Глава първа – Грабването на Църквата и голямата скръб

За грабването на църквата е писано и говорено толкова много през годините, издавани са множество книги на тази тема. Тя дори е била екранизирана няколко пъти. Водят се спорове сред вярващите и до днес, откога съществува тази доктрина и кой е нейния автор. Според някои всичко започва от една жена от Шотландия на име Маргарет Макдоналд, която имала видение за грабването на църквата, дадено й през 1830 година, според други, първия в църковната история, който говори за грабване на вярващите в небето, е йезуитския свещеник Емануел Лаконза, а според трети, основоположника на това учение е британския религиозен водач Джон Нелсън Дарби, който твърдял, че е получил откровението за грабването около 1827 година и публично го представил в Ирландия в периода 1830-1833 година.

Има твърдения, че за грабването се е говорило още в ранната църква от някои от известните църковни бащи. Скоро слушах един български пастор да казва, че апостол Павел в своето послание до Солунците пише за грабването на светиите преди голямата скръб, и че Христос също говори за това събитие.

Факт е, че човека, който изключително много популяризира това учение в Христовото тяло, е именно Джон Нелсън Дарби. Той е един от основателите на движението Плимутско братство, което станало горещ привърженик на доктрината за (всеки момент). Дарби донесъл този възглед в Америка при посещението си през 1864 година. Получава по-голямо приемане там обаче след американската гражданска война, когато Уилям Юджин Блекстоун написал книгата Исус идва, от която са продадени повече от един милион копия. Известния евангелизатор Дуайт Муди също бил привърженик на тази доктрина, но тя придобива популярност чак когато идеите на Дарби биват поместени като бележки под линия в известната Справочна Библия на Сайрас Скофийлд през 1909 година. Оттогава до наши дни това учение е намерило голям прием в църквата като цяло.

Винаги е добре да сравняваме и проверяваме нашите вярвания и разбирания посредством Свещеното Писание. Говори ли изобщо за грабване на вярващите Словото, или не? Писал ли е апостол Павел до солунската църква подобни неща? Нека да проверим!

Привържениците на теорията за грабването на църквата преди голямата скръб, или така наречените диспенсационалисти, основават своите вярвания предимно на първото послание на Павел към  солунците, на което ще се спрем след малко.

Диспенсационализма като учение в църквата, е популяризирано от Сайръс Скофийлд в началото на 20-ти век. Това е сравнително скорошна разработка, която основно е футуристично буквално тълкувание на пророческите Писания.

Според диспенсационализма има две идвания на Христос: първо едно тайно грабване на църквата, след това Второ идване след седемгодишна глобална скръб на съд върху нечестивите и тотално световно управление на антихриста. Твърди се, че църквата ще бъде взета в небето заедно със Святия Дух, за да може антихриста да се изяви в света и след седемгодишно световно управление да бъде поразен от Христос, Който ще установи едно хилядагодишно царство на земята с център град Ерусалим.

Несъстоятелноста на подобни твърдения не си заслужава да се коментират, но бих желал да задам един въпрос на хората, които убедено вярват на тези хипотези. Как ще се спасяват невярващите, оставащи в така наречената голяма скръб, без Святия Дух, особено народа на Израел, който тогава излиза на сцената.

Скофийлд в своята Библия, версията Кинг Джеймс, добавил своите виждания под формата на заглавия и бележки в полетата, коментирайки всеки пророчески пасаж. Втъкавайки ги в самия библейски текст, неговите диспенсационни виждания били издигнати до ниво на библейски авторитет. Това станала версията на Библията цитирана от голям брой телевизионни евангелизатори и писатели през 20-ти век (което включва хора като Хал Линдзи, Джон Хаги, Джак Ван Импе, Бени Хин, Кенет Хегин, Кенет Копланд, Дерек Принс и много други.

Когато бях спасен и новороден преди 30 години, започнах да посещавам евангелска църква в моя роден град, където тези вярвания бяха изключително популярни. Спомням си как ние, младежите от църквата, се събирахме и гледахме със затаен дъх на видеокасети филма за грабването, Крадец в нощта, а по-късно и екранизираната поредица на Тим Лахей, Оставените. Тогава имаше вярващи, които казваха, че времето е близо, Господ идва всеки момент за Своята Невяста и няма време за учене, създаване на семейство, реализация в обществото, защото дявола чрез антихриста щял да владее света за седем години. Днес никой не може да ме разубеди относно факта Кой владее света, историята, съдбата на човечеството, и Кой държи вселената в ръката Си.

