Глава 4 – Изцеление в изкуплението

В началото на тази книга разказах историята на моето откровение за изцелението през 1989 г. докато бях в Гватемала. Имах откровение от Исая 53:5:

Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.

Това откровение беше семе, което продължи да дава плод в живота ми. Духовното откровение често има слоеве на разбиране, които постепенно виждаме, докато пътуваме през живота. Това със сигурност беше случаят с мен и без съмнение имам още много да уча. Искам да споделя с вас силата на изкуплението и какво означава кръстът за вашия живот и здраве.

КОРЕНЪТ НА ГРЕХА

За да разберем Божията воля за изцелението, трябва да разберем откъде идва болестта и какъв е нейният корен.

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта… (Римляни 5:12).

Грехът и смъртта са свързани. Грехът влезе в света чрез човека и смъртта беше резултатът. Когато говорим за смърт, ние говорим за пълния спектър от загуби, поквара, трагедия, сърдечна болка, депресия, безпокойство, страх и всяко друго състояние, което засяга човечеството. Болестта е следствие от смъртта, отприщена от Адам и Ева. Болестта съществува, за да ускори смъртта.

Всяка болест има за цел смъртта на болния. Ако обикновена настинка можеше да ви убие, щеше да го направи. Всъщност за тези, които са слаби по други причини, настинката може да бъде фатална. Няма болест, която да укрепва, благославя или подобрява живота на болния. Болестта ще доведе до преждевременна смърт, ако й се даде възможност.

Грехът в човешката раса е коренът на болестта. Отделно от греха, болестта и смъртта не биха съществували. Моля, разберете, че в този момент нямам предвид личен грях. Грехът на Адам отприщи смъртта, а болестта е продукт на силата на смъртта в човечеството. Първоначалното Божие намерение беше човекът да яде от Дървото на живота и да живее вечно (Битие 2:9 и 3:22).

Въпреки това изборът на Адам за независимост от Бога – ядейки от дървото за познаване на доброто и злото отприщи смъртта и всичките й последствия. Започна смъртността и смъртното тяло в един паднал свят стана обект на въздействието на греха и покварата. Оттогава нищо не е същото.

Ако можем да разберем болестта като плод на греха, тогава можем да разберем, че грехът е коренът, с който трябва да се справим. Ако коренът на греха може да бъде унищожен, плодът на болестта няма източник на духовна власт в телата ни.

Нека да разгледаме нечестивия съюз на греха и болестта в Библията.

Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния. Той е, който прощава всичките ти беззакония, който изцелява всичките ти болести (Псалм 103:2-3).

Давид разбра връзката между греха и болестта и можеше да предвиди бъдещото избавление на човечеството както от корена, така и от плода. Когато беззаконията са простени, болестите могат да бъдат изцелени.

А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени (Исая 53:4-5).

Въпреки че има много дебат по този пасаж от онези, които поставят под въпрос изцелението като част от изкуплението, няма дебат, че Той беше наранен за нашите беззакония и чрез Неговите рани ние сме изцелени, каквото и да означава това. Може да възникне въпросът дали става дума за физически болести или за „духовни болести“. Някои ще се опитат да разберат значението на кръста само като духовно. Има ли доказателства, че Бог е снабдил и физическите нужди?

Матей цитира Исая по време на служението на Исус.

А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“ (Матей 8:16-17).

Това определено се отнася до физически заболявания. Пасажът от Исая се отнася до служението на Исус, изцеляващ онези, които страдат физически. Исус прощаваше грехове и изцеляваше болните в Своето земно служение като демонстрация на Неговата воля, Неговата любов и Царството, което Той обяви чрез Евангелието. Ако все още можем да получим прошка днес, тогава изцелението също е налично. Те са неразделни в посланието на спасението.

След като Исус възкръсна от мъртвите и седна от дясната страна на Бог, всички, които отидоха в църквата в Ерусалим в Деяния 5 глава, бяха изцелени. Как да обясним това, ако физическото изцеление вече не е налично? Великото поръчение да отидем по целия свят, да проповядваме евангелието и да полагаме ръце на болните, за да оздравеят, са всички обещания за църковната епоха. Дарбите на изцеление, дадени на църквата в 1 Коринтяни 12:9, са за ерата на църквата, както беше обсъдено по-рано.

Така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос (1 Коринтяни 1:7).

Раните върху Исус бяха за нашето физическо изцеление. Някои настояват, че физическото изцеление може да бъде изведено в Исая 53, но тази част от пророчеството е изпълнено в служението на Исус и вече не е валидно. Проблемът с тази линия на разсъждение е, че Исус също прощаваше грехове в Своето земно служение.

Дали и прошката на греха вече не е валидна? Трябва да сме последователни. Истината е, че Исус демонстрира Царството, което беше въведено в деня на Петдесятница и което осигурява както прошка, така и изцеление за всички, които вярват. Той прощава всичките ни беззакония и изцелява всичките ни болести.

