Глава 23 – Какво да кажем за тръна на Павел?

Мнозина се борят с библейски истории, които внасят съмнение в сърцата им. Въпреки че се занимавах с редица истории досега, ще отделя известно време, за да разгледам други моменти в Писанието, които често се използват за кражба на вяра.

Един от най-често използваните пасажи от Новия завет, който предполага, че Бог използва болестта, се намира във 2 Коринтяни 12, относно тръна в плътта на Павел.

А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта… (2 Коринтяни 12:7).

Много традиционни тълкувания на този стих заключават, че Бог е разболял Павел поради изобилието от откровения, които му е дал. Въпреки очевидната непоследователност в това разсъждение, този пасаж е бил използван за кражба на вярата на множество хора. Мнозина ще кажат: „Ако болестта на Павел е от Бог, може би и моята е.“ Незабавно, откровението за кръста, изкуплението, служението на Исус, изцеляващите дарове, дадени на църквата, чудесата в книгата Деяния, и откровението за Божията природа в цялата Библия са отхвърлени, а трънът на Павел е въздигнат като „Приложение А“ в делото срещу божественото изцеление.

Нека разбием коментарите на Павел във 2 Коринтяни 12 стих по стих, за да видим какво наистина се казва.

2 Коринтяни 12:2: Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае – беше грабнат и занесен до третото небе.

2 Коринтяни 12:3: И зная за този човек – в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае –

2 Коринтяни 12:4: че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

Павел говори за себе си и за своето преживяване да бъде грабнат в третото небе. Знаем, че Павел има предвид себе си, защото в стих 7 той заявява, че на него е даден трън в плътта заради изобилието от откровения. Павел не би получил трън в плътта за откровения, дадени на някой друг!

2 Коринтяни 12:5: С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се похваля освен с немощите си.

„Немощите“ на Павел не се отнасят до болести, а до неговите слабости, удари и унижение като апостол, който е бил преследван през цялото си служение. Ще видим повече от това само след малко.

2 Коринтяни 12:6: Защото, дори и да поискам да се похваля, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, за да не би някой да помисли за мен повече от това, което вижда в мен или чува от мен.

Сърцето на Павел беше да не бъде превъзнасян поради преживяването си, а само да бъде приет заради истината, която споделяше, и за човека, който беше.

2 Коринтяни 12:7: А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

Какво е трън в плътта?

Традиционното обяснение е, че Павел е имал хронична немощ или може би очно заболяване, което Бог или му е дал, или е отказал да го излекува, за да запази Павел смирен. Това тълкуване е унищожило вярата на множество вярващи, които се нуждаят от изцелението, снабдено от Исус на кръста.

Вместо сърца, изпълнени с вяра и увереност в изкупителното право на изцеление, вярващите стават с двойствен ум и колебливи, мислейки, че тяхната болест може да е трън, който Бог е избрал да не премахва.

ТРЪН В ПЛЪТТА

Какво точно е трън в плътта? Когато оставим Писанието да тълкува Писанието, отговорът е лесен. Нека да разгледаме някои примери в Писанията, където се използва подобен език. Павел със сигурност беше наясно с тези препратки и сравняваше опита си със следните случаи.

Но ако не изгоните отпред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви притесняват в земята, в която живеете (Числа 33:55).

Израел беше увещаван от Бог да изгони жителите на обещаната земя. Ако не, тези, които останеха, щяха да им станат проблем. Би било трудно да се вмъкне традиционното тълкуване на болестта в този сценарий. Дразнители и тръни са хора, вражески обитатели в земята. Този език не описва национална болест, а по-скоро резултат от неизгонването на врага. Врагът ще бъде постоянен тормоз за мира на Израел.

Знайте със сигурност, че ГОСПОД, вашият Бог, няма да продължи да изгонва тези народи отпред вас; и те ще ви бъдат клопка и примка, и бич в ребрата ви, и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал (Исус Навин 23:13).

Дали Бог говори за болест, която ще засегне целия Израел? Не. Това е образен език, който описва упорит враг, който не е бил изгонен от земята.

Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка (Съдии 2:3).

Отново същото. Трън в плътта е израз, който се отнася до хроничен или постоянен враг, който не е бил изгонен от обещаната земя на Израел. Когато Павел използваше този език, той знаеше точно какво казва. Имаше постоянен враг, демон, който тормозеше неговото служение поради изобилието на неговото откровение. Този враг не идва от Бог. Това беше „пратеник на сатана“, изпратен да го мъчи.

2 Коринтяни 12:8-9: За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен; и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.

Подобно на всеки от нас, Павел се умори да се занимава с демонично присъствие, което предизвикваше преследване и проблеми. Защо Бог не отговори благосклонно на молбата на Павел да премахне пратеника на сатана?