Диспенсационализма е система от библейско тълкувание, което разделя историята на човечеството на седем отделни периода или диспенсации, и твърди, че във всеки период Бог се занимава с човешката раса въз основата на един специфичен принцип. Скофийлд определя диспенсацията като период от време, през което човек е изпитван по отношение на покорство към някое определено откровение за Божията воля. Библията на Скофийлд изброява следните седем диспенсации:

1. Невинност – от сътворението до Адам и Ева, включително и падението.
2. Съвест – от Падението до Потопа.
3. Човешко управление – от Потопа до призоваването на Авраам.
4. Обещание – от Авраам до Мойсей.
5. Закон – от Мойсей до Христос.
6. Благодат – църковната епоха.
7. Милениума, хилядагодишен период от Второто идване на Христос до края на Неговото царуване на земята.

Няма абсолютно никакво доказателство от Писанието за изброеното разделение на човешката история.

Нека сега да се върнем на първото послание към Солунците и да разгледаме едно от местата, което диспенсационализма използва като аргумент за своето вярване за грабване на църквата преди голямата скръб. 

Защото това ви казваме чрез словото от Господа: че ние, живите, останалите до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с команда, с глас на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат; после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тези думи.

1 Солунци 4:15-18

Привържениците на грабването твърдят, че тези стихове говорят за първото, тайно идване на Христос за вярващите, за да ги отведе в небето, където ще има раздаване на награди и ще се състои сватбената вечеря на Младоженеца и Невястата Му, докато на земята се изливат язвите на голямата скръб. Само че в тези стихове има едно място, което оборва подобни твърдения, и това е израза: „да срещнем Господа във въздуха“.

Когато отида на гости на приятел и звънна на вратата, домакина излиза да ме посрещне и след това двамата влизаме обратно в жилището му, а не отиваме на друго място.

В древни времена, когато някоя височайша особа е отивала на посещение в определен град, оттам е излизала делегация от първенците на града и е посрещала официално високия гост, след което са се връщали обратно заедно с него.

След като светиите биват преобразени в миг на око, те са издигнати във въздуха, за да посрещнат Царя си и заедно с Него да се върнат обратно на земята. Връщат се обратно, не отиват на небето. Словото казва на не едно място, че праведните ще населят земята, а не небето, а нечестивите ще бъдат изтребени от нея.

защото праведните ще населяват земята и непорочните ще останат в нея, а безбожните ще се отсекат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.

Притчи 2:21-22

Защото злодеите ще бъдат отсечени, а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята. Защото още малко, и безбожния няма да го има вече, ще търсиш мястото му и няма да е там. А смирените ще наследят земята и ще се наслаждават в изобилен мир.

Псалм 37:9-11

Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно. 

Псалм 37:29

Думата грабване никога не е използвана в Библията. Това е английска транслитерация на латинската дума рапио. Тази латинска дума се появява в 1 Солунци 4:17 в латинския превод на Библията. Действителната гръцка дума, използвана в този стих е харпазо, което по-точно се превежда „взет“.

Несъмнено тази доктрина е нанесла значителни щети на църквата, абортирала е призивите на много християни, които са вярвали и продължават да вярват, че този свят е обречен, и е безсмислено да се прави каквото и да е за него, освен да се благовества за спасение на човешки души.

Проблема е, че такова мрачно, песимистично благовестие, съчетано с множество фалшиви пророчества и видения за последното време, по никакъв начин не потвърждават вечната истина, че Христос завинаги съсипа делата на дявола, ограби началствата и властите, победи смъртта и унищожи силата на греха. Когато Спасителя се молеше за учениците Си на Своя небесен Баща, молитвата Му не беше Татко Бог да ги вземе от света, а да ги пази от лукавия: 

Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

Йоан 17:15-17

Рик Джойнър пише за грабването в своята известна книга Жътвата, следното:

„Думата грабване не може да се намери в Писанията. Цялата Библия е свидетелство за Божието надмощие и победа чрез изпитанията. Църквата ще влезе в най-голямата слава, когато светът ще бъде в най-голяма тъмнина. Това не е време да се бяга, това е време, когато църквата ще извади своя духовен меч и ще атакува стратегиите и крепостите на врага“.

