Пета част – ПОБЕДИТЕЛИТЕ

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

      

 

Докато се отдалечавах от съдийския престол, аз започнах да размишлявам за всичко, което току що бях преживял. То беше както прекрасно, така и ужасяващо. Колкото и предизвикателно и сърцераздирателно да беше, сега се чувствах по-сигурен от всякога. Отначало никак не ми беше лесно да бъда разголен толкова пред такова множество, неспособен да скрия дори една единствена мисъл, но когато просто се отпуснах и приех това, знаейки, че очиства душа ми, то стана дълбоко освобождаващо. Да нямам какво да скрия беше като да смъкна най-тежкото бреме и окови.

Почувствах, че мога да дишам, както никога преди.

Изглеждаше, че колкото по-спокоен ставах, толкова повече способностите на моя ум се умножаваха. Тогава започнах да усещам, че около мен се осъществява такъв тип общуване, който не би могъл да се изрази с човешки думи. Спомних си за обяснението на апостол Павел за посещението му на третото небе, където е чул неизразими думи. Съществува духовна комуникация която многократно превъзхожда всяка форма на човешка комуникация. Много по-задълбочена и изпълнена със смисъл, отколкото е възможно да се изговори с човешки думи. По някакъв начин това е чисто общуване на сърцето и ума заедно и е толкова чисто, че не е възможно да се получи погрешно разбиране.

Когато погледнех към някой в залата, аз започвах да разбирам какво си мисли, а и той беше способен да ме разбира. Когато погледнех към Господа, започвах да Го разбирам по същия начин. Ние продължавахме да използваме думи, но значението на всяка една от тях се характеризираше с дълбочина, каквато никой речник не е в състояние да предаде. Умът ми беше освободен и затова капацитетът му се беше умножил многократно. Това беше изключително вълнуващо, много повече от което и да е било от предишните ми преживявания.

Беше очевидно, че Господ се наслаждаваше на възможността да общува по този начин с мен също толкова силно, колкото се радвах и аз. Никога преди не бях разбирал в такава дълбочина какво означава за Него да бъде Божието Слово. Исус е общението на Бога с Неговото творение. Думите Му са дух и живот и тяхното значение и мощ далеч превъзхожда настоящите ни човешки определения. Човешките думи са една твърде повърхностна форма на духовното общуване. Той ни сътвори способни да общуваме на ниво, което далеч превъзхожда човешките думи, но поради падението и окончателното ни разложение при Вавилонската кула по-късно ние сме изгубили тази способност. Не можем да бъдем това, за което сме били създадени, докато не си възвърнем тази способност, а можем да го постигнем само когато бъдем освободени в Неговото присъствие.

Започнах да осъзнавам, че когато престъплението на Адам го накара да се скрие от Бога, това беше началото на едно ужасно изкривяване на това, за което беше създаден човекът, както и на изключително голямо понижаване на неговите духовни и интелектуални способности. Те могат да бъдат възстановени, едва когато излезем от “скривалището си” и открием себе си пред Бога и пред другите, ставайки истински прозрачни. Единствено когато гледаме славата на Господа с “открито лице”, ние се променяме в Неговия образ. Причината за многото покривала е нашето криене.

Когато Господ попита Адам след прегрешението му: “Къде си?”, това беше Неговият първи въпрос към човека и това е първият въпрос, на който трябва да отговорим, ако искаме да бъдем напълно възстановени в Него. Разбира се, Господ знаеше къде беше Адам. Този въпрос бе зададен заради Адам. Той беше началото на Божието търсене на човека. Историята на изкуплението е разказ за това как Бог издирва човека, а не как човекът търси Бога. Когато сме в състояние изцяло да отговорим на този въпрос, когато знаем къде сме по отношение на Бога, тогава ще сме напълно възстановени за Него. Ние можем да научим отговора на този въпрос, само когато сме в Неговото присъствие.

Това беше същността на цялото ми преживяване при съдийския престол. Господ вече знаеше всичко свързано с мен. Но всичко това се случи, за да позная аз къде съм. Всичко това се случи, за да ме извади от скривалището ми и от тъмнината в светлината.

Започнах също да разбирам колко много Господ иска да бъде едно със Своите хора. По време на целия съд Той не се опитваше да ме накара да видя нещо като добро или зло, но да видя доколко то е било в единство с Него. Господ търсеше мен повече, отколкото аз търсех Него. Неговите съдби ме освободиха и Неговият съд над света ще освободи света.

Когато Божият съден ден дойде, той ще донесе окончателно избавление на Адам от неговото скривалище. Това ще бъде окончателното освобождение на Адам, а също ще сложи началото на окончателното освобождение и на творението, което е било подчинено на робство поради Адам. Тъмнината в света беше увековечена поради принудата да се крием, започнала след грехопадението. “Ходенето в светлина” не значи просто да знаеш и да спазваш определени истини а да си истинен и свободен от необходимостта да се криеш.

“Ходенето в светлината” означава, че вече никога няма да се криеш, било от Бога или от някой друг. Голотата на Адам и Ева преди падението, не беше само физическа, но също и духовна. Когато нашето спасение окончателно завърши, ние ще познаем тази свобода отново. Това, да бъдеш изцяло открит за другите, действително ще отвори нашите сърца и умове за светове, за които дори и не предполагаме, че съществуват. Точно това се опитва да фалшифицира Сатана чрез движението Ню Ейдж.

Докато вървях, обмисляйки всичко, което бях научил, внезапно Господ се яви от едната ми страна отново в образа на Мъдростта. Само че сега Той ми изглеждаше много по-славен отколкото преди, дори когато беше на съдийския престол. Аз бях както зашеметен, така и преизпълнен с радост.

“Господи, нима се връщаш с мен по този начин?”, попитах аз.

“Аз винаги ще бъда с теб по този начин. Но бих желал да бъда за теб още повече от това, което виждаш в Мен сега. Ти видя моята благост и строгост тук, но ти все още не Ме познаваш напълно като Праведния Съдия.“

Това ме изненада, тъй като до този момент бях прекарал всичкото това време пред Неговия съдийски престол и чувствах, че всичко, което бях научил, беше свързано с Неговия съд. Той почака докато вникна в това и тогава продължи.

“Има свобода, която идва, когато схващаш истината, но когото Аз освободя е истински свободен. Свободата, която идва от Моето присъствие, е по-голяма от това просто да се познава истината. Ти преживя освобождението в Моето присъствие, но все още има твърде много да разбереш за Моите присъди. Когато съдя, Аз не търся да осъдя или да оправдая, но да произведа праведност. Праведността се намира само в единството с Мене. И праведният съд е да водиш хората до единство с Мен.

Моята църква сега е облечена със срам, защото няма съдии. Тя няма съдии, защото не Ме познава като Съдията. Сега аз ще издигна съдии за Моя народ, които познават Моя съд. Те не просто ще решават между хора и спорни въпроси, но ще изправят нещата, което ще рече, че ще ги привеждат в съгласие с Мен.

Когато се явих на Исус Навин като Военачалник на Господното войнство, Аз заявих, че не съм нито откъм него, нито откъм неговите врагове. Аз никога не идвам, за да взема нечия страна. Когато идвам, то е, за да застана начело, а не, за да заема страна. Аз се явих като Предводител на Войските преди Израел да може да влезе в своята Обещана Земя. На църквата сега й предстои да влезе в Обещаната си Земя и Аз отново ще се явя като Предводител на Войските. Когато направя това, Аз ще отстраня всички онези, които са карали Моите хора да вземат страна срещу братята си. Моята справедливост не взема ничия страна в човешките спорове, дори и в тези между Моите хора. Това, което правех чрез Израел, Аз го правех също и заради техните врагове, а не против тях. Вие не виждате моята справедливост, само защото гледате от своята земна, преходна гледна точка. Вие трябва да ходите в Моята власт, да виждате моята справедливост, защото правда и съд са основата на Моя престол.

