Глава 4 – Божият дар на вечния живот

В пълнотата на времето Исус дойде. Той стана човек и живя съвършен, безгрешен живот. Той позволи да бъде бит, бичуван и разпнат, като в крайна сметка стана нашия грях и умря за нас на кръста. Но след това Той беше възкресен от гроба и оттогава земята не е същата!

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение. Римляни 10:9-10

Исус постави началото на нова ера. Сега мъжете, жените и децата могат не само да имат мир с Бог; те биха могли да познаят Бог. И преобразяването на човешкото сърце стана най-голямото чудо. 

ВИЕ СТЕ НОВО СЪЗДАНИЕ 

И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново!

А всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез (Исус) Христос и ни даде служение на примирение. 2 Коринтяни 5:17-18

Когато се спасихте, вие станахте ново създание. Вашият дух отвътре беше променен. Това писание не говори за вашето физическо тяло, че е станало ново. Ако сте били с наднормено тегло, преди да бъдете спасени, все още сте с наднормено тегло, след като сте се спасили. Вашето тяло и всичките ви физически характеристики не са се променили и не са станали различни. Умът ви не се е променил.

Вашият дух е частта от вас, която е била променена.

И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и ще отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам сърце от плът. Езекиил 36:26

И сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост. Ефесяни 4:24

Който за нас направи грешен [англ.: „грях“] Онзи, който не знаеше грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога [англ.: „Божията правда“]. 2 Коринтяни 5:21

Ние сме нови духове, които са праведни и святи. В духа ни няма грях. Исус стана грях за нас, за да можем ние да станем Божията праведност. Ние не сме получили малко от Божията праведност само за да ни преведе през този живот. Ние имаме пълната Божия праведност в духа си. Нашите духове са толкова завършени и съвършени в нас точно в този момент, колкото ще бъдат през цялата вечност.

Няма да получим нови духове, когато отидем да бъдем с Господ. Ще получим нови, прославени тела и душите ни ще бъдат напълно променени, така че да знаят всичко. В този живот телата ни са склонни към грях и умовете ни винаги ще се нуждаят от обновяване. Но нашите духове в нас, точно в този момент, съдържат Святия Дух, който живее в нашите сърца.

В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в този свят. 1 Йоан 4:17

Както е Той, така сме и ние в този свят“. Не е „така ще бъдем“, но така сме сега. Очевидно тук не става дума за нашите тела или умове, а за нашите духове. Нашите духове са толкова очистени, святи, праведни и чисти, колкото винаги ще бъдат. И този стих казва, че нашите духове са унция по унция и молекула по молекула (ако има такива неща в духовната сфера) идентични с духа на Господ Исус Христос! Нашите духове са изцяло Негово дело. Те са чисти и пречистени. И ако съгрешим, нашите духове никога не са заразени, защото не нашите духове съгрешават.

Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият Дух {букв.: Неговото семе} живее в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 1 Йоан 3:9

Винаги съм чувал, че този стих е за обичайния грях. Хората ми казват: „Братко, не можеш да съгрешаваш по навик. Понякога може да съгрешаваш, но не трябва да съгрешаваш обичайно или не си истински новороден“. Но това не издържа, защото по-рано открихме, че това, което може да се нарече грях, е наистина много широко.

Знаете ли какво е грях? Преяждането е грях. Познавате ли вярващи, които обичайно си преяждат? Никога през живота си не сте яли нещо случайно! Всеки, който е с наднормено тегло — с обичайно наднормено тегло — е съгрешил. Не осъждам никого; и аз понякога съм с наднормено тегло. Но няма значение дали сте с десет килограма или с четиридесет или с петдесет килограма наднормено тегло. Малко грях си остава грях.

Бог ми каза в Словото Си, че това мое тяло е храмът на Святия Дух. Трябва да се грижа за това и да прославям Бог във всичко, което ям, пия или казвам. Всичко, което правя, трябва да бъде за слава на Бог. Ако преяждаме, ние не прославяме Бог с това, което правим. Ние се отдаваме на себе си и себето доминира. Аза все още е жив, вместо да е мъртъв!

