Глава четвърта – Евангелието на просперитета

Едно учение, намерило широк прием в църквите в България след 1989 година, е учението за просперитета на вярващите в Исус Христос. Тази опасна доктрина учи, че Божията воля за Неговите хора не е те да ходят в бедност и недоимък, а винаги в изобилие и финансово благополучие. На пръв поглед подобни думи звучат библейски и правдоподобно, но има доста противоречиви разминавания с учението, което носеха апостолите към ранната църква. Християните от първи век никога не са били учени, че трябва да носят най-скъпите дрехи, да живеят в най-луксозните жилища на своето време и да ядат най-хубавата храна, която може да се купи от пазара. Те бяха насърчавани и увещавани, че през много скърби трябва да преминат, за да влязат в Божието Царство. Апостолите никога не си позволяваха да печелят последователи с плитки, захаросани и подвеждащи проповеди за материален просперитет. Като истински Божии служители, те говореха безкомпромисно Христовото учение на новоповярвалите ученици. 

…като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.

Деяния 14:22

Изкривеното благовестие подвежда неутвърдените души с фалшивата утеха, че след като повярват в Христос, техните проблеми едва ли не автоматично ще престанат да ги обременяват. Всичко ще бъде цветя и рози, просто трябва да изповядаш Христос като личен Спасител и Господ, и да станеш част от църквата. Такива насърчителни думи лесно могат да подведат всяка новоповярвала, но още неутвърдена във здравата вяра душа. Човека приема това за истина, и когато дойдат първите моменти на атаки, изпитания и подигравки заради вярата му, той се срива психически, а впоследствие отпада от вярата. Ето защо е необходимо да се говори библейската истина неподправено и безкомпромисно, без увъртания и догадки. Христос никога не Си е позволявал да подвежда Своите ученици, като им вдъхва напразни надежди и обещания. Той се грижеше за тях, пазеше ги, снабдяваше техните нужди, но ги учеше на истините от живота, без да се страхува, че те ще се провалят.

В Евангелието на Йоан е записана молитвата Му към Татко Бог за тях. 

Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз съм прославен в тях. Не съм вече в света, а тези са в света, и Аз ида при Теб. Татко святи, опази ги в Името Си, което си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Докато бях с тях, Аз ги пазех в Твоето Име, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина освен синът на погибелта, за да се изпълни Писанието. А сега идвам при Теб; и това казвам в света, за да имат Моята радост пълна в себе си.

Йоан 17:9-13

В проповедта на планината, нашият Господ дава следния фундаментален приоритет, който е основата на истинския, библейски просперитет.

И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Баща знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Матей 6:31-33

Подобаващо е като хора, които са били избавени от царството на тъмнината и преселени в царството на светлината, да съобразяваме живота си с културата на Божието царство, а не с консуматорската същност на светското общество. Обещано ни е пълно снабдяване на ежедневните ни нужди, когато приоритетите ни са подредени според съвършената Божия воля за нашия живот. Да ти се прибави нещо означава не ти да го търсиш, за да го придобиеш на всяка цена. Като гледам многохилядни църковни събрания в огромни, помпозни зали, пълни с безупречно облечени християни, си задавам въпроса дали на тези хора се говори за страдания и жертви, или само за успехи, здраве и благословения.

Напълно библейско е да бъдеш здрав, снабден и благословен, но това не бива да става основен приоритет на вярващия в Христос. Небесния ни Татко е добър, милостив и верен Баща, Който желае само доброто на Своите синове и дъщери. Истината е, че Неговото добро е коренно различно от човешкото. Така нареченото евангелие на просперитета твърди, че ако си болен, или си в някакви финансови нужди, има проблем с твоята вяра в Бога.

Според подобни изявления излиза, че апостол Павел често е имал сривове на вярата си в Божия Син. Самия апостол пише до филипяните: 

Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, в изобилие, и в оскъдност. Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепва.

Филипяни 4:11-13

Представете си сега, как биха звучали тези думи в поученията на проповедниците на просперитета. Отговора е никак, защото за такива проповеди няма място в тяхното проповядване.

Позволете ми да цитирам част от една книга, лансираща идеите на този така криворазбран просперитет. 

„Бог не само иска да снабди вашите нужди и желания, но Той иска да ги снабди с най-добрите неща. Бог не взема решение за количеството на вашето снабдяване. Дръжте здраво шапката си. Не позволявайте на традиционните схващания да направят Словото неефективно. Вие решавате количеството на вашето снабдяване. Мярката на вашето даване решава мярката (количеството) на вашето получаване“.

Вярно е, че в Христос имаме пълно снабдяване на всяка сфера от живота ни, но не и на желанията ни, защото тези желания може да са част от плътта ни. Определено не вярвам, че Бог е длъжен едва ли не да снабдява изобилно всяка прищявка на плътската ни природа.

