Глава 3 – Болестта прикрито благословение ли е?

Често чувам искрени християни да описват своето страдание като Божията воля за някакво по-голямо добро. Много пъти болестта се оприличава на благословение или част от тайнствената Божия воля. Когато основаваме нашите вярвания на предполагаеми мистерии, а не на разкритото Божие Слово, ние несъзнателно си сътрудничим с покварата в света и силата на врага да краде, убива и унищожава (Йоан 10:10).

Как Бог описва болестта в Библията? Когато отидем в Писанията, за да видим Божия възглед за болестта, ние излизаме с различно разбиране от това, което се поучава в много църкви днес. За съжаление, мнозина са научени, че Бог използва болестта за наше добро. Някои заявяват, че Той ни учи, усъвършенства ни и ни държи смирени чрез болестта.

Това повдига въпросите: Ако болестта, трагедията и загубата са наши учители, защо Бог ни е дал Своето Слово и Своя Дух? Те не са ли предназначени да ни учат и усъвършенстват?

Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17).

Болест, загуба, трагедия, сърдечна болка и унищожение не са изброени като полезни, за да можем да бъдем подготвени за всяко добро дело. Прочетете го отново. Тези преживявания не са изброени. Нашето обучение в правдата не се постига чрез болест.

А Застъпникът, Святият Дух, когото Татко ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко… (Йоан 14:26).

Болестта учител ли е, който Бог е изпратил? Словото и Духът не са ли подходящи учители за вашия живот? Защо болестта не се споменава като един от нашите учители в Новия завет? Когато вярващите приемат идеята, че Бог ни учи чрез болести, трагедии, загуби и провал, те всъщност заявяват, че нямат нужда от Святия Дух или Библията, или че Словото и Духът са недостатъчни, за да изпълнят Божията воля в нашия живот.

Съществува религиозно мислене, което несъзнателно е отхвърлило пълното откровение за изкуплението и е прегърнало теологията за промяна на поведението. Някои виждат себе си като недостойни или непълноценни и единственият начин да получат добро от Бог е да страдат от Неговата ръка и да го нарекат „любов“. Поради тази причина милиони искрени вярващи се оказват болни и объркани.

Помислете за следните стихове, в които Бог говори за болест за първи път в Писанието.

Ако усърдно слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и вършиш онова, което е правилно пред Него, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да ти нанеса нито една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм ГОСПОД, който те изцелявам (Изход 15:26).

В този пасаж Бог споменава болестите на египтяните като резултат от неслушане на гласа Му. Неговото сърце към Израел е да ходят в Неговите пътища. Египет се отнася символично към робството, което Израел  издържа в продължение на стотици години. Болестта беше проява на робство, а не на свобода. Бог разкри природата Си във факта, че искаше доброто на Неговия народ. Той разкри името Си като Този, който изцелява.

ЙЕХОВА РАФА

„Аз съм Господ, който те изцелявам.“ Думата „изцелявам“ е еврейската дума рафа. Ще обсъдим тази дума по-късно, но е достатъчно да кажем, че Божието име е разкрито като Господ, който изцелява! Името Му е отражение на Неговата природа, на Неговата воля и целта Му за Неговия народ. Болестта не отразява Божието сърце към човечеството.

Нека разгледаме друг пример за Божия възглед за болестта.

И ще върне обратно върху теб всичките египетски болести, от които си се страхувал, и те ще се залепят за теб. Също и всяка болест и всяка язва, която не е записана в книгата на този закон, ГОСПОД ще докара върху теб, докато бъдеш изтребен (Второзаконие 28:60-61).

Второзаконие 28 е глава, която разкрива в големи подробности благословенията от подчинението и резултатите от неподчинението на Божия закон. Разбира се, новозаветните вярващи не са под закона за правилно стоене пред Него. Исус стана това проклятие за нас (Галатяни 3:13). Въпреки това можем да научим природата на Божиите благословения и Божия възглед за болестта в тази глава.

Второзаконие 28, от стих 15 до края на главата, описва проклятия, които ще паднат върху непокорните. Всяка болест и всяка чума се считат за проклятия, а не за благословение. Болестите на Египет — пленничеството и робството се наричат проклятия.

