Глава 9 – Веднъж спасен, завинаги спасен или отново новороден

Когато за първи път започнах да разбирам това откровение, се чудех, Боже, дали е както казват баптистите – веднъж спасен, завинаги спасен? Или е както учат петдесятните – спасен, изгубен, спасен, изгубен, отново новороден? Дълго време се борих с тези въпроси. Накрая, Господ ми говори за това един ден, казвайки: „Не е А – веднъж спасен, завинаги спасен; или Б – спасен, изгубен, спасен, изгубен, отново новороден. Това е В – нито едно от изброените по-горе!“ Той ми показа, че и двете позиции имат частична истина, но пълната истина е някъде по средата.

Лагерът „веднъж спасен, завинаги спасен“ разбира, че вашият дух е осветен и усъвършенстван завинаги. Тъй като не сте спасени от собствената си доброта, вашата липса на доброта не може да ви отмени спасението. Ако изповядвате вяра в Господ Исус Христос, вие сте новородени. Тъй като въпросът е във вярата, грехът не ви прави да изгубите спасението си.

Някой може да каже: „Чакай малко! Вярвам, че ако съгрешиш, губиш спасението си. Не можеш да ми кажеш, че човек, който е извършил някакъв тежък грях, може да отиде в небето!“

Въпреки че бих бил смятан за „свят“ според повечето религиозни стандарти, аз се провалих в действията си. Не съм използвал ругатни, не съм пил алкохол, не съм пушил цигара или да съм изневерявал, но съм нарушил някои от Божиите закони. Не съм обичал хората както трябва, нито съм казвал винаги истината. Опитвам се, но си спомням, че ме хванаха да лъжа като дете. Не съм извършил това, което се смята за „големи“ грехове, но съм нарушил Божия закон!

ПЛОСКИ СТЪКЛЕНИ ПРОЗОРЦИ

„Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“ (Яков 2:10). Законът е като прозорец с плоско стъкло. Можете да стреляте с BB през него и да направите малка дупка или да хвърлите пиано през него и да направите огромна. Размерът няма значение, защото стъклото не може да се закърпи. Счупено е и трябва да се смени. Ако нарушите една малка заповед, вие сте виновни за нарушаването на цялото нещо!

Може да не нарушавате всички Божии заповеди, но никога няма да можете да правите всичко, което Той ви е казал да правите. Никой не прави винаги всичкото добро, което знае, че трябва да прави (Яков 4:17). Следователно всички са се провалили.

Тези, които казват: „Ти трябва да си свят! Не можеш да имаш грях в живота си и все още да мислиш, че си спасен“, трябва да го категоризират на „голям“ грях и „малък“ грях. Те твърдят: „Говоря за големите неща. Не можеш да ми кажеш, че човек, който е извършил прелюбодейство и умре в автомобилна катастрофа на път за вкъщи, без да е изповядал греха си, пак ще бъде спасен. Със сигурност ще отиде директно в ада. Не можеш да ми кажеш, че един прелюбодеец би отишъл в небето!“ Простете ми, че ви спуках балона, но това е религиозна традиция!

Според Божието Слово няма такова нещо като „голям“ грях или „малък“ грях (Яков 2:10). Превишената скорост по време на шофиране е грях. Римляни 13:1-7 ви инструктира да се подчинявате на законите на страната и да се подчинявате на управляващите власти. Шофирането с 51 км. в зона от 50 км. в час нарушава заповедта на Бог. Ако нарушите една малка заповед, вие сте виновни за нарушаването на цялото нещо.

Превишаващият скоростта е също толкова виновен за грях, колкото и прелюбодеецът. В очите на човека има радикална разлика между превишаване на скоростта с 1 км. в час и извършване на прелюбодейство. Превишилият скоростта и прелюбодеецът заслужават различни последствия според човешкото мнение, но в очите на Бог грехът си е грях. И двамата не отговарят на Неговия стандарт за съвършенство. Ако спазвате целия Закон и все пак прегрешите в една точка, ставате виновни за всичко.

Ако новороденият вярващ, който е извършил прелюбодейство и не го е изповядал преди да умре, отива направо в ада, тогава същото става и с всеки вярващ, който някога е бързал. Ако това беше вярно, тогава никой нямаше да стигне до небето, защото всички сме недостатъчни и се проваляме по много различни начини!

МАЙКЪЛ ДЖОРДАН СРЕЩУ ЯДЯЩИЯ ЧИПС НА ДИВАНА

Ако не сте достигнали до Божията слава, вие сте я пропуснал! Да предположим, че сте в стая с таван от 20 фута и Бог казва, че трябва да скочите и да докоснете тавана, за да бъдете спасени. Ако сте Майкъл Джордан, може да сте в състояние да скочите 15 фута и да се приближите. Ако сте ядящ чипс на дивана, може да скочите само шест инча и да го пропуснете. Така или иначе, крайният резултат няма да е по-различен. Ако не можете да докоснете тавана, не можете да бъдете спасени. И двамата го пропускат!

