Глава 1 – Бог шизофриник ли е ?

Една от причините, поради които Бог може да бъде толкова лесно дискредитиран, е, че хората наистина не Го познават чрез Словото Му. Единственият начин, по който наистина можем да разберем нещо за Бог, е чрез Библията. Всеки на земята има мнение за това какъв е Бог и какво ще направи Той. Но единственото нещо, което Той ни е дал, за да Го познаваме – и единственият източник, който е наистина надежден – е Неговото писано Слово.

Повечето християни не четат Божието Слово редовно. Те просто получават малко тук и малко там, може би нещо от проповедника по телевизията и след това малко в неделя сутрин от техните църкви. Но това няма да е достатъчно, за да направи истинска промяна в живота им и по-специално в разбирането им за Бог и Неговата природа.

Някои хора четат и изучават Божието Слово доста редовно. Но дори и тогава изглежда, че много пасажи в Библията дават „шизофренично“ откровение за Бог. Просто съм честен с вас! Разбира се, Бог не е шизофреник, но това е начинът, по който изглежда за някои хора от небрежното четене на Писанията.

В един стих Бог заповядва смърт чрез убиване с камъни за събиране на пръчки в съботния ден (Числа 15:32-35), а след това в друг Той прощава и не осъжда жена, хваната в самия акт на прелюбодейство (вижте Йоан 8:3-11). Подобни примери са дали на хората доста странно впечатление за това кой е Бог. 

СТАРИЯТ ЗАВЕТ Е НЕПЪЛЕН

Божието Слово не си противоречи. Във всичко това има съвършена хармония. Голяма част от това, което е в тази книга, има за цел да хармонизира Стария и Новия завет, за да се постигне по-добро, по-пълно разбиране на природата на Бог.

В Стария завет виждаме картина на Бог, която е непълна. Не е неправилна; просто е непълна. Хората, които създават своето разбиране за природата на Бог въз основа само на Стария завет, обикновено не стигат до напълно точна картина. Старият завет е само частична картина. Това не е съвършено представяне на Бог. Ако не разберем Новия завет и не сме в състояние да го хармонизираме със Стария завет, в крайна сметка ще разберем погрешно любовта и цялата природа на Бог.

Една нощ сънувах, че съм Исус Навин в Стария завет. Отивах в Обещаната земя и Бог ми беше заповядал да убия всички във всички градове, точно както заповяда на Исус Навин. Беше ми трудно да го направя! Нито жени, нито деца, нито нещо, което може да диша, не трябваше да бъде оставено живо. Но не можех да го оправдая. Бях почти до точката да кажа: „Боже, просто не мога да го направя“.

За да се влоши ситуацията, открих, че един от най-добрите ми приятели е в един от тези градове и трябваше да убия него, жена му и децата му. Събудих се от съня, мислейки си, Боже, не мога да го направя. Боже, няма начин да го направя. Мислех за съня цяла сутрин, размишлявах върху него и се молех за него. Мислех си, Боже, как можеха да се случат тези неща?

Моят отговор беше намерен, като разгледах Стария завет през откровението на Новия завет. Бог започна да ми показва, че ако Исус беше живял в Своето човешко тяло в Стария завет, Той нямаше да направи нещата по начина, по който ги направи Исус Навин. Това не означава, че Исус Навин грешеше. Той беше послушен на Бог и Бог действаше по начина, по който трябваше през този период от време.

И все пак, всичко, което Бог направи чрез Исус Навин, не беше истинско и пълно представяне на Неговата природа, нито това, което Бог разкри, че е в Новия завет. И все пак някои хора имат впечатлението, че Бог е Бог на гнева, Който ще унищожи всеки, който се изпречи на пътя Му.

Искайки да бъдат велики мъже или жени на Бог, много християни се връщат назад и започват да подражават на някои от старозаветните примери. Всеки път, когато се каже, че определени хора са пророци или че имат помазанието на пророк, тези хора започват да стават твърди и жестоки. Те си мислят, че действат като Илия, стар пророк с костеливи пръсти, който ще ти се навре право в лицето и ще ти посочи греха. Хората мислят за Илия като за някой, който би ви смъмрил, бичувал, би ви направил да гладувате или би ви изгорил с огън, за да ви научи на нещо.

Сега има някои примери за истински пророци, които не са били твърди и жестоки, но когато хората мислят за типичния пророк, те обикновено имат впечатление за някой като Илия. Младите вярващи, които смятат, че са пророци, вярват, че са Божият гръмоотвод на земята – те ще привлекат цялата присъда и Божия гняв и ще поразят хората, ако престъпят границата. Но това не е пълно разбиране на служението на пророка и със сигурност не е и на Божията природа.