Искам да кажа, че всички вярващи обикновено грешат по един или друг начин. Така че не вярвам, че 1 Йоан 3:9 говори за обичайния грях. Когато се казваше, че всеки, който е роден от Бог, не може да извърши грях, това означава точно това, което се казва, и това се отнася за нашия духовен човек. 

ВИЕ СТЕ ВДЪХНАТ ОТ БОГ ДУХ

Духът е единствената част от нас, която е родена от Бог – и той не може да греши. Той не греши. Това е семето на Бог в нас. Ние никога не сме съгрешавали с нашия духовен човек. Ние сме подмамени в областта на плътта и нашите емоции и умове могат да попаднат в грях, защото нашата воля избира това. Но нашите духове не участват в греха.

Духовете ни не се оскверняват всеки път, когато съгрешим. Те не са покварени. Те не трябва да се почистват. Кръвта на Исус не трябва да се прилага отново върху нашите духове. Това е концепцията, за която говори Евреи 9:11-12. Исус влезе веднъж в святото място, като извърши вечно изкупление за нас. Вечното изкупление беше за човешкия дух.

Нашите духове са единствената част от нашето изкупление, която е завършена сега. Имаме обещание за прославените тела и душите ни да бъдат променени, но в този момент духовете ни са единствената част от нас, която е завършена чрез изкупление. Но то е пълно и то е вечно пълно. В този живот духовете ни няма да бъдат осквернени.

Според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; Евреи 10:10-12

Това е мощно. Ако само се замислим, това ще ни освободи. Жертвата на Господ Исус Христос ни освети веднъж завинаги. Авторът противопоставя това, което направи Исус, с това, което правеха свещениците от Стария завет. Той изтъкваше, че Исус не трябва да бъде принасян в жертва никога повече.

Една от причините повечето от нас да не разбират колко напълно сме били изкупени е, че все още имаме този старозаветен манталитет. В Стария завет изкуплението не е разкрито напълно. Всеки път, когато някой съгреши, трябваше да се направи нова жертва за този грях. Всяка година трябваше да има ден на изкупление, когато цялата греховна природа беше изкупвана. Отново и отново, жертвите се принасяха отново и отново, година след година.

Под старозаветния закон, свещениците принасяха едни и същи жертви много пъти, но това, което се отнася за новозаветните вярващи, се намира в Евреи 10:14, „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават“. И според Евреи 10:10, ако сме новородени, ние сме били осветени чрез тази жертва!

Освещението не означава достигане до място на безгрешно съвършенство чрез упорити усилия. Някои учат, че хората могат да стигнат до място на съвършенство, където вече не могат да грешат в естествените си тела. Но частта от нас, която Исус освети и усъвършенства, според Евреи 10:10 и 14, е нашият човешки дух. Духовният човек е осветен или отделен от греха. Чрез една жертва (Исус) духовете ни бяха осветени и усъвършенствани завинаги!

А пристъпихме…

при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници. Евреи 12:22-23

Ако духовете ни са усъвършенствани завинаги, по всяко време и във всички ситуации през вечността, Бог може да ни гледа и да ни обича, дори ако сме съгрешили и сме се провалили в естественото. Защо? Библията казва, че Той гледа на сърцето!

Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето. 1 Царе 16:7

Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Йоан 4:24

Когато застана пред Бог и кажа „Абба, Тате“, Бог не гледа греховете ми и начините, по които съм грешил. Той не вижда тези неща и не казва: „Как се осмеляваш да идваш пред Мен в греха си“! Това е така, защото не идвам пред Него в греха си – идвам пред Него в моя съвършен, безгрешен дух и в истина!

Бог гледа духа ми. Без значение какво е направила плътта ми, духът ми е чист, свят, завършен, неопетнен и неосквернен. Бог може да ме гледа и да има общение с мен точно както би го направил с Господ Исус Христос!

Сега, въпреки че духът ми е чист, душата и тялото ми все още не са чисти. Това е единственото нещо, което пречи на моето общуване с Бога. И ако тъна в грях, ще омърся съвестта си и ще ми е трудно да ходя в духовната истина.

