Въведение

Този труд няма за цел да предизвиква разцепление в  Христовото тяло, а по-скоро полемика, основана на братството и любовта, изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух. (Римляни 5:5)

Живеем в едно динамично време от човешката история, време, белязало човечеството с пандемията на коронавируса. Време, в което много държави обявяват частичен или пълен локдаун, затваряне, изолация, фалит на бизнеси, силно ограничаване на социалните контакти между хората. Появиха се немалко теории на конспирацията, в които вярват стотици хиляди, уплашени за живота си човешки души. Паника, психически сривове и параноичен страх, като че ли сковават страните от Европа и света.

Нека като християни си зададем честно два изключително важни въпроса в това време. На кого е нужно всичко това, и къде е Църквата на Живия Бог в цялата тази ситуация? Помним ли все още основния ни призив, заради който бяхме избавени от вечната смърт? И това не е само да повярваме в Христос като Спасител, за да се отървем от ада и да населим небето, а нещо много повече. Забравихме ли Великото поръчение на възкръсналия Цар към Неговите ученици: 

Тогава Исус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Бащата и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.)

Матей 28:18-20

Този призив само за тях ли беше? Задаваме ли си често въпроса как откликнаха те на великото поръчение? Години по-късно апостол Павел пише до църквата в Колос: 

заради надеждата, която се пази за вас на небесата, за която сте чули преди това в словото на истината на благовестието, което дойде до вас, както е и в целия свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте Божията благодат в истина

Колосяни 1:5-6

Апостолите и учениците бяха наистина повече от победители в своето поколение. Те носеха навсякъде в тогавашния свят (главно Римската империя) словото за възкръсналия и царуващ триумфално Христос над всичко видимо и невидимо, нерядко заплащайки с живота си своето живо свидетелство. Истината е, че в библейското слово на благовестието няма абсолютно никакво място за страх, пораженческо мислене, отстъпление, грабване на църквата, голямата скръб, възход на антихриста, последните времена и други подобни илюзии. Истинското слово на благовестието носи посланието за триумфа на Христос и Неговото царство на земята така, както е и на небето. Апостол Петър пише: 

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

2 Петрово 1:16

За съжаление днес милиони християни следват охотно едни специфични, хитро измислени басни, намерили място в Христовото тяло. Тези измислици буквално тровят вярата им, правейки я слаба, анемична и неефективна. Как ще печелим души за Царството с думи като: „Идва страшно време. Идва Голямата скръб. Дявола ще надделява над светиите, антихриста ще управлява целия свят, а църквата ще бъде грабната в небесата и избавена от задаващите се катаклизми“? Такова благовестие не е благовестието на Царството, а благовестието на лъжата и измамата. Сатана е лъжец и измамник, и това е неговото оръжие сега – да мами и лъже. Словото казва: 

Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина…

1 Петрово 2:9

С пораженческо мислене и говорене, с песимизъм за бъдещето на света, с мрачни фалшиви пророчества, не се изявяват Неговите велики добродетели или превъзходства. Изявява се нещо друго, което не е Христос, не е природата на Неговото Царство и на Неговия вечен триумф над силите на тъмнината.

В този материал ще разгледаме някои от най-популярните лъжливи доктрини, формирали начина на живот на много вярващи от различни църковни деноминации.