Глава 1 – Естествените и духовните сезони
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Преди да разгледаме духовните сезони и божествено назначените времена на Бога, трябва да положим основа. Тази основа ще бъде открита в естествените сезони, защото това е принцип, че естествената област ни говори за духовната област. Ето защо седемте Господни празници (Левит 23:4-43) се свързват със земеделските сезони. И разбира се Празниците в „естественото“ говорят за тяхното изпълнение в „духовното“ чрез Господ Исус Христос.
В естествения поток на сезоните ясно има модел; лято, есен, зима и пролет. Това никога не се променя, освен може би скъсяването или удължаването на някои сезони от време на време. Дори седемте дни от седмицата са модели за нас, като последният ден се превръща в ден за почивка, съботата. (Важно е да се отбележи, че само на седмия ден от библейската седмица беше дадено име; останалите шест дни са просто известни като „първият ден“, „вторият ден“ и т.н. [Битие 1:5/2:3 и Изход 20:11]. Това подчертава важността и святостта на деня.)
Така моделите стават жизненоважни за нашето разбиране на духовните въпроси. Помним, че Мойсей записа модела за построяването на шатрата за скинията (Изход 25:8-9), точно както Давид даде на сина си Соломон, образец за изграждането на първия храм (1 Летописи 28:11-12)). Докато четем Писанието, очевидно е, че моделите се появяват отново и отново, особено в Стария завет и накрая изплуват в Новия.
„А в тези неща те ни станаха поучителен пример [буквално: образец, модел], за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха“ (1 Коринтяни 10:6).
„(които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай, му каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“)…“ (Евреи 8:5).
Според Левит моделът на скинията е записан с изключителни подробности. Защо? Защото Господ желаеше да разбираме моделите и по този начин да имаме поглед върху Неговия ум и цел. Дори поставянето на принадлежностите на скинията показва завладяващ модел, както и оборудването на храма на Соломон (Вижте моето ръководство за изучаване „От палатка до невяста“). Големи истини могат да бъдат открити скрити в модели, ако само имахме очи да видим и сърца, желаещи да търсят.
Сега, обратно към естествените сезони. Писанията показват, че четирите сезона на годината са започнали СЛЕД всемирния потоп от времето на Ной. Преди потопа е имало сравнително постоянна температура заедно с нежна пара, която ежедневно напоявала земята, като по това време е нямало дъжд (Битие 2:4-6). От създаването до потопа е нямало нито дъжд, нито сезони, както сега ги познаваме.
Именно след потопа подредбата на сезоните беше установена непрекъснато, точно както Бог заяви на Ной. Тази закономерност е това, което учените наричат „Принципът на еднообразието“. Това обаче е създадено (и обещано) от Бог да бъде регулирана последователност на сезоните, заедно с фиксиран цикъл от периоди на деня и нощта (Битие 8:22) – модел, постановен за съвсем конкретни цели от самия Бог.
Въпреки че тези сезонни модели сега са част от това, което се нарича „естествено“, всъщност това е наредено от „Божественото“. Тук имаме началото на големия конфликт между теорията за еволюцията и библейския разказ за божественото сътворяване. Писанието ни казва, че сезонните модели са създадени още със самото Творение: „И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената [англ.: за сезони], дните и годините“ (Битие 1:14).
Тук „сезони“ не означава четирите сезона, които познаваме сега, защото, както видяхме, това не се е случило до след потопа. В горния текст това се отнася за общата подредба във връзка със слънцето, луната и вероятно звездите. „Той е определил луната, за да показва времената [англ.: сезони]; слънцето знае кога да залязва“ (Псалм 104:19).
Очевидно има сезони и периоди, които се контролират от Бог чрез влиянието на небесни тела като слънцето, луната и звездите. Помислете за месечния менструален цикъл на жената, ежедневните приливи и отливи на океаните, ефекта на пълнолунието върху риболова, времената на развъждане на животните, миграциите на птиците и др. Всичко това и много повече се управляват от Божието провиденческо управление над „светилата“, за да се въздейства на ежедневната дейност на живота на земята.
Интересното е, че те са пряко свързани със „знаци“ (Битие 1:14). Думата се отнася до това, което е „сигнал, фар, паметник, феномен, доказателство, белег, чудо или знак“ (Стронг H226). Еврейската дума се основава на свързана дума, която означава „да дойда“ (H255), което означава, че нещо или някой все още предстои да дойде, за което светилата дават одобрение. Някои са видели в тези знаци доказателства за идването на Месия („Свидетелството на звездите“ от Е. У. Булингер).
