20 Глава – Божията стратегия на мълчание
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Огромно напрежение може да тежи върху онези, които са призовани за пророци. Те ще завършат с лоша слава, която ще донесе много напрежение в живота им – някои, защото хората ги уважават, а други, защото хората ги мразят. Свръхестествените проявления на сила трябва да бъдат съпровождани от духовна зрялост, иначе напрежението, което идва с това, ще накара човека да се спъне и да падне.
Напрежението от мълчанието
Едно от най-трудните неща, с което трябва да се справяме като пророчески хора, идва, когато се изправим лице в лице с хора в голяма нужда, само за да открием, че Бог е абсолютно безмълвен по въпроса. Божието сърце и ум може преди това да са били разкрити на пророческия човек с голяма точност и удивителна детайлност относно дузина други хора в същото събрание. Тогава, когато се изправи пред човек в отчаяна нужда, който привидно има по-голяма нужда от слово от Бог от всеки друг, същият пророчески човек може да не усети нищо от Святия Дух – пълна тишина.
Тази неловка ситуация, която неизбежно ще се появи, представлява изпит за характера и зрялостта на пророческия човек. Ако той или тя каже: „Нямам слово за теб“, хората ще бъдат разочаровани, ако не и ядосани, от този отговор. Репутацията на този пророчески човек понякога ще бъде заложена на карта, заедно с бъдещите покани за говорене и хонорарите.
Под натиска на момента изкушението е да дадат слово, което те нямат. Това е същото изкушение, което провокира един библейски учител да отговори на въпрос, позовавайки се на информация, за която не е сигурен. Но за някои библейски учители просто е твърде трудно да кажат: „Не знам“. По същия начин за някои пророчески хора просто е твърде трудно да кажат: „Нямам нищо“. Същата незрялост и гордост, която кара учителя да си мисли, че неговата правдоподобност зависи от неговата способност да знае всичко, е тази, която пречи на пророка да каже в необходимата ситуация: „Нямам слово за теб“.
Въпреки натиска от очакванията на хората или от собственото му желание да помогне на човека в нужда, пророческият човек трябва да остане мълчалив, когато Бог е мълчалив. Произвеждането на слово в собствения му ум, без значение дали е от състрадание, или от натиска да установи собствената си правдоподобност, може да работи директно срещу Божията цел в живота на дадена църква или човек. Така липсата на честност никога не изгражда вярата на хората за дълго, въпреки че хората може и да са развълнувани за момент от скалъпеното от човека пророческо слово.
Понякога пророческите хора прибавят към това, което Бог казва, понеже те се опитват да бъдат по-любящи от Бог, като отговарят бързо на питащите сърца на хората и им дават слово, дори когато Бог мълчи. Аз наричам това пророчество „хамбургерска помощ“ – давано в изкушението да се добави пълнеж. Те го дават в изкушението да разкрасят „пророческото слово“ от собственото си сърце и ум, така че другите да не останат разочаровани от тях.
Хората постоянно се заплитат в изпитания, в които те агонизират над въпроса: „Защо би позволил Бог определен човек да продължава да страда?“ За да „освободят под гаранция“ Бог и Неговата репутация, някои пророчески хора се увличат в това да дават отговора. Зрелостта във връзка с пророческото служение не е само готовността да се говори трудно слово, когато Бог го дава, но също и готовността да се мълчи, дори когато даването на пророческо слово може да изглежда подходящо. Някои пророчески хора намират обстоятелствата на хората в криза за толкова силни, че чувстват, че трябва да им дадат пророческо слово.
Когато Бог мълчи във време, когато ние отчаяно искаме Той да говори, това изпитва духовната зрялост както на хората, така и на пророка. Всеки вярващ трябва да уповава на Бог, когато Той мълчи. Това е неизбежна част от духовния растеж и пророческият човек трябва да се покори на Бог, дори когато Той е бил мълчалив за дадена ситуация. Ако не го направи, той ще свърши, скалъпвайки слова за хората, когато Божията цел за него е била да не казва нищо. Без значение от неговите добронамерени усилия да направи Бог да изглежда добре, той става спънка за тези, на които се опитва да помогне.
Ходене уверено в тъмнина
Исая описва човека, който ходи в страха от Господ като някой, който уповава на Бог, когато е във времена на тъмнина, което се отнася за времена на криза, когато ние нямаме словото на Господ.
Кой между вас се бои от ГОСПОДА? Кой слуша гласа на Неговия служител? Кой ходи в тъмнина и няма светлина? Нека се уповава на Името на ГОСПОДА и нека се обляга на своя Бог.
—Исая 50:10
Ходенето в тъмнина, както е използвано в този контекст, не се отнася за морална тъмнина, която идва от грях или демонична опресия. Тук се има предвид ходене в непозната територия без ясна светлина във време на голяма нужда. Исая продължава в следващия стих:
Ето, всички вие, които запалвате огън и се обграждате с главни, ходете в пламъка на огъня си и сред главните, които сте разпалили! Това ще ви бъде от ръката Ми — ще легнете в място на скръб.