Така е с Божия стандарт. Той не оценява според кривата, казвайки: „Прави най-доброто, което можеш. Докато си в първите 10%, ще те приема, защото наистина се опита“. Не, или трябва да сте съвършени, или имате нужда от Спасител!

Ако можете да премахнете с греха спасението си, тогава единственият път към небето е да умрете веднага след като сте се новородили. Любящото нещо, което да направите с новопокръстените, би било да ги убиете. Тогава нямаше да имат шанс да съгрешат и да загубят спасението, което току-що са получили. Евангелизаторът, който ги е убил, може да отиде в ада, но новоповярвалите няма да имат време да анулират билета си за небето чрез грях. Звучи смешно? Но то си е!

Вашият дух е запечатан, осветен и усъвършенстван завинаги. Неговото праведно състояние не се колебае от святостта на вашите действия и нагласи. Тъй като спасението зависи единствено от това да повярвате в Исус и да бъдете новородени, вашият грях не засяга взаимоотношението ви с Бог. Той общува с вас въз основа единствено на вашата вяра в Христос!

ОТКАЗВАНЕ И ОТХВЪРЛЯНЕ

Въпреки това, Писанието не учи „веднъж спасен, завинаги спасен“. Няколко места обсъждат възможността да станете развратени и да загубите спасението си. Класическият пример е: „Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Святия Дух, и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват“ (Евреи 6:4-6).

Ако човек отпадне, няма повече жертва. Евреи 6:4-6 се намира в същия контекст, като подчертава как един принос на Исус осигурява вашето вечно изкупление. Въпреки това, ако тази една жертва е анулирана, няма друга. Не може да се прилага повторно. Не можете да се новородите отново. Исус Христос няма да страда през този срам и унижение, за да умре втори път. Единствената му жертва беше това — завинаги!

Можете да обезсмислите жертвата на Христос, като се обърнете към легализма и се доверите на собствените си дела за праведност. „О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпънат? Това само желая да науча от вас: чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра? Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?“ (Галатяни 3:1-3).

Спасението се приема и се поддържа само чрез вяра в Христос. „Нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието“ (Евреи 10:23). Не можете да премахнете спасението си с грях, но можете да се отречете от него. Да отхвърлите вярата си не е лесно, но е възможно. Лично аз не вярвам, че има много хора, които отпадат.

ЗАКОРАВЕНИ

Преди някой някога да се откаже от толкова великото спасение, той трябва да се закорави към Бог (Евреи 3:13-14). Въпреки че вашият дух не е засегнат от греха, вашето тяло и душа са. Грехът притъпява вашето възприятие, мъдрост и разбиране за това кой сте в духа. Ако упорствате в греха достатъчно дълго, можете да стигнете до място, където сатана ще се опита да ви накара да се откажете от вярата си в Христос. Въпреки това, без да е напълно заслепен за истината, никой със здрав разум никога не би отхвърлил Господ!

Ако се отречете от вярата си и отхвърлите Бог, можете да захвърлите спасението си. Това не е нещо, което просто губите, като загубени ключове за кола. Трябва съзнателно и открито да го отхвърлите. Това е нещо, което се случва за определен период от време.

Вие сте спасени чрез Божията благодат, така че греховните действия не ви правят да загубите своето спасение. Грехът обаче може да закорави сърцето ви, докато накрая стигнете до място, където да се отречете от вярата си в Господ (Евреи 6:4-6). Ако това се случи, невъзможно е някога отново да бъдете обновени за покаяние!

Това противоречи на спасен, изгубен, спасен, изгубен; новороден отново. Тези, които вярват, че губите спасението си всеки път, когато съгрешите, също вярват, че всичко, което трябва да направите, е да изповядате греха си и ще бъдете спасени отново. Вие просто се „молите“ и се връщате в правилна позиция с Бог. Евреи 6:4-6 казва, че това никога не може да се случи! Или не сте загубили спасението си, когато сте съгрешили, или ако сте го направили —никога повече не можете да бъдете спасени!

КВАЛИФИЦИРАТЕ ЛИ СЕ?

Квалификациите, изброени в Евреи 6:4-6, са доста строги. Трябва да ги прегледате внимателно, преди да се осъдите като развратени. Не говорим за онзи път, когато сте били разочаровани и сте казали „Напускам! Това не работи!“ и след това се връщате към греха. Не, това е много по-ангажирано от това.