Както видяхме, сезоните принадлежат на Господа Бога на Вселената. Те са изцяло и напълно в ръцете на нашия Бог. Да, човек може да им повлияе поради лошите си екологични практики, но като цяло четирите сезона, които Бог е определил, все още продължават. По същия начин са и Неговите специално определени божествени сезони; те имат особено уникално изпълнение в голямата цел на Бог.
Волята на Господ непрекъснато се изпълнява на земята от онези, които Той е призовал да изпълнят тази задача. Той се движи суверенно над всичко на небето и земята; Той е Този, Който назначава времена и Той е Този, Който ги изпълнява. Той също така е Този, Който разкрива такива неща на Своите верни още преди те да бъдат осъществени. Апостолските хора играят особена роля в това, тъй като те, в хармония с пророческите хора, са тези, които ще съберат едно такова познание.
Ние, които живеем временно в тази земна област, животът ни е продиктуван от естествените сезони. На повечето места има нормалните четири сезона, които познаваме толкова добре, но на други места има само две забележими промени на сезоните, като например в крайните полярни полюси и тропиците.
Въпреки това познаването на четирите сезона ни кара да вършим определени дейности в определени моменти, изцяло зависимо от това дали навън е горещо или студено. По отношение на живота на растенията, ние знаем кога е време да засаждаме луковици, да сеем семена, кога да наторяваме и т.н. И когато засаждаме семето, правим това, знаейки, че е необходим определен период на чакане и се задоволяваме да позволим семето да следва своя зададен курс на зимен сън в очакване на момента на покълване.
Това може да е така в естествената сфера, но не би трябвало непременно да е така в духовната. Въпреки че наистина има сезони на „чакане“ и сезони на „размисъл“ в духовната сфера, в тези тихи сезони е разумно да бъдем постоянно бдителни и будни. В естественото ние сме доволни и дори толерантни към тези студени сезони, но не трябва да е така през духовно безплодните сезони.
В Словото сме увещани да останем активни през всички сезони, които се изправят на пътя ни. Колкото и да е трудно през „безплодните“ сезони, ние не трябва да си позволяваме да ставаме безплодни в нашия духовен човек и просто да изчакаме, докато дойде по-добър сезон върху нас. Не, в духовната сфера ние все още търсим всяка възможност да посеем семе в живота на някого или да отгледаме нещо в собствения си живот и да търсим жънене, където е възможно. Толкова много от нас са позволявали на един студен духовен сезон да диктува на нашия вътрешен човек и сме станали неактивни, почти чакайки за по-добри времена с негативност, която ни ограбва. Мисълта ни е: „Времената ще се подобрят, просто трябва да се държа и да премина през този сезон на безжизненост“.
Това обаче няма да направи нищо за тези, които желаят да се придвижат до духовна зрялост. Необходимо е да привлечем вниманието на своя вътрешен човек, да направим равносметка, да вземем решение, че ЩЕ извлечем от такива безплодни сезони всички полезни уроци, които евентуално можем. Важно е да не прахосваме скръбите си, а да се научим да различаваме какво се случва с нашите емоции. Харесва ми как го казва Франсис Френджипейн:
„Ще настъпят моменти, когато, за да се подчиним на Божията воля, трябва да се борим със самите си инстинкти за оцеляване. Планирайте това. Ще настъпят сезони, когато ще се нараните ужасно или ще бъдете дълбоко разтревожени отвътре. Може би дори да се сблъскате с тежка депресия, но за да изпълните Божията воля, не можете да се извините поради сърдечна болест. В пълна защита на собствените си чувства, ще трябва да кажете „Да“ на Бог. Именно в този критичен момент, възлюбени, се постига истински духовен прогрес“.
Още веднъж това е свързано с времената и сезоните, и по-специално с нашия отклик към тях. Повечето от нас реагират на ситуации, вместо да откликнат; зрял човек в Господа е този, който се е научил да откликва на неща, а не да му бъде диктувано от тях.
Всички вярващи ще преживеят тези безплодни сезони, но нека не мислим, че сатана ги е изпратил. Може да чувстваме, че е така и очевидно той ще се възползва от нас по време на такива моменти, но Бог, нашият Бог, е Този, Който ръководи както природните, така и духовните сезони. Павел откри тази скъпоценна истина: „А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието…“ (Филипяни 1:12).
