Глава 5 – Божията благодат за вярващия

И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или във връзка с някой празник или новолуние, или събота,

които са сянка на бъдещето, но сбъдването е Христос {букв.: тялото е Христово}. Колосяни 2:16-17

Старият завет беше само сянка на нещата, които предстояха. Според този пасаж от Писанието това не е точното изображение на нещата, каквито Бог иска да бъдат. Начинът, по който се отнасяше с хората под Стария завет, не беше Неговото предпочитание. Някой може да каже: „Добре, тогава, защо Той го направи? Бог не прави ли каквото иска“?

Бих могъл да отделя много време за това, но с две думи, не всичко, което се случва, е това, което Бог иска да се случи. Това е така, защото Той даде на човечеството свободна воля. Бог ни е дал огромна власт, когато даде на Адам господство над земята (Битие 1:26 и 28) и човекът наистина обърка първоначалния Му план.

Бог не искаше престъплението в Едемската градина. Бог не е планирал да преминем през Тъмните векове. Бог не е планирал църквата да има испанска инквизиция или хората, които вярват в Бог, да бъдат измъчвани. Бог не е организирал тези събития и Той не контролира всичко, което ни се случва. Сили действат на тази земя поради мястото, дадено на сатана и неговите човешки последователи, и ви гарантирам, че е имало моменти, когато Божията съвършена воля не се е проявявала.

Цялостната Божия воля ще се прояви в крайна сметка. Бог ще спечели цялата тази битка тук на земята. В това няма съмнение! Ако трябва отново да издигне магаре, за да говори Словото Му, Той ще го направи и Исус ще се върне победоносно. Но аз казвам, че Бог използва хора и хората могат да осуетят, удължат и попречат на това, което Бог иска да се случи. Не вярвам, че някой може напълно да попречи на Божията воля да не се случи в крайна сметка, но хората със сигурност могат да й попречат. Особено можем да попречим на Неговата воля в собствения си живот. Волята му не се сбъдва автоматично.

Хората, които вярват, че нищо не се случва, освен това, което Бог нарежда да се случи, се разстройват жестоко, когато започна да проповядвам това! Но не мога да разбера защо са толкова разстроени. Ако никой не можеше да направи нищо, освен това, което Бог е определил, аз не бих могъл да поучавам това, освен ако Бог не ме е определил да го поучавам. И така, хората, които вярват, че Бог причинява всичко да се случва, си противоречат, като ми казват, че не е Божията воля аз да поучавам това!

Истината е, че не всяка казана дума и не всяко направено нещо е изцяло организирано от Бог. Поради това Бог не беше в състояние да прояви съвършената Си воля под Стария завет, както виждаме чрез Исус. Старият завет беше само временен начин за справяне с човечеството и беше въведен само до идването на Исус. Тъжно е да се каже, но повечето християни днес не правят ясна разлика между стария начин, по който Бог се е отнасял с човечеството, и начина на Новия завет.

Когато беше даден старозаветният закон, хората бяха измамени относно греха. Човешката раса не осъзнаваше дълбочината на греха. Бог всъщност не искаше, но накрая Той трябваше да ни каже: „Вижте, имате нужда от помощ“! И така, Той даде Мойсеевия закон, който показа колко лоши са хората в действителност.

Законът доказа, че хората са напълно безнадеждни да постигнат някога спасение сами. Това ги накара да потърсят изцяло Бог за спасение и образ на кръвната жертва на Исус на кръста беше даден във всички жертви на животни в храма.

Въпреки това, както казах преди, самият Закон не разкрива истинската природа на Бог. Бог наистина не искаше да убие човек, който се опитваше да събира пръчки в съботния ден. Не беше Неговото желание да унищожи цели градове чрез Исус Навин, но дълбините на греха в Ханаан бяха толкова ужасни, че Той беше длъжен да наложи съвършения Си стандарт. Той го наложи до буквата, за да покаже точно колко смъртоносен е грехът. Следователно нямаше начин да се разбере погрешно, че грехът не е приемлив за Бог под никаква форма.

