Заключителни думи

Вярвам, че всяка написана дума в този труд, не е измислица, изсмукана от пръстите на автора. Искреното ми желание е, представените обяснения на някои от най-противоречивите доктрини в църквата, да помогнат на колкото се може повече християни да имат правилното разбиране за тях. Не твърдя, че това, което съм написал е най-изчерпателното библейско тълкувание по темите, представени тук, но съм се постарал с чисто сърце да коментирам въпросните заблудителни учения така, както биха ги коментирали още много братя и сестри в настоящото време.

Ето една кратка ретроспекция на разглежданите теми, и защо е изключително важно да ги разбираме така, както ги представя Божието Слово.

За грабването на църквата и голямата скръб може да се каже, че възгледа на диспенсационализма и конкретно учението на Джон Нелсън Дарби и Сайрас Скофийлд е абсолютно небиблейско и противоречащо на основния призив към праведните за господство на земята. Църквата е уникалното, живо тяло на възкръсналия Цар, упълномощена лично от самия Него, да Го представлява в този свят до Неговото второ славно завръщане, в целия Му блясък и величие. Не живеем във времена на отстъпление и охладняване, а във времена на пробиви за Божието Царство в света на тъмнината. Крайната цел – всички народи да бъдат доведени под властта на Христос, ще се изпълни преди Неговото триумфално завръщане. Това не означава, че всички хора ще се обърнат в истинската вяра, но значителна част от тях във всяка нация ще се преклонят пред Царя на царете.

Голямата скръб, която продължава да обърква много християни днес, беше предназначена за нечестивото поколение в Израел от първи век, което не разпозна времето на обещания Месия и го предаде на смърт. Това съвсем не означава, че в живота ни няма да имаме скърби, но ако се научим да изучаваме Божието Слово, без да вадим важни стихове от контекста на определена тема, ще си спестим тяхното погрешно разбиране.

На тези християни, които на всяко световно негативно явление реагират така, сякаш света ще се срути всеки момент върху главите им и тръбят в какво ужасно време живеем, ще цитирам част от книгата на Ърнест Хемпдън Кук „Христос дойде“: 

„Истината е, че колкото и лош да е съвременният свят, моралното му състояние е много по-добро отколкото по времето, когато Исус се е родил във Витлеем в Юдея. Много малко съвременни хора имат правилна представа за мизерията и деградацията, които били присъщи почти на цялото човечество тогава, поради чудовищната нечестивост на времето, поради постоянните войни, жестокостите на политическия деспотизъм и ширещото се навсякъде робство“.

Така, че нека да бъдем благодарни на нашия Небесен Баща, че живеем в 21-ви век – време на технологични открития, улесняващи значително нашия бит във всяко едно отношение, а не в мрачното време на първи век, когато дори приготвянето на ежедневната храна е отнемало часове на домакините.

В края на коментара си на тази тема искам най-отговорно да заявя пред своите читатели, че грабване на църквата от земята няма да има, защото това не е волята на Този, Който даде живота Си за нея, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна. (Вижте Ефесяни 5:27)

По темата за преклонението на много християни пред съвременната държава Израел и физическия град Ерусалим, бих могъл да кажа, че това е следствие отново от неправилно разбиране на ключови библейски стихове. Когато избухна съвсем наскоро поредния израело-палестински конфликт, доста вярващи веднага започнаха да апелират в социалните мрежи за молитва и пълна духовна подкрепа за държавата Израел и нейните въоръжени сили. Имаше емоционални призиви да се молим за евреите като Божия избран народ, да се обърне в покаяние и да познае своя Месия.

Позволете ми да кажа нещо в отговор на подобни внушения. Нация, която и да е тя, колкото и да е велика, не признава ли чрез вяра и покорство господството на Христос в живота си, не може по никакъв начин да бъде Божия избран народ. Това просто противоречи на цялото Христово новозаветно учение.

Наша е отговорността на кого ще вярваме – на непогрешимото Божие Слово, или на хитро измислени басни, облечени в религиозна опаковка. Исус каза много ясно в Евангелието на Йоан: 

Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите познават Мен, както Татко познава Мен, и Аз познавам Татко; и Аз давам живота Си за овцете… Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

Йоан 10:14-15, 27-28

Истинския Божий избран народ познава Спасителя Христос и Го следва с вяра и покорство, независимо какво ще му струва това.  

На въпроса къде е днес този избран Божий народ, наречен още Божия Израел, ще отговоря по следния начин – навсякъде по лицето на земята, включително и в държавата Израел, където има хора, спасени по благодат чрез вяра в изкупителното дело на Божия Син Исус Христос на кръста. Ние като част от този изкупен с Христовата скъпоценна кръв, избран за праведни дела народ, ще имаме уважение към евреите, като физически потомци на Авраам, ще се молим за тяхното покаяние и обръщане в истинската вяра, ще им показваме реално Божията любов и милост, но няма да ги боготворим и благоговеем пред тях, защото тази чест, както и цялата слава, принадлежат само и единствено на ЦАРЯ на царете и ГОСПОДАРЯ на господарите.