Не обвинявайте сатана за всеки сезон на недоволството. В тайнствената, но прекрасна цел на Бог има сезони на „Противоположностите“ и Бог иска да осъзнаем това рано в ходенето си с Него. Помислете за момент: може би сте човек, който се радва на топлината на слънцето, на яркото синьо небе и на изобилието от листа по дървета, които дават сянка. Ако сте такъв човек, докато поглъщате слънцето и нежно се усмихвате на ясното синьо небе, можете да кажете: „Бог е добър към мен – толкова ми харесва това перфектно време“.
Но какво се случва, когато дойдат студът и влажността на зимата и дъждът ви кара да се чувствате нещастно, щипещият вятър наистина ви кара да треперите, а сивото монотонно небе сякаш е надвиснало над вас. Казва ли умът ви тогава: „Сатана е изпратил това нещастно време, и на мен въобще не ми харесва“.
Разбира се, че не. Ние приемаме, че в един период е просто време за слънцето и птиците, синьото небе и прекрасните вечери, точно както приемаме, че сезонът се е променил и сега е настанал студът и дните са тъмни и мрачни. Не мислим, че Бог е изпратил единия сезон, а сатана другия. Това би било нелепо! Така че защо толкова много хора мислят, че Бог изпраща само добрите времена, а сатана изпраща лошите? Ако приемаме, че в естествените сезони има противоположности, защо не го приемаме в духовните сезони?
Всеки вярващ, който е ходил по пътя известно време, скоро ще разбере, че християнският живот не е лесен. Той има много борби, много долини и върхове, много триумфи и със сигурност много скърби. Но ВСИЧКИ противоположности всъщност са част от Божията цел и Той е, Който „работи във всичко за добро…” (Римляни 8:28). Бог позволява на трудните сезони да дойдат за узряването ни, а не да ни натоварват и да предизвикват излишно безпокойство.
Част от това узряване зависи от приспособяването към различните духовни сезони, в които се намираме. Изискване за духовна зрялост е да разпознаваме какво се случва, да се учим от него и да търсим Божия съвет за това. Ние трябва да използваме времето си разумно, по подходящ начин и винаги да сме готови да откликваме на сезона, в който се намираме. Забележете какво има да каже по този въпрос Исус, Синът модел: „Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово“ Йоан 7:6.
Една от големите характеристики на зрялостта е как използваме времето си и как реагираме на сезоните на живота, независимо дали са добри или трудни. Ние сме склонни да сме по-доволни от променящите се сезони в естественото, отколкото сме в промяната на духовните сезони. Трябва да се занимаем, ако искаме да напреднем в духовна зрялост.
Както видяхме по-рано, има много видове сезони, естествени и човешки, които се влияят от гравитационното притегляне на различните небесни тела. Това, което сега трябва да разгледаме, е как думата „сезони“ може да бъде използвана буквално или образно, за да опише периоди от време, определени от Бог според Неговите великолепни цели. Някои от тези различни видове сезони се срещат в Писанието.
„Тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му [англ.: „в сезона му“] – и ранния, и късния, за да събираш житото си, виното си и маслото си“ (Второзаконие 11:14).
„Ще бъде (праведният) като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си [англ.: „в сезоните си“] и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:3).
„Всички те (създанията) от Теб очакват да им дадеш навреме [англ.: „в подходящия сезон“] храната“ (Псалм 104:27).
„Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем [англ.: „в сезона на нощта“], но нямам отдих“ (Псалм 22:2).
„Има време [англ.: „сезон“] за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето“ (Еклесиаст 3:1).
„Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време [англ.: „за определен сезон“]“ (2 Коринтяни 7:8).
„Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме [англ.: „в правилния сезон и в неподходящия сезон“], изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тимотей 4:2).
„В което се радвате, ако и за малко време [англ.: „за определен сезон“] да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания“ (1 Петрово 1:6).
Така откриваме, че „сезоните“ могат да се използват с голямо разнообразие от значения, вариращи от естественото до духовното. В естествения свят сме повече или по-малко сигурни в приблизителната продължителност на определен сезон, но това не е така в духовния. Въпреки че много добре знаем, че лятото ще продължи приблизително от три до четири месеца, никога не можем да сме сигурни колко дълго може да продължи един духовен сезон.
Тук е, където нашата вяра е наистина изпитана, защото просто не знаем за колко време сме в определен сезон, особено ако това е сезонът на „безплодна зима“, така нареченото преживяване „тъмната нощ на душата“.