Прилагането на Закона показа на човечеството част от природата на Бог – че Той е свят и нищо несвято не може да устои в присъствието Му – но Исус предостави цялата и пълна картина.

Защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. Йоан 1:17

В Новия завет Исус разкрива съвършената природа на Бог. Исус се обърна към жена, хваната в акта на прелюбодейство, което е много по-лошо от събирането на пръчки в съботния ден, като й показа  милост и прошка, вместо да я осъди и убие. Това е истинският характер на Бог. Чрез Исус Бог успя да се прояви такъв, какъвто е в действителност.

Исус донесе истинското служение на Божията благодат, но повечето от нас не са обновили умовете си за него. Ние все още се опитваме да служим на Бог според системата на Закона. „Боже, ако направя определен брой неща, тогава Ти ще ме възнаградиш и ще получа своя отговор“. 

ОТПАДАНЕ ОТ БЛАГОДАТТА

Независимо дали го осъзнаваме или не, всеки от нас е имал нагласи на Закона – нагласи от Стария завет, които са се промъкнали в отношенията ни с Бог и са направили Христос без значение за нас в различни области от живота ни. Библията казва, че сме „отпаднали от благодатта“.

Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва. Да! Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта. Галатяни 5:2-4

„Отпаднал от благодатта“ не означава, че спасението е загубено! Това означава, че вече не ходим в Божията благодат, а според Закона. Всъщност ние вървим под собствените си усилия и собствените си способности. Ние не използваме Исус като наш Спасител, защото собствените ни усилия са станали наше оправдание пред Бог.

Когато вярващите казват „Боже, виж какво направих“, това прави Христос без ефект в тяхната област на нужда. Това осуетява Божията благодат. Това също така държи Бог на една ръка разстояние в отношенията им с Него, защото в тях има „знание за доброто и злото“. Това е знание, което сме получили от Закона. (Помните ли Римляни 3:20?)

Когато бяхме зли или не толкова добри, колкото се предполага, Законът ни караше да мислим, че Бог ще ни даде наказанието, което чувстваме, че заслужаваме. Слава на Бога, че чрез кръвта на Исус не получаваме това, което заслужаваме!

Хората идват при мен през цялото време и казват: „Това просто не е честно! Как така Бог отговори на молитвата на някой друг и не отговори на моята? Искам справедливост“! Те просто не разбират Божията благодат. Те изискват справедливост, но поради Неговата милост не са получили това, което заслужават. В известен смисъл да не получим нищо е по-добре от това да получим справедливост, защото ако наистина получим това, което заслужаваме, всички ще бъдем „наранени“ със сигурност!

Преди проявявах снимки за фотограф и понякога, когато хората влизаха и виждаха снимките си, казваха: „О, тази снимка не ме отразява справедливо“. Трябваше да кажем: „Вижте, нямате нужда от справедливост, имате нужда от милост“! Слава Богу, Той показа милостта Си към нас чрез Исус Христос.

Много вярващи казват: „Ами не разбирам защо Бог не ме е изцелил. Не разбирам защо еди кой си получи своята нова кола, а аз не съм си получил моята. Правил съм това и това, и съм направил всички тези добри неща. Това не е честно“. Когато вярващите казват тези неща, те просто разкриват, че не са разбрали Бог. Всъщност, като разчитат на собствените си дела, за да получат това, което искат, те са осуетили Божията благодат.

Божията благодат чрез жертвата на Исус е това, което носи всичко на вярващите.

Ефесяни 1:3 казва, че Бог вече ни е „благословил с всички духовни благословения в небесните места б Христос“. Но всичко идва по благодат чрез вяра, както е казано толкова ясно в Ефесяни 2:8-9:

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога —

не чрез дела, за да не се похвали никой.

Отговорът на молитвата не идва чрез нашите собствени усилия. Ако не разбираме това, ние осуетяваме Божията благодат и не позволяваме нуждите ни да бъдат задоволени! Отговорът ни е даден само защото Исус е платил за него с кръвта Си.

ОПРАВДАНИ ЧРЕЗ ВЯРА, НЕ ЧРЕЗ ИЗПЪЛНЕНИЕ 

И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. Римляни 5:1

Цялата книга Римляни основно учи за спасение по благодат чрез вяра – не чрез нашите усилия, не чрез придържане към старозаветния закон и не чрез нашите добри дела.