Йоан пише в своето първо послание: 

И увереността, която имаме към Него е това, че ако молим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да помолим, знаем, че получаваме това, което сме помолили от Него.

1 Йоан 5:14-15

Забележете какво казва Словото за нашите искания към Бога и за Неговия отговор на тези искания. Той ни слуша и дава това, което с вяра сме искали от Него, само ако е според Неговата воля. А дали е Неговата воля да снабдява плътските ни, материални прищявки? Силно се съмнявам. Това, което определено е Неговата воля, е да се молим с вяра, всеотдайно, за спасението на нашите близки, за разрастването на Неговото победоносно царство в обществото ни, за разчупването властта на тъмнината в живота на хората около нас, за разобличаването на лъжите, заблудите и измамите в собствените ни сърца, за издигането на Христос като Единствения Върховен законен Владетел и Господар над цялото творение, за изчистването на нечестивите от всяка позиция на власт и управление в страната ни, за библейска зрялост и последователност в личния ни живот, за сърце отворено и съкрушено, гладно да чува и да се покорява безпрекословно на гласа на Святия Дух, за църква духовно адекватна и способна да откликне покорно на Великото поръчение да научи всичките народи на Неговите вечни истини.

Относно въпроса каква храна да ядем, каква кола да караме, в какво жилище да живеем, какви дрехи да носим или да не носим, колко финанси да сеем, за да пожънем стократно, не смятам, че си заслужава да се дискутира. Словото много ясно ни казва: 

А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо; но като имаме храна и облекло, нека да бъдем доволни с това. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение и примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят хората в разорение и гибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много болки.

1 Тимотей 6:6-10

Основния проблем на евангелието на просперитета е, че премества вниманието на привържениците си от невидимите неща, които са вечни, към видимите, които са временни. Страстта за притежание на материални придобивки като бижута, скъпи дрехи, пари, луксозни имения, частни самолети, просторни имоти, облечена в някаква повърхностна библейска интерпретация, всъщност е крещяща форма на явно идолопоклонство. Божието Слово не толерира такова пристрастяване и категорично го осъжда. Нека да сме пристрастени към нашия любим Спасител, и само Той да бъде центъра на живота ни, защото от Него ни е даден. Този, Който ни е сътворил по Своя образ и подобие, е достатъчно верен и способен да опази уповаващите на Неговата милост от всяко бедствие, за да могат да бъдат те повече от победители в каквато и ситуация да попаднат.

Живо доказателство за безграничната Божия любов към хората, призоваващи с вяра Христовото име, е невероятния живот на Георг Мюлер. Той е мисионер, евангелизатор от немски произход, който посвещава почти целия си живот на отглеждането, възпитанието и обучението на деца-сирачета, като организира създаването и поддържането на домове за тях, както и събирането на средства. Благодарение на неговия труд и особено на неговата християнска вяра, в сиропиталищата „Ашли Даунс“ край Бристъл са отгледани 10 024 деца-сирачета, поради което Георг Мюлер получава прозвището „бащата на сираците от Бристъл“.

Мюлер и неговата съпруга започват да работят за децата-сираци през 1836г., като преустройват собственото си жилище в Бристъл и подслоняват в него тридесет момичета-сираци. Скоро след това още три къщи биват преустроени и обзаведени, с което броят на отглежданите деца нараства на 130. През 1845г. Мюлер решава, че е необходима отделна сграда, способна да приюти 300 деца. През 1849г. отваря врати домът за сираци „Ашли Даунс“ в Бристъл. През 1870г. домът се разраства до комплекс от пет сгради, в които живеят повече от 2000 деца. Построяването и оборудването на домовете струва над 100 000 лири. Средствата за изграждането им и за грижите и обучението на децата идват изключително от доброволни дарения.

Както свидетелстват дневниците му, за осигуряване на средства Георг Мюлер използва най-силното християнско оръжие-молитвата. Мюлер никога не отправя призиви към хора, организации или институции за финансова помощ, не организира кампании за набиране на средства, не пуска обяви във вестници и не афишира по никакъв начин дейността си. Много пъти той получава неочаквани дарения от храна броени часове преди времето за хранене – случки, за които той свидетелства, че са го насърчавали и са укрепявали вярата му. След закуска в сиропиталищата винаги е имало молитва и се е четяла Библията, от която всеки питомник получавал екземпляр при напускане на дома.

В сиропиталищата децата задължително получавали добро образование и са били добре облечени. За тях се е грижел специално подготвен училищен инспектор.

През целия си живот и служение Георг Мюлер е получил около милион и половина лири стерлинги, изцяло уповавайки на Божието изобилно снабдяване. В онези времена това е била огромна сума пари. Самия той казва: 

„Живият Бог е с нас. Неговата сила никога не секва, десницата Му никога не се уморява, мъдростта Му е безгранична, мощта Му е неизмерима. Днес, утре и следващия месец Той ще ни помага и ще бъде наш приятел и не само това – какъвто е днес, такъв ще бъде и във вечността“.

