Въведение

Знаете ли, че ако човек наистина познава Бог и разбира Бог като прекрасния Баща, какъвто е Той, няма да има проблем да вярва в Него и в Неговото Слово?

В Христовото тяло през последните години имаше голям акцент върху поучаването на вяра и изповядването на Неговото Слово, което да донесе вяра. Вярвам в говоренето на това, което Божието Слово казва, а вярващите трябва да имат вяра в Бог; но също така вярвам, че много от нас са пропуснали важен ключ.

Да имаш вяра в другите означава да развиваш отношения с тях до степен, в която ги познаваш толкова добре, че просто им се доверяваш напълно.

Един мой приятел служител веднъж каза, че докато се грижи за малкото си момиченце, тя никога не трябва да казва: „Изповядвам с устата си и вярвам в сърцето си, че баща ми няма да ме остави. И изповядвам с устата си и вярвам в сърцето си, че баща ми ще ме нахрани“. За тази дъщеря няма борба да вярва, че баща й ще бъде добър с нея. Тя просто си почива и релаксира в любящото си взаимоотношение с него. Тя знае, че той ще се грижи за нея, защото познава него и характера му.

По същия начин християните ще открият, че е лесно да имат вяра в Бог да снабди техните нужди, като просто Го опознаят по-добре. И тъй като всичко, което получаваме от Бог, идва чрез вяра в Него (включително нашето спасение), познаването на Него отблизо става много важно! Наистина всичко, което получаваме от Бог, идва от познаването Му.

Една от причините, поради която християнският живот е бил толкова труден за много хора – и включвам хора, които са чували поучение за вяра и изповед – е, че те не са развили наистина лично взаимоотношение с Бог. Те не Го познават интимно. Когато наистина знаете, че човек заслужава доверие, не е трудно да му повярвате. Аз лично вярвам, че вярата е пряк резултат от по-доброто познаване на Бог.

Не е трудно за тези, които наистина познават Бог, да вярват на Него и на Словото Му. И когато вярват в Божието Слово, не им е трудно да приемат от Него. Но ако не познават Бог много добре, сатана може да Го дискредитира и да каже всякакви неверни неща за Него, защото те не знаят нищо по-добро.

Преди да навляза повече в тази тема, трябва да ви призная, че съм склонен да служа чрез шокова техника. Едно от най-трудните неща, което трябва да накарате хората да направят, е да дадат вниманието си, за да чуят наистина какво имате да кажете. Така че, за да привлека вниманието им, казвам неща, които ме притискат в такъв ъгъл, че те се интересуват да разберат как ще се измъкна от него. Те започват да слушат съсредоточено и в крайна сметка разбират идеята, която се опитвам да кажа.

Божието Слово е просто. Един служител, когото познавам, казва, че е толкова просто, че трябва някой да ви помогне, за да го разберете погрешно. Няма нищо трудно в Божието Слово. Най-големият проблем е, че хората не го чуват наистина. Хората мислят за това какво са закусили, къде ще обядват или за това или онова. Така че, преди да обясня каква вярвам, че е природата на Бог, споделям с вас, че някои от моите точки може да изглеждат донякъде драматични.

Например, поучавах на едно събрание, че Бог не е Този, Който създава проблеми на вярващите. Един мъж беше там с дванадесетгодишната си дъщеря, която беше парализирана и прикована към инвалидна количка. Тя беше в толкова лошо състояние, че дори не можеше да се свърже със случващото се около нея.

Тъй като бях казал, че Бог не е Този, Който е натоварил това страдание върху дъщеря му, този човек се разстрои. Хората, които го доведоха на събранието, му казаха: „Ти поне дължиш на преподобния Уомак любезността да поговориш с него след службата и да го оставиш да обясни сам“.

След това господинът дойде при мен и каза: „Бог направи това на дъщеря ми. Тя е родена по този начин. Това е Божията воля за нея и Той печели слава от това“.

Отговорих му: „Не, Бог не е направил това. Не е Божията воля едно момиче да е в инвалидна количка и да не може да функционира нормално. Това не е начинът, по който Бог е направил хората“. Започнах да споделям стихове с него и той веднага също започна да споделя стихове. Аз мислех, че той злоупотребява със своите писания, а той смяташе, че аз злоупотребявам с моите. Започваше да се превръща в богословско противопоставяне, без никой да стига до никъде.