Павел казваше, че когато сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ Исус Христос. Това е единственият начин наистина да имаме мир с Бог. Знаете ли също, че това е единственият начин, по който наистина можем да имаме смелост да влезем в присъствието на Бог? Ние влизаме в Неговото присъствие чрез твърдо разбиране на Божията благодат и вяра в нея.

Ако се доближаваме до Бог въз основа на достойнството на нашето добро представяне, ние ще се приближаваме до Бога много малко пъти. За повечето от нас качеството на взаимоотношението ни с Бог се основава на представянето ни, а това е погрешно. Ако нашето спасение се основаваше на нашето представяне, нямаше да бъдем спасени!

Когато хората осъзнаят грешното си състояние, независимо дали поради Закона или познанието за Божията доброта, те започват да търсят само Исус за своето спасение. Но след като се новородят, някак си се подхлъзват към мисълта, че Бог ще се движи в живота им пропорционално на личната им святост. Нищо не може да бъде по-далеч от истината!

Имал съм хора, които идват при мен за изцеление и казват: „Брат Андрю, моли се за мен. Просто не знам какво не е наред. Постих, молих се, ходех на църква, изучавах Словото, давах десятъците си и правех всичко, което знам, и просто не разбирам защо Бог не ме е изцелил“. Те ми разкриха много точно там, защото ми показаха, че гледат на това, което са направили, за да накарат Бог да ги изцели. Те казваха: „Боже, виж какви добри неща направих. Няма ли да ме изцелиш“?

Бог не ни изцелява заради това, което сме направили. Някои може да са разочаровани и да смятат, че е жалко, защото са се справяли толкова добре. Но ако някога получим истинско разбиране на Божия стандарт, ще разберем, че никой от нас никога не е отговарял на съвършения Божи стандарт! Божията благодат и милост са тези, които ни носят мир, радост, преуспяване, изцеление и всички благословения, основани на святостта на Исус, а не на нашата собствена святост.

Откъде идва учението, основано на представянето? Вярвате или не, то произлиза от Божието Слово. Това е погрешно разбиране на това, което Бог правеше в старозаветния закон. Във Второзаконие 28:1-2 изглежда, че всички Божии благословения зависят от думата, ако:

А ако слушаш усърдно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, като внимаваш да вършиш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, ГОСПОД, твоят Бог, ще те постави високо над всичките народи на земята.

И всичките тези благословения ще дойдат върху теб и ще те постигнат, ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

Стих 1-ви казва, че трябва да изпълняваме всички Божии заповеди, а не само някои от тях. Ако просто спрем и помислим за момент, ще разберем, че никога не сме спазвали всички Божии заповеди.

И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях. Яков 4:17

Грехът е повече от просто да правиш това, което знаеш, че е грешно. Казвал ли ви е Бог някога да обичате ближния си като себе си? Гарантирам, че не сте ходили в това съвършено! Знаете, че трябва да правите повече добро от това, което всъщност сте правили.

Ако погледнем на греха от Божия гледна точка, никой от нас не е достигнал стандарта освен Исус. Никой от нас не е станал безгрешен в нашата плът, в нашите действия и в нашето представяне. Всички все още пропускаме целта. Никой не изпълнява Второзаконие 28:1-2 освен Исус – и онези, които вярват в това, което Исус е направил, вместо в собственото си представяне. Това е, което Римляни 5:1 ни посочва. Ще имаме мир с Бог само ако сме оправдани чрез вяра в завършеното дело на Исус Христос, а не чрез нашите дела.

Чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден.

Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните. Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Римляни 5:2-7

Когато стих 2-ри говори за радост в „надеждата на Божията слава“, той говори за очакване на второто завръщане на Исус, като бъдем прославени с Него. Павел хвалеше Бог, че един ден ние ще бъдем точно като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е.

Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. 1 Йоан 3:2

В допълнение, Павел каза, че ние се хвалим със скърби в това настояще време. Точно посред всички наши изпитания и премеждия, ние можем да се хвалим! Павел правеше сравнение: „Не само се радвам на сладост от време на време и си мисля какво ще бъде, когато всички стигнем до небето, но точно в трудните моменти днес, слава на Бога, аз съм пълен победител заради Исус“.

Мисълта, която изтъкваше, беше: „Помните ли спасението – че Бог умря за нас? Това е причината, поради която мога да имам увереност, че ще преодолея насред скръбта, защото знам, че Бог вече е направил всички тези неща за мен“. Павел правеше естествено сравнение, когато попита: „Сещате ли се за някой, който би ви обичал достатъчно, за да умре за вас? Ако бяхте праведен човек — ако представянето ви беше достатъчно добро — можехте да намерите някой, който би бил готов да умре за вас. Но не много, защото хората не са такива“.

След това, в Римляни 5:8, Павел противопоставя мисълта, която току-що бе изказал. Той каза: „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“. Това, което той казваше, е, че Бог не ни е дал любовта Си въз основа на нашето представяне. Когато все още бяхме грешници, дори мразещи Бога, и все още вървяхме по свой собствен път, Бог ни даде Своя скъпоценен дар, Господ Исус Христос, посред нашия грях. Той даде Исус не когато ние го заслужавахме и не когато нашето представяне го заслужи, но точно посред греха ни, Бог доказа Своята любов към нас. 

ХОДЕЩИ В ПОВЕЧЕ БЛАГОДАТ

В Римляни 5:9 Павел завършва с основната си мисъл:

Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.

С други думи, ако можем да приемем факта, че Бог показа любовта Си към нас, когато Исус умря за нас, докато бяхме грешници, много повече сега, когато сме оправдани чрез кръвта Му, ще бъдем спасени от Божия гняв.

Разбирате ли идеята, която казва Павел? Той казваше, че ако можехме да приемем любовта, милостта и прошката на Бог, докато бяхме грешници, би трябвало да можем да приемем любовта, милостта и прошката на Бог много повече сега, когато сме Негови деца!

Като християни, ние трябва да ходим още по-свободно в Божията благодат, отколкото бяхме, когато дойдохме при Него за спасение. И въпреки това повечето от нас ходят в благодат много по-малко сега, след като сме спасени. За да докажете това, просто вижте как сме мислили, когато сме се новородили.

Да кажем, че сте дошли при мен като невярващ и сте казали: „Андрю, трябва да се новородя. Би ли се молил за мен? Тогава, когато започвам да се моля за вас, Бог ми дава слово на знание и аз казвам: „Знаеш ли какво? Ти си прелюбодеец. Ти живееш в изневяра“ и назовавам и други грехове в живота ви. Знаете ли какво вероятно бихте казали? Бихте казали: „О, така е. Знам, че трябва да бъда спасен“. Щеше да ви накара да се хвърлите към Исус и да разчитате изцяло на Него за опрощение на греховете, защото знаете, че Той е дошъл да спаси грешниците. Така че изтъкването на вашия грях не би ви попречило да получите спасение. Разбрахте, че Исус дойде да ви спаси от вашия грях, а не да ви спаси, защото вече сте победили греха. Спасението се получава изцяло по благодат.

Сега, какво ще стане, ако християнин дойде при мен днес, помоли ме да се моля за изцеление и аз му кажа: „Ти живееш в прелюбодейство“. Знаете ли какво биха направили повечето изпълнени с Духа, говорещи езици хора на Словото? Те биха казали: „Знаех си. Знаех, че Бог няма да ме изцели. Сега знам защо нищо не работи както трябва за мен. Това е, защото съм направил това, това и другото“.

Хората наистина млъкват, когато казвам такива неща. Те си мислят: Е, сега, чакай малко, брат Андрю. Мислиш ли, че Бог ще изцели прелюбодеец“? Моят отговор е: „Ами, аз вярвам, че ако Бог би спасил прелюбодеец, тогава Той и ще го изцели“.