Доктрината за грабване преди скръбта е допринесла единствено за развиване на отстъпническа нагласа в църквата, но тя повече няма да успява.

Диспенсационализма не само разделя Църквата и евреите на два отделни Божии народа, с които Бог работи по различен начин, не само лансира идеята за построяване отново на храма в Ерусалим, което граничи с научната фантастика, но и прехвърля така наречената голяма скръб в бъдещето. Това обаче са явни злоупотреби с правилното тълкуване на Божието Слово. Исус споменава за Голямата скръб в Своята беседа на Елеонския хълм.

В Евангелието на Матей 24-та глава, Той отговаря изчерпателно на въпросите на Своите ученици относно бъдещето на храма и Ерусалим. Много неправилни коментари е имало през годините в църквата относно тази 24-та глава. Основата на този проблем според мен е в нарушаването на един основен принцип при тълкуването на този библейски текст, а и на Писанието като цяло. Това е принципа на контекста. Добре е да не забравяме, че всеки библейски новозаветен текст, особено посланията на апостолите, е писан до конкретни хора, живеещи в конкретно време, минаващи през конкретни предизвикателства.

За какво всъщност говори Христос в тази беседа? Вярно е, че предсказва събития, които тогава още не бяха се случили, но по-късно те се изпълниха абсолютно точно според Неговите думи.

Нека да разгледаме някои важни стихове от тази 24-та глава. 

Исус в отговор им каза: Пазете се да не ви подмами някой, защото мнозина ще дойдат в Мое Име, казвайки: Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина. И ще чуете за войни и за военни слухове, но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат, но това още не е свършекът.

Матей 24:4-6

Ще представя на вашето внимание коментарите на тези и други стихове от 24-та глава на Матей, на трима Божии мъже, автори, проповедници и мисионери, познати в Христовото тяло. Техните имена не се нуждаят от допълнително афиширане. И тримата не са били нито харизматици, нито пък диспенсационалисти.

Джон Уесли, основателя на Методизма, коментира тези стихове по следния начин: 

„Пазете се да не ви заблуди някой – това предупреждение се отнася по-скоро за идните поколения вярващи, на които апостолите се явяват представители. Мнозина ще дойдат в Мое име – първо фалшиви помазаници, после фалшиви пророци. Накрая и двете заедно. И наистина, никога в света не е имало толкова много самозванци, колкото е имало малко преди разрушаването на Ерусалим; несъмнено причината е, че точно тогава евреите са очаквали Месията“.

Ето коментара и на Матю Хенри, презвитериански проповедник, богослов и писател: 

„Христос започва с предупреждение: „Пазете се да не ви заблуди някой“. В тази Си беседа Той трикратно споменава появата на лъжепророци, което е предвестие за гибелта на Ерусалим. С право онези, които убивали истинските пророци, били оставени в плен на лъжепророци, разпналите истинския Месия, справедливо били оставени да бъдат подмамвани и погазвани от лъжехристи и псевдомесии“.

Елиъс Ригс е американски презвитериански мисионер, лингвист и преводач, голям приятел на България и българите. Д-р Ригс е първият чужденец написал българска граматика. Подпомага изданието на Новия завет на Неофит Рилски, участва в превода на първата ново-българска Библия (позната като Цариградския превод), съставя Речник на Светото писание, пише тълкувание на Новия завет, превежда и пише сборници с Духовни химни. Той е един от издателите на първото българско списание Любославие и вестник Зорница. В коментара си на Новия завет той обяснява тези стихове така:

Стих 4: „Пазете се“. 

Преди да отговори на въпроса им, Той ги съветва да се пазят да не би да ги измами някой и ги съветва това няколко пъти. Много по-важно е било те да бъдат винаги верни на Христос и да са готови за идването Му, отколкото да знаят времето, кога ще бъде това.

Стих 5: „В Мое име“. 