Библията казва в 1 Коринтяни 2:14, че естественият човек не може да приеме нещата на духа. Ако постоянно живея в грях в естествената област, няма да чувствам, че духът ми е чист. Бог все още гледа духа ми и той е точно толкова чист, колкото е бил, но аз няма да мога да възприема чистотата му, защото съм плътски настроен. Няма да мога да възприема и да ходя в духовната област, преживявайки кой съм в Христос Исус. Аз съм затворен във физическата област, ако живея в грях. Скоро започвам да вярвам, Боже, как можеш да ме обичаш такъв, какъвто съм?

Вярвам, че тъй като нашите духове са съвършени, те не трябва да растат, но растежът трябва да се осъществи в нашите души. Духовните истини вече са реалност и са завършени в нашия дух, но нашите умове, емоции и воля трябва да се научат и да започнат да ги практикуват. Библията нарича това участие в божествената природа или ставане като Бог, мислене, говорене и действие по начина, по който Той го прави.

Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света. 2 Петрово 1:4

Просто казано, когато обновяваме ума си за Божието Слово, прекарваме време в Неговото присъствие и създаваме интимно взаимоотношение с Него, чистотата и съвършенството в духа ни ще започнат да трансформират душите ни. И когато душите ни започнат да се съчетават с духа ни, плътта ни губи силата си да ни кара да съгрешим. Плътта ни става подчинена на душите ни, които са станали подчинени на духовете ни. Следователно ние побеждаваме греха, защото действаме като Исус.

Това е страхотна картина на това да сме нови създания в Христос, но какво ще стане, ако един ден объркаме нещата? Вместо да кажем „Не съм достоен за Теб, защото се провалих“, ще кажем: „Боже, чрез кръвта на Исус се връщам в прегръдките Ти и Ти благодаря, че ми прощаваш и ме очистваш от всяка неправда“.

Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Татко! Римляни 8:15

И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Татко! Галатяни 4:6

Ще имаме знанието в нашите безгрешни, съвършени духове, че сме Божии деца и че Той няма да се отвърне от нас. Бог обича вас и мен; Неговото отношение към нас не се променя поради греха. Ако беше така, кой грях би променил отношението Му? Някои хора казват: „Е, братко, това са големите грехове“. Но Бог не ги степенува и не класифицира определени грехове като големи, а други като малки. За Бог грехът си е грях.

Ако грехът влияе на отношението на Бог към нас, всички ние ще бъдем в беда и никой от нас няма да може да влезе в това истинско място на общение с Него. Никой от нас не би могъл да ходи, да говори и да общува с Бог.

Всеки, който проповядва святостта като основа за съществуване или получаване от Бог, поставя греховете в категории и казва: „Бог ще пренебрегне някои грехове, а други грехове няма да пренебрегне“. Твърдя, че грехът е грях за Бога.

Това повдига въпроса: „Ако това, което казваш, е вярно и ако сме получили вечно изкупление, казваш ли, че след като сме новородени, е невъзможно да бъдем изгубени“?

Въпросът за сигурността на нашето спасение е важен за нашите постоянни взаимоотношения с Бог. Ако не сте съгласни с мен по тази тема, все пак ме обичайте и моля, не отхвърляйте другите важни истини, които ви показах от Божието Слово. 

СИГУРНОСТ НА ВАШЕТО СПАСЕНИЕ

Не уча, че хората могат да живеят в грях, да правят всичко, което искат, и да запазят спасението. Един от проблемите, които имаме в опитите си да разберем нещата е, че стигаме до крайности. Хората питат: „Боже, прави ли са тези, които учат „веднъж спасен, завинаги спасен?“ Или тези, които учат „спасен-изгубен, спасен-изгубен“ са прави? Кой е прав“?

Изучавах пет години този въпрос. Прекарвах часове и часове в изучаване и молитви и питах Бог кой е прав. Не стигнах доникъде, защото в крайна сметка можех да поучавам и защитавам и двете позиции. И все пак знаех, че не може и двете да са прави.