Дори според закона на Мойсей болестта не беше Божията воля и беше представяна като проклятие, а не като благословение. Колко необичайно е, че според нашия по-добър завет на благодат толкова много вярващи приемат болестта като един от Божиите любящи начини да ни доведе при Себе Си или да ни научи на нещо! Време е умовете ни да бъдат обновени за Истината, която ще ни направи свободни!

По някаква причина никога не съм имал проблем да вярвам, че Бог е откъм мен, а не против мен. Никога не съм се изкушавал да гледам на болестта като на благословение или инструмент за обучение, което да ме усъвършенства. Винаги съм виждал болестта като крадец. Но познавам много добри християни, които нямат това убеждение. Ще обсъдя корена на това мислене малко по-късно.

Помислете за Божия възглед за страданията на Йов:

И Господ обърна пленничеството на Йов, когато той се помоли за приятелите си… (Йов 42:10 KJV).

Йов беше поразен от циреи от главата до петите от ръката на сатана. Бог нарича това „плен“. Йов не беше благословен с болест. Той беше измъчван пленът на неволята. Неговото страдание не беше наречено благословение. Обръщането на плена му се отнасяше за изцеление. Ще разгледаме историята на Йов по-късно в тази книга.

Когато Исус започна Своето служение в Израел, Той прочете от пророк Исая и заяви следното:

Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените (Лука 4:18).

В това встъпително изявление за целта на Исус и Божията воля можем да открием Божието сърце за Неговите хора. Мисията на Исус беше да помага на бедните, да изцелява съкрушените, да проповядва освобождение на пленниците, възстановяване на зрението на слепите и да освобождава потиснатите. В това изявление за целта Исус не споменава да разболява хората или да използва болестта им, за да ги научи на нещо.

Фактът, че голяма част от служението на Исус включваше физическо изцеление, показва, че бедните, с разбити сърца, пленените, слепите и наранените включваха онези, които страдаха физически. Болестта е пленничество. Тя причинява съкрушено сърце и потисничество. Създава бедност. Болестта е проклятие, никога благословение.

Интересно е, че природата на сатана, врагът, и природата на болестта са еднакви. В Йоан 10:10 четем: „Крадецът влиза само, за да открадне, да убие и да погуби. Аз [Исус] дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“ Няма ли смисъл, че крадецът и неговите дела – болестта – имат една и съща цел? Болестта е крадец, който краде време, пари и цел. Болестта ще ви убие, ако може, и със сигурност разрушава животи, семейства и бъдеще.

ИСУС Е ОТГОВОРЪТ

Ако Исус дойде като отговор на покварата от греха и престъпленията на сатана, не би ли било очевидно, че изобилният живот, споменат в Йоан 10:10, ще демонстрира обратното на делата на крадеца? Не би ли включвал животът в изобилие здраве и изцеление? Вярвам, че да, би било така.

В Лука 13 имаме историята на една бедна жена, прегърбена в продължение на осемнадесет години.

И ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи (Лука 13:11).

Исус видя жената и предприе действие. „А Исус, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ“ (Лука 13:12). Интересно е, че за пореден път нямаше нито интервю, нито сочене с пръст, нито задаване на въпроси, нито предположение, че е болна поради Божите дела.

Исус положи ръце върху тази страдаща жена и тя мигновено беше изцелена. След това Той каза нещо интересно. „А тази жена, която е дъщеря на Авраам, която сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?“ (Лука 13:16). Забележете, че нейното страдание е причинено от сатана и Исус говори за нейното изцеление като за „освобождаване“ от робството.

Болестта не е живот в изобилие. Болестта не беше целта на Бог в Едем и няма да бъде открита на небето. Исус изцеляваше всички, които идваха при Него, независимо от причината за болестта им. Исус се противопоставяше на болестите в Своето земно служение и сърцето Му към тези, които страдат, не е по-различно сега.

И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата. А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя (Марк 3:1-5).

