Глава първа – Въведение

От голяма важност е доктрината на Църквата да бъде постоянно критически анализирана и апостолски предефинирана, за да сме сигурни, че е в съответствие с доктрината на Исус и Неговите апостоли. Ние трябва да тълкуваме Божието Слово както го правеха Исус и Неговите апостоли: „чрез Духа“, а не да позволяваме на натиска на мнозинството или на популярните възгледи да ни влияят, за да ни отдалечат от неподправеното Божие Слово. Трябва да позволим на Писанието да тълкува Писанието и да останем съсредоточени върху Христос, тълкувайки края от началото, за да открием първоначалното намерение на Бог и разгръщащата се тайна на Неговото вечно Царство.

 „И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не става от собствено разяснение, защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светия Дух“. – 2 Петрово 1:20 

„за което също и говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно“. – 1 Коринтяни 2:13

Неправилните начини на мислене, традициите и погрешните парадигми могат да възпрепятстват ускоряването на целите на Божието Царство на земята. Очертаването на този настоящ апостолски сезон и разбирането на Божието Слово рема чрез откровението на Святия Дух е съществено за Църквата, за да стои уместна и точна.

Водачите на мъртвата религия винаги са търсили нови начини да спечелят сила, управление и господство, за да се обогатят чрез другите. Този сезон не се отнася до титлата епископ или апостол, или до хора опитващи се да се превъзхождат по чин един друг. Титулуването винаги е било начин да се прикрият несигурности. Следователно трябва да се облегнем на Бог, чрез работата на Святия Дух, да разпредели Своите дарби в и чрез нас според Своята воля, а не според нашата амбиция. Ние имаме уверението на Господа в Откровение 3:8, че Той ни е дал една отворена врата, която никой не може да затвори. Всъщност това е сезона на едно отворено небе.

Най-важния въпрос в Църквата е въпроса за Божието Царство. Посланието на Царството е било и е приоритета на Бог и следователно трябва да стане и приоритета на Неговата Църква.

Сезона се промени

„Той променя времената и годините (в англ. Пр. „сезоните“), сваля царе и поставя царе“. – Данаил 2:21   

В миналите времена, Божието Царство се разбираше, определяше и управляваше от Святия Дух чрез пасторска благодат в местната Църква. Пастирското сърце на Мойсей е един добър пример за тази благодат. Чрез тази пастирска благодат, Бог даде на Мойсей способността да освободи и изведе Израел от Египет в тяхното пътуване към Обещаната земя в продължение на 40 години.

Едно поколение по-късно сезона се промени, и Мойсей от племето на Леви, трябваше да направи път за командващия Исус Навин от племето на Йосиф (Ефрем), който имаше благодатта да завладява и да преуспява чрез книгата на Закона. Когато Бог промени сезона за Израел, Той също така промени благодатта на водачеството, чрез което новия сезон щеше да се управлява.

После след Исус Навин, Халев от племето на Юда започна да води Израел към техните победи в обещаната земя. Неговата благодат беше различна от тази на Мойсей и Исус Навин. Благодатта на Халев е на завоевател. Той завладя гигантите на Хеврон и притежаваше и управляваше земята, която шпионира. Давид беше от същото това племе – Юда. Това стана водещото и управляващото племе в Израел. Племето, от което царете на Израел и Исус Христос, най-великия Син на Давид, Царя, накрая щеше да дойде.[1]    

Халев действаше в този дух на Царството. Халев е преобраз на благодат за водачество, която Бог понастоящем възстановява, за да води Църквата. Той каза, че ще възстанови дома на Давид.[2] В този настоящ апостолски сезон на реформация Бог ни събужда за реалността на Църквата като възстановения дом на Давид, Божието Царство и управлението на Христос като Господ.