Накрая един ден Господ ми проговори и каза: „Нито едната от тях не е правилна“. Никога не бих се сетил за това. Винаги съм давал на Бог тест за „множествен избор“. По същество бих казал: „Боже, коя е правилната позиция? Дали е (а) веднъж спасен, винаги спасен, или (б) спасен-изгубен, спасен-загубен“? Никога не съм Му давал избор (в) „нито едната от горните“.

Един от големите ни проблеми е, че задаваме глупави въпроси на Бога. Вземете например Петър. Бог не помоли Петър да излезе от лодката и да ходи по водата. Петър каза: „Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата“ (Матей 14:28-29).

Какво трябваше да каже Исус? „Не, Петре, не съм Аз, не идвай“? Как трябваше да отговори Исус на този въпрос? Той трябваше да каже „Ела“, защото това беше отговорът, който Петър търсеше във въпроса си.

Петър не каза: „Боже, намирам ли се на място духовно, където също трябва да бъда и на тази вода“? Ако беше казал това, Исус можеше да му отговори по различен начин. Но Той отговори на въпроса на Петър според начина, по който го зададе.

Друг пример за задаване на грешен въпрос включва мой добър приятел на име Джон. Той се молил за колеж дълго време и получава стипендия за баптисткия университет в Оклахома. Чувствал се напълно уверен, че Бог му казва да отиде в това училище. След това, малко след като започнал да посещава там, Бог му казал да напусне и да отиде в Сиговил, Тексас, където аз бях пастор на църква, и просто да седи под служението и да придобие малко зрялост.

Джон наистина имал проблеми с това. Той казал: „Боже, това не е правилно. Имам пълна стипендия. Направих всички тези планове. Молих се и знам, че Ти ми каза да дойда тук. Сега, шест седмици след като пристигнах, Ти ми казваш да напусна стипендията, да оставя всичко и да отида там, в нищото“?

Сиговил всъщност не е краят на света, но можете да го видите оттам! И така, моят приятел се борил с това три или четири месеца и накрая, един ден, когато се молел, казал: „Боже, ако това наистина си Ти, защо не ми каза, преди да дойда“?

Бог казал: „Джон, от двата избора, които Ми даде, Бъркли или баптисткият университет в Оклахома, вторият беше най-добрият от двата. Но ако ме беше попитал къде наистина искам да отидеш, щях да ти кажа“. Понякога не винаги даваме на Бог достатъчно възможности, когато се молим, или задаваме грешни въпроси.

И така, аз се молех: „Боже, кое е правилното – веднъж спасен, винаги спасен или спасен-изгубен, спасен-изгубен“?

Той каза: „Нито едно от двете“. Тогава започнах сам да изучавам Писанията. Бих могъл да навляза в много повече подробности, но ще дам кратко обсъждане на отговора тук. 

НАМИРАНЕ НА БАЛАНСА

Вярвам, че и двете учения имат истина. Веднъж щом духовете ни се новородят, те са изкупени завинаги. Нашите духове са осветени, усъвършенствани завинаги и не могат да съгрешават. Следователно грехът не изпраща човека в ада.

Грехът не нарушава или анулира нашето спасение. Ние не отпадаме от благодатта в смисъл, че извършваме това, което религията нарича непростим грях, губим спасението си и трябва да „отвърнем с молитва“ и отново да се новородим.

Библията не учи да се новородим, отново. Тя учи да се новородим веднъж! Има само едно новораждане. Човек не може да се новоражда няколко пъти. Писанието прави това кристално ясно.

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Святия Дух,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват. Евреи 6:4-6

Тези стихове казват, че ако някой отхвърли спасението, е невъзможно да го поднови отново. Няма такова нещо като да се новородиш, да се изгубиш и отново да се новородиш.

Терминологията може да варира, но някои хора използват фразата „молете се“, когато говорят за своето спасение. Те са новородени, но вярват, че са отпаднали от Божията благодат и смятат, че ако умрат в това състояние, ще отидат в ада. И така, те се „молят“, докато почувстват, че са получили спасението си обратно.

