спасението от греха е достъпно за всички.

Докато продължаваме с тази книга, се надявам да ви убедя, че изцелението е част от нашето изкупление в Христос. Знаем, че Исус дойде, за да разруши делата на врага и че Той обикаляше, правейки добро и изцелявайки всички, които бяха угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. Това, че все още има грешници на земята, не означава, че Исус се е провалил в мисията Си да сломи силата на греха на кръста. Това, че все още има болести по света, не означава, че Исус не е успял да победи и това проклятие.

…Затова се яви Божият Син – за да унищожи делата на дявола (1 Йоан 3:8).

Как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него (Деяния 10:38).

Делата на дявола в 1 Йоан 3:8 са свързани с болести в Деяния 10:38. Не вярвам, че Исус се е провалил в мисията Си.

Проблемът не е дали изцелението е Божията воля или не. Проблемът често е липсата ни на разбиране на Божията воля. Бог каза: „Народът Ми загива от липса на знание“ (Осия 4:6).

Нашето изкупление беше извършено преди две хиляди години и всички ползи от това изкупление станаха достъпни по това време за всички, които вярват. Бяхме освободени от силата на греха и всичките му проявления, включително болестта.

Можем да намерим Божието сърце, за да видим Неговия народ изцелен в много стихове в Стария и Новия завет. Бог се разкрива в едно от Своите изкупителни имена като Бог, който ни изцелява – Йехова Рафа.

…Аз съм ГОСПОД, който те изцелявам (Изход 15:26).

Божието естество не може да се промени, така че ако Той е бил изцелител преди Закона на Мойсей и по време на Закона на Мойсей, колко повече под благодатта на нашия Нов завет в Исус? Нашият завет е по-добър, а не по-лош. Обещанията на Новия завет са по-добри, а не по-лоши.

Но служението, което Христос е получил, е толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Посредник, е по-добър, тъй като е узаконен въз основа на по-добри обещания (Евреи 8:6).

ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ИДЦЕЛЕНИЕ

Някои може да кажат, че изцелението, налично след смъртта на апостолите, е само „духовно изцеление“. Никога не съм разбирал този термин, но нека помислим малко. Освен очевидния фокус на Исус върху физическото изцеление, имаме и великото поръчение със знаменията, които го следват. Ние имаме дарбите  харизма на Духа, които включват изцеление, които не бива да пренебрегваме до идването на Господ (1 Коринтяни 1:7).

Имаме също увещанието на Яков, че молитвата на вяра ще спаси болните и Господ ще ги  привдигне (Яков 5:14-16). И имаме невероятния пример за множество болни хора, идващи в Ерусалим и всички са изцелени (Деяния 5:16). Във всички тези случаи изцелението е физическо. Защо би било различно за вярващите днес?

Ако изцелението днес е само духовно, каква е духовната болест? Когато сме новородени, ние ставаме завършени в Него.

И вие също имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт (Колосяни 2:10).

Каква част от нас е завършена? Духът ни е завършен.

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново! (2 Коринтяни 5:17).

Какви неща станаха нови? Нашият дух стана нов.

Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога (2 Коринтяни 5:21).

Каква част от нас е станала праведна? Духът ни е направен завършен, нов и праведен!

Трябва да разберем, че тези невероятни декларации са описание на нашия нов и възроден дух.

И сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост (Ефесяни 4:24).

Ако нашият дух е завършен, нов, праведен и свят, в какъв смисъл може да се нуждае от изцеление? Няма ли изцелението да е необходимо за нашите души и тела, не и за нашите пресъздадени духове? Не сме ли едно с Него?

Но който се съединява с Господа, е един дух с Него (1 Коринтяни 6:17).

Изключително важно е да разберем новото създание и нашите преродени духове, ако искаме да разберем Новия завет. Вместо да търсим извинения да отречем Божието сърце за нашето физическо изцеление, ние трябва да прегърнем Неговата воля за нашия живот, за да можем да завършим пътя си със сила!

Исая пророкува, а Петър потвърди, че чрез раните на Исус бяхме изцелени:

А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени (Исая 53:4-5).

Който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте (1 Петрово 2:24).

С други думи, прошката съществува за всички хора, независимо дали я приемат или не. Цената беше платена на кръста. Следователно изцелението също е достъпно за всички, въпреки че мнозина не се възползват от него. Изцелението е също толкова достъпно за болния, колкото и прошката за грешника.

Исус възложи на църквата да изцелява болните и ние виждаме ранната църква да ходи в тази сила. Исус даде дарби на изцеление на църквата и изцелението се очакваше.

Яков пита дали някой от църквата е болен:

Болен ли е някой от вас, нека повика старейшините на църквата и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното Име (Яков 5:14).

Самият въпрос предполага, че не трябва да има болни сред нас, а Яков даде необходимите стъпки за получаване на изцеление.

Трябва да се раздвижим, за да устоим на работата на врага в нашите тела. Точно както вземаме Неговата благодат, за да ходим в святост, нека да вземем Неговата благодат, за да ходим в здраве. Евангелието на Царството е евангелието на изцеление за целия човек.

МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