Аз вмених правда на хората, които съм избрал, но също както Израел в пустинята, така и най- великите светии от епохата на църквата са се съобразявали с Моите пътища или твърде рядко, или само с частица от своите умове и сърца. Аз не съм за тях или за техните врагове, но Аз идвам да употребя Моите хора за спасението на техните врагове. Аз обичам всички човеци и желая всички да бъдат спасени“.

Не можех да избегна мисълта за голямата битка, в която се бихме на планината. Ние наистина наранихме много от нашите братя, докато се биехме против злото, което ги контролираше. Все още много от тях бяха в лагера на врага, било защото той ги употребяваше или просто като негови пленници. Започнах да се питам дали следващата битка няма да е отново против нашите собствени братя. Господ ме гледаше, докато размишлявах за всичко това, и после продължи.

“Докато не свърши последната битка, винаги ще има някой от нашите братя, които ще бъдат използвани от врага. Не поради тази причина Аз ти казвам това сега. А ти го казвам, за да ти помогна да видиш как врагът влиза в твоето собствено сърце и ум и как те използва! Дори сега ти все още не виждаш всичко така, както Аз го виждам.

Това често се среща при хората Ми. В това време дори Моите най-велики водачи са рядко в хармония с Мен. Мнозина правят добри дела, но едва неколцина правят това, което съм ги призовал да вършат. Това е резултат от разделенията между вас. Аз не идвам да взема страната на някоя група, но Аз идвам за тези, които ще дойдат отгоре, от Моята страна.

Ти си впечатлен, когато ти дам “слово на знание” за нечия физическа болест, или друго знание което не ти е известно. Това знание идва, когато докоснеш Моя ум дори само в една малка степен. Аз знам всичко. Ако ти познаеш Моя ум напълно, ще си способен да знаеш всичко за всеки, с когото се срещаш, също както започна да го преживяваш тук. Ти ще виждаш човеците точно по начина, по който Аз ги виждам. Но дори тогава ще е необходимо още нещо, за да пребъдваш напълно в Мен. Трябва да имаш Моето сърце, за да знаеш как да използваш това знание правилно. Само тогава ще имаш Моя съд.

Аз мога да ти поверя Моето свръхестествено знание само до степента, в която познаваш Моето сърце. Дарбите на Духа, които съм освободил да действат в църквата Ми, са само незначителен белег за силите на идващия век. Аз съм ви призовал да бъдете посланици на този век и затова вие трябва да познавате неговите сили. Вие трябва ревностно да желаете дарбите, защото те са част от Мен и Аз съм ви ги дал, за да можете да бъдете като Мен. Правилно е да търсите да познаете Моя ум, Моите пътища и Моите намерения, но вие също трябва ревностно да желаете да познаете Моето сърце. Когато познаете сърцето Ми, тогава очите на вашите сърца ще се отворят. Тогава ще виждате, както Аз виждам, и ще вършите това, което Аз върша.

Сега Аз възнамерявам да дам на Моята църква много повече от силите на врага в идващия век. Обаче върху тези, на които е поверена голяма сила, често идва също толкова голяма измама и ако не разбереш това, което ще ти покажа сега, ти също ще паднеш в заблуда.

Ти поиска Моята благодат и ще я имаш. Първата благодат, която ще те пази на пътя на живота е да знаеш колко точно си заблуден в момента. Заблудата включва всичко, което ти не разбираш по начина, по който Аз го разбирам. Знанието за степента на заблудата, в която се намираш в момента, носи смирение, а Аз давам Моята благодат на смирените. Точно затова казах :”Кой е толкова сляп освен Моя слуга.” Това беше причината да кажа на фарисеите “За съд дойдох на света…. да дам зрение на невиждащите и да направя слепи тези, които виждат.

 Ако бяхте слепи, не бихте били виновни, но понеже претендирате, че виждате, вината ви остава. Поради същата причина, когато призовах Моя слуга Павел, светлината Ми го ослепи. Тя просто изяви неговото истинско състояние. Като него вие трябва да бъдете ослепени за физическия свят, за да можете да виждате чрез Моя Дух.“

 Тогава се почувствах принуден да погледна тези, които стояха на престолите, покрай които преминавахме. Когато го направих, погледът ми попадна върху човек, за когото знаех, че беше апостол Павел. Когато погледнах назад към Господа, Той ми кимна да поговоря с него.

“Толкова много съм очаквал тази среща”, казах аз, като изпитах малко неудобство, но и силно вълнение. “Сигурно знаеш колко много твоите послания са водили църквата и те вероятно извършват повече, отколкото всички останали от нас взети заедно. Ти все още си една от най- големите светлини на земята”.

“Благодаря ти “, каза той благо.” Но ти не разбираш с какво нетърпение ние пък сме очаквали да се срещнем с теб. Ти си войник в последната битка; всички ние очакваме срещата си с вас. Ние видяхме тези дни смътно, чрез нашето ограничено пророческо видение, но ти си бил избран да живееш в тях. Ти си войник, подготвящ се за последната битка. Вие сте тези, които всички ние очакваме”.

Все още се чувствах неудобно, но продължих: “Едва ли бих могъл да изразя признателността която чувстваме към теб и към всички, които с живота и посланията си спомогнаха ние да поемем по верния път. Знам също, че ще имаме цялата вечност на разположение, за да споделим признателността си, така че, моля те, докато съм тук, нека да те попитам:”Какво би казал на моето поколение, което да ни помогне в тази битка?”.

 “Аз мога да ви кажа сега само това, което вече съм ви казал чрез моите писания. Бих искал да ги разберете по-добре, като знаете, че аз изпаднах от това, за което бях призован”, заяви Павел гледайки ме решително в очите.

“Но ти си тук на един от най-великите престоли! Ти все още жънеш повече плод за вечен живот, отколкото който и да било от нас би могъл да се надява да пожъне”, възразих аз.

“Чрез Божията благодат можах да завърша пътя си, но аз не ходих във всичко, за което бях призован. Не осъществих най-великите цели, за които бях призован. Всеки един се провали. Зная за мислите на някои, считайки че е богохулство да бъда смятан като за нещо по-малко  от най-великия пример на християнско служение, но аз бях честен, когато писах в края на живота си, че съм най-големият от грешниците. Аз не казах, че съм бил най-големият от грешниците, но че съм най-големият от грешниците тогава. Беше ми дадено да разбера толкова много, а аз ходих в толкова малко от това”.

“Как е възможно ? Мислех, че ти просто си бил смирен”, попитах аз.

“Истинското смирение е съгласие с истината. Не се бой. Моите писма бяха истинни и те бяха написани чрез помазанието на Святия Дух. Обаче на мен ми беше дадено толкова много, а аз не употребих всичко, което ми бе поверено. Аз също изпаднах. Всеки тук е изпаднал, с изключение на Един. Но ти непременно трябва да видиш тази истина за мен, защото мнозина изопачават писанията ми, виждайки ме по един неверен начин”.

“Както видя, в моите послания аз имах чувството, че не съм по-долен дори и от най- превъзходните апостоли, после признавам, че съм последният от апостолите, после – последният от светиите, до окончателното осъзнаване, че съм най-големият от грешниците. Аз не бях просто смирен, аз трезво говорех истината. На мен ми беше поверено много, много повече от това, което използвах. Има само Един тук, който напълно повярва, който напълно се покори и който наистина завърши всичко, което Му беше дадено да извърши, но ти можеш да ходиш в много повече отколкото аз ходих”.