Нека разгледаме по-отблизо Исая 53:4-5. Следното е по-буквален превод на тези стихове от еврейски език:

• „Наистина Той понесе нашите болести и понесе нашите болки“

• „Но Той беше прободен заради нашите престъпления“

• „Той беше смазан заради нашите беззакония“

• „С Неговите рани сме изцелени.“ (Рафа)

Както бе споменато по-рано, думата Рафа е едно от изкупителните имена на Бог, разкрити в Стария завет. „Аз съм Господ, който те изцелявам [Йехова Рафа]“ (Изход 15:26). „С Неговите рани сме изцелени“ (Исая 53:5). Неговото име е Рафа, Господ, нашият Изцелител. Точно както Той е нашата правда и понесе нашите грехове, Той е нашият Изцелител и понесе нашите болести. Точно както Бог е вечен, Неговите изкупителни имена разкриват Неговата вечна природа. За да изчезне изцелението, Бог трябва да престане да бъде Бог.

Исая 53:10 заявява: „Но ГОСПОД благоволи Той да бъде наранен, остави Го да страда.“ На еврейски става още по-ясно: „Но Господ благоволи да Го смаже; Той Го направи слаб, болен, немощен“.

Това е, което Исус пострада на кръста за нас! Това „духовни болести“ ли бяха? Не. Исус взе върху Себе Си всички болести на човечеството в същия момент, когато беше направен грях за нас.

Който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога (2 Коринтяни 5:21).

И коренът на греха, и плодът на болестта бяха отнесени на кръста, за да можем да се освободим и от двете. Би било объркващо грехът да бъде отнесен на кръста, за да се изкупи човечеството от неговата сила и вечна смърт, но същевременно да се оставят хората на милостта на болестта, която е резултат от греха на Адам.

ЧОВЕШКАТА СМЪРТНОСТ

Разбирам, че сме смъртни и докато Исус не се върне първо, всички ще умрем. Смъртността очевидно е резултат от греха на Адам, но трябва ли да умрем болни? Смъртта само резултат от болест ли е или е резултат от процеса на стареене на смъртността?

Защото, както тялото без дух е мъртво… (Яков 2:26).

Смъртта настъпва, когато духът напусне тялото. Болестта само ускорява покварата на смъртността. Не е необходимо да умрете болни. Телата ни ще се износят поради смъртността, но не е необходимо да умират от болест.

Исая 53:11 заявява: „и ще се натовари с беззаконията им“. Думата за „натовари“ е еврейската дума наса. По-рано, в Исая 53:4, Той понесе нашите „скърби“, нашите болести. Еврейската дума за понесе/натовари е наса. Каквото направи Исус с греха, Той го направи и с болестта. Той ги понесе и двете. Когато силата на греха беше победена на кръста, силата на болестта загуби своята власт.

Защото законът на животворящия Дух в Христос Исус ме освободи от закона на греха и на смъртта (Римляни 8:2).

Надявам се, че ще спрете и ще размишлявате върху този стих. Това е един от най-силните стихове в Библията и описва с много малко думи невероятното дело на изкуплението. Законът за греха и смъртта не се отнася до закона на Мойсей. Това се отнася до първоначалната Божия заповед към Адам и Ева.

И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш (Битие 2:16-17).

Адам отприщи смъртта, а с нея и всяко бедствие, което се случи на земята. „Законът за греха и смъртта“ може да се опише като независимост от Бог, която води до тъмнина, загуба, поквара, бедност, болест, трагедия и смърт.

Какво е „законът на животворящия Дух в Христос Исус?“ Това е новото създание, което сега е достъпно чрез вяра в изкупителното дело на Исус на кръста.

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново! (2 Коринтяни 5:17).

С други думи, онези, които избират да повярват и приемат живота на Христос, стават нови създания, които вече не са подчинени на закона на греха и смъртта! Това не означава, че смъртността не съществува. Изкуплението на нашите смъртни тела е бъдещо събитие, но законът на смъртта, който позволява болестите и немощите, е разрушен! Можем да бъдем толкова свободни от грях и болести, колкото изберем да бъдем.

И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Исус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас (Римляни 8:11).

Ето го! Ако Духът, който възкреси Исус от мъртвите, живее във вас, въпреки че сме смъртни, Неговият Дух ще ни даде живот! Ако можете да схванете тази истина, ще видите, че сте точно толкова изцелени, колкото и простени. Нужно е само едно „откровение“ от Бог, за да ви освободи от всичко, което ви измъчва. Моля ви, отделете време за размишление и молитва върху тези стихове. Има благодат за вас.

Който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте (1 Петрово 2:24).

Петър цитира Исая и отново се потвърждава съюзът на греха и болестта. Праведността чрез вяра е заменила греховната природа с „новото създание“ на човека, а физическото изцеление е право на изкупление. Отново, някои може да се запитат дали това се отнася до физическо изцеление или до „духовно изцеление“.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО — ИЗКУПИТЕЛНО ПРАВО

Когато разгледаме гръцката дума за „изцелен“, която е иаомай, в 1 Петрово 2:24, откриваме, че тя означава „лекувам, изцелявам и правя цял“. Тази дума се появява двадесет и осем пъти в Новия завет и се отнася специално за физическо изцеление поне двадесет и три пъти. Останалите пет случая предполагат физическо изцеление. Физическото изцеление беше осигурено от раните на Исус.