Сега, аз не одобрявам прелюбодейството или какъвто и да е вид греховно поведение, но това, което казвам е следното: Ако можехме да приемем Божията любов, показана към нас, докато бяхме невярващи, трябва да приемем Неговата любов много повече сега като Негови деца. Независимо от това, което сме направили, Бог ни обича още повече. Но повечето от нас вярват, че Той ни обича много по-малко! Нека дам един пример.

Ако пиян човек дойде на служба и седи отзад, почти падайки, повечето изпълнени с Духа християни ще се приближат до него и ще кажат: „Братко, Бог те обича. Бог има нещо по-добро за теб. Бог ще промени живота ти“. Ние ще служим с любов на този пияница и този пияница ще откликне на това. Ще го обичаме, независимо от това, което е направил. Това е Божията любов, така че той ще откликне на нея и ще се новороди.

Но горко на този пияница, ако се върне пиян, след като е бил спасен! Бог го обичаше, когато беше грешник и пиян, но ако се новороди и все още е пиян — да пази Господ! Повечето християни не биха предложили същия вид безусловна любов. Не изглежда ли нещо непоследователно в това?

Благодатта не е само за изгубените. Християните също трябва да живеят чрез благодат. 

ПРОДЪЛЖЕТЕ С БОГ ПО НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ЗАПОЧНАХТЕ 

И така, както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени изграждани в Него. Колосяни 2:6-7а

Принципът, който приложихме, за да получим спасение от Господ, трябва да бъде същият принцип, по който ходим с Господ. Ако нашите дела не са били основа за получаване на спасение от Бог, защо нашите дела трябва да бъдат фактор за получаване на изцеление от Бог? Този библейски стих казва, че трябва да продължим с Бог на същата основа, както сме започнали!

Някои хора тълкуват това, което казвам, като насърчаване на хората да грешат. Не! Не казвам това. Мразя греха. Но аз твърдя, че мотивацията за християните да живеят свят живот не е, за да можем да спечелим благословенията на Бог! Тези благословения бяха платени и предоставени от Исус, а не от нашето представяне. Бог не се движи в живота ни въз основа на нашето представяне.

Живея свят живот, защото обичам Бог, това е угодно на Него и е природата ми да живея свят живот. Не го правя, за да спечеля нещо от Бог, както не бях живял свято, за да спечеля спасението си. Когато достигнем точката, в която не ни пука какво получаваме от Бог, ние просто искаме да обичаме, да се подчиняваме и да бъдем близо до Него по всяко време, ние не само ще победим греха, но ще видим как Божието благословение ни застига.

Колко често постехте, молихте се, изучавахте Словото, ходехте на църква и давахте десятък, преди да се новородите? Вероятно изобщо не сте го правили. И все пак мислите ли, че ако не сте направили всичко напълно правилно – например, не сте чели Библията си – тогава знаете точно защо Бог не ви е изцелил? Мислите ли, че е защото сте се провалили някъде?

Сигурен съм, че се радвам, че спасението не идва чрез перфектно представяне, иначе никога нямаше да се новородя, както и вие също. Този манталитет на изпълнение е точно причината много хора да не се изцеляват.

Знаете ли, че е по-лесно да се изцелите, отколкото да се новородите? И все пак повечето хора не намират проблем да се новородят, защото влагат вярата си в това, което Исус направи за тях. Те знаят, че всичко за спасението се основава на това, което направи Исус, и не използват собственото си представяне като свой стандарт. Те не се приближават към Бог въз основа на това, което са направили.

Когато хората идват при олтара за спасение, те не вярват, че това, което са получили от Бог, е пряко пропорционално на тяхното представяне. И все пак, когато става въпрос за изцеление, преуспяване, освобождение, отговори на молитви и така нататък, много християни вярват, че ще получат от Бог според своите резултати.

Чувал съм хора да се изправят и да казват: „Братко, трябва да спазваме десетте Божии заповеди и да живеем свят живот, или Бог няма да се движи в живота ни“. Ако хората кажат това, можете да ги предизвикате, като попитате: „Съвършен ли си? Имаш ли някакъв грях? Имаш ли някакви проблеми в живота си“?