Отговорът ми беше съвсем слаб:”Зная, че това, което казваш, е истина, но сигурен ли си, че това е най-важното послание, което искаш да ни дадеш за последната битка?”  

“Сигурен съм”, отговори той с пълно убеждение. “Аз съм толкова признателен за благодатта на Господа да употребява моите послания по този начин. Но съм загрижен за това, че много от вас ги използват погрешно. Те са истината на Святия Дух и са част от Писанието. Господ ми даде да поставя големи камъни в сградата на Неговата вечна църква, но те не са камъни от основата. Камъните от основата бяха поставени единствено от Исус. Моят живот и служение не са пример за това, което сте призовани да бъдете. Единствено Исус е този пример. Ако това, което аз съм писал се използва като основа, тя няма да може да издържи тежестта на онова, което трябва да се построи върху нея. Писаното от мен, трябва да се гради върху единствената Основа, която може да удържи това, което ви предстои да понесете; то не трябва да се използва като основа. Вие трябва да възприемате моите поучения чрез поученията на Господа, а не да се опитвате да разберете Него от моята гледна точка. Думите Му са основата. Аз само градих върху тях, като Ги доразвивах. Най-голямата мъдрост и най-силните истини са Неговите думи, не моите.”  

“Трябва още да знаеш, че не ходех във всичко, което ми беше предоставено. За всеки един вярващ е достъпно да ходи в много повече неща, отколкото ходих аз. Всеки истински вярващ има Святия Дух в себе си. Силата на Този, Който създаде всичко, живее в тях. И най-малкият от светиите има сила в себе си да премества планини, да спира армии, или да възкресява мъртви. Ако вие искате да извършите всичко, за което сте призовани в своето време, не трябва да гледате на моето служение като на върховно постижение, но като на изходна позиция. Твоята цел не трябва да бъде да си като мен, но да бъдеш като Господа. Ти можеш да бъдеш като Него и да вършиш всичко, което Той правеше и дори още повече, защото Той е запазил най-доброто си вино за края.”

Знаех, че тук можеше да се говори само истината. Знаех, че това, което Павел казваше за начина, по който мнозина погрешно използват неговите писания като основа, вместо да градят върху основата на евангелията, също бе истина. Но все още ми беше трудно да приема, че Павел е изпаднал от своето призвание. Погледнах към неговия престол и към славата на неговото същество. Тя беше много по-голяма, отколкото съм мечтал, че най-големите светии на небето ще имат. Той бе изключително решителен и прям, както очаквах да бъде. Порази ме това колко очевидно беше, че той все още носеше своята огромна грижа за всичките църкви. Аз го бях идолизирал и това беше прегрешението, от което Той се опитваше да ме освободи. Въпреки това той беше много по-велик от онзи Павел, който аз бях превърнал в идол. Знаейки какво си мисля той постави и двете си ръце на раменете ми и ме погледна още по-сериозно право в очите.

“Аз съм твой брат. Обичам те, както и всеки един тук. Но ти трябва да разбереш. Нашият път е вече завършен. Ние не можем нито да добавим, нито да отнемем от това, което сме посадили на земята, но ти можеш. Не ние сме твоята надежда. Сега ти си нашата надежда. Дори в този разговор аз мога само да потвърдя това, което вече съм написал, но ти имаш още много неща да напишеш. Покланяй се само на Бога и израствай във всичко към Него. Никога не прави някой човек своя цел но само Него. Скоро по земята ще ходят мнозина ,които ще вършат много по-велики неща от тези които вършехме ние. Първите ще бъдат последни, и последните първи. Ние не се притесняваме от това. Това е радост за нашите сърца, защото ние сме едно с вас. Моето поколение беше използвано да постави основата и да започне да гради върху нея и ние винаги ще бъдем почитани за това. Но всеки етаж, построен върху основата, трябва да се издига по-високо. Ние няма да бъдем зданието което трябва да бъдем, ако вие не се издигнете по-високо”.

Докато обмислях това, той ме гледаше внимателно. Тогава продължи: “Има още две неща които ние постигнахме в нашето време, но бяха изгубени много бързо от църквата и все още не са възстановени. Ти трябва да ги възстановиш.”

“Кои са те?”, запитах аз, чувствайки, че това, което щеше да каже, нямаше да бъде просто допълнение към вече казаното.

“Ти трябва да възстановиш служението и посланието,” подчерта той”.

Аз погледнах към Господа и Той кимна в потвърждение, добавяйки:”Необходимо беше Павел да ти каже това. До този момент той е бил най-верният и в двете неща”.

“Моля те, обясни ми”, помолих аз Павел.

“Добре,” отговори той. “С изключение на няколко малки места по света, където сега има голямо гонение и трудности, ние трудно можем да разпознаем служението или посланието, което се проповядва днес. Затова църквата сега е само сянка на това, което беше дори в нашето време, а ние бяхме далеч от това, което бяхме призовани да бъдем. Тогава, да бъдеш в служение беше най- голямата жертва, която някой можеше да направи, и това отразяваше посланието за най-голямата жертва, която е била направена – кръста. Кръстът е Божията сила и той е центърът на всичко, чрез което сме призовани да живеем. Вие сега имате толкова малко сила да преобразявате сърцата и умовете на учениците, защото не живеете и не проповядвате кръста. Ето защо и ние толкова трудно различаваме учениците от езичниците. Това не е благовестието или спасението, което ни беше поверено. Вие трябва да се върнете към кръста.”

С тези думи той стисна раменете ми като баща и тогава се върна на мястото си. Аз се чувствах като че съм получил едновременно невероятно благословение и дълбоко порицание. Докато отминавах, започнах да мисля за нивото на спасението на планината и за съкровищата, които бях видял във вътрешността й. Започнах да разбирам, че повечето от моите собствени решения, дори решението да вляза през вратата, която ме доведе тук, бяха основани предимно на съображението кое би ме придвижило напред, а не на съобразяване с волята на Господа. Във всичко, което бях направил, аз все още живеех за себе си, а не за Него. Дори в желанието си да срещна съда тук, аз бях мотивиран от мисълта да направя това, което би ми помогнало да побеждавам без да претърпявам загуби. Все още ходех много повече в себецентричност, отколкото в Христоцентричност.

Знаех, че краткият разговор с Павел ще има последствия, които ще осъзнавам дълго време. Чувствах донякъде, че съм приел благословение от цялата, вечната църква. Големият облак свидетели наистина ни насърчаваше. Те гледат към нас като горди родители, които искат за своите деца неща по-добри от тези които те бяха познали. Най-голямата им радост би била да видят църквата в последните дни да стане всичко, което в техните дни не е успяла да достигне. Знаех също, че аз все още се разминавах твърде много с това, което те бяха приготвили за нашия живот.

“Последната църква няма да бъде по-Велика от тази в техните поколения, дори и да извършите по-велики дела”, прекъсна ме Господ. “Всичко, което се върши, е направено чрез Моята благодат. Обаче Аз ще дам повече от нея, и повече от Моята сила на разположение на църквата от последните дни, защото тя трябва да извърши повече, отколкото църквата в която и да е било епоха досега. Вярващите от последното време ще ходят в цялата сила, изявена от Мен, и в повече от нея защото те ще бъдат последните представители на всички, които са били преди тях. Църквата от последното време ще изяви Моето естество и Моите пътища, както никога досега не са били изявявани от човеците. И това е, защото Аз ви давам повече благодат и на когото много се дава много и ще се изисква“.