Така че това, което е нужно е разбирането за това как да се справяме лично с всеки духовен сезон. Обикновено повечето от нас са доста добри в това да си даваме мнението на някой друг, който преминава през труден път, но ако сме честни, ние често не прилагаме тези мнения към собствената си ситуация. Всъщност аз съм открил, че даването на „мнения“ като цяло е безполезно; по-точният библейски тип помощ е „съвет“, основан здраво на Словото. Обърнете внимание, че не казах „съветване“, а „съвет“.
„Защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля [англ.: „Божия съвет“]“ (Деяния 20:27).
Тук думата „съвет“ означава „утеха, разискване“, а също така (Божията) „воля или цел“. В контекста Павел декларира целта на Божия план за спасение, но основното значение на думата все още е полезно за нас да го разгледаме тук. Само веднъж в Новия завет думата означава „решение“, веднъж означава „мотиви“, четири пъти означава „план“, но пет пъти означава „цел“.
Така че да дадете на някого библейски съвет означава да му обявите Божията цел и план. За тази цел трябва да бъде закотвен проблемът им. След като можем да свържем проблемите си с обявената от Бога цел, тогава виждаме ясно накъде да вървим. Ако обаче се съсредоточим върху проблема, без да го поставяме в контекста на божествената цел, най-вероятно ще обикаляме в кръгове.
Така че библейският съвет е по-добър от човешкото мнение. Даването на човешко мнение не винаги е полезно, тъй като се основава на опита на човека, често лишен от истината за Божиите велики цели. „Съвета“ има зад себе си идеята за достигане на цел чрез практическо решение. Именно чрез съветването с принципите в Словото Божие (често със съдействието на зрял вярващ) ни се дава възможност да обмислим въпросите и да намерим полезен отговор на нашата ситуация.
Ето защо „съветът“ обикновено е като допълнение на глагол, изразяващ идеята „да взема“ или „да дам“. Идеята зад библейските съвети не е да се направи опит и да се реши проблема на някой, който може да преживява сух духовен сезон; по-скоро това е „даването“ на библейски съвет за това как да реагираме, когато се окажем в такива сезони. Тогава зависи от нас индивидуално да „приемем“ съвета, базиран на вечните принципи, и да ги прилагаме в собствения си живот. По този начин нашият привидно безплоден духовен сезон се поставя в по-голям контекст и ние виждаме нещата такива, каквито наистина са – в светлината на по-голямата цел на Бог.
В идеалния случай би било полезно, ако сме минали през подобно преживяване като на човека, на когото се опитваме да помогнем; но ако това не е така, винаги можем спокойно да се върнем към това, което Словото съветва за такива ситуации. Естествено няма да намерим в Словото нещо, което да пасва дори на ситуацията на съвременния живот, но можете да сте сигурни, че принципите са там. Така че аз насърчавам хората да търсят принципи в Словото, които ще им помогнат, а не да търсят готови отговори на проблемите на съвременния живот, сякаш Библията е своеобразен „речник помогни си сам, състоящ се от 1,001 моментални отговори“.
„Даването“ на библейски точни принципи, основани здраво на Божието Слово, последвано от „приемането“ на този съвет, винаги ще осигури път напред. Това има и страничен продукт да не фокусира вниманието върху съветника, защото всичко, което съветникът наистина е направил, е да открие богатствата на Словото и да им ги предложи като решение. Виждаме този вид съвет в Притчи и изучаването на тази книга ще ни просвети значително.
Една от най-належащите нужди на Църквата днес е приспособяването на ума към Божиите цели. Ние, които живеем в западния свят, сме обзети от отношение, което ни крещи: „Бъди индивидуален“, „Прави своето си нещо“, „Не позволявай на никой да те съди“, „Дръж на правата си“. Това не е библейски манталитет; това е човешка мъдрост и е изпълнена с опасност, защото всъщност ни изправя срещу Бога. Има спешна нужда Църквата да направи равносметка, да прегледа отново Божието Слово, да бъде готова да се приспособи към него и да се задвижи в послушание. По този начин ще имаме много по-голям шанс да различим различните сезони, които се изправят на пътя ни, и добри, и лоши. Например, безнадеждно е да мислим, че можем да се ориентираме в коварните рифове на безплоден духовен сезон, ако не сме на борда на кораба, който Господ ни е предоставил.
Ной в ковчега е добро насърчение за нас. Той нямаше цялото знание за това, което щеше да нанесе потопът. Той се подчини, той се довери на своя Бог и изчака трудния сезон, в който беше. Неговото място в целия сценарий беше да се доверява и да се подчинява; Бог щеше да се погрижил за останалото. Едва след потопа, Ной започна да разбира сезона, в който беше, и дори тогава това все още беше стъпка по стъпка.