Надявам се, че все още ме обичате, че го казвам, но това е робство! Това е ерес, която е осъдила много хора и не е от Бога. Писанието изяснява, че ние не се спасяваме, изгубваме и отново спасяваме.

От друга страна, не вярвам, че след като сме спасени, ние винаги сме спасени без никаква друга възможност. Вярвам, че е възможно да бъдеш спасен и след това изгубен — но не и спасен, изгубен и отново спасен.

Причината да вярвам в това е, че не е грехът, който ни обрича на ада. Ако беше така, кой грях би ни направил да загубим нашето спасение? Отново повечето хора биха казали „Лошите“. Но ако грехът ни прави да загубим нашето спасение, всеки грях – дори преяждането или клюките – ще ни струва спасението и ще бъде невъзможно да го възвърнем. Грехът не ни прави да изгубим нашето спасение.

Отговорът, който хармонизира и двете страни, е свободната воля на човека. Не сте били принудени да се спасявате. Вие сте спасени по собствена воля. И Бог не ви принуждава да останете спасени. Въпреки че не можете да отхвърлите спасението си с грях, можете да отхвърлите спасението си чрез действие по собствена свободна воля. Вие можете съзнателно да отхвърлите спасението и да станете извратени. Много писания потвърждават това.

Едно от писанията е в Евреи 6-та глава, където се казва за тези, които са направили определени неща, ако отпаднат, е невъзможно да бъдат подновени отново за покаяние. Винаги съм чувал това да се учи като хипотетичен случай и че обновяването им отново за покаяние всъщност не може да се случи, защото Исус ще трябва да умре отново за тях.

Но не това е, за което този пасаж говори. Говори се за човек, който отпада. Трябва да са имали от какво да се откажат. Не можете да загубите нещо, с което не е трябвало да започнете. Посланието към Евреите описва хора, които са станали извратени или врагове на вярата.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Евреи 10:26-29

Това се отнася до хора, които грешат съзнателно, след като са приели познанието за истината, но също така са „потъпкали Божия Син“, считайки кръвта на завета за „несвято нещо“! Това трябва да са хора, които напълно са се обърнали срещу Исус и спасението. Това не са християни, които просто са паднали в грях. 

КАК ГРЕХЪТ МОЖЕ ДА ВОДИ ДО АДА

Тази следваща точка е важна, защото ако не обърнете голямо внимание, ще пропуснете всичко, което съм поучавал. Ако смятате, че трябва да поддържате определено ниво на външна святост, за да запазите своето спасение, и ако не го направите, ще отидете в ада, тогава веднага ще се върнете под робството на старозаветния закон — трябва да изпълнявате, за да спечелите Божиите благословения – и това ще ви измъчва. Вие отново ще станете свой собствен спасител, опитвайки се да получавате неща от Бог въз основа на това колко сте добри, вместо на това, което Исус е направил за вас. Трябва да осъзнаете, че и спасението, и живеенето на християнския живот са изцяло дело на жертвата на Господ Исус.

Някой ден ще застанем пред Бог. И ако Той ни попита какво сме направили, за да оправдаем влизането си в небето, можем да посочим само зависимостта си от кръвта на Исус Христос, а не нашето посещение на църква, нашите записи за десятък или нещо друго. Но все още трябва да живеем свят живот, защото не искаме да даваме на сатана никаква власт над нас. Най-унищожителният резултат от обичайния грях е духовното закоравяване на нашите сърца. Ако излезем и открито живеем в грях, сърцата ни ще се закоравят за Святия Дух и за Божието Слово.

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай; Евреи 3:12-14

Грехът е измамлив и ще закорави сърцата на хората към Бог и другите хора. И Божието Слово ни казва, че е възможно хората да закоравят сърцата си чрез грях до такава степен, че вече да не се интересуват от Исус и спасението. Точно както Бог не кара хората да се спасяват, Той не кара хората да остават спасени. Не е възможно да „загубим“ спасението си, но бихме могли да се откажем от него, ако се излъжем и закоравим достатъчно!