Скъпи приятелю, Божия сезон се е променил. Бог сега управлява намеренията на Своето Царство на земята чрез пророческата и апостолската благодат. Мойсей можа да изведе Израел от Египет, но беше необходим командир, Исус Навин, за да ги въведе. Исус Навин ги въведе и ги научи как да ходят според Божието Слово и как да преуспяват. Но само когато Халев от племето на Юда дойде, останалата земя беше завладяна. Давид от това племе завладя крепостта на Ерусалим и установи Сион.

Апостолската благодат е основополагаща и управленческа по природа. Следователно можем да очакваме цялата доктрина на Църквата да бъде преоценена. Това е решаващо, понеже доктрината оформя основата на начина на мислене на Църквата и в края на краищата определя нашето поведение. Ние сме и ставаме съответни с това, което вярваме.

„защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той“. – Притчи 23:7

Важността на доктрината

Доктрината е от голяма важност. Когато първата църква се събираше под благодатта на апостолите на Агнето, техният пръв и най-важен фокус беше апостолската доктрина, защото без точна доктрина тяхното общение, разчупването на хляба и молитвите щяха да се превърнат в неправилни.[3] Апостолската доктрина е повече от убеждения и древни вярвания. Тя е продължаващото да излиза Слово, което позволява на Църквата да ходи точно в това, което е в съответствие с нейния сезон, без да се нарушава Писанието. Точността на тълкуванието е това, което прави Писанието живо и ефективно в живота ни.

Исус порази дявола с „истината на днешния ден“ в пустинята на изкушението чрез едно точно тълкуване на Писанието. И така, Писанието без откровението на Духа може да стане един сух кладенец.

Апостол Павел каза във 2 Коринтяни 3:6:

„…буквата убива, а Духът оживотворява“.

В този сезон ние не служим на буквата, а на Духа. Това е един от най-важните аспекти на този настоящ апостолски сезон. Апостолската благодат има способността да тълкува Писанието чрез Святия Дух. Точното тълкувание може да се случи само чрез Святия Дух и то прави Църквата уместна, динамична и мощна.

Все още си спомням в годините на апартейда в Южна Африка как Църквата (в Южна Африка) беше повлияна от правителството на апартейда. Правителството влияеше на цялата нация. То дори определяше как да се свързваме с братята християни. Някои деноминации действаха и структурираха целите си организации съответно с това. Те дори намериха Писания (буква), за да оправдаят предубеждението си.

Аз съм израснал в петдесятна Църква, но никога не можех да разбера защо не можехме да се отнасяме еднакво към всички християни и без предразсъдъци и защо пасторите с различен цвят и култура трябваше да идват през „задната врата“. Един пастор си навлече неприятности, понеже покани един не бял госпъл певец да се моли със стареите преди събранието.

Неточните, социалните и политическите политики могат да повлияят дори на изпълнените с Духа хора. Не е чудно, че Павел конфронтира Петър открито в Антиохия относно определена неточна доктрина и въпроси свързани с поведението.

Това също така беше най-голямата причина за падането на Ерусалим през първи век. Религиозните водачи на онова време не познаваха Божията сила нито пък тълкуванието на Писанията. Те следваха своето собствено тълкуване на Закона и Пророците. Техните традиции направиха Божието Слово недействително и празно.[4]

Неточната доктрина накрая ще направи системата, която я прегръща, безрезултатна и неуместна.

Есхатология

Есхатологията е разбирането за края. Истинската есхатология трябва да бъде съсредоточена върху Христос. Апостолите и пророците са направили така, че да бъде сигурно, че Христос остава центъра на всичко. Те са майсторите строители, полагащи основата на Христос.[5] Есхатологията не е толкова последователността на събитията на „последното време“, а по-скоро се занимава с управление. Истинския въпрос е: Кой има правото да управлява? Истинската есхатология е изцяло свързана със завършването и постоянно разрастващото се Божие Царство.

Много книги за „последните времена“ са написани в миналия век от хора, чиито идеи са се доказали за неточни и старомодни. Голяма част от популярната съвременна есхатология е основана на страх, заета с антихриста и песимистична относно бъдещето. Поради сензационната си природа тя е станала популярна и добре рекламирана, вместо точната доктрина.   