Така е и за нас сега. Много от духовните сезони, в които се озоваваме, ни объркват. Ние се объркваме, викаме Бог да се намеси и на моменти Той изглежда много далеч. Сезонът, в който се намираме, обикновено ни кара да се съсредоточаваме върху себе си. Забелязвали ли сте някога това? Когато нещата вървят срещу нас и нормално удобно ходене във вяра изведнъж се сблъсква с някаква трагедия, проблем или болест – нашата непосредствена реакция е да се съсредоточим върху себе си. „Защо това се случва с МЕН?“ „Какво направих, за да го заслужа?“ „Бог не се ли интересува от мен?“ „Погледнете моята ситуация?“
Това наистина е същото както когато физически нараняваме себе си. Порежете си пръста с нож, ударите коляното си в теглича на колата си, изкълчите си глезена. Накъде полита вашата мисъл? Където е болката. Именно натам се обръща вниманието ни, към проблемната област; ние се фокусираме върху мястото, където е болката. Това е съвсем нормално и в това няма нищо лошо. Но това ни служи като урок, когато сме ранени в душевния си живот, когато възникне домашен проблем, или някой в Църквата ви предаде, или любим човек е диагностициран с рак и т.н.
Умовете ни летят към проблема; ние се фокусираме върху болката и не минава много преди да мислим за всички възможни последствия, които скоро ще последват. Финансовите тревоги се надпреварват през ума; емоционалният стрес се изгражда; как ще се справя; целият ми живот претърпя огромен удар; животът внезапно е в смут; как ще премина през месеците и годините напред? Това, което ни вади от равновесие, не е просто ситуацията и нейните последици, но всичко, което заобикаля проблема. Това ни тежи толкова, или дори повече, отколкото самия проблем. В нас има тенденция да скачаме от ситуацията, в която се намираме, към последствията, които предчувстваме, че ще я съпътстват.
Спомням си едно много трудно време, което изтърпяхме като семейство. Всички горепосочени неща тормозеха умовете ни и наистина бяхме в много мрачен сезон, с голям стрес, мъка и тежко чувство на отчаяние. Доста приличахме на Давид, когато той каза:
„Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален. Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми, изнемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си. Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе. Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене“ (Псалм 38:6-10).
Това беше мрачен сезон за всички нас. Но една нощ, когато ужаса от ситуацията изглеждаше, че се беше влошил, аз излязох навън, за да оставя кофата за боклука да я вземат на следващата сутрин. Когато се връщах към къщата, с натежало сърце, погледнах към ясно нощно небе и видях безбройните звезди на Млечния път в цялата им красота. Докато гледах нагоре, сърцето ми извика към Бог, не за да се намесва, не за да променя нещата, а да ми говоря. Веднага чух дълбоко ехо отвътре, онзи утешителен глас, който просто казваше: „Звездите ще светят и утре.“
Знаех, че небето проговори. Беше ми предадена надежда. Какво облекчение донесе това на тревожната ми душа! Какво освежаване даде на тревожния ми ум! Дори плътта ми беше освободена от натрупването на стрес в нея. Бог отговори, не като ни избави от ужаса на сезона, а като ни увери, че какъвто и да е изходът, „звездите все още ще блестят след това“.
Вижте, те са Неговите звезди, Той ги е поставил на мястото им и за мен това ми послужи като перфектно напомняне, че Той ги е определил за знаци и сезони. В крайна сметка бяхме избавени от голяма част от негативите на сезона, но все пак трябваше да преживеем голяма част от него, издържайки на голяма тежест. Когато този конкретен сезон ни отмина, знаех, че трябва да се поучим от него, колкото и ужасен да беше. Но Той беше там, с нас през сезона, не ни изостави, а говорейки надежда. Бог предизвика реакция от нас, като ни говореше за надежда, вярност и стабилност.
Всички тези неща излязоха от този сезон и донесоха различно ниво на зрялост и ученичество за нас. Това също ме накара да стана много по-наясно с нараняването и болката на другите и съм в състояние да се идентифицирам по-близко с хора в подобни ситуации. Благословено да е името Му! Всъщност това е много вярно:
„…че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието…“ (Филипяни 1:12).
Споделям тези неща, не за да привлека ненужно внимание към себе си, а за да ви насърча, че каквито и сезони да ни сполетят, Той е абсолютно и напълно в час с тях и напълно осъзнава нашите чувства, емоции и болки през такива моменти. Понякога ние можем наистина да научим нещо само като преминем през него. Казвам това не, за да пренебрегна реалността на болката и страданието, а за да подчертая реалността на това да се преобразим от нея.