Например, нека обсъдим греха да не ходим на църква. Причината да ходим на църква не е защото Бог поддържа присъствието и ще ни благослови само ако ходим на църква. Ходим на църква, за да сме сред хора, които ще ни изграждат. Ако си седим вкъщи и гледаме телевизия, няма да чуем нещата, от които се нуждаем, и сърцата ни бавно ще се закоравят за Божиите неща.

Когато сърцата ни, поради измамността на греха, се закоравят, ние ставаме глухи и нечувствителни към водителството на Бог. Започваме да се отдалечаваме все повече и повече от Него и Неговата защита. Подчинението на Неговото Слово и ръководството на Святия Дух вече не биха били важни.

Всеки конкретен вид грях или комбинация от грехове може да закорави сърцата ни. Ако хората продължат да практикуват грях, те ще бъдат привлечени все по-дълбоко и по-дълбоко в този грях и желанието им да търсят и познават Бог ще става все по-малко. Освен това удоволствието, което грехът предлага, ще ги хване по-силно, което ще направи по-трудно да се откажат.

В крайни случаи хората могат да бъдат толкова измамени от греха, че накрая да отхвърлят всякакво убеждение на Святия Дух и да кажат на Исус да се махне от живота им. Това е много сериозен — но възможен резултат за вярващите, които умишлено живеят в грях.

В крайна сметка е възможно вярващите да се закоравят до такава степен, че съвестта им да бъде прегоряла. Те вече не възприемат това, което правят в правилната светлина. Те дори могат да мислят, че грехът им е добър. Те са впримчени в греха и сатана започва да ги изкушава да се откажат от вярата си в Господ Исус Христос.

Грехът им няма да ги изпрати в ада, но грехът им ще ги постави на място, където са толкова далеч от общението с Бог, че ще бъдат по-отзивчиви към сатана, отколкото към Бог. Когато това се случи, е възможно да кажат: „Отричам се от всички тези неща за спасението. Исусе, махни се от живота ми! Спри да ме безпокоиш!“

Тъй като отхвърлят спасението чрез Исус Христос, те отиват в ада. Грехът не е накарал Бог да ги изпрати в ада; те са захвърлили своето спасение и са го отхвърлили по собствена воля. Ако направят това, Библията ясно заявява, че е невъзможно да бъдат подновени отново за покаяние.

Ние сме вечно изкупени. Сигурни сме, докато искаме да сме сигурни, но не можем да заспиваме духовно. Не можем да си позволим да флиртуваме с греха и да живеем в грях, защото гарантирам, че сатана ще ни постави в компрометиращи ситуации.

Ако сте живели в грях и сте се продали на греха, много е възможно да не можете да черпите от духовните резерви, които са необходими, за да отдадете живота си за Господ. Ако някой опре пистолет в главата ви и каже: „Откажете се от Исус или ще ви убия“, вие вероятно ще отхвърлите Господ, за да спасите собствения си живот. Защо? Защото в момента вие отхвърляте Исус заради греха си. Може би искате богатство, секс или наркотици толкова много, че просто отблъсквате Исус отново и отново. В крайна сметка можете напълно да се отречете от Господа.

Понякога хората са толкова късогледи, че не виждат идването на ада. Хората са направили точно това, което описах. Един служител, когото ще нарека Марк, беше известен като велик изцелител на вяра. Срещал съм хора, които са били изцелени по чудодеен начин чрез неговото служение. Синът на мой приятел познаваше Марк лично и каза, че вярва, че Марк е новороден, има истинско призвание в живота си и се движи в свръхестествените дарби на Духа. Но поради богатството, славата и престижа, които можеше да получи, Марк се отвърна от Бог и се отрече от Него заради това, което можеше да спечели в плътта. Той говореше как сега дори не вярва, че има Бог! Ако това е вярно, Марк ще бъде пример за човек, който се е отказал от вярата си и е станал извратен. Слава на Бога, това е рядко явление. 