В тази невероятна история откриваме, че Исус е изправен пред друга възможност за изцеление в съботния ден. Думите на Исус често се разбират погрешно, така че нека обърнем голямо внимание. „Позволено ли е в събота да се прави добро или зло, да се спасява живот или да се убива?“ Виждате ли го? Исус е в опасност да бъде обвинен в нарушаване на съботата, задето изцелява, но той отговаря и сравнява отказа да изцели човека с вършене на зло и убийство! С други думи, да не изцелите човека, независимо от деня, би било зло и оприличено на убийство! Това ни дава удивителен поглед върху сърцето на Бог по отношение на изцелението. Ако отказът от изцеление е зло, тогава изцелението очевидно е добро.

Как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него (Деяния 10:38).

В това добре известно писание вършенето на добро и изцелението са свързани. Болестта се идентифицира като угнетяване от дявола.

…Затова се яви Божият Син – за да унищожи делата на дявола (1 Йоан 3:8).

Когато гледаме служението на Исус, виждаме как Той изцелява множество болни хора. Болестта беше дело на врага, което Исус дойде да унищожи! Болестта не е инструмент, от който Бог се нуждае, за да изпълни Своята цел. Всъщност Неговата цел е да унищожи болестите! Докато не разберем Божието сърце за Неговите хора и не разберем Неговия възглед за болестта, ще се борим да вярваме и да получаваме.

Думите, намерени в Библията, които разкриват Божието мнение за болестта, включват: робство, прокълнат, пленен, със съкрушено сърце, немощен, вързан от сатана, поразен от злото и потиснат от дявола. Няма стихове, които описват болестта като благословение от Бог. Болестта не е в природата Му. Изцелението е Неговата природа. Той иска да сте добре!

Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Татко на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна (Яков 1:17).

Тъжно е, че толкова много вярващи са разбрали погрешно сърцето на Бог и Му приписват това, което всъщност е работата и природата на врага! Нищо чудно, че толкова много християни страдат. Точно както Исус дойде, за да изпълни волята на Татко, а Татко дава само добри дарове, Исус обикаляше да прави добро и да изцелява всички. Той направи изцелението достъпно за всички. Ваше изкупително право е да бъдете изцелени!

БОЖИЯТА ЛЮБЯЩА ВОЛЯ

Изцелението е израз на любов. Всеки родител ще разпознае собствената си човешка любов и състрадание към болното дете. Никой здравомислещ родител няма да се съгласи, че страдащото дете е нещо добро и нещо, което трябва да бъде прегърнато като Божията любяща воля.

Ако болестта е Божията воля или ако болестта може да бъде „позволена“ от Бог за някаква божествена цел, тогава защо търсим медицинска помощ? Има непоследователност в мисленето, че болестта може да е Божията воля или мистериозна цел за живота ми, но ще потърся медицинска помощ, за да видя дали мога да облекча страданието. Ако вярвате, че Бог иска да сте болни, тогава не трябва ли да оставите болестта да извърви своя курс и да ви научи на това, на което трябва да ви научи? Глупостите имат смисъл за много религиозни умове!

Когато същите християнски родители, които вярват, че болестта е инструмент на Бог, се сблъскат с това, че детето им е болно, те не декларират, че болестта е от Бог. Родителите веднага ще направят всичко по силите си, за да донесат изцеление на детето си. Те няма да жалят пари за едно страдащо малко дете. Защо тогава някои биха казали уверено, че болестта на възрастен може да е Божията воля? Не сме ли Божии деца? Каква е възрастта, на която болните вече не могат да разчитат на Божието сърце за изцеление и сега трябва да променят теологията си, за да приемат болестта като от Бог?

Със сигурност мнозина са съгласни, че болестта по номинална цена не е нещо добро и че лекарите са дадени от Бог, за да ни помогнат да се възстановим. Няма нищо лошо в лекарите и болниците, но ако помощта им е недостатъчна? Тогава ставаме ли теологични относно обстоятелството и заключаваме ли, че тъй като науката е ограничена, тази болест трябва да е от Бог? Науката отпреди сто години е била значително по-малко ефективна от днешната и мнозина са умрели в миналото, които биха живели днес. Бог имал ли е роля в тези смъртни случаи?

Ако лекарите и медицината са Неговият отговор, защо те са били исторически неефективни и дори днес не могат да излекуват много болести? В кой момент решаваме, че болестта е от Бог? Трябва ли да изчерпим всички медицински възможности, преди да се оставим в ръцете Му? Несъответствията в този ред на мисли са огромни.

МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