—Исая 50:11
Този стих изтъква опасността за тези, които отказват да чакат Божията светлина; вместо това те си създават свой собствен огън в опит да изфабрикуват някаква светлина. Този огън говори за създаден от човека фалшив огън, който никога не може да замести Божията светлина. Хората, които прибягват към този фалшификат, ще легнат в смут вместо в мир. Това е силно предупреждение да се избягва скалъпването на пророчески слова!
Исая предупреждава човека, който се страхува от Господ, да не запалва свой собствен пламък. Не си произвеждайте някаква изкуствена светлина от вашата безизходица в тъмнината. Или, във връзка с пророческото служение, не произвеждайте „пророческата светлина“ за някого в нужда.
Божието мълчание ни принуждава да растем в упование на Него, докато минаваме през тъмнината, липсвайки ни чувство за посока. Накрая осъзнаваме, че Той е бил наблизо през цялото време. По този начин ние развиваме наша лична история с Бог.
Неразбиране на мълчанието
Исус често не отговаряше на хората по начина, по който ние бихме очаквали да го прави. Когато си мислим, че Той е трябвало да отговори, Той е мълчал. Понякога, когато предполагаме, че Той е трябвало да се намеси, Той е бил неактивен. Затова, ние трябва да внимаваме да не предполагаме, че знаем какво би казал или направил Исус в ситуации на нужда.
Когато Исус минаваше през областта на Тир и Сидон, Той беше посрещнат от една ханаанка, която викаше за освобождение на своята обладана от демони дъщеря. Отговорът на Исус беше напълно непредсказуем в тази кризисна ситуация.
И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! Тогава Исус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.
—Матей 15:22–28
Първо, Исус привидно я игнорира, като не й отговори в началото дори и с една думичка. Когато тя продължи да вика, Той очевидно й отказа, казвайки: „Аз не съм пратен освен при изгубените овце на израилевия дом“. Тя продължаваше да Го преследва, тогава Исус привидно я обиди: „Не е добре да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на малките кученца“. Жената не се отказа. Накрая Исус я възнагради и й каза: „О, жено, голяма е вярата ти! Нека ти бъде, както искаш“.
Ние щяхме да бъдем смаяни, ако бяхме свидетели на тази среща. Първоначалната липса на отговор на Исус, после дори Неговият привидно „нагрубяващ“ отговор, със сигурност не пасва на модела за това, как ние вярваме, че Богът на любовта трябва да действа. Но от нашата гледна точка днес ние виждаме, че Исус я проучваше и я изпитваше, за да изкара вярата й.
Поради нашите предварително създадени представи ние понякога си вадим погрешни заключения от Божието мълчание или от предполагаемата Му липса на намеса в наша полза. Ние можем да заключим, че Божията любов е избледняла или вероятно, че сме наказвани за нещо. Но това със сигурност не беше случаят с тази жена и нейната обладана от демони дъщеря, която накрая беше изцелена. Същото беше истина, когато Лазар беше болен и накрая умря. Исус несъмнено обичаше Лазар и сестрите му – Мария и Марта. Обаче, Неговото забавяне да отиде и да изцели Лазар беше стратегическо.
А Исус любеше Марта и сестра й, и Лазар. И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
—Йоан 11:5–6
Привидната липса на отклик на Исус нямаше нищо общо с липса на любов, но беше свързано с изпълнението на изкупителната цел на Бог. В тази ситуация Лазар, Марта и Мария се научиха да уповават на Исус, дори когато трябваше да ходят в тъмнина отвъд линията на тяхното разбиране.
Йоан Кръстител беше велик човек, въпреки това Исус не направи нищо, за да попречи да бъде обезглавен от цар Ирод. Бездействието на Исус не беше нито поради липса на любов към Йоан, нито поради липса на стойност в самия Йоан.
Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигнал по-велик от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.
Очевидно е, че Бог беше определил Йоан да преживее честта от мъченическата смърт и че това щеше да донесе по-голяма слава за Бог и за Неговото царство в по-голямата картина. Ние се спъваме във факта, че Бог не говори или не действа по начина, по който ние си мислим, че трябва да го прави. Но от Исая научихме да не си произвеждаме наша собствена светлина, когато ходим в тъмнина. От Евангелията научихме, че Божието мълчание не означава, че сме отхвърлени или необичани; то трябва да се разбира в светлината на Божиите изкупителни цели. Един пророчески човек трябва да разбира, че често хората отчаяно искат пророческото слово, което Самият Бог отказва да им даде. Те питат за информация относно обстоятелства, а Бог им дава информация относно тяхното взаимоотношение с Него. Те искат мир и сигурност, но Бог има различен начин за тях да получат мир. Ако Бог не отговаря, понякога ние задаваме грешните въпроси.
