Глава трета – Последните времена и идването на антихрист

Всички сме чували израза: „Живеем в последните времена. Ние сме последното поколение, преди идването на Господа да грабне църквата Си и преди явяването на антихриста на световната политическа сцена“.

Ако отворите интернет и влезете в канала ютуб, например, ще бъдете буквално заляти с информация за последното време от проповеди, семинари и поучения на доста голям брой всевъзможни пастори, библейски учители и проповедници. Общото между тях с малки изключения, е, че интерпретират темата за последните времена, идването на антихрист и второто пришествие на Господ Исус Христос, по начини коренно различни от това, което всъщност казва Новия завет. Нашият ориентир е и винаги се предполага да бъде авторитетното мнение на Божието Слово по тези важни теми, а не човешкото мнение на който и да било учител. В изключително наш интерес е да разберем по правилния начин за кой времеви период от човешката история и за кого конкретно се отнася термина „последни времена“.

В своето първо послание апостол Йоан свързва последното време с идването на антихрист: 

Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така и сега са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

1 Йоан 2:18-19

Това послание на апостола е адресирано до църквата от първи век във време, в което вече се е била появила секта, позната като гностицизъм (от гръцки гносис – знание).

Гностиците са се представяли за християни, но християни, които притежавали допълнително знание освен знанието, проповядвано от апостолите. Някои от тях са проповядвали, че материята е зло и следователно Човекът Исус не е могъл да бъде Бог. Те са правили разлика между Исус и Христос. Христос е божествена еманация, която е слязла върху Исус по време на Неговото кръщение и Го е напуснала преди смъртта Му, вероятно в Гетсиманската градина. Според тях Исус наистина е умрял, но Христос не е умрял. Накратко казано, те са отричали превъплъщението, факта, че Исус е Христос, и факта, че Исус Христос е както Бог, така и Човек.

Йоан е разбрал, че тези хора не са истински християни и затова е решил да предупреди своите читатели за опасността от тях, като им покаже, че гностиците не носят белезите на истинските Божии деца.

Керинт е бил един от най-изявените представители на тази ерес, и е бил директен противник на апостолите. Според някои източници, той е бил първия, който е поучавал за второто пришествие на Христос, свързвайки го с хилядагодишното царство и директното управление на Божия Син от Ерусалим. Твърдял е, че е получил това знание във видение от небесен ангел. Ето защо апостол Павел пише на галатяните, за да ги предпази от подобни заблуди: 

Но ако самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Галатяни 1:8-9

Добре е да се напомни истината, че всичките новозаветни послания са писани непосредствено преди разрушаването на Ерусалим и храма. Този исторически факт неминуемо би ни предпазил от фалшиви разбирания за последните времена като цяло.

Йоан отправя към своите съвременници от първи век предупреждение за появата не на един определен антихрист, а на много такива. Тяхното реално присъствие в живота на ранната църква, е белега, че са дошли последните времена. Съгласете се, че е абсолютна глупост и липса на всякаква здрава логика да се говори днес на вярващите, че именно те живеят в последното време и са последното поколение преди края. Писанието опровергава подобни фантасмагории нееднократно в Новия завет. Всъщност ранните християни са определяли с израза антихрист всички отстъпници от принципите и истините на здравото учение.

Джон Уесли пише в коментара си на Новия завет:

„В термина „антихрист“ или „духа на антихрист“, апостол Йоан включва всички лъжеучители и врагове на истината; всеки и всичко, което противоречи на Христос“.

Трябва да имаме предвид историческата реалност, в която са живеели вярващите в първите десетилетия след деня на Петдесятница. Върху младата църква се изсипва порой от заплахи, започва яростно гонение от страна на юдеите, религиозната система на юдаизма се надига срещу набиращото скорост Христово учение. От редиците на самата църква се издигат хора, които започват да изопачават думите на Христос и Неговите апостоли, отклонявайки по този начин последователи от истинското Слово на благовестието. Неслучайно апостол Павел предупреждава водачите на ефеската църква с думите: 

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят за стадото, и от самите вас ще се надигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всичките осветени.