Тогава те ще отговорят: „О… добре… не, братко. Не казваме, че сме съвършени. Знаем, че все още ни липсва това“. И така, как могат да кажат, че ако не са святи, Бог няма да се движи в живота им? Те обикновено отговарят: „Е, не казваме, че трябва да сте съвършени“. Това, което казват, е, че Бог оценява по резултатите. Те казват, че никой не може да бъде съвършен, но Бог има квота, която трябва да изпълни, защото не може да отхвърли всеки. Той трябва да отговори на нечия молитва, така че Той ще вземе първите 10 процента, които и да са те. Предполагам, че смятат, че ако никой не направи дори 50 процента на теста, тогава Той ще премине първите 10 процента. Той трябва да отговори на нечия молитва, нали? Не, не става така.

Библията казва, че грехът си е грях. Яков 2:10 казва: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“. Ако сте водили добър живот и въпреки това имате провал в една част, вие не заслужавате нищо от Бог! Това предава това писание.

Трябва да спрем да се приближаваме към Бог въз основа на това, което сме направили. Трябва да идваме при Бог за всяка нужда по начина, по който сме дошли при Него за спасение: чрез завършеното дело на Исус Христос. 

КАК ДА СМЕ БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ БОГ

Отгледан съм в християнски дом и се новородих на осемгодишна възраст, първият път, когато бях осъден за грях. Сега, това не беше първият път, когато съгреших, но беше първият път, когато почувствах, че Бог ме осъжда за грях. На осемгодишна възраст знаех, че съм престъпил против Бог и го бях направил умишлено. Бог наистина ми говори за това и аз се покаях, изповядах Исус като мой Господ и бях искрено обърнат. В трети клас ми се подиграваха, че съм християнин. Не правех нищо лошо, но се промених толкова много, че хората можеха да направят разлика в мен. В мен се случи истинско обръщане.

Тъй като израснах в баптистка църква, родителите ми познаваха Господ, но не бях наистина изложен на добротата, благодатта и милостта на Бог. Вместо това ме удряха с „Трябва да живееш свят живот. Трябва да правиш това и Бог няма да те благослови, докато не го направиш“. Целият ми живот се превърна в изпълнения, опитвайки се да спечеля Божиите благословения. Това е мъчение и ако имате връзка с това, което казвам, знаете, че е мъчение да се опитвате да се представите достатъчно добре, за да спечелите Божието благоволение.

Поради това никога през целия си живот не съм казал нито една ругатня. Никога през целия си живот не съм пил алкохол. Никога не съм пушил цигара. Никога не съм правил повечето от това, което хората казват, че е грешно. И все пак, докато не приех Исус за мой Господ и Спасител, бях насочен към ада, както всеки друг. Кой иска да бъде най-добрият грешник, който някога е отивал в ада? Може би щях да бъда по-добър от повечето, но имах нужда от Спасител точно както всеки друг.

Може да се справяме доста добре. Може да се справяме по-добре от всякога, но все още не сме съвършени. Така че не можем да се опитваме да се доближим до Бог въз основа на това, което сме направили. Това е причината сатана да ни побеждава – защото не сме били силни в Христос въз основа на това, което Той е направил за нас.

Вместо това си казваме: „Боже, виж какво направих. Не е ли достатъчно“? И сатана ще каже: „Не, не е достатъчно. Ти си жалко старо нещо. Не си направил това и не си направил онова“. И така, ние се опитваме да спечелим Божиите благословения чрез представянето си. Това не е правилно!

Второзаконие 28:15-68 говори за всички проклятия, които ще ни връхлетят, ако не изпълняваме 100 процента от всички заповеди – не само 99 процента, но всички. Ние знаем, че тези проклятия няма да дойдат върху вярващите, защото Галатяни 3:13 казва:

Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“.

Когато Законът казва, че Бог ще постави мана, плесени, циреи, тумори и всички тези неща върху непокорните хора, помнете, че християните са изкупени от това. Знам, че Бог не ми натоварва тези неща, защото съм изкупен от проклятието на Закона.