Повечето биха се съгласили, че Бог може да изцелява, ако пожелае. Но ако божественото изцеление изобщо съществува, трябва да има духовен закон, който го поддържа. Бог не е Бог на капризите. Мистерията и объркването съществуват, защото не всички преживяват изцеление в телата си. Липсата на видими доказателства ги убеждава да вярват, че Бог избира да изцели едни, а  други не. Така започва богословското блато, което краде вярата на толкова много хора и ги оставя в страдание. Когато основаваме вярата си на това, което виждаме, ние ограничаваме духовните възможности, които Бог ни е дал.

Когато погледнем живота на някои християни или дори нашия собствен живот, може да забележим, че въпреки че праведността е дар, не всички действат праведно. Павел дори говори на плътски християни в 1 Коринтяни 3:1. Дали Бог отказва да ги остави да ходят в правда поради някаква мистериозна причина? Това, че някои християни все още съгрешават, не е аргумент срещу дара на праведността и само защото някои все още са болни, не е аргумент срещу дара на изцелението. Проблемът не е в Бог.

Нека продължим да разглеждаме връзката между греха и болестта за повече разбиране.

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох – че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде (1 Коринтяни 11:23-26).

За по-голямата част от църквата кръвта на Исус има голямо значение. Кръвта е тази, която ни очиства от греха. Имаме изкупление чрез кръвта Му (Ефесяни 1:7). Ние разбираме значението на пиенето на чашата. Чрез вяра ние признаваме силата на кръвта, която ни избави от властта на греха.

Какво да кажем за хляба? Какво означава яденето на хляба? Хлябът беше разчупен, за да представи Неговото тяло. „Вземете, яжте; това е Моето тяло.“ Това има ли значение за нас? Каква роля изигра Неговото тяло в нашето спасение? Нека се върнем към първата Пасха, когато Бог беше на път да освободи децата на Израел от робството на Египет.

Агнето ви да бъде без недостатък, едногодишно мъжко…тогава цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. После да вземат от кръвта и да сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат. През същата нощ да ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат…Така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си. Да го ядете набързо, Пасха на ГОСПОДА е….И кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби, когато поразя египетската земя (Изход 12:5-13).

Без да отделяме време да развиваме в детайли мощното значение на това събитие, нека се концентрираме върху два важни аспекта. Жертвеното агне беше преобраз на Христос, който трябваше да бъде заклан и кръвта му да се намаже по стълбовете на вратите на къщата. Това ние ясно разбираме в светлината на Божия Агнец и Неговата кръв, която беше пролята за нашето освобождение от греха, образ и сянка на робството в Египет.

Но защо ядоха агнето? Тялото на агнето беше изядено от хората, въпреки че кръвта беше знак за избавление от проклятието на смъртта. Нека отидем в Псалмите за отговора. Псалмистът размишлява върху освобождението на Израел от Египет и разказва събитията от онова време.

Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост. После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше (Псалм 105:36-37).

Той изведе Израел от египетското робство със сребро и злато и нямаше нито един слаб човек (както е в англ. пр.) сред няколко милиона души! Думата „слаб“ означава да залиташ или да се колебаеш, да се разлагаш, да се проваляш или да си слаб. Масите от хора, които напуснаха Египет с Божията сила, не бяха слаби! Те не бяха болни! Защо не бяха? Защото бяха изяли агнето. Те бяха участвали в тялото, което беше разчупено за тях.

Може ли този старозаветен преобраз и сянка да бъдат по-силни за Израел, отколкото е реалността на Христовото тяло за църквата? Не вярвам: „Вземете, яжте; това е Моето тяло, което е разчупено за вас.“ „С Неговите рани бяхме изцелени.“ „Който прощава всичките ти беззакония и изцелява всичките ти болести.“

Исус се справи с корена — греха — с кръвта Си. Той се справи с плода – болестта – с тялото Си. Пролятата кръв унищожи силата на греха и донесе прошка на човечеството. Неговото тяло, което понесе рани за нашето изцеление, се справя с проявата на болест и страдание, които грехът отприщи.

Изкуплението е правен въпрос. Бог не избира да прости на едни, а на други не. Бог избра да изкупи цялото човечество от проклятието на греха и да предложи прошка на всеки, който ще я приеме. По същия начин се предлага и изцеление на физическото страдание. Ако коренът на греха е победен, плодът на болестта няма духовна власт.

Ако Исус понесе нашите грехове и понесе нашите болести, тогава нито грехът, нито болестта трябва да имат власт над нас. Ако можем да се противим на дявола и той ще избяга, можем да се противим и на неговите зли дела!

МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