Това, което най-накрая прекъсна противопоставянето, беше, когато го погледнах и казах: „Какво има? Не обичаш ли дъщеря си? Какъв баща си? Не ти ли пука дали дъщеря ти някога ще стане от инвалидната количка или не? Не те ли интересува дали тя някога ще бъде нормална и ще може да тича и да играе“?

Е, ако ми беше ядосан преди, след като казах това, той наистина ми се ядоса! Мисля, че беше на път да ме удари в носа. Той изстреля в отговор: „Обичам дъщеря си! Бих направил всичко за нея. Нямам много пари, но бих продал всичко, бих взел назаем, бих направил каквото трябва, за да намеря парите, ако беше по силите ми да предизвикам изцеление в дъщеря си“.

В този момент казах: „И мислиш, че Бог я обича по-малко? Мислиш ли, че Бог, с цялата Си сила, просто ще седи и ще задържи изцелението Си от нея, защото иска да я наскърби, за да научи някого на нещо“?

Виждате ли, този човек можеше да спори с моята доктрина, но когато му представих Бог като Баща, той видя Божията воля да изцели дъщеря му. Когато приложих концепцията за Бог като любящ, грижовен Баща, човекът нямаше за какво да спори. Той видя, че Бог е нашият добър, небесен Баща, който не иска дъщеря му да бъде парализирана. Това просто изтри целия му гняв.

Разбирането, че Бог е добър Бог и че ни обича, премахва ефективността на оръжията на сатана срещу нашата вяра. Може да сте вярвали и да сте се молили за изцеление и знаете, че Словото казва, „с чиито рани бяхте изцелени“ (1 Петрово 2:24). Вероятно знаете всичко за учението на вярата, как да изповядвате Словото и всички свързани принципи; но все пак имате това натрапчиво съмнение, което не можете да преодолеете. Това е вътрешен страх, който ви кара да се чудите: „Наистина ли Бог ще ме изцели“?

Знаете ли, че страхът ще бъде напълно изхвърлен от мисленето на хората, ако разберат съвършената любов на Бог към тях? 1 Йоан 4:18 казва, че „съвършената любов пропъжда страха“. Ако хората започнат да се страхуват, чудейки се дали Божията воля за живота им наистина ще се изпълни, тогава те наистина не разбират и не познават Бог и Неговата огромна любов.

Ако Бог ни обича достатъчно, за да изпрати Своя единствен Син да умре за нас, тогава не ни ли обича достатъчно, за да изпълни Своята воля в живота ни, ако сме Му послушни? Може да знаем някои неща за Бог, но ако наистина познавахме Божията любов към нас, нямаше да се съмняваме в Него толкова лесно или да поставяме под въпрос готовността Му да ни помогне. Той не би могъл да бъде дискредитиран толкова лесно, ако наистина разбирахме колко много се грижи за нас. Виждате ли това?

Нашите човешки взаимоотношения са несъвършени, така че те не са точен паралел на нашето взаимоотношение с Бог. Аз имам достатъчно добри отношения с някои хора, че ако дойдете при мен и ми кажете, че ме критикуват и говорят негативни неща за мен, няма да повярвам. Това е, защото ги познавам. Имаме установени толкова добри отношения, че ако са ми ядосани, биха дошли да говорят с мен за това. Знам, че биха го направили, така че просто не можете да ме излъжете за тях.

Ако хората ми кажат, че жена ми, Джейми, ми е изневерила, докато съм пътувал в служение, те просто щяха да лаят на грешното дърво. Познавам жена си толкова добре. Познавам жена си. Някой може да си помисли: „Е, братко, просто не можеш да си сигурен; никога не знаеш“. Е, ако това е вашата реакция, това просто показва липсата на взаимоотношение, което имате с половинката си. Възможно е да влезете в отношения с другите до такава степен, че да знаете какви биха били те и какво биха направили при всякакви обстоятелства.

Взаимоотношението ни с Бог не е по-различно. Той иска да бъдем уверени, че можем да Му се доверим да действа в нашия най-добър  интерес, независимо от ситуацията. И това е целта на тази книга: да опознаем Бог толкова добре, че никой да не може да ни разубеди за Неговата доброта към нас.