Глава втора – Преклонението пред физическия Израел

От създаването на държавата Израел в Близкия изток през 1948 година, се наблюдава едно масово явление в църквите по света, особено в Съединените щати, и това е преклонението на стотици хиляди християни пред евреите. Като млади вярващи бяхме учени, че Израел и евреите са Божия избран народ и че който ги благославя ще бъде благословен, а който ги кълне, ще бъде проклет. За основа на подобно твърдение обикновено се цитираше обещанието, което Бог даде на Аврам в книгата Битие.

На две места в тази книга има обещания директно изречени към нашия духовен баща на вярата: 

И Господ каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.

Битие 12:1-3

Другото обещание към Аврам е записано в Битие 22-ра глава, което той получи след най-голямото изпитание в своя живот – принасянето в жертва на Бога на своя син Исаак: 

В Себе Си се заклевам, заявява Господ, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си. В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Битие 22:16-19

Това безспорно са едни велики обещания, които Бог поради Своята вярност към слугата си Авраам изпълни, обаче за евреите, като негови физически потомци ли се отнасят те, или за някой друг?

Новия завет дава точен отговор на този важен въпрос. Апостол Павел в своето послание към Галатяните пише: 

Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; така че благословението дадено на Авраам да дойде чрез Исус Христос на езичниците, за да приемем обещанието на Духа чрез вяра. А обещанията се изрекоха на Авраам и неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на твоя потомък“, който е Христос.

Галатяни 3:13-14, 16

Писанието тук ясно посочва, че Христос е обещаното на Авраам потомство, в което бяха благословени всички народи по лицето на земята, поради Неговата вечна, кръвна жертва на кръста за греховете и беззаконията им. Историята недвусмислено е доказала, че хора и нации, които са проклинали и отхвърляли Спасителя, са били проклети, а тези, които са Го приемали като Господ на живота си, са били изобилно благославяни. Това разбира се важи с пълна сила и днес. Христос е единствения път за спасението на абсолютно всички – и евреи, и езичници. Тези хора, които са Го приели за Свой личен Спасител и Господ, имат вечен живот и са неделима част от Неговия избран, свят народ завинаги, без значение от техния етнически  произход.

Бог няма днес на земята два различни народа, с две различни съдби, защото в Него всички сме едно – и евреи и неевреи. Мога само да кажа, че да се твърди, че Църквата и Израел са два отделни Божии народа е доктринална ерес, опровергана от Свещеното Писание.

Нека да прочетем още няколко стиха от Галатяни 3-та глава: 

Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос, понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание.

Галатяни 3:26-29

Евреина Павел, от Вениаминовото племе, бивш фарисей и законоучител, физически потомък на Авраам, насърчава с тези истини своите братя по вяра, бивши езичници, от Галатийските църкви. Той им заявява, че Христос завинаги прекрати деленето на етноси за влизащите чрез вяра в Неговото царство. Днес в много църковни събрания се вее еврейското знаме, пеят се еврейски песни и се играят еврейски танци, което само по себе си не е лошо, защото има чудесни песни и танци, но е важен мотива, с който се прави всичко това.

В България има християни, които организират почти ежегодно туристически екскурзии до Израел и местата, където е живял и проповядвал нашия Господ. Винаги е добре човек да сменя периодично обстановката, да се запознае отблизо с други култури и народи, да посети страните им, стига да има финансова възможност. Също така е добро нещо да се отиде до Израел, да се посети град Ерусалим, Витлеем, Мъртво море, Галилейското езеро. Когато обаче тези пътувания започнат да се наричат поклоннически, нещата придобиват друг смисъл.

Добре е като вярващи в Живия Бог хора, да си зададем въпроса: На кого трябва да се покланяме? Апостол Йоан се поклони на жив ангел, стоящ пред него и веднага беше коригиран: 

Аз, Йоан, съм този, който чух и видях тези неща. И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал това. Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога!

Откровение 22:8-9

Когато казваме, че от библейска гледна точка преклонението пред физическия Израел е неправилно, това не означава, че не трябва да имаме уважение и почит към еврейския народ. Едно е обаче да почиташ и уважаваш някого, и съвсем друго да го боготвориш. Ние, християните, отдаваме своето уважение към физическите потомци на Авраам, не заради самите тях, а заради Божия избор към тях. Бог ги избра да бъдат народ, чрез който Той даде Словото Си и Своя Син на цялото човечество. Старозаветните пророци бяха евреи, апостолите бяха евреи, ранната църква в самото си начало на деня на петдесятница и първите години, се състоеше предимно от евреи, повярвали в Месията. Тези истини е добре да не се забравят.