Това ме накара да мисля още повече за Павел. “Как изобщо бихме могли да станем толкова отдадени и верни, както е бил той?”, разсъждавах аз.  

“Не искам от теб да постигнеш това.” – Господ отговори. “Аз искам да пребъдваш в Мен. Ти не можеш да продължаваш да сравняваш себе си с другите, дори и с Павел. Винаги ще се проваляш искайки да бъдеш като онзи, към когото гледаш, но ако гледаш на Мен, ще отидеш далеч отвъд това, което би постигнал по друг начин. Както ти самият си поучавал, очите на двамата вървящи по пътя към Емаус се отвориха точно когато Ме видяха да разчупвам хляба. Когато четеш писмата на Павел или на който и да е било друг, трябва да чуваш Мен. Само когато получаваш хляба си директно от Мен, само тогава очите на твоето сърце ще се отворят.

Ти можеш да бъдеш отклонен най-много от тези, които най-много приличат на Мен, ако не гледаш през тях, за да видиш Мен. Има също и друга клопка за тези, които опитват от Моето помазание и сила повече от другите. Те често се отклоняват поради това, че гледат на себе си. Както казах преди да говориш с Павел, Моите слуги трябва да станат слепи, за да могат да виждат. Позволих ти да говориш с него, защото той е един от най-добрите Ми примери за това. Поради Моята благодат Аз Му позволих да преследва църквата Ми. Когато видя Моята светлина, той разбра, че неговото мислене го бе довело до пълно противоречие със същата тази истина, на която претендираше, че служи. Вашето мислене винаги ще прави това. То ще ви повежда да вършите онова, което е противоположно на волята Ми. По-голямото помазание носи и по-голяма опасност да се отклоните, ако не научите онова, което Павел научи. Ако не вземате кръста си всеки ден и не поставяте всичко, което сте, и всичко, което имате, пред него, вие ще паднете, поради властта и силата, които ще ви дам. Докато не се научите да вършите всичко за благовестието, колкото повече влияние имате, толкова по-голяма ще бъде опасността, в която ще се намирате.

Едно от най-големите заблуждения, които идват върху Моите помазанници, е, че когато Аз им дам малко свръхестествено знание или сила, те започват да мислят, че техните пътища би трябвало да са Моите пътища, и че всичко, което те мислят, го мисля и Аз. Това е голяма измама и мнозина са се препънали поради нея. Ти ще мислиш като Мен, когато си в съвършено единство с Мен.  Дори и при най-помазаните, които са ходили по земята, дори и при Павел, това единство е било само частично и за кратки периоди от време.

Павел наистина ходеше по-близо до Мен от който и да е било друг до този момент. Но въпреки това, той беше заобиколен от страхове и немощи, които не бяха от Мен.

 Аз можех да го избавя от тях и Той Ме помоли за това няколко пъти, но Аз имах причина да не го направя. Най-голямата мъдрост на Павел беше да приеме с радост немощите си, разбирайки, че ако го бях освободил от тях, не бих могъл да му доверя откровението и силата в онази степен, в която го направих. Павел се научи да разпознава своите собствени немощи от откровението на Духа. Той знаеше, че когато е заобграден от немощи или страхове, той не гледа от Моята гледна точка, но от своята собствена. Това го накара да Ме търси и да зависи от Мен още повече. Освен това той внимаваше да не приписва на Мен нещата, които се пораждаха в неговото собствено сърце. Поради тази причина можех да му доверя откровения, които не можех да поверя на други. Павел познаваше собствената си слабост, както и Моето помазание, и правеше разлика между тях. Той не обърка това, което идваше от неговия собствен ум и сърце, с Моя ум и сърце“.

Започнах да мисля за това колко ясно ми беше всичко това тук, но как толкова често, дори след като съм имал велико преживяване като това, аз все пак го забравях толкова лесно. Лесно е да разбираш и да ходиш в светлината тук, но там, в битката, отново става неясно. Помислих си за това как аз не бях толкова нападан от страхове, колкото от нетърпение и гняв, които бяха също такова отклоняване от посоката, която би трябвало да имаме чрез пребъдване в Светия Дух.

Мъдростта се спря и се обърна към мен: “Ти си пръстен съд и това е всичко, което ще бъдеш докато ходиш по земята. Обаче ти можеш да Ме виждаш толкова ясно там, както Ме виждаш тук ако гледаш с очите на твоето сърце. Ти можеш да бъдеш толкова близо до Мен там, колкото е бил който и да било друг, а дори и още повече. Аз съм направил така, че всеки да бъде толкова близо до Мен, колкото наистина желае да бъде. Ако ти наистина искаш да бъдеш по-близо до Мен, дори повече от Павел, това е възможно. Някои ще пожелаят това и те ще го искат достатъчно силно, за да оставят настрани всичко, което пречи на тяхната близост с Мен, за да могат да й се предадат напълно, и ще получат това, което търсят.

Ако твоят копнеж е там да ходиш така както ходиш с Мен тук, Аз ще бъда точно толкова близо до теб там, колкото Съм и сега. Ако Ме търсиш, ще Ме намериш. Ако се приближаваш към Мен Аз ще се приближавам към теб. Моето желание е да поставя трапеза за теб точно сред твоите врагове. Това Мое желание не е само за водачите Ми, но и за всеки един, който призовава името Ми. Аз искам да бъда много по-близко до теб и до всеки един, който Ме призовава, отколкото съм могъл да бъда досега с тези, които са живели преди. Не Аз, а ти решаваш колко близки ще бъдем. Ще бъда намерен от тези, които Ме търсят.

Ти си тук, защото помоли за Моя съд в своя живот. Ти Ме потърси като Съдията и сега Ме намираш. Но не трябва да мислиш, че понеже си видял Моя съдийски престол, то сега всички твои отсъждания, ще бъдат и Мои отсъждания. Ти ще имаш Моите отсъждания само когато ходиш в единство с Мен и търсиш помазанието на Моя Дух. Това може да бъде придобито или изгубено всеки ден.

Аз ти позволих да видиш ангели и ти дадох много сънища и видения, защото ти не спираше да ги искаш. Обичам да давам на децата Си добрите дарове, за които се молят. В продължение на години ти си Ме молил за мъдрост и сега я получи. Ти поиска от Мен да те съдя и го получи. Но тези преживявания не те правят напълно мъдър или справедлив съдия. Ти ще имаш мъдрост и ще отсъждаш справедливо само, когато пребъдваш в Мен. Никога не спирай дори и за миг да Ме търсиш. Колкото повече наистина съзряваш духовно, толкова повече ще познаваш своята отчайваща нужда от Мен. Колкото по-зрял ставаш, толкова по-малко ще търсиш да се криеш от Мен или от другите, така че винаги ще можеш да ходиш в светлината.

Ти Ме видя като Спасител, Господ, Мъдрост и Съдия. Когато се върнеш в битката, пак ще можеш да виждаш Моя съдийски престол с очите на сърцето си. Когато ходиш в истината на познанието, че всичко, което мислиш и вършиш, е напълно открито тук, то ще имаш свободата там да живееш така, както би живял тук. Единствено когато се криеш от Мен или другите покривалата се връщат, за да Ме скрият от теб. Аз съм Истина и тези, които Ми се покланят трябва да го правят в Дух и Истина. Истината никога не може да бъде намерена скрита в тъмнината, но тя винаги търси да остане в Светлината. Светлината открива и изявява нещата.