Нямало да претендират, че са изпратени от Христос, а че са Христос. Йосиф Флавий казва: „Страната бе наводнена от магьосници, прелъстители и измамници, които повличаха след себе си народа в множества в пустините и усамотените места, за да видят знаменията и чудесата, които им обещаваха да им покажат чрез Божията сила; Между тях се споменава самарянинът Доситей, който твърдял, че бил Христос, Симон Магьосникът, който казвал, че се явил между евреите като Син Божий и други. Мнозина били прелъстени от тях и тежко погубени от римляните преди обсадата на Ерусалим.

Стихове 6-7: „И ще чуете за войни и военни слухове“. 

Във времето, когато това било изговорено, мир владеел по цялата Римска Империя, но много войни и военни слухове имало между това време и разрушението на Ерусалим. Особено в Юдея е имало непрестанни размирици, та трима императори – Калигула, Клавдий и Нерон заплашвали с война евреите.

Коментара на Матю Хенри е писан преди близо триста години, на Джон Уесли преди около двеста години, а на доктор Ригс преди повече от сто години. Това показва, че преди появата на диспенсационализма, тогавашните поколения вярващи в голямата си част не са вярвали, че Матей 24-та глава се отнася за далечното бъдеще. За съжаление днес е като че ли точно обратното, но въпреки това все повече вярващи в Църквата, се отърсват от своите футуристично-апокалиптични вярвания.

Как да наречем личности като Хал Линдзи, един от най-известните автори футуристи-диспенсационалисти другояче освен фалшив пророк и писател. Неговата книга, 88 причини защо Христос ще се върне през  1988 година, например е претърпяла пълен провал през годините, не е издържала проверката на времето. Словото категорично ни предупреждава да се пазим от такива хора, наричайки ги лъжепророци.

Нека да продължим нашето изучаване на Матей 24-та глава. 

И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Данаил, стояща на святото място – който чете, нека разбира – тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив, да не слиза да взима нищо от къщата си; и който се намери на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си. Но горко на бременните и на кърмещите в онези дни! И се молете да не се случи бягането ви зиме или в съботен ден; защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавило нито едно същество; но заради избраните онези дни ще се съкратят.

Матей 24:14-22

Джон Уесли коментира тези стихове по следния начин: 

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят – не повсеместно, но в няколкото части на света, а не само в Юдея. Това било извършено от апостол Павел и другите апостоли преди падането на Ерусалим. И тогава ще дойде краят – на града и на храма“.

Най-добрият коментар на тази глава са записите на Йосиф Флавий по Юдейската война.

Стих 15: „Когато видите мерзостта, която докарва запустение – думите на Данаил са: „мерзостта, която опустошава“ (Данаил 11:13), тоест знамената на опустошаващите легиони, на които са изобразени отвратителните образи на техните идоли – стояща на святото място – не само храмът и хълмът, но и целия град Ерусалим, както и земята около него са се считали за святи“.

Стих 16: „Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините – така са направили християните и са били опазени. Интересно е да се отбележи, че след като римляните, под ръководството на Цест Галий, настъпват първоначално към Ерусалим, после най-неочаквано и нелогично внезапно се отдръпват. Християните приемат това като знак да побягнат и се укриват в Пела и в планината Ливан“.

Стих 22: „И ако не се съкратяха онези дни – чрез превземането на Ерусалим по-скоро отколкото се е очаквало – не би се избавил нито един човек – цялата страна ще бъде разрушена. Но заради избраните – заради християните“.

Ето коментара на Елиъс Ригс:

Стих 14: „И това благовестие на царството и пр. Когато евангелието на царството или новата наредба, ще се възвестява на всички народи, тогава старата наредба ще се е свършила. Апостолите проповядвали спасение чрез един божествен Спасител разпнат, та това евангелие станало свидетелство на всичките народи. Тогава ще дойде свършекът, тоест на Еврейската или старозаветната наредба“.

Стихове 15-22. Всичките тълкуватели са съгласни, че тези стихове се отнасят за разрушението на Ерусалим от римляните.

Стих 21: „Защото тогава ще има голяма скръб. Според разказа на Йосиф, всичките тези пророчества се били буквално изпълнили. Според него един милион и сто хиляди души загинали в обсадата и 97 хиляди били отведени в плен, мнозина от които после били подложени на мъки и убити. Пленените през обсадата били разпъвани в такива множества, че място не стигнало за кръстове, и кръстове не стигнали за телата. Гладът вътре погълнал народа с цели къщи и семейства, и бил толкова страшен, щото пророчеството във Второзаконие (Второзаконие 28:53-54) буквално се изпълнило. Йосиф споменава за една майка богата и от благороден произход, която убила, опекла и изяла детето си. Той казва: „Никой град не е изтеглил такива беди, нито някой век, откакто се е създал света е създал и отвъдил поколение по-плодовито с нечестие, отколкото беше това поколение““.