Деяния 20:28-32

Апостолите, като истински последователи на Спасителя, се противопоставят безкомпромисно срещу лъжливите учения, целящи да объркат, разцепят и обезсилят църквата. На тези хитри, прикрити  фалшиви учители, зад които стои безспорно сатана, те отговарят смело със Словото на истината, като неуморно поучават и предупреждават учениците срещу надигащата се опасност. Още на първия апостолски събор в Ерусалим, се вземат адекватни и правилно обосновани решения относно опита, повярвалите в Христос езичници да бъдат накарани да се обрязват според Мойсеевия закон. Мъдрото отсъждане относно този казус, взето единодушно от Божии мъже, изпълнени със Святия Дух, донася голяма радост и успокоение в сърцата на повярвалите езичници.

Апостол Петър също пише за последните дни в своето послание до църквата: 

А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си.

1 Петрово 4:7

За края на кого и на какво обаче говори тук апостола? Значителен брой библейски учители вярват, че в този пасаж се говори за края на света, който те погрешно свързват с последните времена.

Уилиям Макдоналд например, в коментара си на Новия завет тълкува тези думи на Петър като разрушаването на небето и земята в края на хилядолетието. Подобно тълкуване е неправилно в целия контекст на двете послания на апостола, писани във времето преди окончателното разрушаване на старозаветната система на богослужение. Наближаващия край на всичко, за който споменава апостола, това е премахването завинаги на старата наредба на закона, придружено от разрушаването на Ерусалим и свещения за евреите храм. Един от важните белези, предшестващи този катаклизъм, е именно появата на лъжеучители и лъжепророци, за които споменава Петър, също както Йоан, Павел и Юда.

Ето думите на  апостолите относно тези вълци в овчи кожи: 

Но имало е също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните безчинства и заради тях пътят на истината ще се похули.

2 Петрово 2:1-2

Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приема в дома и не го поздравявайте, защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела.

2 Йоан 1:10-11 

Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог и нашия Господ Исус Христос.

Юда  1:4 

А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжа, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и заповядват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се приемат с благодарение от онези, които вярват и познават истината.

1 Тимотей 4:1-3

В беседата на Елеонския хълм, Исус предупреждава Своите ученици за идващата голяма скръб върху Израел, състояща се в тоталното унищожение на техните святи места:

И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

Матей 24:11-13

Навсякъде в Новия завет, където се говори за последните времена, се споменава и за появата на лъжепророци, излезли от църквата и идентифицирани от ранните християни като антихрист. Автора на посланието към евреите пише, че в края на времената Бог ни говори чрез Сина: 

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете.

Евреи 1:1-2

От всичко цитирано от Новия завет дотук, можем да кажем, че последните времена не са днес, а в миналото, и ние съвсем не сме последното поколение, преди идването на Христос в слава. Този измислен антихрист като световен владетел, в който доста християни продължават да вярват, никога няма да се появи, защото вече се е появил в ранната църква като обобщен образ на всички лъжепророци, фалшиви учители и еретици от първи век.  

Най-голяма полза  църквата днес да продължава да вярва на захаросани и много изкусно създадени лъжи, има именно бащата на лъжите. Той не се нуждае от духовно силен и адекватен на небесната реалност противник, а от една объркана и уплашена за бъдещето религиозна група от хора. Хора, вторачили погледа си към небето, очаквайки всеки момент избавлението си от идващия съд на някаква виртуална голяма скръб, напълно пренебрегвайки своя важен призив за господство на земята в мощното име на Исус Христос.

Цялата Библия от Битие до Откровение говори за господството на праведните над физическия свят, в който са поставени да живеят. Адам бе създаден като Божий Син с мандат да управлява от името на Твореца видимия свят във всеки един негов аспект. Когато той се провали и някой друг с измама зае неговото място, Татко Бог изпрати на правилното време Своя Единороден Син, за да върне отново това изгубено господство. След Своето славно свръхестествено възкресение от мъртвите, Христос оповести на учениците Си, че вече притежава цялата власт на небето и земята, като ги упълномощи да занесат тази вест и да упражняват тази власт до краищата на света.