Само когато търсиш да бъдеш разкрит и позволиш на това, което си ти в своето сърце, да бъде изявено, тогава ще ходиш в светлината, както Аз съм в светлината. Истинското общение с Мен изисква пълно разкриване. Истинското общение с Моите хора изисква същото.

Когато застана пред Моя съдийски престол, ти почувства такава свобода и сигурност, както никога преди, защото вече не беше необходимо да се криеш. Ти почувства повече сигурност защото знаеше, че съдбите Ми са истинни и праведни. Моралният и духовен ред на Моята вселена е също толкова надежден, както и естествения ред, установен от естествените закони. Ти се доверяваш на Моя закон за гравитацията, без дори да мислиш за него. Трябва да се научиш да уповаваш на съдбите Ми по същия начин. Моите критерии за праведност са непроменими и са както справедливи, така и сигурни. Да живееш чрез тази истина е да ходиш чрез вяра. Истинската вяра е да имаш увереност в това кой съм Аз.

Ти търсиш да познаеш и да ходиш в Моята сила, за да можеш да изцеляваш болните и да вършиш чудеса, но дори не си започнал да разбираш силата на Моето слово. Задачата да възстановя всичките мъртви, които някога са живели по земята, няма да Ме накара дори да се напрегна. Аз поддържам всичко чрез силата на Моето слово. Творението съществува поради Моето слово и то се сплотява чрез Моето слово.

Преди края Аз трябва да открия силата Си на земята. Въпреки това, най-голямата сила, която съм изявявал до сега на земята или някога ще изявя, е само едно незначително проявление на силата Ми. Аз не изявявам силата си, за да накарам човеците да повярват в нея, а за да повярват в Моята любов. Ако исках да спася света чрез Моята сила, когато ходех по земята, Аз щях да премествам планини само като посочвам с пръст. Тогава всички човеци биха Ми се поклонили, но не поради това, че Ме обичат или защото обичат истината, но защото се страхуват от Моята сила. Аз не желая човеците да Ми се покоряват поради страх от Моята сила, но поради любов към Мен и любов към истината.

Ако не познаваш любовта Ми, силата Ми ще те поквари. Аз не ти давам любов, за да можеш да познаеш силата Ми, но ти давам сила, за да можеш да познаеш любовта Ми. Целта на живота ти трябва да бъде любов, а не сила. Тогава ще ти дам сила, с която да обичаш. Ще ти дам силата да изцеляваш болните, защото ги обичаш и защото Аз ги обичам и не искам те да са болни.

Така че ти трябва да търсиш първо любов и после вяра. Ти не можеш да Ми угодиш без вяра. Но вярата не е просто познаване на Моята сила, а познаване на Моята любов и силата на Моята любов. На първо място, вярата трябва да бъде за любов. Търси вяра, за да обичаш повече и да извършваш повече с твоята любов. Само когато търсиш вяра, за да обичаш, Аз мога да ти поверя Моята сила. Вярата действа чрез любов.

Моето слово е силата, която поддържа всички неща. В степента, в която вярваш, че словото Ми е истинно, ще можеш да вършиш всичко. Тези, които наистина вярват, че Моите думи са истинни, ще бъдат също истинни и в своите собствени думи. Моето естество е да бъда истинен и творението уповава на словото Ми, защото Аз съм му верен. Тези, които са като Мен, са също истинни в собствените си думи. Тяхната дума е надеждна и техните обещания са достойни за доверие. Тяхното “да” значи “да” и тяхното “не” значи “не”. Ако вашите собствени думи не са истинни, вие ще започнете да се съмнявате, и в Моите думи, защото в сърцето ви е влязла измама. Ако не сте верни на собствените си думи, то е, защото вие не Ме познавате истински. За да имаш вяра, трябва да си верен. Призовал съм ви да ходите чрез вяра, защото Аз съм верен. Това е Моето естество.

Ето защо ще бъдете съдени за всяка лекомислена дума, която изговаряте. Да си лекомислен означава да си безотговорен. Думите имат сила и тези, които са нехайни с тях, не могат да бъдат надарени със силата на Моето слово. Мъдрост е да сте внимателни в своите думи и да ги пазите, както и Аз пазя Своите.“

Думите на Господа ме заливаха като огромни морски вълни. Почувствах се както Йов пред вихрушката. Мислех си, че ставам все по-малък и по-малък и тогава осъзнах, че Той ставаше все по-голям. Никога не бях разбирал колко съм самонадеян. Как съм могъл да се държа толкова безцеремонно с Бога? Чувствах се като мравка, която се взира в планинска верига. Аз бях по- малък дори от прашинка и, въпреки това, Той отделяше време да ми говори. Не можех повече да стоя и се обърнах настрани.

След известно време почувствах утешителна ръка върху рамото си. Беше Мъдростта. Славата Му сега беше дори още по-голяма, но отново беше висок колкото мен. “Разбра ли какво се случи с теб току-що?”, попита Той.

Тъй като знаех много добре, че когато Господ задава въпрос, то не е, за да получи някаква информация, аз започнах да размишлявам върху него. Знаех, че това е действителността. Сравнен с Него, аз съм по-малък отколкото е прашинката пръст в сравнение със земята и по някаква причина Той искаше да преживея това чувство. Отговаряйки на моите мисли, Той продължи.

 “Това, което мислиш, е вярно, но съпоставянето му между човека и Бога не касае само мащаба. Ти започна да преживяваш силата на Моите думи. Да ти бъдат поверени думите Ми означава да ти бъде поверена силата, чрез която съществува вселената. Аз не направих това, за да те накарам да се чувстваш малък, но за да ти помогна да разбереш важността и силата на това, което ти е било поверено – Божието слово. Във всичките си дела помни, че по важност една единствена дума от Бога към човека е по-скъпоценна от всички съкровища на земята. Ти трябва да го разбереш и да научиш Моите братя да уважават стойността на Моето слово. И тъй като сте призвани да носите думите Ми, вие трябва също да уважавате стойността на вашите собствени думи. Тези, които носят истината, трябва да бъдат истинни.“

Докато слушах, се почувствах подтикнат да погледна към един от престолите зад нас. Видях човек, когото веднага познах. Той е бил голям евангелизатор, когато аз съм бил дете. Мнозина са считали, че той е ходел в повече сила, отколкото който и да е било друг от времето на ранната църква. Аз бях чел за него и бях слушал някои от неговите записани проповеди. Беше трудно да не бъдеш докоснат от неговото истинско смирение и очевидна любов, която имаше към Господа и хората. Въпреки това, аз усещах, че някои от поученията му бяха сериозно изкривени. Бях изненадан, но също и облекчен, да го видя седнал на един велик престол. Заплениха ме смирението и любовта, които все още се излъчваха от него.

Когато се обърнах към Господа, за да Го попитам дали мога да говоря с него, усетих колко много Господ го обичаше . Обаче Господ не ми позволи да говоря с него, а ми кимна да продължа напред.

“Просто исках да го видиш тук“,обясни Той, “и да разбереш мястото, което заема при Мен. Има още много неща, които трябва да разбереш за него. Той беше посланик до Моята църква от последното време, но църквата не го послуша поради причини, които ще разбереш на определеното време. Той наистина падна в обезсърчение и заблуда за известно време и неговото послание беше изкривено. То трябва да бъде възстановено също, както и частите, които дадох на други и които също бяха изкривени“.

Знаех, че всичко тук се случва на съвършеното време и е взаимосвързано с всичко, което трябваше да науча, затова започнах да мисля за това, как виждането ми с този мъж е свързано с всичко, за което току-що говорихме т.е. със способността на силата да покварява.