В Стария завет някои неща са правени по този начин, но това не е цялата природа на Бог. Жизненоважно е да знаем с кого наистина си имаме работа. Ако не познаваме Божията природа или наистина не Го разбираме, тогава никога няма да ходим ефективно в благословенията и силата на Бог. Не ме интересува какви стихове учим или под чие учение седим. Както казах преди и ще го кажа много пъти в тази книга, ние трябва да стигнем до място, където наистина познаваме Бог и имаме интимно взаимоотношение с Него.

Религиозните идеи, произтичащи от неразбиране на Писанието, пречат на хората да влязат в близко взаимоотношение с Бог. Мнозина наистина се страхуват да дойдат пред Бог, защото са били научени или са получили впечатлението, че Той ще ги „удари“ с нещо. Толкова много вярващи чувстват, че трябва да се кланят, да правят реверанси и да се навеждат всеки път, когато застанат пред Бог. Това не е взаимоотношението, което Бог желае или на което Неговото Слово учи. 

СТАРОЗАВЕТЕН СЪД

Ахав и Езавел вероятно са двама от най-злите хора в историята и със сигурност най-корумпираните цар и царица на Израел. В 3 Царе 21:1-24 те заговорничат заедно да убият невинен човек на име Навутей, за да придобият лозето му. Те направиха така че Навутей да бъде убит с камъни и тялото му да бъде хвърлено в полето, където кучетата дойдоха и ближеха кръвта му. Докато Ахав се разхождаше из новото си лозе, той видя пророк Илия и каза: „Намери ли ме, враже мой?“ (3 Царе 21:20).

Илия отговори: „Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА“ (3 Царете 21:20).

Илия започна да смъмря Ахав и каза: „Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучетата ще лижат и твоята кръв, да твоята… Кучетата ще изядат Езавел пред стената на Езраел“ (3 Царе 21:19 и 23).

Отне известно време, докато тези пророчества се сбъднат. Ахав беше убит в битка и когато беше върнат у дома, хората измиха колесницата му. Докато го правеха, кучетата дойдоха и ближеха кръвта на Ахав (3 Царе 22:38).

Що се отнася до Езавел, когато един човек на име Ииуй стана цар, тя беше изхвърлена от една кула и падна на земята до стената. Ииуй я прегази с колесницата си, осакатявайки тялото й. След това влезе в двореца, седна и започна да яде. Точно по средата на храненето той каза нещо като: „Е, тя е царска дъщеря и въпреки че беше зла жена, трябваше да бъде погребана“.

Ииуй изпрати няколко човека да я погребат, но всичко, което беше останало, беше главата, ръцете и краката й. Останалото от нея беше изядено от кучета (4 Царе 9:30-37)! Страхотните пророчества на Илия се сбъднаха точно по начина, по който той беше казал, така че не бихте искали да се забърквате с Илия, нали?

В 4 Царе 1-ва глава преминаваме към историята на Охозия, сина на Ахав. Ахав и Езавел бяха съгрешили срещу Бог до такава степен, че Илия беше обявил ужасния начин, по който животът им ще свърши. Охозия беше видял тези пророчества изпълнени, но той не харесваше Илия повече от родителите си.

Охозия следваше точно по стъпките на родителите си. Той не търсеше единствения истински Бог; той търсеше езически богове. Когато се разболя, вместо да потърси Бог и да Го помоли за изцелението си, Охозия изпрати пратеници до Ваалзевул, богът на Акарон.

Според 4 Царе 1:3-8, когато пратениците на Охозия бяха на път да се допитат до този езически бог, Илия ги срещна и каза:

Няма ли Бог в Израел, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув?

Затова, така казва ГОСПОД: От леглото, на което си се качил, няма да слезеш, а непременно ще умреш! И Илия отиде.

И пратениците се върнаха при царя и той им каза: Защо се върнахте?

А те му казаха: Един човек се изкачи насреща ни и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете: Така казва ГОСПОД: Няма ли Бог в Израел, че пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув? Затова, няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.

И той им каза: Какъв беше на вид човекът, който се изкачи насреща ви и ви каза тези думи?

А те му отговориха: Беше с козинява дреха и препасан с кожен пояс около кръста си. А той каза: Това е тесвиецът Илия!

Царят разбра, че това е Илия и беше обзет от страх, затова изпрати армиите си да го заловят.

Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез!