Повечето християни могат да приемат, че са изкупени от проклятията, но дори изпълнените с Духа християни обикновено не са достатъчно смели да изискват благословенията, изброени във Второзаконие 28:1-14. Същите християни, които приемат, че Бог няма да постави върху тях болестта на дявола, се колебаят да поискат Божиите благословения! Защо? Защото те знаят в сърцата си, че не са изпълнили Второзаконие 28:1-2, което казва, че всички благословения са условни, базирани на спазването на всички заповеди.

А ако слушаш усърдно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, като внимаваш да вършиш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, ГОСПОД, твоят Бог, ще те постави високо над всичките народи на земята.

И всичките тези благословения ще дойдат върху теб и ще те постигнат, ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог. Второзаконие 28:1-2

Хората тълкуват този пасаж в смисъл „правете тези неща и Божиите благословения ще последват“. Но Божията цел не беше ние да спазваме всички заповеди и да спечелим Неговите благословения, а по-скоро да ни покаже, че нямаме шанс да спазваме всички Божии заповеди.

Божиите заповеди са нещо повече от десетте заповеди. Знаете ли, че като новозаветни светии, ние сме свещеници на Бога (Откровение 1:6)? Левит 22-ра глава изброява квалификациите за свещеник. Знаете ли, че старозаветните свещеници не можеха да имат бенка никъде по тялото си? Знаете ли, че те не могат да имат плоски или огънати носове или замъглено зрение? Така че, ако носите очила или имате някакви петна по тялото си, не сте квалифициран да бъдете свещеник.

Защо Бог каза тези неща? Дали Той мрази хора с плоски или извити носове или хора с бенки по тялото? Не, Бог не ги мрази. Бог ги обича. Но ако ще се доверяваме на собственото си съвършенство, за да се приближим до Бог, Той ще ни покаже какво е съвършенство.

Бог не е създал Адам и Ева с бенки по телата им. Това е нещо, което се случи след грехопадението. Бог не е създал Адам и Ева с извити, счупени или плоски носове. Той не ги е създал с лошо зрение. Той ги направи съвършени и ако ние не сме съвършени, тогава не сме квалифицирани да бъдем свещеници. И ако се опитваме да комбинираме двата завета, ние дори не бихме се класирали за спасение! Бог не ни каза за бенките, за да отиде всеки на лекар, за да отстрани бенките си, а по-скоро, за да престанем да се доверяваме на себе си и на собственото си съвършенство за спасение. Той не ни каза във Второзаконие 28:1-2, че трябва да наблюдаваме усърдно да вършим всички тези неща, така че да прекараме остатъка от живота си, опитвайки се да бъдем съвършени. Както казах преди, Бог даде заповедите, за да покаже нуждата ни от съвършен Спасител. 

ПОЛЗИ ОТ ПОСЛУШАНИЕТО

Вярвам, че има ползи от спазването на Божиите заповеди. Винаги когато сме послушни на Бог, всеки път ще затваряме врата пред сатана. Ако спазваме 50 процента от Божиите заповеди, ще затворим вратата за сатана в 50 процента от времето. И това е хубаво нещо. Колкото по-малко място даваме на сатана, толкова по-добре ще бъдем.

Хубаво е да започнем да живеем в святост, но не забравяйте, че никога няма да бъдем 100 процента съвършени. Основното е, че трябва да търсим Бог с цялото си сърце, но никога да не се доверяваме на това, което сме направили. Просто кажете: „Татко, аз все още се доверявам на Твоята благодат и милост за моето спасение, за моето изцеление, за моите финанси, за всичко“.

Понякога вероятно сте чували някой да проповядва: „Ако искате Божиите благословения, трябва да се вслушвате усърдно в гласа на Господ, вашия Бог. Ако не сте благословени, просто не сте достатъчно усърдни. Започнете да прекарвате още един час в говорене на езици всеки ден. Изучавайте повече Словото. Направете това и това и това“.

Няма нищо лошо да изучавате Словото или да се молите на езици повече, но ако правите тези неща, за да окажете влияние върху Бог, за да Го накара да ви благослови, обещавам ви, ще останете празни. Ако вашата мотивация е „Боже, виж какво направих. Сега трябва да се представиш, защото аз направих това“, ще излезете напълно сухи, защото сте пропуснали истинската цел, поради която Бог даде Закона. 