“Да. Има немалка опасност в това да ходиш в голяма сила“, отговори Господ. “Това се случи с много от Моите пратеници и е част от посланието, което те трябва да предадат на църквата Ми от последното време. Ти трябва да ходиш в Моята сила и то сила много по-голяма от тази, която тези светии преживяха. Ако обаче някога започнеш да мислиш, че силата е Моето одобрение към теб или твоето послание, ще отвориш вратата за същата измама. Святият Дух е даден да свидетелства само за Мен. Ако си мъдър като Павел, ти ще се научиш да се хвалиш повече със своите немощи отколкото със своята сила.”  

Истинската вяра е истинско осъзнаване на това Кой съм Аз. Тя не е нито повече и нито по- малко. Но трябва винаги да помниш, че дори ако пребъдваш в Моето присъствие, дори ако Ме виждаш такъв, какъвто Съм, ти все още можеш да паднеш, ако се обърнеш от Мен и погледнеш отново към себе си. Точно по този начин падна Луцифер. Той обитаваше тази стая. Той гледаше Моята слава и славата на Моя Отец. Обаче започна да гледа към себе си повече, отколкото към Нас. Тогава започна да се възгордява, поради своето положение и сила. Това се случи и на много от Моите служители, на които беше позволено да видят славата Ми, и на които беше поверена сила. Ако започнеш да мислиш, че това ти е дадено, поради твоята мъдрост, твоята праведност или дори твоето посвещение на чистото поучение, ти ще се препънеш“.

Знаех, че това е строго предупреждение, както и всичко, което приех или ми бе казано тук. Аз исках да се върна обратно и да се бия в последната битка, но имах сериозни съмнения относно това, ще мога ли да го направя без да падна в клопките, които сега сякаш бяха навсякъде. Погледнах назад към Господа. Той беше Мъдрост и си помислих колко много се нуждая да Го познавам като Мъдрост, когато се върна.

“Добре е за теб да изгубиш увереност в себе си. Аз не бих могъл да ти поверя силите на идващия век, докато не направиш това. Колкото повече изгубваш увереността си в себе си толкова повече сила ще мога да ти поверя, ако…”  

Чаках дълго Господ да продължи, но Той не го направи. По някакъв начин знаех, че Той иска аз да продължа изречението, но не знаех какво да кажа. Колкото повече гледах на Него обаче, толкова повече увереност чувствах. Накрая вече знаех какво да кажа.

“Ако поставя увереността си в Теб”, добавих аз.

“Да. Ти трябва да имаш вяра, за да извършиш това, което си призован да извършиш, но това трябва да бъде вяра в Мен. Не е достатъчно просто да изгубиш увереността в себе си. Това води само до несигурност, ако не изпълниш празнината с увереност в Мен. По такъв начин много от тези мъже паднаха в своите заблуждения. Голяма част от тези мъже и жени бяха пророци. Някои от тях поради несигурност не позволяваха на другите да ги наричат пророци. Но това не беше истина, защото те бяха такива. Лъжливото смирение също е заблуда. Ако врагът успя да ги измами да мислят, че те всъщност не са пророци, той също би могъл и да ги измами да мислят, че са по- големи пророци, отколкото са, просто като подхранва тяхната самоувереност, фалшивото смирение няма да изгони гордостта. То е просто друга форма на себецентричност, която врагът има право да използва.

Всичките ти провали ще бъдат резултат от едно единствено нещо – себецентричността.

Единственият начин да се освободиш от това е да ходиш в любов. Любовта не търси своето си“.

Докато мислех върху всичко това, започна да ме завладява една прекрасна яснота. Виждах как цялото ми преживяване от началото до края беше фокусирано върху това простичко послание. “Колко лесно се заблуждавам и се отклонявам от простосърдечното отдаване на Теб”, изплаках аз.

Тогава Господ спря и ме погледна с изражение, което се моля никога да не забравя. Той се усмихна. Не исках да злоупотребявам с възможността, но по някакъв начин чувствах, че когато Той се усмихва, така бих могъл да поискам каквото и да било и Той ще ми го даде, затова рискувах:

Господи, Ти каза:” Да бъде светлина” и стана светлина. Ти се моли в Йоан 17 глава ние да Те обичаме със същата любов, с която Отец Те е възлюбил. Ще благоволиш ли да кажеш сега: “Нека да бъде любов в теб”, за да Те обичам с любовта на Отца?”

Той не престана да се усмихва, но вместо това постави ръката Си на раменете ми като приятел и каза: “Аз изговорих тези думи към теб преди сътворението на света, когато те призовах. Казал съм го също и на твоите братя, които ще се бият заедно с теб в последната битка. Ти ще познаеш любовта на Отца Ми към Мен. Това е една съвършена любов, която ще прогони всичките ти страхове. Тя ще ти помогне да Ме обичаш така, че да можеш да вършиш делата, които Аз върших и дори по-големи, защото Аз Съм при Отца Си. И ти ще познаеш Неговата любов към Мен и делата, които ще ти бъдат дадени да извършиш, ще прославят Мен. Но заради тебе, казвам отново: “Нека да бъде любовта на Отца Ми в теб“.

Бях обзет от признателност за цялото това преживяване. “Обичам Твоите съдби”, казах аз, като понечих да се обърна, за да погледна назад към съдийския престол, но Господ ме спря.

“Не гледай назад. Сега Аз не Съм там за теб, Аз съм тук. Ще те поведа от тази стая към твоето място в битката, но ти не трябва да поглеждаш назад. Трябва да виждаш съдийския Ми престол в твоето собствено сърце, защото сега той е там.“

“Също както Градината и съкровищата на спасението… “, си помислих.

“Да. Всичко, което правя, Аз го правя в твоето сърце. То е мястото, където текат живите води. То е мястото, където съм Аз.“

Тогава Той кимна към мен, така че аз също се погледнах и отметнах мантията на смирението. Бях зашеметен от това, което видях. Моето всеоръжие излъчваше същата слава, която го заобикаляше. Бързо отново я покрих с мантията.

“Аз също се молих на Отца Си в нощта преди Моето разпъване славата, която имах в Него в началото, да бъде с хората Ми, за да бъдете едно. Моята слава е тази, която води до единство. Когато се събираш с други, които Ме обичат, славата Ми ще се увеличава. И колкото повече тя се увеличава чрез свързването на тези, които Ме обичат, толкова повече светът ще познава, че Аз съм изпратен от Отца. Тогава светът наистина ще познае, че вие сте Мои ученици, защото ще Ме обичате и ще се обичате един друг“.

Докато продължавах да гледам на Него, увереността ми растеше. Беше като измиване отвътре. Скоро се почувствах готов да извърша всичко, което Той би поискал.

“Има още един човек, когото трябва да срещнеш преди да се върнеш в битката“, каза Той докато вървяхме. В същото време продължавах да се удивявам на това, колко по-славен беше станал дори само от преди няколко минути.

“Всеки път, когато Ме виждаш с очите на сърцето си, умът ти се обновява още малко” проговори отново Той. “Един ден ще бъдеш способен да пребъдваш постоянно в Моето присъствие. Когато това стане, всичко, което си научил чрез Моя Дух, ще бъде винаги на твое разположение и Аз ще бъда на Твое разположение“.

Чувах всичко, което Той казваше, и го разбирах, но бях толкова запленен от славата Му, че просто трябваше да Го попитам: “Господи, защо си толкова много по-славен сега, отколкото в началото, когато ми се явяваше в образа на Мъдростта?”