В своето послание към Римляните, апостола пише за Израел: 

Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите? А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината, не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.

Римляни 11:15-23

Ето това е самата истина, достигнала и до нас чрез откровенията, които получи апостол Павел посредством мъдростта на Святия Дух. Тлъстия корен на маслината, към който ние бяхме присадени, не е Израел, както някои погрешно вярват, а Спасителя Христос. Ние стоим в Него поради вяра. Абсолютно никой човек по лицето на земята не може да се спаси без вяра в изкупителното дело на Божия Син на кръста, било то евреин, българин, турчин, индианец и който и да е. Той е вратата на спасението, Той е нашата жива, вечна надежда, Той е нашето прибежище в дни на напасти, Той е живота ни. Петър много точно го каза:

Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот; и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Святият Божий.

Йоан 6:68-69

Днешната държава Израел без Христос, няма абсолютно никакво бъдеще, но чрез покаяние и вяра в Него, тя ще живее и благоденства. Прочетох наскоро едно интервю с един Божий служител, който говори доста странни неща:

„Да, това беше, като гвоздей на програмата. Ние скандирахме България-Израел-Шалом. Нашата песен носеше мир. Не манифестирахме просто пред кмета, управата и гражданите на Израел, но пред Господ Исус Христос с желание да (уредим) България по близо до Царя Исус за предстоящите хиляда години“ (Това е част от интервюто).

Подобен род изказвания, носят идеята, че подкрепяйки сега евреите и Израел, това ни приближава като народ до Христос и Неговото Царство, но никъде в Писанията няма намек за подобни твърдения. Дали една нация ще бъде близо до Христос, и част от Неговото вечно Царство, не зависи от отношението й към други нации, а от отклика й на призива за покаяние от греховете й.

Между другото искам да кажа, че Божието Царство дойде вече на земята преди две хиляди години заедно с Царя на царството, и възнасяйки си при Своя Баща, Той Го повери на Своите верни последователи. Сам Исус Каза: 

Но ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, то Божието царство е дошло до вас.

Лука 11:20

Тук думата дошло е в минало свършено време, с други думи, то е вече реалност на земята и не трябва да се чака някъде в бъдещето. Апостолите носеха благовестието на Царството, ранната църква проповядваше благовестието на Царството из целия тогавашен свят.

В книгата Деяния на апостолите е записана мисионерската дейност на апостол Павел в град Ефес, където той говореше учението за Царството: 

И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.

Деяния 19:8

Има доктрина в църквата, която учи, че когато Христос се върне на земята при второто пришествие, едва тогава ще установи Своето хилядагодишно Царство с център град Ерусалим. Не мога да приема такива учения, защото Библията не ги учи. Царството вече беше установено от Царя, и оттогава то расте и се развива, докато изпълни целия свят и покори народите под нозете на Христос. То започна като едно малко синапово зърно, и ще завърши като едно божествено, свръхестествено явление, обхващащо цялото творение.

В Евангелие от Марк, Исус поучава за Небесното Царство: 

И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. А като узрее плодът, на часа изпраща сърп, защото е настанала жетва. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.

Марк 4:26-32

Семето на царството е посято в сърцата на Божиите хора, и те имат привилегията да го носят до краищата на земята. Колко време ще отнеме този процес, ние не знаем. Хиляда години е просто едно символично число, обозначаващо период от време, много по-голям от хиляда години.

Поради неправилно разбиране и тълкуване на Писанията, много вярващи в днешно време са просто объркани по отношение на въпроса – Кой в 21-ви век е Божият избран народ, и кой е този град, за чийто мир трябва да се молим. Тези, които са фокусирани върху земния Ерусалим, вярват, че именно той е святия град, от който Христос ще управлява света. По тази причина доста християни правят финансови дарения за възстановяването на храма и служенията в него, убедени, че по този начин Божия Син ще се върне скоро. Това са абсурдни, авантюристични твърдения, които Писанието по никакъв начин не подкрепя, и понеже то е нашия авторитет, ще се обърнем към него по този въпрос. Земния град Ерусалим беше отсечен от завета и отхвърлен от Бога преди две хиляди години. Исус плака за съдбата, която очакваше бунтовния град, защото не разпозна времето, когато беше посетен: 

И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Лука 19:41-44

Последствията за народа на Израел от отхвърлянето на Божия Син са били ужасяващи и кървави. Йосиф Флавий в своята книга Юдейските войни много подробно описва тази национална трагедия, като очевидец на събитията. В наше време има среди в църквата, които казват, че това е един от многото геноциди и гонения на евреите, но Писанието е категорично, че това бяха дните на въздаяние от Бога върху нечестивия народ на Израел от първи век.