Ето един живот, достоен за пример и уважение. Живот на един благочестив Божий служител, който е доказал, че Бог е в състояние да снабди на точното време всяка нужда, колкото и голяма да е тя. Дали се различава такъв живот от живота и проповядването на учителите на просперитета? Със сигурност да, и то много. А чели ли сте скоро посланието към Евреите, където е писано?: 

Защото вие не само състрадавахте с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот. И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Евреи 10:34-36

Вярващите, до които е адресирано това послание, са посрещали с радост гоненията заради вярата си в Спасителя, дори и отнемането на личната им собственост. Но нима тези думи не са актуални и за нас днес? Актуални са и още как. Моля, разберете ме правилно! Бог като вечен, любящ Баща, не желае Неговите синове и дъщери да ходят като просяци по лицето на земята, както и да живеят постоянно в лишения, бедност и недоимък. Той е обещал, че дори когато преминаваме през долината на мрачната сянка, ще бъде с нас. Какво всъщност ще ни следва през всичките дни на живота ни? Болест, бедност, глад, лишения? Или както казва Псалм 23 – благост и милост?

Божието Слово никога не подвежда с празни обещания вярващите в неговите вечни истини. Забележете обаче, че е писано, че благословенията ще следват праведните, а не, че праведните ще преследват благословенията. Учение което набляга предимно на материален просперитет, не може да бъде характеризирано като библейско, независимо кой го лансира.

Йоан пише до свой близък съработник в третото си послание: 

Старейшината до възлюбения Гай, когото любя в истина: Възлюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти.

3 Йоан 1:1-2

Апостола в това пожелание свързва неразривно благоуспяването на душата, с благоуспяването във всичко друго. Въпроса е кога истински благоуспява душата на праведния? Когато е впримчена в нещата от този свят, или когато нейния единствен приоритет е търсенето на Божието лице?

Неслучайно апостол Павел увещава вярващите от църквата в Колос: 

И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава. Затова умъртвете земното у вас: блудство, нечистота, страст зли желания и сребролюбие, което е идолопоклонство, заради които Божият гняв идва върху синовете на непокорството, сред които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тези неща.

Колосяни 3:1-7

В коментарите си на тези стихове, доста автори тълкуват думите на Павел за явяването на Христос, Който е нашият живот, че това явяване ще се случи чак при Неговото второ пришествие. В контекста на цялото послание към колосяните, апостола говори преди всичко за явяването на Христос в нашия личен живот, чрез действията на новото създание в нас. Защото животът ни в святост, истина и духовна чистота, би трябвало да бъде нашето свидетелство за възкръсналия Цар пред света.

Някой беше казал, че християните са отворена книга, която другите хора постоянно четат. Това славно явяване става тогава, когато стария човек, заедно с неговите греховни навици е умъртвен чрез силата на новия човек, който се подновява всеки ден по образа на Този, Който го е създал.

Поддръжниците на преуспяването твърдят, че двата основни фактора, показващи Божието благоволение към праведните, са богатство и здраве, а болестите и бедността са проклятия. Чрез силна вяра и правилна изповед, ти можеш да преуспяваш, а чрез неверие да ходиш в бедност, недоимък и болести. Отново искам категорично да заявя, че Татко никога няма да остави в нужда уповаващите на Неговата вечна милост, но нито богатството, нито бедността са белег за Неговото одобрение към нас.

В 1 Тимотей е записано: 

На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно за наслада, да правят добро, да богатеят на добри дела, да бъдат щедри, да дават на драго сърце, като събират за себе си добра основа за бъдещето, за да сграбчат истинския живот.

1 Тимотей 6:17-19

Словото характеризира материалните богатства като непостоянни, несигурни. Авраам беше богат човек, неговите наследници Исаак и Яков също бяха заможни хора, Йосиф беше издигнат до позицията на министър-председател на най-могъщата империя на своето време, Давид управлява Израел четиридесет години и остави на наследника си едно богато, проспериращо царство, но нито един от тези Божии мъже не позволи богатствата да владеят сърцето му.

Христос каза ясно на Своите слушатели в проповедта на планината: 

Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци, нито подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Матей 6:19-21

Истинското библейско преуспяване е преди всичко да бъдеш чувствителен към гласа на Святия Дух, Който живее в теб, и да ходиш в съвършената Божия воля за твоя живот. За да може църквата в това поколение да занесе благовестието на Царството до краищата на земята, тя ще се нуждае от изобилно финансово снабдяване. Нека обаче да не бъдем наивни относно източника на това снабдяване, а да сме хора като Георг Мюлер, оставили трайна следа в църковната история, защото са знаели дълбоко в сърцата си, кой е отговора на техните нужди.