“Аз никога не съм се променял. Но ти се променяш, когато гледаш Моята слава с открито лице. Преживяванията, които си имал, са премахнали покривалата от твоето лице, така че да можеш да Ме виждаш по-ясно. Но нищо не ги премахва по-бързо от това, да гледаш Моята любов“.

Той спря и аз се обърнах да погледна тези, които бяха на престолите близо до нас. Ние все още бяхме на мястото, където седяха най-високопоставените царе. Тогава разпознах един човек, който беше наблизо.

“Господине, познавам ви от някъде, но просто не мога да си спомня откъде”.

“Веднъж ти ме видя във видение”, отговори той.

Веднага си спомних и бях изумен! “Значи вие сте бил реален човек?”

“Да”, отвърна той.

Тогава започнах да си спомням деня, когато като новоповярвал християнин бях стигнал до объркване по някои въпроси в моя живот. Излязох и отидох в един парк близо до моя апартамент и реших да чакам, докато Господ не ми проговори. Докато седях и четях Библията си, получих видение, едно от първите, които съм имал.

Видях човек, който ревностно служеше на Господа. Той постоянно свидетелстваше на хората поучаваше и посещаваше болните, за да се моли за тях. Беше много ревностен за Господа и имаше истинска любов към хората. После видях друг човек, който очевидно беше скитник или бездомник. Едно малко котенце се мотаеше на пътя му и той понечи да го ритне, но се въздържа и само грубо го избута от пътя си с крак. Тогава Господ ме попита кой от тези мъже Му е угодил повече.

“Първият”, казах аз без колебание.

“Не, вторият“, отговори Той и започна да ми разказва техните истории.

Първият човек бил възпитан в чудесно семейство, което винаги е познавало Господа. Той израснал в процъфтяваща църква и после завършил един от най-добрите библейски колежи. Били са му дадени сто частици от Божията любов, но той използвал само седемдесет и пет от тях.

Вторият човек се родил глух. Бил малтретиран и държан в тъмен и студен таван, докато не бил намерен от властите, когато бил на осем години. Тогава започнали да го прехвърлят от една институция в друга, където продължили да го тормозят. Накрая бил изхвърлен на улицата. За да преодолее всичко това, Господ му дал само три частици от Своята любов, но той събрал всяка една от тях, за да победи яростта в своето сърце и да се въздържи да не нарани котенцето.

Сега аз погледнах този мъж. Той бе цар и седеше върху престол, далеч по-славен от този който Соломон би могъл изобщо да си представи. Множества ангели го обграждаха, и очакваха да изпълнят заповедите му. Обърнах се към Господа в страхопочитание. Все още аз не можех да повярвам, че той е реален и още по-малко, че е един от великите царе.

“Господи, моля Те, разкажи ми останалата част от историята му”, попросих аз.

“Разбира се, затова сме тук. Анджело беше толкова верен в малкото, което му бях дал, че му поверих още три частици от Моята любов. И той използва всичките за да спре да краде. Почти умираше от глад, но отказваше да вземе каквото и да било, което не беше негово. Купуваше храната си с това, което изкарваше чрез събиране на бутилки и евентуално, ако намереше някой, който да му даде да свърши някаква работа на двора. Не можеше да чува, но се беше научил да чете, така че му изпратих една брошура с евангелието. Докато я четеше, Духът отвори сърцето му и той предаде живота си на Мен. Аз отново удвоих частиците любов и той вярно ги използва всичките. Искаше да Ме сподели с другите, но не можеше да говори. И въпреки че живееше в такава бедност, той започна да дава почти половината от това, което изкарваше, за брошури, и ги раздаваше по уличните ъгли“.

“Колко души доведе при Теб?”, попитах аз, мислейки, че сигурно са били множества, щом е седнал с царете.

“Един“, отговори Господ. “За да го насърча му дадох да доведе един умираш алкохолик при Мен. Това наистина го насърчи толкова много, че той беше готов да стои на този ъгъл години наред, за да доведе още една душа до покаяние. Но цялото небе Ме молеше настоятелно да го взема тук, а Аз също исках той да получи своята награда“.

“Но какво направи той, че стана цар?”, попитах.

“Беше верен във всичко, което му бе дадено. Победи всичко, докато стана като Мен и умря като мъченик“.

“Но какво победи той и как стана мъченик?”  

“Той победи света с Моята любов. Малцина са победили толкова много, като са имали толкова малко. Много от моите хора живеят в домове, за които дори царете, живели само преди столетие биха им завидели, на удобствата. Но те не ги оценяват. А Анджело би оценил толкова много дори само един намерен кашон през студената нощ, че би го обърнал в славен храм на Моето присъствие. Той започна да обича Всеки и всичко. Радваше се на една ябълка повече, отколкото някои от Моите хора на голямо пиршество. Той беше верен във всичко, което му дадох, макар че то не бе много в сравнение с това, което съм дал на другите, включително и на теб. Аз ти го показах във видение, защото ти минаваше покрай него много пъти. Дори веднъж го посочи на един от приятелите си и говори за него”.

“Така ли? Какво казах?”  

“Ти каза: “Ето още един от тези Илиевци, които сигурно са избягали от автобусната спирка”. Ти каза, че той е “религиозен ненормалко”, изпратен от врага да отвръща хората от евангелието“.

Това беше най-тежкият удар, който бях преживявал до този момент. Бях повече от потресен бях ужасен. Опитах се да си спомня конкретния случай, но не можех, просто защото имаше толкова много други като него. Никога не съм изпитвал особено голямо състрадание към дрипавите улични проповедници, които сякаш бяха специално изпратени да отвръщат хората от благовестието.

“Съжалявам, Господи! Наистина съжалявам”.

“И ти си опростен“, отговори бързо Той. “И си прав. Има мнозина, които се опитват да проповядват благовестието на улицата от погрешни, дори извратени подбуди. Въпреки това има и такива, които са искрени, макар че са неуки и необучени. Ти не трябва да съдиш според външния изглед. Има също толкова много истински слуги, които изглеждат като него, както има и сред лъскавите професионалисти в големите катедрали и организации, които човеците са изградили в Моето Име“.

Тогава той ми кимна да погледна към Анджело. Когато се обърнах, той беше слязъл по стълбите на своя престол и беше точно пред мен. Протегна ръцете си, прегърна ме силно и целуна челото ми като баща. Любов се изля върху мен и през мен в такава степен, каквато нервната ми система сякаш не беше в състояние да я понесе. Когато най-после ме пусна, аз се клатушках като че ли съм пиян, но това беше едно прекрасно чувство. Беше любов, каквато никога не съм изпитвал.

“Той щеше да ти предаде това още на земята“, продължи Господ. “Имаше много да даде на Моите хора, но те не искаха да се приближат до него. Дори пророците Ми го избягваха. Той израстна във вярата, като си купи Библия и няколко книги, които постоянно препрочиташе. Опита се да ходи на църква, но не можа да намери нито една, която да го приеме. Ако те го бяха приели при себе си, биха приели Мен. Чрез него Аз чуках на вратите им“.

Научавах ново определение за скръб. “Как умря той?”, попитах, спомняйки си, че е умрял като мъченик, наполовина очаквайки, че по някакъв начин аз съм отговорен за това.

“Той умря от премръзване, опитвайки се да запази жив един беден пияница, който беше припаднал в студа“.

Докато гледах към Анджело, просто не можех да повярвам колко закоравено е било сърцето ми. И все пак, не разбирах как това го е направило мъченик. Аз мислех, че това е титла, запазена за тези, които са умрели защото не са искали да направят компромис със своето свидетелство.