Сега отказвам да говоря банални неща на хората; те не ми сториха нищо добро, когато страдахме и добронамерените светии ни говориха банални неща (малко като приятелите на Йов, предполагам). Знам, че сърцето им беше към нашата ситуация, но в крайна сметка ние преживявахме това, а не те. Не възнамерявам това да бъде обвинение по никакъв начин: верните приятели християни са изключително подкрепящи и молитвите им са най-ценни. Но сега осъзнавам, че най-много ни бяха нужни думи на мъдър съвет, основани на Писанието, а не мнение от човешки опит. Преди всичко трябваше да чуем какво има да каже небето!
Подобни епизоди в живота на вярващия допринасят за опита и знанието за разбиране на сезоните и времената. Чувал съм да казват, че африканските християни гледат в очите на другите вярващи, търсейки Кръста. С други думи те искат да знаят дали сте били с Христос „в общението в Неговите страдания“ (Филипяни 3:10). Независимо дали поговорката е вярна или не, тя със сигурност има смисъл.
Това, което искам да кажа е, че благодатта е винаги на разположение през всеки сезон; просто в някои сезони е по-очевидна, отколкото в други. Работата на благодатта върху душата може да се види да действа по два различни начина. Едно дело на Святия Дух върху душата е да разруши цялата ни егоцентричност. Друга работа е да въздигне Христос като „над всичко“, особено над нашия душевен живот. Резултатът и от двете е за пълното спасение на душата и прослава на Бог.
Господ ще използва всичко и всеки сезон, за да постигне това. Нашата привидна трудност е, за да разберем какво означават сезоните, какво трябва да се научи и как да стоим твърди, докато претърпяваме сезона на промяна или изпитание. Обикновено е твърде късно да научим урока, ако не сме се подготвили предварително за такива времена. Ето защо да се умира ежедневно в живота на душата (Лука 9:23) е жизненоважно.
Важно е да се възползвате от добрите сезони и полезните времена, когато дойдат при нас. Използвайте такива поводи в полза на вашата душа. Влезте в тайното място (Псалм 91:1 и Матей 6:6) и там научете за пътищата на Татко. Като правим редовно това през добрите сезони, ние се подготвяме за всеки труден сезон, който може да дойде. Тогава е много по-лесно да стоим по време на несигурност. Колкото и странно да изглежда, най-добрите уроци се научават в сезоните на скръб. Така че ние наистина трябва да се подготвим за тях. Именно в онези сезони, когато изкушенията, страданията, неприятностите и унижението изобилстват, научаваме прекрасните тайни на небесната мъдрост. Защо? Защото през такива моменти откриваме собствената си слабост, глупостта да се доверяваме на плътта, както и устойчивата сила и любов на един верен Баща.
Разбрах твърде добре, че разпространението на библейски текстове не винаги носи утеха и облекчение в сезони на недоумение, независимо дали ги казвате на себе си или някой друг ви ги казва. Душата ни може толкова лесно да иска да се откаже, да се отдалечи, да обвинява Бога и да, дори да Го обвини, че е позволил да се случат такива неща. Но Той ни е призовал и Той остава верен към нас.
Така че ние откриваме, че се държим, когато изглежда, че има малко, за което да се държим. Почти искаме да захвърлим всичко, но въпреки това странно продължаваме да се връщаме. Библията ни изглежда забулена, дори изпразнена от сила; но все пак гледаме тази книга на масата и чувстваме вина, защото знаем, че в нея са истините, които ще запълнят празнотата. Толкова много искаме да излезем от този сух, безплоден, мъртъв сезон, но знаем толкова разочароващо добре, че не можем да забързаме времето му. Бавно започваме да разбираме вечната истина, че на „времената и сезоните, които Татко е определил чрез собствената си власт“ може да се разчита (Деяния 1:7). И когато Той изпраща сезона на благоволението, нищо и абсолютно нищо, не може да го задържи!
Сезоните на нечий живот, като сезоните на творението, ще продължат под страхотния надзор на нашия Небесен Баща. Вземете го присърце, ние сме учени от Него и рано или късно всички, които Той е призовал, ще знаят пълната мярка на този специален сезон, когато Той изпраща „дъжд и плодотворни сезони върху нас от небето, изпълвайки сърцата ни с храна и радост“ (Деяния 14:17).