Глава девета – Небесното Царство

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

В тази глава ще разгледаме значението, важността и великолепието на областта на небесното Царство. Евангелието на Царството не е добрите новини, че ще отидем някъде на някакво далечно небе и ще живеем вечно в един външен рай!

Отиване на място наречено небе не е това, което Исус имаше в ума Си, когато Той провъзгласи небесното Царство. Религиозната традиция относно „отиването на небето“ е толкова силна в християните, че изкривява способността на хората да схващат и да разбират това, което е писано в Божието Слово. Когато наблягаме на идеята за отиване в небето, за да живеем вечно, евангелието на Царството става несвързано. Проповедниците винаги правят глупавото изявление „ако човек не е новороден не може да отиде на небето“. ТОВА НЕ Е, КОЕТО ИСУС КАЗА! Това е нелепо извращаване на Словото на нашия Господ. Исус не говореше за отиване някъде – Той ясно каза, че ако човек не е новороден чрез Божия Дух не може да влезе в Божието Царство.

Защо хората си играят с Божието Слово? Защо изкривяват, променят, цитират смесено, представят смесено и извращават добрите новини на Царството? Невероятната тъмнина на плътския ум и невежата глупост на религията са, които правят това! Казвам ви днес, че евангелието на Божието Царство няма нищо общо с умиране и отиване на небето – то има всичко общо с управлението на Бог идващо на тази земя. Изкуплението не е промяна на местоположението, то е трансформация на начина на съществуване. Желанието на Татко не е един ден да оставим света и да „отлетим“ в нашето имение на небето. Неговото желание е да оставим света сега и да натискаме всеки ден по-дълбоко и по-дълбоко към дълбините на небесното Царство на земята.

„И аз Йоан видях святия град, новия Ерусалим, слизащ от Бог от небето, приготвен като булка украсена за съпруга си. И чух силен глас от небето казващ, Ето скинията на Бог е с хората, и Той ще живее с тях, и те ще бъдат Негови хора, и Сам Бог ще бъде с тях, и ще бъде техен Бог. И Бог ще изтрие всяка сълза от очите им, и повече няма да има смърт, нито скръб нито плач, нито ще има вече болка, защото предишното премина. И Този, който седеше на торна каза, АЗ правя всичко ново“ (Откровение 21:2-5). Възлюбения ученик Йоан, видя града слизащ от Бог на земята. Той не видя ние да отиваме някъде в пространството. Бог ще усъвършенства Своите избрани тук на земята, с божествен живот, който идва от Бог от небето, и те ще царуват над земята. „Изведнъж от небето дойде звук на фучащ мощен вятър…..и те се изпълниха със Святия Дух“. Ето скинията на Бога е с хората! И Той ще живее с тях! Бог идва да живее с човечеството! Това е властта и славата на небесното Царство на земята.

Все пак милиони християни си въобразяват, че ще отидат в един град на небето, за да живеят там с Исус вечно. Мнозина вярват, че някак си ще избегнат „голямата скръб“ като бъдат „грабнати“, отвлечени на небето.

Свидетелството на писанието е точно обратното на детинските суеверия на хората. Бог винаги е слизал при човека. Много отдавна в Едем Господ дойде и ходеше и говореше с Адам. В друг случай ние откриваме, че Господ се яви в Мамриевите полета и ходеше и говореше с нашия баща Авраам. Бог слезе в горящ огън и дим пред лицето на цялата събрана нация на Израел и им даде закона Си. Бог инструктира Мойсей да построи скинията в пустинята, за да може Той да има място за обитаване посред нашите израелски предшественици. Много години по-късно „Словото стана плът и живя сред нас“. Йоан видя града слизащ от Бог, и наистина той слиза от Бог.

Принципите на Божието Царство, праведността, мира и радостта в Святия Дух слизат от небето. Когато природата и характера на нашия небесен Баща са оформени в нас и Неговия скъпоценен ум управлява нашите сърца, Святия Град слиза на земята. С всяка победа над греха и болестите, над ограниченията, тъмнината и смъртта, Святия Град слиза на земята. Той ще продължи да слиза с развиването на тялото на Христос в пълният му ръст. „Твоето Царство да дойде, Твоята воля да се върши на земята както е на небето“.

Според възлюбения Йоан всичко на земята ще бъде трансформирано. Той говори за ново небе и нова земя. Той говори за всичко направено ново. Понастоящем небето и земята са напълно отделни състояния на съществуване, но в новия Град на Бог, който Йоан видя в духа, те повече не са две, а едно.

Света трябва да бъде спечелен за Бог, ще има едно трансформирано общество от хора на земята, и накрая земята ще стане небе. Смъртта ще бъде унищожена, и греха и скръбта ще побегнат. Когато Йоан използва езика на Исая относно града, който няма нужда от слънчева светлина, той го има предвид дори по един по-величествен начин. Бог в Христос ще бъде светлината за всеки човешки живот, всички народи ще ходят в тази светлина, и любовта и братството ще бъдат всичко във всички. Но той смело отстъпва от Старозаветната мечта за Ерусалимския храм. Той казва, че Сам Бог ще бъде храмът, и хората ще Му се покланят в дух и истина.