“Господи, знам, че той наистина е победител”, отбелязах аз.”И е толкова справедливо да бъде тук. Но тези, които умират по този начин, също ли са мъченици?”  

“Анджело беше мъченик всеки ден от своя живот. Той правеше за себе си само онова, което му бе необходимо, за да остане жив, и радостно пожертва своя живот, за да спаси нуждаещ се приятел. Както Павел писа на Коринтяните, дори ако дадеш тялото си да бъде изгорено, но нямаш любов, това се счита за нищо. Но когато дадеш себе си с любов, това се счита за много. Анджело умираше всеки ден, защото не живееше за себе си, а за другите. Докато беше на земята, той винаги считаше себе си за последния от светиите, но беше един от най-великите. Както ти вече научи много от тези, които се считат за най-великите и са смятани от другите за такива, тук заемат мястото на последните. Анджело не умря за доктрина или дори за своето свидетелство, но той наистина умря заради Мен“.

“Господи, моля те, помогни ми да запомня това. Моля те, не позволявай да забравя видяното тук, когато се върна”, попросих аз.

“Затова Аз Съм тук с теб и винаги ще бъда с теб, когато се върнеш. Мъдрост е да гледаш с Моите очи и да не съдиш според това, което се вижда отвън. Аз ти показах Анджело във видението, за да можеш да го познаеш, когато минаваш покрай него на улицата. Ако ти беше споделил с него това, че знаеш за миналото му, което ти показах във видението, той щеше да предаде живота си на Мен още тогава. И ти щеше да обучиш този велик цар и той щеше да има огромно влияние върху Моята църква. Ако хората Ми гледаха на другите по начина, по който Аз гледам, Анджело и много други като него щяха да бъдат разпознати. Те щяха да бъдат приветствани на най-големите амвони и Моите хора щяха да идват от всички краища на земята, за да седнат в техните нозе, защото чрез това те щяха да са седнали при Моите нозе. Той щеше да те научи да обичаш и как да използваш дарбите, които Съм ти дал, така че да принасяш много повече плод“.

Бях толкова засрамен, че не исках дори да погледна към Господа, но накрая се обърнах към Него, чувствайки как болката ме тласка отново към себецентричността. Когато погледнах към Него, бях действително заслепен от славата Му. Измина известно време, но постепенно очите ми се приспособиха така, че да мога да Го виждам.

“Помни, че си простен“, каза Той. “Аз не ти показвам тези неща, за да те осъждам, но да те уча. Винаги помни, че състраданието ще премахне покривалата от твоята душа по-бързо от всичко друго“.

Когато тръгнахме отново, Анджело проговори: “Моля те, помни моите приятели, бездомните. Мнозина ще обикнат нашия Спасител, ако някой отиде при тях”.

В неговите думи имаше такава сила, че аз бях твърде покъртен, за да отговоря, и само кимнах. Знаех, че тези думи са заповед, издадена от един велик цар и голям приятел на Царя на Царете.

“Господи, ще бъдеш ли с мен, когато помагам на бездомните?”, попитах аз.

“Аз ще Съм с всеки, който им помага“, отвърна Той. “Когато любиш тези, които Аз любя, ти винаги ще получаваш Моята помощ. Помощта ще ви бъде дадена според степента на вашата любов. Ти много пъти си ме молил за повече от Моето помазване и това е начинът, по който ще го получиш. Обичай тези, които Аз обичам. Когато обичаш тях, ти обичаш Мен. Когато даваш на тях, ти си дал на Мен и Аз ще ти дам повече в отплата“.

Умът ми се плъзна към моя хубав дом и всичките други притежания, които имах. Не бях богат но знаех, че според земните стандарти живея много по-добре от царете, живели само преди стотина години. Никога не съм се чувствал виновен за това, но сега се почувствах. Някак си усещането беше добро, но от друга страна ми се струваше, че не е правилно. Отново погледнах към Господа, като знаех, че Той ще ми помогне.

“Помни това, което казах за Моя съвършен закон на любовта, разделящ светлината от тъмнината. Когато дойде объркване, каквото чувстваш сега, знай, че това , което преживяваш, не е Моя съвършен закон на любовта. Аз се наслаждавам да давам на семейството си добри дарове, също както и ти на своето. Аз искам вие да им се радвате и да ги оценявате. Само не трябва да им се покланяте , а да ги споделяте свободно, когато ви призова да го направите. Бих могъл само да махна с ръката си и моментално да премахна всичката бедност от земята. Ще дойде ден на възмездие, когато планините и високите места ще се снижат и бедните и угнетените ще се издигнат, но трябва Аз да го направя. Човешкото състрадание е също толкова противно на Мен, както и човешкото насилие. Човешкото състрадание се използва като заместител на силата на Моя кръст. Аз не съм ви призовал да се жертвате, а да се покорявате. Понякога ще трябва да се жертвате, за да Ми се покорите, но ако вашата жертва не е направена в покорство, тя ще ни раздели.

Ти си виновен за начина, по който си отсъдил неправилно и си се отнесъл зле с този велик цар, когато той беше Мой слуга на земята. Не съди никого без да се допиташ до Мен. Ти си пропуснал повече срещи, които Аз бях определил за теб, отколкото можеш да си представиш, просто защото не беше чувствителен към Мен. Но Аз не ти показвам това, за да те накарам да се чувстваш виновен, но за да те доведа до покаяние, така че да не ги пропускаш повече. Ако откликваш само като изпитваш вина, ти ще започнеш да правиш неща, с които да компенсираш вината си, което е оскърбление на Моя кръст. Единствено Моят кръст може да премахне вината ти и поради това, че Аз отидох на кръста да премахна вашата вина, всичко, което правите от вина, не е извършено за Мен.

Аз не се радвам, когато гледам хората да страдат”, продължи Мъдростта. “Но човешкото състрадание няма да ги доведе до кръста, който единствено може да облекчи тяхното истинско страдание. Ти пропусна Анджело, защото не ходеше в състрадание. Когато се върнеш, ще имаш повече, но твоето състрадание пак трябва да бъде подчинено на Моя Дух. Дори Аз не изцелих всички, към които имах състрадание, но правех само това, което виждах, че прави Моят Отец. Ти не трябва да правиш неща просто от състрадание, но в покорство на Моя Дух. Само тогава твоето състрадание ще има силата на изкуплението.

Аз ти поверих дарбите на Моя Дух. Ти си познал Моето помазание в проповядване и писане но си го познал много по-малко, отколкото осъзнаваш. Рядко виждаш точно с Моите очи или чуваш с Моите уши, или разбираш с Моето сърце. Без Мен ти не можеш да направиш нищо, което би  ползвало царството Ми или съдействало на Моето благовестие. Ти се би в Моите битки и дори видя върха на Моята планина. Ти се научи да изстрелваш стрелите на истината и да уцелваш врага. Научи малко и за това как да използваш Моя меч. Но любовта е най-голямото Ми оръжие. Любовта никога няма да се провали. Любовта ще бъде силата, която ще разруши делата на дявола. И любовта ще бъде това, което ще донесе Моето царство. Любовта е знамето на армията Ми. Сега ти трябва да се биеш под това знаме“.

С това ние свърнахме в един коридор и вече не бяхме в голямата съдебна зала. Славата на Мъдростта беше навсякъде около мен, но аз вече не можех да я виждам отчетливо. Внезапно стигнах до една врата. Обърнах се, защото не исках да си тръгвам, но веднага разбрах, че трябва да го направя. Това беше вратата, до която Мъдростта ме беше довела. Трябваше да премина през нея.

Следва продължение……..

 

Четвърта част </

Съдържание