Историческия период от раждането на Христос като човек и разрушението на Ерусалим, е обозначен като последните времена. Ранната църква бе пряк свидетел на рухването на старата религиозна епоха, и въвеждането на новата, в която Бог повече не живее в храм, построен от човешки ръце, а обитава завинаги в сърцата на Своите, избрани от преди създанието на света хора.

Посланието към Ефесяните ни напомня тази истина: 

Благословен да бъде Бог и Бащата на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места; като ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля, за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си. В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на прегрешенията според богатството на Неговата благодат…

Ефесяни 1:3-7

Автора на посланието към Евреите предупреждава своите читатели: 

Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори,; защото, ако не избегнаха наказанието онези, като отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата, чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят. Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание, защото и нашият Бог е огън пояждащ.

Евреи 12:25-29

Основната цел на Мойсеевия закон беше да ни доведе до Вечния Цар, чието царство няма да има край, и ще господства над всички останали царства, независимо дали са земни или духовни. Царството на сатана, наречено още царство на тъмнината, беше разклатено и обезсилено преди две хиляди години, поради изкупителното дело на Божия Син на кръста. Оттогава то е определено да се руши, до неговия пълен, тотален крах, и вероятно този процес ще трае още доста дълго напред във времето. Всички земни образи, които имаха предназначението да обърнат погледа ни към Христос, бяха разклатени и премахнати. Това важи особено с пълна сила за церемониалния старозаветен закон и храма в Ерусалим, така че никакво възстановяване на този храм не би трябвало да се очаква.

Посланието към евреите е писано до хора, които бяха намерили Месията и бяха повярвали в Него, но впоследствие се бяха върнали отново в юдейската старозаветна религия. Необходимо е обаче, да се прави съществена разлика между церемониалния закон с неговите правила, наредби и церемонии, и Божият вечен закон. Закона, за който апостол Павел писа, че беше прикован на кръста, е именно този церемониален закон с неговите многобройни човешки добавки. Навярно сте чували добре познатия, клиширан израз: „не съм под закон, бе брат, а под благодат“. Големия проблем за християнин, който мисли и говори така, е, че той се превръща в беззаконник, а беззаконниците няма да наследят Божието Царство.

Гари Норт пише в своята книга, Безусловна капитулация:

„Божиите посланици разширяват Неговото царство, като изясняват задълженията по договора. Божият закон е средството на човека за господство. Защо? Защото Божият закон е начинът, по който човекът може да се смири пред Бога. Той трябва да бъде подчинен на Бога и да упражнява господство според условията на Божия законов ред. Задълженията по Божия мирен договор са задълженията, дадени в Неговия закон. Божиите осиновени синове трябва да се придържат към Неговия закон, за да доведат земята под управлението на Неговия закон. Накратко, Божият мирен договор също е обявяване на война на царството на сатана. Той служи като оръжие за война; Божиите хора го притежават и могат постепенно да покорят земята чрез него.“            

Ранната църква преживя толкова яростни гонения защото живееше Божия закон, не желаейки по никакъв начин да прави компромиси с неговите вечни постановления. Тя нямаше други богове, освен Този, Който умря за нея и възкръсна от смъртта. За нашите братя и сестри от първи век римските императори бяха само смъртни хора, безумно провъзгласили се за богове, които изискваха всенародно поклонение. Знаем кое царство стоеше зад цезарите на древен Рим. Същото царство е стояло зад многобройни тирани и диктатори в човешката история с една единствена основна цел – да унищожи окончателно тези, които във всяка една епоха имат призива да разширяват Божието царство на земята. Царството на сатана е обречено царство и Всемогъщия Творец никога няма да допусне дявола, облечен в човешко тяло и изявен като антихрист да се появи на световната сцена. Колкото по-скоро църквата днес се освободи от подобни химери, толкова повече ще носи това велико благовестие на Божието царство, както го е правила в началото.

Когато Йоан получи това свръхестествено видение на остров Патмос, той беше упълномощен да го запише и предаде на вярващите, в един крайно труден момент от техния живот. Постоянните гонения на официалната власт, бяха обезсърчили мнозина християни до такава степен, че те бяха започнали да се съмняват в пълното господство на Христос над земните правителства. Затова бе наложително това послание да стигне до тях възможно най-скоро. Откровението на Йоан не е откровение на човек, а на Исус Христос, Който е представен като „верният Свидетел, Първородния от мъртвите и Началника на земните царе“.