А що се отнася до града Ерусалим в Близкия изток, наричан незнайно защо святия град, можем само да кажем, че той не е свят от времето, когато отхвърли своя истински Цар и беше осъден на тотално унищожение заедно с храма в неговите предели, и принасянето на кръвни жертви за прощение на греховете.

Не намерих по-добър коментар за приключването на тази тема, от написаното от апостол Павел в послание до църквата в Рим: 

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Римляни 2:28-29

Последните времена и идването на антихриста е доктрина, която за съжаление е приета и вярвана от голям брой християни по абсолютно неправилен начин. Необяснимо е, как е възможно послания, адресирани до ранната църква и предупреждаващи тогавашните християни за идващите последни времена в живота им, да се отнасят и до нас днес! Единственото логично обяснение на това явление е ваденето отново на важни стихове от контекста на самото послание.

Идващите последни времена върху църквата от първи век, се отнасят преди всичко за края на старозаветната богослужебна система, чийто център на поклонение беше храма в Ерусалим. С неговото окончателно унищожение, тази система престана да съществува и християните бяха подготвени предварително за този катаклизъм, защото щяха да го преживеят и да бъдат свидетели на започващото своя триумф Божие Царство. Белегът за идващите последни дни щеше да бъде появата на много лъжепророци и лъжеучители, характеризирани от вярващите в Христос с основния термин антихрист. Това е, което пише апостол Йоан в своето първо послание: 

Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така сега и са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време. Кой е лъжец, освен този, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който отрича Бащата и Сина. Всеки, който отрича Сина, няма и Бащата; а който изповядва Сина, има и Бащата.

1 Йоан 2:18, 22-23

Съгласете се, че е направо безумие, Йоан да пише за някакво далечно бъдеще, а не за времето, в което живееше. Тук ще цитирам част от книгата на Стан Нютън „Славно Царство“:

„Когато чуя проповедници да казват колко е чудесно, да се живее в „последните дни“ аз се чудя дали напоследък са чели Библията. Тя ни дава ясна картина за периода, наречен „последните дни“. Това не бяха вълнуващи и прекрасни дни, а времена на изключителни трудности (2 Тимотей 3:1). Смърт, войни и глад изпълваха земята. Църквата беше изправена пред тежки проблеми с лъжепророци, неправилни доктрини и двустранни гонения – от юдеите и от Рим. Християните днес трябва да са благодарни, че не живеят в последните дни“.

Имаше много антихристи във времето, когато апостолите поставиха в центъра на изграждащата се млада църква здравото Христово благовестие на Царството. Винаги в историята от първи век насам, е имало антихристи, има ги и сега, но този факт съвсем не сочи към идването на някакъв бъдещ, главен антихрист.

Така че нека да спрем най-накрая с изключително глупавите и безсмислени догадки кой световен политически водач ще бъде този напразно очакван антихрист. Време е окончателно да се разделим с фантазиите на Джери Дженкинс и Тим Лахей, описани в техния роман „Оставените“, защото нищо от това, което са писали в него, няма да стане по този начин.

Ще кажа за пореден път – призвани сме да вярваме на вечното, непогрешимо Божие Слово, а не на човешки измислици и интерпретации.

Евангелието на просперитета е сериозно отклонение от истинското благовестие на Царството, защото фокуса му не е Христос, а парите. Нашия небесен Баща не е безпрекословен изпълнител на плътски желания и копнежи, а Господар на живота ни, с Чиято воля сме призвани да се съобразяваме. След като си станал Христов, ти не живееш повече за себе си, но за Този, Който умря и възкръсна славно от мъртвите. Той победи смъртта и греха, съсипа делата на дявола и беше издигнат над всяко друго име, за да имаме в Неговото име спасение, нов живот и вечна, жива надежда завинаги. Обещано е, че парите и изобилното снабдяване на всяка нужда, ще следват верните на завета, а не, че те ще преследват тези неща.

Нека да не допускаме материализма да обсебва ежедневието ни и да се превръща в наш бог, а ние в негови роби. Вярвайте на писаното Слово, а не на хора, използващи го за лично обогатяване.

Татко е милостив и състрадателен към Своите синове и дъщери, давайки твърдо уверение, че никой, уповаващ на Неговата милост, няма да бъде оставен в нужда.

Накрая отправям това пожелание до Христовата църква в нацията ни, от цялото си сърце и душа: 

така че Бог на нашия Господ Исус Христос, Бащата на славата, да ви даде дух на мъдрост и откровение в познаването на Него Самия, като просветли очите на сърцето ви, за да знаете каква е надеждата на Неговото призвание, какво е богатството на славата на Неговото наследство в светиите и какво превъзходното величие на Неговата силата към нас, вярващите, според действието на могъщата Негова сила. С нея Той подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всичко.

Ефесяни 1:17-23

Нека  Бог да ви благослови изобилно със Своето реално присъствие в живота ви.    

01.06.2021 г.

гр. Русе