А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници. 4 Царе 1:9-10

Това е доста силно, нали? Просто не се забърквате с Илия. Охозия изпрати армия – петдесет мъже и военачалник над тях – да заловят Илия, но Илия извика огън от небето и унищожи хората на царя.

И царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори и му каза: Божи човече, така казва царят: Слез бързо!

А Илия в отговор им каза: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И Божият огън слезе от небето и пояде него и петдесетте му войници. 4 Царе 1:11-12

Това са 102-ма мъже! Някой може да си помисли: „Е, сатана трябва да е направил това“. Но в стих 12 се казва, че Божият огън  слезе от небето. Илия имаше достъп до Божията сила до такава степен, че можеше да поглъща хората. Той можеше да убива хора със силата и помазанието на Бог. Това е подобно на Откровение 11:5, където се казва, че двамата свидетели ще имат силата на огъня, излизащ от устата им, унищожавайки всеки, който се изправи срещу Бог.

Бог, в защита на Илия, пусна огън от небето и уби 102-ма мъже. Накрая дойде третият военачалник и неговите петдесет души, но този военачалник беше богобоязлив човек. Парафраза на казаното от него е: „Смили се над мен. Всичко, което правя, е това, което царят ми каза да направя“. И така, Бог каза на Илия да слезе с него при Охозия.

Бог опази Илия и той не беше докоснат от никой от хората на царя. Не трябваше да призовава огъня от небето, за да удари някой друг. Знаете ли, че това не е единственият начин, по който Илия можеше да се справи с проблема? Но това е старозаветен пример за силата, помазанието и гнева на Бог в защита на един от Неговите пророци. 

НОВОЗАВЕТНА БЛАГОДАТ

Сега нека сравним тази история за Илия с тази в Лука.

И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.

И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Лука 9:51-53

Беше заповядано от Бог Ерусалим да бъде център на поклонение за евреите (2 Летописи 6:6). Това е мястото, където Той постави Своя храм и където се намираше Ковчегът на Завета. Бог беше заповядал на хората Си да Му се покланят само в Ерусалим.

Имаше време, когато децата на Израел се разбунтуваха срещу Бог и Той позволи десетте северни племена да бъдат отведени в плен от асирийците. Двете южни племена, Вениамин и Юда, останаха необезпокоявани в земята, защото бяха запазили поклонението в Ерусалим.

След като северните племена бяха отведени в плен, царят на Асирия изпрати колонизатори от Асирия, за да населят земята на северните десет племена, така че полетата да не пустеят. Тези колонизатори се ожениха с остатъка от десетте племена, които бяха останали. Този остатък изостави своята идентичност като евреи и се ожени за асирийските езичници, в пряко неподчинение на Божията заповед да не се женят за хора, които не Му се покланят.

Тъй като асирийците не познаваха Божиите пътища, полските зверове започнаха да се размножават. Библията казва в 4 Царе 17-та глава, че Бог изпрати лъвове сред тях. Хората бяха убивани и изяждани. Обещаната земя, която беше благословение на изобилието за евреите, беше започнала да произвежда зверове, които поглъщаха асирийците.

Известието за тази ситуация беше изпратено до царя на Асирия. Той освободи някои от израелските свещеници да се върнат в Обещаната земя и да научат асирийците на пътищата на Бога на Израел. Ако бяха угодни на Бога, нямаше да бъдат изядени от дивите животни.

Асирийските колонизатори започнаха да научават външните практики, за да угодят на Бог, но не промениха сърцата си. Те все още бяха езически поклонници и включиха своите езически практики в израелските ритуали. Те направиха необходимите неща, за да умилостивят Бог и да се отърват от животните, но това не беше чисто поклонение на Бог.

В резултат на това северните племена се превърнаха в смесена раса от хора, наречени самаряни, което доведе до расови проблеми в Израел. Благочестивите евреи, които живееха в Ерусалим, мразеха самаряните, които бяха покварили поклонението. Това е потвърдено в Йоан 4-та глава, където Исус разговаря със самарянката при кладенеца на Яков. Между евреите и самаряните имаше огромна омраза, включваща религиозни и расови предразсъдъци. Евреите изобщо нямаха никаква работа със самаряните.

До Лука 9-та глава Исус вече беше служил на самаряните. Той беше видял целия град Самария да Му откликва. Те Го бяха приели като Месия. Но сега, когато минаваше през техния град, те не Го приеха, защото изглеждаше, че отива в Ерусалим, за да се поклони с „онези лицемери там долу“. Самаряните отхвърлиха Исус поради връзката Му с евреите, отхвърляне, основано на религиозни и расови предразсъдъци.