Апостола имаше привилегията да види с духовните си очи Царя на царете, по начин, по който никога през живота си не Го беше виждал:

…и по средата на седемте светилника – Един, като Човешкия Син, облечен с дълга до петите дреха и препасан със златен пояс около гърдите. А главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък, и краката Му – лъскав бронз, нажежен в пещ, а гласът Му – като звук от много води. И в дясната Си ръка имаше седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; и бях мъртъв и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Откровение 1:13-18

Не само началото, но цялата книга Откровение е дадена на църквата от първи век чрез Йоан, за да напомни на светиите, че те съвсем не са забравени, и че Този, в Чието име са повярвали, владее небето и земята, управлявайки вселената чрез Своята могъща сила. Вярващите се нуждаеха от утехата и уверението, че враговете, изправени от дявола срещу тях, са обречени на гибел, а църквата не само няма да бъде унищожена, но ще расте, и ще се умножава, носейки това послание за господството на Христос във всяка сфера на живота.

Ако тези истини бяха актуални за християните от първи век, то те са в сила и за християните от 21-ви век.  Днес ние също имаме своите предизвикателства, изкушения, обезсърчения и демонични атаки. Цезарите, превърнати във божества, отдавна са в забвение, но сега има много други богове, заели тяхното място. Богове, на които съвременните, цивилизовани общества масово се покланят: „пари, кариера, известност, обществено положение, материализъм“. Тези идоли също са обречени на разрушение, за да може превъзходното господство на Христос да бъде над всичко. Време е вече да разберем, че мандата на праведните на земята е бил, е, и винаги ще бъде пълно, тотално господство на светлината над тъмнината, така че небесния, вечен Творец и Господар да получи цялата слава и почит от народите.

Втори Псалм ни говори доста ясно по този въпрос: 

Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание – земните краища. Ще ги управляваш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд. Затова сега, вразумете се, царе, поучете се, земни съдии. Слугувайте на ГОСПОДА със страх и радвайте се с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се оповават на Него.

Псалм 2:8-12

Никакви коварни кроежи срещу Христос Помазаника, и Неговото тяло на земята – църквата, няма да успеят. Всеки бунт срещу Царя на царете е обречен на провал, а бунтовниците срещу Него, на пълно унищожение. Имаме още много работа за вършене, затова нека да се отърсим от всичко, което досега е спъвало победния ни призив да бъдем солта на земята и светлината на света.

Пророк Данаил имаше едно видение за идващото вечно царство: 

Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него. И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши. А царството и владичеството, и величието на царствата под цялото небе ще се дадат на народа на светиите на Всевишния. Неговото царство е вечно царство и всички власти ще служат и ще се покоряват на Него.

Данаил 7:13-14, 27

Тези пророчески стихове много ясно и недвусмислено опровергават всякакви хипотези за някакво бъдещо идване на антихрист и настъпване на последните времена. Пророка пише, че светиите на Всевишния не само няма да бъдат отстранени от земята, но ще им се даде царство и владичество над целия свят.

Забележете внимателно хронологията на събитията, описани в това старозаветно пророчество. Светиите на Всевишния получават правото за господство над всички царства под небето (разбирайте земята), едва след като Човешкия Син стигне до Стария по дни, и бъде представен пред Него. Големия въпрос е, случило ли се е вече това, или предстои да се случи? В посланието към Евреите ни се казва: 

Защото Христос влезе не в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.

Евреи 9:24-26

Писано е още в същото послание: 

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

Евреи 10:11-13

Има един явен, видим белег, че Христос е влязъл реално в управлението на Своето вечно царство. Това беше белега на разрушението на Ерусалим и храма, видян както от повярвалите в Неговото име, така и от враговете Му. Видното от тези библейски текстове е не, че лично Царя ще положи враговете Си под Своите крака, а светиите на Всемогъщия Бог ще свършат тази работа, за което са и призвани на земята. Призива не е за бягство и поражение, призива е за победа над силите на тъмнината и тотално господство в името на Исус Христос над цялото творение.