Традиционното тълкуване гласи, че Бог казва: „Преодолей го, Павле, ти можеш да се справиш“. Но не това се казва. Павел молеше Бог да премахне врага от живота му, нещо, което Бог никога не е обещавал да направи. Преследването не беше приковано на кръста. Исус понесе нашите грехове и болести, но не и преследването. Божият отговор беше, че Неговата благодат – Неговото неограничено снабдяване и възможност – беше достатъчна. Павел вече беше екипиран да се справи със ситуацията. Но като много от нас, той се измори от ежедневната битка. Той неволно обвиняваше Бог за продължаващото мъчение.

По същество това, което Бог всъщност каза на Павел е, че „Моята достатъчност във всички неща е достатъчна, Павле. Ти си екипиран да се справиш с това. Дал съм ти власт. Моята достатъчност и снабдяване са повече от достатъчни в твоя момент на нужда.“

Каква е благодатта, за която говори Бог? Страхотно определение на благодатта може да се намери в същото писмо 2 Коринтяни:

А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело (2 Коринтяни 9:8).

„Достатъчна ти е Моята благодат.“ Павел знаеше отговора и вече беше наясно с Божията благодат. Павел беше този, който писа за Божието всеоръжие и угасването на всички огнени стрели на врага. Без съмнение Павел е бил наясно с написаното от Яков: „покорете се на Бога. Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас“ (Яков 4:7). Не че Павел не беше екипиран да бъде повече от победител. Той просто беше уморен да завладява!

Съмнявам се, че на много от нас е назначен пратеник от сатана, но въпреки това се уморяваме и искаме Бог да направи проблемите ни да изчезнат. Отговорът, от който се нуждаете, е същият отговор, който Бог даде на Павел – Неговата благодат! Неговото изобилие, сила и възможности са повече от достатъчни, за да посрещнат вашите нужди. Имате Божието оръжие, щита на вярата, името на Исус, Святия Дух, по-добрия завет, Божиите обещания, дарбите на Духа, ума на Христос и ключовете на Царството на ваше разположение! Вие сте екипирани да печелите. Неговата благодат е достатъчна. Не обвинявайте Бог за тръните си. Той ви е дал ресурсите на небето, за да живеете победоносно на тази земя!

Павел не страдаше от болест. Той страдаше от въздействието на демоничен пратеник, изпратен да направи живота и служението му възможно най-трудни. Чуйте как Павел описва своето служение.

Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един, три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота; и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви (2 Коринтяни 11:23-28).

Интересно е, че в този списък от страдания и гонения заради Евангелието, болестта изобщо не се споменава! Болестта не беше тръна в плътта. Болестта не беше една от слабостите на Павел. Трънът на Павел беше непрекъснатото удряне от страна на пратеника на сатана, който се опитваше да унижи Павел и да направи напредъка му възможно най-труден. Бог беше призовал и екипирал Павел да проповядва евангелието на народите. Това беше заплаха, която врагът искаше да потуши.

Но какво да кажем за забележките на Павел в писмото до галатяните?

Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост; и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Исус. Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали (Галатяни 4:13-15).

Със сигурност звучи така, сякаш Павел е страдал по някакъв начин в този пасаж. Служението на Павел в областта на Галатия се случи по време на първото му мисионерско пътуване, което е описано в Деяния 13 и 14. В този разказ за служението и пътуването на Павел не можем да намерим доказателства, че Павел е бил болен. Има обаче едно събитие, което ни дава представа за страданията на Павел:

Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял. Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия (Деяния 14:19-20).

Това се случи в областта на Галатия. Павел беше замяран с камъни и оставен да умре, но Бог го възкреси! Оттам той замина за Дервия, град в Галатия. Възможно ли е писмото до галатяните да се отнася за това събитие и последвалото възстановяване на Павел от убиването с камъни? Вярвам, че е така. Може би камъните, които са ударили главата и лицето му, са причинили подуване около очите му. Тъй като няма споменаваме Павел да е бил болен по време на това пътуване, бих предположил, че убиването с камъни е страданието, от което той трябваше да се възстанови напълно.

Други, които искат да се аргументират с болестта, ще посочат друг стих в Галатяните: „Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!“ (Галатяни 6:11).

Тук аргументът е, че Павел трябва да е страдал от очно заболяване и е бил почти сляп. Това обаче не издържа на по-внимателно разглеждане. Буквалният гръцки превод на този стих гласи следното: „Вижте колко „велико и количествено“ „писание“ ви написах със собствената си ръка.“ Павел просто има предвид, че е написал това послание със собствената си ръка. Той не го продиктува на писар, както беше обичаят му.

Когато разберете историята на Павел в светлината на изкуплението, вярата може да се надигне в сърцето ви и двусмислието трябва да напусне!