Посланието към Галатяните, ни дава отговор на въпроса, кой е истинския Божий град: 

Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който бе от свободната – по обещание. И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар; и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си; а горния Ерусалим е свободен, който е майка на (всички).

Галатяни 4:22-26

Посланието към Евреите също говори за горния, истинския Ерусалим: 

но пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

Евреи 12:22-24

Когато града и храма бяха унищожени, беше прекратена веднъж завинаги старозаветната система за принасяне на жертви за прощение на греховете, защото вечната кръвна жертва на Божия Агнец беше вече принесена. Тази жертва, след нейното принасяне, обезсмисли всякакви други кръвни жертви.

Дали трябва да приемаме като свято място град, за който Словото казва: 

И труповете им ще лежат на улицата на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където беше разпънат и техния Господ.

Откровение 11:8 

Той извика със силен глас и каза: Падна, падна Вавилон, великата блудница, и стана жилище на демони, затвор на всякакъв нечист дух и затвор на всякаква нечиста и омразна птица; защото всичките нации пиха от виното на гнева нейното блудстване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от могъществото на нейния разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й; защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония.

Откровение 18:2-5

Град, отхвърлен от Бога и носещ цялата сила на проклятията, връхлетели го в резултат от нарушаването на завета с вечния Цар, не може и не трябва да бъде обект на поклонение от нито един християнин. А града, за чийто мир сме призвани да се молим и да благославяме, за да благоденстваме, това е Небесния Ерусалим, обиталището на Всемогъщия и Неговите изкупени за вечността хора.

Псалм 122 ни напомня: 

Молете се за мира на Ерусалим! Нека благоуспяват онези, които те обичат!

Псалм 122:6

Авраам не търсеше земен град, в който да се установи. През целия си дълъг живот, след като Бог Му се разкри и го призова, той живееше в шатри, защото беше фокусиран към неща, които нямат земен произход.

В посланието към Евреите е записано: 

С вяра Авраам, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива. С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание, защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

Евреи 11:8-10

Къде е днес нашия фокус – върху отхвърления земен Ерусалим, или върху истинския, вечен Небесен град, обиталището на Всемогъщия Бог и починалите във вяра светии от всяка една епоха?

В настоящото време нямаме немощен първосвещеник, какъвто имаше народа на Израел под закона. В Словото е писано: 

Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

Евреи 4:15-16

Принасяйки Себе Си в жертва за греховете ни, Христос, нашия Велик, Вечен Първосвещеник, завинаги премахна стената, която разделяше евреите и езичниците, съединявайки ги заедно в един нов народ – народа на изкупените чрез Неговата свята кръв. Затова сега всеки може да бъде част от истинския Божий народ не поради своя етнически произход, а поради вярата си в Божия Син.

Новия Завет говори точно тези истини: 

Но сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Ефесяни 2:13-16

Разбираме ли какво ни казват тези стихове, или ще продължаваме да робуваме на нашите предразсъдъци и неправилни интерпретации?

Елиъс Ригс коментира този пасаж по следния начин:

„Тези стихове съдържат доказателство, че езичниците са станали близо. Примирението става чрез Христос. Мир пребивава в Него като в свое седалище и жилище, и следователно, когато тези които по-преди са били враждебни един на друг се съединят в Христос, те чрез това съединение стават едно. Те имат един и същ Господ, една и съща надежда, и следователно трябва да бъдат в мир. Той не само е премахнал враждата между евреи и езичници, но ги е съединил като братя в една църква…“

Съединени сме като братя в едно тяло, глава на което е сам Господ Исус Христос. Поради тези очевидни истини, няма как да има два Божии народа с различни съдби, защото Спасителя събира всички при Себе Си. Не каза ли Той, че когато бъде издигнат, ще привлече всички при Себе Си. (Вижте Йоан 12:32.) Привличането на всички повярвали в Христос, ги прави святи части на Неговата църква, която е една неделима част от Него.

Вероятно, четейки тези редове, някои хора ще обвинят автора им в антисемитизъм, както е популярно напоследък. Ако не почиташ деня на холокоста, ти си антисемит. Ако не споделяш възгледа за безпрекословната подкрепа на светската държава Израел, също си такъв. Вън от всякакво съмнение е, че холокоста е едно ужасно престъпление срещу човечеството, но нима хвърлянето на две атомни бомби върху мирни жители – жени и деца, не е такова? А какво да кажем за миналото на нашата история, за баташкото клане, за потресаващите зверства, съпътствали старозагорското клане, за обезлюдяването на цели райони на България в първите години от падането й под властта на Османската империя? Трябва ли за всички тези трагични събития да правим дни на помени в местните си църкви, които посещаваме? Не считам, че е необходимо. Църквата не се събира заедно, за да почита този или онзи ден, а Царя на царете Исус Христос. Новия завет много прецизно разграничава истинския Божи Израел и фалшивия такъв.