Съвременната популярна есхатология със футуристични диспенсационалистични теории е създала неточна и непълна картина за края. Затова повечето християни имат негативно очакване за бъдещето.

Еволюционната теория на Дарвин е само теория; въпреки че повечето ще се съгласят, че има развития във видовете, ние знаем, че няма доказателство поддържащо еволюирането от един вид в друг. Дори Дарвин не е вярвал, че неговата теория е истинска или научна, все пак тя е повлияла на начина на мислене на милиони хора. Днес тя формира основите на повечето светски образователни системи в света и мнозина я използват като основа на своето мислене. Те привеждат доводи от тази теория, като че ли е факт. Дори много християни повлияни от теорията на еволюцията се борят да разберат Библейското описание за сътворяването на човека и се опитват да нагодят Библията към тяхната неточна философия и доктрина.

По същия начин погрешните теории относно „изпълването на времето“, „завръщането на Господа“, „грабването“, „голямата скръб“, „Армагедон“, „възстановяването на храма“, „антихриста“, „числото 666“, и много други понятия, са повлияли начина на мислене на милиони християни.

Това е много сериозен въпрос, понеже той влияе на начина, по който мислим, вярваме и реагираме на настоящите събития. Ако сме неинформирани и имаме неточни идеи за бъдещето, ще стигнем до погрешни заключения, които ще ни направят неефективни днес.

Първото оръжие за масово унищожение използвано срещу човечеството е било оръжието на неинформираността. Змията използва това оръжие в градината, когато каза: „Ако ядете, ще бъдете като Бог“. Човека вече беше създаден по Божия образ и подобие. Тази липса на информация доведе до криза на идентичността. Защото, ако не знаете кои сте и откъде идвате, вие няма да знаете съдбата си.

Ако нямаме една точна картина за края, това влияе на нашата настояща посока и ефективност. Трябва да разберем, че завръщането на Господа ще бъде ускорено или забавено.

Апостол Петър го казва по този начин:

 „Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос, когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци“. – Деяния 3:19

Ако възстановяването на всичко, за което са говорили пророците от началото на света, е необходимо условие за завръщането на Господа, тогава трябва да разберем какви са тези неща, които трябва да бъдат възстановени, и да ускорим Неговото завръщане. Едно от нещата, които трябва да се случат преди Господ да се завърне е:

 „но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие“. – Евреи 10:12-13

Църквата ще трябва да действа с манталитет на Царството тук на земята и да управлява посред своите врагове, докато те всички застанат под Неговите крака. Този настоящ апостолски сезон има края и пълнотата на сърцето и следователно неизбежно ще се въвлече с есхатологията. Въпросите, които трябва да си зададем са:

„Ние ли чакаме Него или Той чака нас?“

и

„Кой е сега на ход?“

Тази книга е наречена „Апостолска есхатология“ и се стреми да отговори на някои от въпросите, които са довели до голяма част от настоящото объркване съществуващо в Църквата. Ние знаем, че училището не е свършило и остават сиви области. Но искаме да бъдем добри настойници на истината на Царството и затова трябва да изкарваме от нашето съкровище и стари и нови неща.

„А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо“. – Матей 13:52

Ако сте сериозни относно истината и искате да бъдете предизвикани и трансформирани чрез Божието Слово и Святия Дух, знаейки, че трябва да има повече, тогава  това изучаване е за вас. Целта не е да се обясни всичко в детайли, а да бъдете провокирани да търсите по-точно тълкуване на Писанието. Нека Самия Бог чрез откровението на Неговия Дух да завърши добрата работа, която е започнал във вас.

Най-доброто тепърва предстои!

Бележки:

[1] Битие 49:10

[2] Деяния 15:16-17

[3] Деяния 2:42

[4] Матей 15:6

[5] 1 Коринтяни 3:10