УСЛОВИЯ ЗА ПРОПУСКАНЕ НА НЕБЕТО

Някой може да казва: „Брат Андрю, не мога да приема това, което казваш, защото ако това е вярно, тогава аз съм отхвърлил Господ. Веднъж, след като се новородих, се уморих от всичко това и се отказах от него, обърнах гръб на Господ и се върнах в греха. Казваш, че е невъзможно да се покая, но аз знам, че се покаях и знам, че Бог ме прие“.

За пълна гледна точка на ситуация като тази, Евреи 6:4-5 има някои уточнения:

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Святия Дух,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век.

Не всеки човек може да отхвърли Исус и да стане извратен. Трябва да бъдат изпълнени определени критерии. Тези писания казват, че първо хората трябва да са били просветени. Вярвам, че това описва онези, на които Бог им се разкрива. „Вкусили от небесния дар“ говори за дара на спасението. Да бъдеш „причастен на Святия Дух“ се отнася за хора, които са получили кръщението със Святия Дух и говорят на езици. „Вкусили са доброто Божие слово“ означава хора, които са започнали да растат и съзряват в Словото, които са имали знание от откровението за Божието Слово. Вкусването на „силите на бъдещия свят“ се отнася до свръхестествените прояви на дарбите на Святия Дух.

Този пасаж говори за зрели християни. Само зрели християни, които разбират какво правят, могат да отпаднат или да изберат да се отрекат от Исус Христос и Неговия дар на спасение.

Например, ако някое от децата ми се беше ядосало на мен, когато беше малко и каже: „Вече не те харесвам. Омръзна ми да бъда твое дете и повече няма да бъда Уомак. Отказвам се от теб и ще бъда някой друг. Ще избягам от вкъщи“, не бих му позволил да го направи, защото той наистина не разбира какво прави. И законът щеше да ме подкрепи, защото той е просто дете.

Децата ми не можеха законно да се откажат от мен и да прекъснат връзките си с мен, когато бяха непълнолетни, но ако са на трийсет години, могат да сменят имената си, да се отрекат от мен и да подадат забрана, така че никога да не ги виждам. И законът ще ги подкрепи. Идва място на зрялост, където те биха могли по своя собствена воля да прекъснат връзката ни.

Когато пораснат, децата ми не могат да променят факта, че са родени от мен, но със сигурност могат да променят всяка бъдеща връзка с мен. Те имат свободна воля да го направят и са влезли в място на зрялост, където това е законно възможно. Те разбират какво правят.

Избягах от къщи, когато бях на осем години. Въпреки че бях само на три пресечки, мислех, че родителите ми никога няма да ме хванат. Въпреки че вече исках да се върна у дома, не можех да се смиря и да им кажа. И така, попаднах в ограда от бодлива тел и чаках да дойдат да ме вземат. Бях променил решението си в рамките на две-три минути, след като излязох от вкъщи. Не го имах предвид. Всъщност не знаех какво правя.

Някои хора никога не са узрели много в Господа и поради това се разочароваха, престанаха да живеят за Бог, може би се върнаха в греха и направиха всякакви неща. Но те не бяха стигнали до мястото, където бяха достатъчно запознати с Божиите неща, за да ги държи напълно отговорни. Следователно те успяха да се обърнат, покаят и да се върнат при Господ.

И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично. Римляни 1:28

Това писание говори за това да бъдеш развратен, което е библейски термин за човек, който е отказал или се е отрекъл от своето спасение и сега няма желание да си го върне. Според Писанието тези хора не искаха да запазят Бог в умовете си, така че Бог ги предаде на развратен ум. Сякаш вече нямат нито убеждение, нито съвест.

Исус каза, че никой не може да дойде при Него, ако Татко не Го привлече (Йоан 6:44). И така, Бог просто спира да ги привлича. Бог престава да се занимава с тях, защото те са Го отхвърлили от живота си.

Хората, които са наистина развратени, нямат повече нито убеждение, нито съвест. Те знаят, че отиват в ада и не им пука. Вече не са осъждани. В тях вече няма никакво покаяние. В тях вече няма никакви угризения. Те са нещастни и са станали толкова закоравени, че вече изобщо не задържат Бог в знанието си. Така че хората, които са извършили това, за което се говори в Евреи 6-та глава, не са загрижени за статута си на развратеност. Те вече не се интересуват от Бог, Исус или спасението.