Глад за Словото на Господ
Може да има различни причини, известни само на Бог за Неговото мълчание. Може би Той ни учи на вяра, или дори понякога Той съди тези, които преднамерено са отхвърлили Неговите слова в миналото и все още не са се покаяли. Амос пророкува за глад в чуване на пророческото слово, понеже бунтовният Израел беше отказал да се покори на предишни пророчески слова от Бога:
„Ето, идват дни“, заявява Господ БОГ, „когато ще изпратя глад на земята — не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на ГОСПОДА. Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на ГОСПОДА, но няма да го намерят“.
—Амос 8:11–12
На нас ни изглежда странно, че Бог ще задържи Своето пророческо слово от Израел, когато те изглежда ще търсят толкова усилено, за да го намерят. Това, което всъщност се случваше, беше, че Израел редовно отхвърляха Божието пророческо слово, което преди това им беше говорено. Те искаха Бог да им говори пророчески; обаче, не искаха да чуят това, което Бог имаше да каже. Така че те търсеха ново пророческо слово. Това, което се случи на Израел като нация, се случва в живота на непреклонните хора.
Например, за човек, който е бил наранен, Божието специфично слово към него е, че той трябва да прости напълно. Но отхвърляйки този прост отговор, той започва процес на обикаляне, търсейки пророчески слова, които да отговорят на разрастващия му се проблем. Въпреки че той очевидно търси прилежно, идва глад за словото на Господ, понеже той е отхвърлил това, което Бог вече ясно му е казал. Божието слово е било просто твърде неприятно за него да го приеме.
От друга страна, Бог е мълчалив не заради бунта на някого, но защото Той установява ситуация, която ще донесе повече благословения за човека по-късно. В този случай някои искрени, но незрели вярващи са объркани, като си мислят, че Божието мълчание е сигурен белег за Неговото недоволство и напускане. Понеже някои хора преживяват дълги периоди на мълчание от небето, те погрешно заключават, че Бог се е оттеглил от тях или че те трябва да са съгрешили тежко по някакъв начин. Те стават жертва на обвинението, осъждението и отхвърлянето.
Бъдете мълчаливи с разкритото знание
Един важен тест за пророка е неговата готовност да говори тежко слово от Бог и после неговата готовност да приеме преследването. Това е изпит на предаване и посвещение на Бог.
Друг важен тест е да може да остане мълчалив, когато Бог не говори, без значение от очевидната нужда на момента. Това е изпит на честност и цялостност пред Бог.
Третият важен изпит е готовността да останете мълчаливи относно неща, които Бог ясно ви е разкрил, но въпреки това изисква вашето мълчание. Това е изпит за зрялост и сигурност в Бог. Някои говорят всичко, което получат от Бог, понеже те са отчаяни да получат кредит на доверие в очите на човека за това, че получават откровение от Бог. Понякога те са като деца, които знаят някоя тайна и просто не могат да я пазят; те трябва да я кажат на някого.
Внимавайте с коригиращи слова
Ние също насърчаваме пророческите хора да бъдат много внимателни относно даването на пророчества, които коригират хората публично. Такива пророчества имат потенциала да причинят срам, болка и объркване. Ако някой получи пророческа корекция за някого, ние трябва да следваме процеса, който Исус ни учи, когато видим брат в грях – в Матей 18:15-18. Тези принципи ни инструктират да отидем при човека насаме относно неговия грях, преди да говорим за това публично. Това изисква улегналият пророчески служител да бъде мълчалив понякога, когато Бог споделя нещо, което е само аз неговите уши.
Пророкуване от въображение
Друг често срещан проблем в контекста на пророческото служение е свързан с тези, които си произвеждат позитивно слово, когато Господ всъщност говори негативно. Еремия учи относно тези, които пророкуват от своето въображение, и които изговарят видение, което те са си измислили в собственото си сърце.
Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват. . . . Те говорят видения от собственото си сърце, а не от устата на ГОСПОДА. Постоянно казват на онези, които Ме презират: „ГОСПОД говори: ‘Ще имате мир!’“ Казват на всеки, който ходи според упорството на сърцето си: „Няма да ви сполети зло!“
—Еремия 23:16–17
В Еремия 23 ние виждаме предупреждението, насочено към „пророците“, които пренебрегват Божието осъждение за националния бунт на Израел. Те не зачитат Божието предупреждение за осъждения върху тях и си измислят пророчество, прокламиращо само чудесни неща, уверявайки юдейския народ, че Бог предпази тяхната нация от осъждение. Бог се заканва със съд върху такива „пророци“, които се противопоставят на Божието дисциплиниране, което може да доведе до изцеление на една цяла бунтовна нация.