ПРАВИЛНАТА НОВОЗАВЕТНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Начинът, по който новозаветните светии трябва да четат Второзаконие 28:1-2, е да кажат, че Божиите благословения идват в живота ни, понеже Исус спази всички Божии заповеди и се вслушваше усърдно в тях. Според Римляни 8:4, Исус — Който беше съвършен — даде Себе Си в жертва, така че „правдата на закона да се изпълни в нас“.

Заради Исус цялата Негова правда е поверена на нас, така че правдата на Закона да бъде изпълнена в нас. Според 2 Коринтяни 5:21, „Той направи за нас грях Онзи, Който не знаеше грях; за да станем ние Божията правда в Него“. Трябва да заявим, че сега сме Божията праведност; следователно всички тези заповеди са изпълнени и благословенията идват върху нас и ни застигат чрез това, което направи Исус!

Това е начинът, по който новозаветните вярващи трябва да гледат на това. Но когато прочетем нещо подобно, повечето от нас ще кажат: „О, Боже, трябва да се заровя. Трябва да направя повече. Трябва да спазвам повече заповеди. Трябва да се справя по-добре“. Не, това не беше целта на тези заповеди. Това е причината Бог да не предаде тези заповеди на човечеството поне 2000 години. Той знаеше, че хората ще ги разберат погрешно.

Истинското новозаветно отношение, което Бог иска да имат християните, е, че Бог е любов и Той не иска да ни вмени нашите грехове. Въпреки че Бог не осъждаше греха ни заради Исус, грехът все още ни унищожаваше и сатана не само ни убиваше, но и ни изпращаше в ада. И така, Бог направи изкупление за греха. Той направи Исус жертвеното Агне и възложи нашия грях върху Него – върху собственото Му тяло на кръста – така че ние, като сме мъртви за греха, да живеем за правдата. Исус понесе нашия грях, така че, според Евреи 10:1, 10 и 14, сега сме направени съвършени и осветени. Ние дори не трябва да имаме повече съзнание за нашия минал грях.

Във взаимоотношението си с Бог не трябва да идвате пред Бог и да казвате: „О, Боже, аз съм толкова недостоен. О, Боже, знам, че няма да ме благословиш“.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Исус,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, Евреи 10:19-20

Трябва смело да дойдете при Бога по новия и жив път, който Господ е осветил за вас чрез Своята плът. Имате смелост да влезете направо в светая светих заради Господ Исус Христос и да дойдете при Бог точно както правеха Адам и Ева, преди да съгрешат! Не е нужно да фокусирате вниманието си върху себе си и своите провали, но просто бъдете толкова богосъзнателни, че дори и да сте голи, няма да усетите разликата, защото вашето внимание е толкова изцяло насочено към Бог.

Знаете ли, че привилегията е ваша и това е начинът, по който Бог го вижда? Това е истинската природа на Бог и начинът, по който Той гледа на вас. Бог ви вижда чрез това, което Исус направи, и това вероятно е различно от начина, по който вие виждате себе си. Склонни сте да гледате плътта и да виждате грешките и провалите си, но Бог гледа сърцето ви.

Бог е дух и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и истина (Йоан 4:24). Когато идвате пред Бог, Той вижда вашия дух. И във вашето духовно същество, според Ефесяни 4:24, вие сте праведни и наистина святи. Вие сте чисти и сте толкова святи, колкото винаги ще бъдете. Вашият новороден дух никога няма да стане по-добър, отколкото е в момента!

Вашият дух не е опетнен с грях. Ако съгрешите, духът ви не е опетнен от този грях. Вашият дух е толкова свят, чист и праведен, колкото ще бъде с Бог в небето през цялата вечност. Той е съвършен, той е по образа на Бог и е точно такъв, какъвто е Той. Първо Йоан 4:17 казва:

В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в този свят.

Това е начинът, по който Бог ни вижда, така че ние сме такива. И когато дойдем при Бог, защото сме съгрешили и се нуждаем от прошка, или просто искаме да прекараме време с Него и да Му се покланяме, ние стоим пред Него в самата праведност на Исус Христос!