За да отговаряте на условията, трябва (1) да бъдете просветени, което означава привлечени от Святия Дух. Йоан 6:44 заявява: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Татко, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден“. Не може да сте били принудени да направите някакво изявление, да подпишете църковен списък или да повторите молитва. Тогава, след като не сте преживели драматична промяна, вие сте се уморили и сте се отказали от нея, казвайки: „Отхвърлям това. Не е истинско!“ Ако това ви описва, това не е истинско убеждение от Святия Дух. Били сте принудени, а не привлечени. Ходили сте на църква, защото родителите ви са ви накарали, или сте излизали с някой, който ви е накарал да повтаряте молитва. Не се класирате! Следователно вие дори не носите отговорност за това така наречено „отхвърляне“.

Вие също трябва (2) да сте вкусили от небесния дар, което означава, че трябва наистина да сте новородени; (3) направени участници в Святия Дух, което се отнася до това да бъдете кръстени в Святия Дух; (4) да сте вкусили доброто Слово на Бог, което означава, че Словото буквално ви е повлияло. Вие сте направили повече от това просто да го сложите в устата си – вие сте го погълнали, усвоили сте го и сте се възползвали от хранителните вещества и живота в него; и (5) вие сте вкусили силата на бъдещия свят, което се отнася до изпълнен с Духа човек, който е упражнявал дарбите на Святия Дух и върви към зрялост. С други думи, трябва да сте зрял християнин, преди да можете действително да се откажете от своето спасение.

Ако зрял християнин отхвърли Господа, той никога не може да бъде върнат на място за покаяние. Това е еднократна сделка. Държат ги под отговорност, проклети са, и това е!

Исус обяви, че богохулството срещу Святия Дух е единственият непростим грях (Матей 12:31-32). Въпреки това Павел каза, че е получил милост, защото „го е направил по незнание в неверие (1 Тимотей 1:13). Това показва, че дори непростимият грях на хуленето на Святия Дух зависи от това дали сте го направили съзнателно или не.

Не можете да се откажете от спасението си по незнание! Това се казва в Евреи 6:4-6. Трябва да сте зрял християнин, привлечен от Духа, новороден, кръстен в Святия Дух, зрял в Словото и действащ в дарбите на Духа, преди да можете да отхвърлите Господ. Едва тогава носите отговорност!

ТВЪРДЕ МЛАД, ЗА ДА ЗНАЯ ПО-ДОБРЕ

Веднъж, когато бях дете, някъде между пет и осем, се разстроих и избягах от къщи. Избягах, но осъзнах грешката си още преди да изгубя къщата от погледа си. Къде отивам? Какво ще ям? Къде ще спя? Обичам родителите си! Може би бях ядосан, но не исках да избягам. Бях твърде горд, за да го призная, нарочно се закачих за една ограда от бодлива тел, за да ме хване брат ми (той тичаше след мен, за да ме върне у дома).

Тъй като не бях достатъчно възрастен, това не беше против мен. Въпреки че бях ядосан и бях заявил: „Не искам повече да бъда Уомак!“ преди да избягам, това не ми беше вменено. Ако беше извикана полиция, те щяха да са на страната на родителите ми, защото бях толкова малък. Не знаех какво се опитвам, нито бях в състояние законно да го направя.

Сега обаче съм достатъчно голям, за да решавам. Като възрастен мога да сменя името си и да се разделя официално с родителите си. Ако се откажа от тях, правителството ще ме подкрепи и мога законно да ги отхвърля.

Същото е и с отказването и отхвърлянето на спасението. Бог знае дали някой е зрял или не. Само Той познава сърцето им.

БЕЗ НАДЕЖДА

Когато някой отхвърли своето спасение, той никога не може да се върне във взаимоотношение с Бог. „И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично…които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат“ (Римляни 1:28, 32). Предавайки ги на развратен ум, Бог отнема убеждението на Святия Дух.

„Развратен“ означава „без надежда“. Вие не сте убедени в нуждата си от взаимоотношение с Господ, освен ако Святият Дух не работи с вас (Йоан 6:44). Докато Той си има работа с вас, вие не сте развратени. Въпреки това, ако някой изпълни изискванията на Евреи 6:4-6 и се отрече от своето спасение, тогава Бог отнема Святия Дух и той става развратен. Без убеждение те вече не знаят, че вършат грешка. Не само го харесват, но харесват и всички онези, които се бунтуват срещу Бога. Развратените показват пълна липса на желание и отклик към Господа.

Разкайвате ли се и съжалявате ли за стореното? Желаете ли да бъдете във взаимоотношение с Господ? Ако е така, не сте развратени. Святият Дух все още работи с вас. Не сте били достатъчно зрели, когато сте обърнали гръб или сте отпаднали. Подобно на Павел, вие сте простени, защото сте били невежи, когато сте правили тези неща. Хвалете Бог — Той е вашият любящ небесен Баща!