В Евангелието от Йоан има една поучителна история във връзка с това разграничение. Филип, един от учениците на Господа, намира Натанаил и му споделя, че са намерили Месия, за когото е писал Мойсей и са пророкували пророците. Тази среща на Натанаил със Спасителя е записана в Евангелието на Йоан: 

Филип намери Натанаил и  му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците – Исус, сина на Йосиф, който е от Назарет. А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Исус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята. Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син, Ти си израилевият Цар.

Йоан 1:45-49

От тази среща, останала завинаги паметна в живота на Натанаил, можем да направим едно основно заключение, че хората, съставляващи истинския Израел, винаги признават Христос за Божия Син, Месията, Спасителя на света. Те разпознават и се прекланят пред Неговата царска власт и величие, готови са да Му служат дори с цената на живота си. И не на последно място, те са една неделима част от Неговото тяло, Църквата, глава на което е само Той и никой друг. Ако ти си физически потомък на бащата на вярата Авраам, но отхвърляш Помазаника, това неверие и закоравяване те прави враг на Всемогъщия Бог.

Подобно заключение не е презумпция на човек, а истина на Божието Слово, защото е писано: 

И ние видяхме и свидетелстваме, че Татко изпрати Сина Си за Спасител на света. Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог обитава в него и той – в Бога.

1 Йоан 4:14-15 

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота.

1 Йоан 5:11-12 

Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в истинния Бог, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот. Дечица, пазете себе си от идоли.

1 Йоан 5:20-21 

Никой, който върви напред и не стои в Христовото учение, няма Бога; този, който стои в Христовото учение, той има и Бащата, и Сина.

2 Йоан 1:9

Позволете ми да задам един логичен въпрос, провокиран от горните новозаветни стихове. Трябва ли да боготворя и благоговея пред нация, която в настоящия момент няма нито Сина, нито Бащата и да я наричам Божия избран народ, след като Словото, нашият авторитет, е на коренно противоположно мнение? Ако сме честни спрямо това, което пише Новия завет по тази тема, отговора неминуемо ще бъде: „Не!“

Апостол Павел увещава филипяните, разграничавайки категорично плътското обрязване от духовното:

Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрязване. Защото ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Исус, и не се уповаваме на плътта. Макар че аз бих могъл и на плътта да се уповавам. Ако някой друг мисли, че може да се уповава на плътта, то аз повече: обрязан съм бил на осмия ден, от израилевия род съм, от вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона – фарисей, според ревностното ми желание – гонител на църквата, според правдата на закона – непорочен. Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба за Христос. А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е от вяра в Христос – правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт, за да мога някак да достигна до възкресението на мъртвите.

Филипяни 3:2-11

Какво всъщност ни казва апостола чрез тези стихове? Етническата принадлежност и плътското родство с Авраам по кръвна линия нямат абсолютно никаква полза извън Христос.

Исус каза на юдеите, които се гордееха, че са потомци на Авраам: 

Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Исус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам. А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил…Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Йоан 8:39-40, 47

Нищо, което човек притежава като титли, образование, наследство и право, не струват извън общението с Божия Син. Привилегия на това общение имат изкупените, измитите чрез покаяние и вяра в кръвта на Спасителя хора, съставляващи истинския, избран Божи народ – Божия Израел. Ето този народ трябва да подкрепяме и да благославяме, народ, който не е ограничен само до един етнос, но се простира по целия свят. И ако ти си намерен в Христос, то ти си част от този народ, както пише в Свещеното Писание: 

Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили.

1 Петрово 2:9-10

Какво бъдеще очаква физическия Израел?, навярно ще попитат някои. Посланието към римляните дава точния отговор: 

Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване.

Римляни 11:12

Бог остава завинаги верен на завета, сключен с Авраам, Исаак и Яков. Апостол Павел пише на църквата в Рим, че пълно възстановяване предстои за евреите, но само и единствено в Помазаника Христос. Извън Него няма спасение и прибавяне към Царството за нито един народ по лицето на земята. Затова християните имат тази привилегия и отговорност, да се молят и ходатайстват за спасението както на Израел, така и на целия свят.