Стих 22: „И ако не се съкратяха ония дни. Толкова силни били укрепленията на Ерусалим, че Тит, след като го превзел казват, че е казал: „Не друг, а Бог е Който изгони евреите от тези укрепления, защото какво могат да сторят човешките ръце или машини за събарянето на тези крепости“. Толкова яко укрепен бил Ерусалим, и пак бил превзет в краткото време от пет месеца. Това станало и дните се съкратили заради избраните – тоест християните, но вероятно съкращението на онези дни било и заради онези избрани, които в бъдеще щели да бъдат събрани от евреите за Христос“.

Стих 29: „След скръбта на ония дни, дните на обсадата, предшестващи падането на града, слънцето ще потъмнее и пр. Тук имаме дълбоко иносказателно описание на разрушението и самото падане на Ерусалим. Че тези думи може да се отнасят за това събитие е очевидно от факта, че разорението на Вавилон е било предсказано с почти същите думи (Исая 13:10) и с твърде подобни думи за разрушението на Едом (Исая 34:4-5) и на Египет (Езекиил 32:7)“.

Стих 30: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син. Както Бог е бил явен в делата Си, така и Христос е бил най-явен, когато извършил страшното наказание над онези, които Го отхвърлили и разпънали. Христос казал: „Ще видите Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава“. Несъмнено мнозина, които видели тези събития, наистина видели Христос в тях“.

Ето така са мислили и писали Божии служители, необременени от потресаващите измислици на диспенсационализма. Факта, че това фалшиво учение така е успяло да обсеби значителна част от църквата, ме навежда на мисълта, че зад него наистина стоят демонични духовни сили. Неслучайно апостол Павел категорично предупреждава своя духовен син Тимотей:

А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения.

1 Тимотей 4:1

Какво друго, ако не отстъпление от истинската библейска вяра, е да вярваш и твърдиш на всеослушание, че света, за който умря Христос, ще става все по-зле, докато накрая дявола го завладее тотално чрез антихриста си (е, само за седем години), а църквата на живия Бог ще бъде все по-слаба, страхлива, хладка и отстъпническа, а накрая даже и грабната от земята. Такова учение не е нищо повече от богохулна ерес, напълно отричаща делото на Божия Син на кръста и Неговата вечна победа над греха, смъртта и сатана.

В заключение нека да обобщим темата за грабването на Църквата и Голямата скръб. Тази доктрина като цяло опровергава новозаветното послание на апостолите за последиците от славното, свръхестествено възкресение на Господ Исус Христос. Тя учи за отстъпление от вярата в така наречените последни времена и за абдикацията на християните от техния основен, победоносен призив. Библията не учи за подобни неща. Самото Писание разобличава фалша на диспенсационализма.

Ето само някои новозаветни стихове в тази насока: 

Който върши грях, е от дявола, защото дяволът съгрешава от началото. Затова се яви Божият Син – за да унищожи делата на дявола.

1 Йоан 3:8 

Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

Римляни 8:19

Творението очаква нашето откриване в пълнотата на Божията Слава и присъствие, а не бягството ни от земята. 

Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

2 Коринтяни 2:14 

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.

2 Коринтяни 10:4-5 

така че нашия Бог на нашия Господ Исус Христос, Баща на славата, да ви даде дух на мъдрост и на откровение в познаването на Него Самия, като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призоваване, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиите и какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.

Ефесяни 1:17-23

Може да прочетете още: Ефесяни 6:10-13; Колосяни 2:14-15; 1 Тимотей 6:12; Псалм 149:5-9.

Църквата като тяло на възкръсналия Спасител има славно и победоносно бъдеще точно тук, на земята. Крайно време е да се разделим с всички изречени и изписани спекулации по този въпрос. Голямата скръб беше едно трагично за еврейския народ събитие, сполетяло го през 70-та година след Христос, по време на разрушението на техния свят град и храм, които бяха отхвърлени от Бога поради тяхното нечестие и закоравяване.