Да отхвърлиш Исус при тези условия беше доста сериозно и Неговите ученици, Яков и Йоан, имаха рязка, старозаветна реакция:

Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? Лука 9:54

Разбира се, Яков и Йоан бяха толкова оправдани в желанието си да убият самаряните заради тяхното отхвърляне на Исус, колкото Илия беше в призоваването на огън, за да убие войниците, които бяха отхвърлили Бога на Израел (4 Царе 1:10-12). Това беше сериозно отхвърляне на Господ Исус и те просто подражаваха на Илия, велик Божи човек.

Двамата ученици взимаха пример от Писанието, действаха според Божието Слово и правеха това, което направи Илия. Но как реагира Исус на Своите лоялни, ревностни ученици?

А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). Лука 9:55

Исус смъмри Яков и Йоан, че се опитват да направят това, което е направено в Стария завет. Той ги смъмри, че се опитват да бъдат като Илия, един от най-могъщите Божии мъже, живели някога под Стария завет. Това означава ли, че Илия сбърка в 4 Царе 1-ва глава? Не, защото по това време Бог се отнасяше към човека по различен начин, по единствения начин, по който можеше в момента. 

ХАРМОНИЗИРАНЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Когато хората не разглеждат цялото Божие Слово, изследвайки Стария завет в светлината на Новия завет, те обикновено получават старозаветна картина на Бог като Бог на гнева, присъдата и наказанието. Това е истината за Бог и тези, които не приемат любовта и прошката на Господ Исус Христос, един ден ще преживеят ужасния ден на Божия съд. Но гневът и осъждането не са основната природа на Бог.

Божията природа не е осъждане. Не можете да намерите това в Божието Слово. Той наистина съди и Той е справедлив и свят; но Писанието ни разкрива в 1 Йоан 4:8, че „Бог е любов“. Любовта е истинската природа на Бог. Той не просто има любов или действа в любов. Бог е любов. Любовта е истинският характер на Бог.

Действията на Илия в покорство на Бог не са пълно представяне на природата на Бог и Старият завет не може да ни даде пълно откровение за Бог сам по себе си. Имаме нужда от Новия завет, за да разберем пълнотата на Бог.

В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Татко, пълно с благодат и истина. Йоан 1:1 и 14

Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Татко; как казваш ти: Покажи ми Татко? Йоан 14:9

Исус е ходещото, живо Слово и когато Го видим, виждаме Татко. И така, проблемът, пред който са изправени много християни, е, че те виждат Бог през Стария завет, вместо чрез Исус. Те не разбират и са объркани относно това кой всъщност е Бог и взаимоотношението, което Той иска с тях, защото Го виждат според Стария завет.

В Стария завет Бог трябваше да се справя с човечеството и греха по различен начин. Ще изучаваме писанията, които ни казват това в следващите глави. Но когато Исус дойде, Той донесе истинското откровение за Татко на човечеството и действаше много по-различно.

Аз лично вярвам, че ако Исус беше дошъл на земята в човешкото Си тяло в старозаветните времена, Той щеше да смъмри Илия; Исус Навин никога не би убил всеки мъж, жена и дете в тези градове в земята на Ханаан; и Мойсей щеше да бъде порицан за много от нещата, които направи.

Може би си мислите: Братко, как можеш да говориш такива неща? Вярвам, че е ясно в Словото на Бог, че никога не е било желанието на Бог да трябва да се занимава с човечеството толкова твърдо. Това никога не е било истинската Му природа и характер. Но тъй като не знаем това, имаме смесено впечатление за Бог. Не сме Го видели в Неговата пълнота.

Повечето от нас всъщност не разпознават нито разбират дълбочината на любовта, милостта и състраданието, които Бог има към нас. Това погрешно впечатление за Бог ни държи на една ръка разстояние от Него. Ето защо е толкова важно да се хармонизира цялото Божие Слово. Само тогава можете да получите твърдо разбиране на Неговата истинска природа.

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,

в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,

който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Евреи 1:1-4

В стих 3 се казва, че Исус е сиянието на Божията слава и отпечатъка на Неговата личност. С други думи, Исус е точно представяне на Бог, разкритата Му истинска природа.

В следващите глави ще видим, че любовта, милостта и прошката, които Бог ни предлага в Новия завет чрез Исус Христос, винаги са били достъпни за човечеството, дори в Стария завет. Но откликът на човека към Божията доброта в Стария завет Го принуждава да се отнася към човечеството по-сурово, отколкото желае. Докато хармонизираме Стария и Новия завет, ще видим ясно – Бог не е шизофреник!