Някой може да си помисли, братко, правил ли съм някога това? Дали съм съгрешил срещу Бог до такава степен? Отрекъл ли съм се от спасението си? Развратен ли съм? Можете да знаете, че не сте изгубени и без надежда, просто защото ви е грижа дали сте или не!

Ако все още сте изобличаван от Бог, ако все още имате желание да се покаете и да се върнете при Бог, ако има някакво влечение в сърцето ви към Бог, тогава вие не сте развратен и не сте извършили този „непростим“ грях на отхвърляне на Исус и вашето спасение.

Но се занимавам с това, защото е възможно. Има писания, които се занимават с отказ от спасението, но това никога не е нещо, което може да се случи по погрешка или случайност. И никога не е нещо, което се случва поради определен грях. Отново, ако един грях може да ни накара да загубим нашето спасение, кой грях би бил той?

Не сте били принудени да се спасите и не сте принудени да останете спасени. Трябва да поддържате и държите здраво своята изповед на вяра, без да се колебаете. И като зрял вярващ, ако някога се отречете от вярата си в Господ Исус Христос, можете да захвърлите спасението. Не можете да бъдете ограбени от вашето спасение, но можете съзнателно да го дадете. 

ЖИВЕЙКИ СВОБОДНИ В ИСУС

Повечето от нас не са имали правилна концепция да бъдат праведни, чисти и святи в очите на Бог. Не сме разбрали вечното изкупление. Мислели сме, че нашите духове са по-малко от това, което са били в действителност. Виждали сме себе си като осквернени и дойдохме пред Бог, виждайки себе си по този начин.

Вярно е, че нашата плът се омърсява от греха. Това е причината 1 Йоан 1:9 да казва: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“. Но ние не трябва да изповядваме греховете си и да ни бъде простено, след като сме новородени, за да останем спасени или да възстановим взаимоотношението си с Бог. Ако го правим, какво ще стане, ако пропуснем един? Какво ни кара да мислим, че ще можем да изповядаме всеки грях, който някога сме извършили? Това мислене предполага, че е по-добре да водим точни записи, защото ако не успеем да изповядаме един грях, ще се отправим право към ада.

Не, 1 Йоан 1:9 се занимава с физическата сфера. Очистването става, когато изповядаме греховете си. То възстановява качеството на нашето общение с Бог, но взаимоотношението ни винаги е непокътнато. Проблемът с греха в живота на вярващите е, че те се подчиняват на сатана, давайки му законно право да ги доминира.

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? Римляни 6:16

Какво се случва, ако предадете плътта си на греха? Какво се случва, ако сте дали на сатана директни намеси в живота ви? Как се справяте с това? Изповядвате го и казвате: „Татко, изповядвам всеки грях и моля за прошка“. Вие не молите за прошка, за да възстановите спасението си или да накарате духа си отново да се новороди. Вашият дух е пречистен и новороден завинаги. Вие просто възстановявате интимността си с Бог и изритвате дявола от живота си.

Ако сме новородени, Бог ни е простил всички грехове – минали, настоящи и бъдещи. Може да попитате: „Братко, как може Бог да ни прости грях, който още не сме извършили“? Е, по-добре да се надяваме, че Той може да направи това, защото когато Исус умря за грехове преди около 2000 години, никой от нашите грехове все още не беше извършен!

Нашите новородени човешки духове са простени за всички грехове и са напълно съвършени. Ако съгрешим, трябва да изповядаме греховете си, но не за да се спасим отново! Изповядването на греховете ни възстановява общението ни с Бог, но взаимоотношението ни никога не е било прекъсвано.

Никога няма да поставим под въпрос нашето достойнство да влезем смело в престолната зала на благодатта, ако разберем кои сме в Исус Христос. Без значение колко голям е проблемът, колко ужасен е грехът, колко сериозна е болестта или колко силен е демонът, Бог е до нас.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. Римляни 8:38-39