Поглеждайки назад към оскверняването и разрушаването, което беше сполетяло храма, който някога беше гордостта и славата на Израел, той казва в действителност: Е, нека да си ходи! В най-добрия случай това беше само един красив символ на една много по-красива реалност. Нищо не е загубено под руините на това, което е направено с ръце. Самият Бог е нашия Храм, Бог в Христос! Не се нуждаем от друг! Цялата земя е пълна с Неговата слава, и в Него ние живеем, движим се и съществуваме. Разрушавайки външното това ни връща към вътрешното, това отмахва локалното и временното, за да постави погледа ни на всемирното и вечното.       

Небесното Царство е Царството от небето. Къде е небето? Какво е небето? Това място ли е? Планета ли е? Галактика ли е? Отвъд звездите ли е? Състояние на живот ли е? Различно измерение на живот ли е? Ако самият ни Баща е в небето, тогава трябва да знаем нещо за небето, защото то е източника на нашия живот, областта на нашия произход. Ние знаем това, защото Татко, който ни е създал живее в небето, затова ние сме от небето.

Казвайки, че Бог е в небето, Исус нямаше предвид да локализира или постави Бог на едно място. Той не ни говори за място, където е Бог и където Бог живее отделно от всички други места във вселената. Ако това беше случаят, тогава нямаше да има Бог някъде извън това място наречено небе. Онези, които мислят за небето като за място, обикновено мислят, че Бог е много далече. Някак си ние сме възприели идеята, че небето е много далече. Тази грешка се е промъкнала в много песни, които се пеят в църковния свят. Например: „Когато всички ние отидем в небето“ и „Няма ли да е чудесно там“ и химна „Има една щастлива страна много, много далеч“.

И дори в стария химн „Стария груб кръст“ ние пеем: „ТОЙ ще ме призове един ден в този много далечен дом….“ Как сме възприели тази концепция? Със сигурност не и от Исус или от апостолите! Когато Исус говореше с Никодим, Той каза: „Никой човек не се е качвал на небето, освен Онзи, който е слязъл от небето, сиреч човешкия Син, който е на небето“ (Йоан 3:13). Това означава, че Исус твърдеше, че докато Той седеше и говореше с този равин, Той Самият действително беше в небето. Това разбира се означава, че небето е тук сега.

Най-лесния начин да се разбере небето е да се осъзнае, че то е, където Бог живее. Следва въпроса, къде е Бог? На някоя планета ли е, на светлинни години от нас? Или е навсякъде, всеприсъстващ? Псалмиста Давид поставя този въпрос: „къде да отида от Твоето присъствие…….?“ (Псалм 139:7-10). Има ли някое място във вселената, където можете да драснете една черта и да кажете „Бог е до тук, нататък Бог не съществува. Ако пресечете тази черта ще напуснете Божието присъствие“?

Писанията свидетелстват, че Бог е преди всички неща, Той изпълва всички неща, и Той е по-велик от всички неща. Следователно, абсолютно ясно е, че където има неща, там ще откриете Бог. Има ли някое място, където няма неща? Ако има, човек никога няма да го намери. Тъй като Бог е създал всичко в Себе Си, и изпълва всичко със Себе Си, абсолютно сигурно е, че да откриете края на творението би означавало да откроете лимита на Бог. Бог е неограничен, безкраен, безграничен, непрестанен, неизчерпаем. Творението съществува съвместно с Твореца, затова няма край на космоса, защото няма край на Бог…

Чудесния атрибут на ВСЕПРИСЪСТВИЕТО е една от най-главните части на Божията слава. Божието всеприсъствие (което може да се каже и така, че Бог присъства навсякъде) се корени във факта, че Той поддържа всичко и изпълва всичко и е по-високо от всичките небеса. Това е свидетелството  на писанието. Божието присъствие е с всичките Му творения от всеки вид, и във всяко място от владението Му. Засилете тогава разбирането си и дайте криле на въображението си, и дайте свят страх на сърцето си, докато се опитвате да размишлявате върху тези велики неща „които око не е виждало, нито ухо е чувало. Нито са влизали в човешко сърце…но Бог ги разкри на нас чрез Духът Си“.

Когато се опитвате да направите това, вие не можете да ограничите Божието присъствие само до едно място на земята, или в небето. Сега Всемогъщият Баща е изцяло и постоянно с всеки един от нас в цялата завършеност, и в цялата целокупност на Божеството.

В началото на 17-ти век Яков Бьоме, написал: „Ако искате да знаете за небето и какво е небето и къде е то, не трябва да хвърляте мислите си на много хиляди мили, защото това място, това небе на хиляди мили разстояние, не е вашето небе. Истинското небе не е сътворено място, а е несътворено място, и то не се намира на някое специфично място, но е навсякъде, дори на самото място, където вие стоите и действате. Защото когато духът ви във вас може да проникне през и отвъд собствената ви плът и живот, и може да хване най-дълбокото движение на Бог, тогава вие несъмнено сте в небето. И ако очите ви са отворени, трябва да виждате Бог навсякъде в Неговото Небе, защото Небето се намира навсякъде. Например, когато Стефан видя Небето отворено и Господ Исус от дясната страна на Бог, неговия дух не се пренесе някъде в космоса, но по-скоро духът на Стефан се придвижи навътре, в най-вътрешното място, където небето се намира навсякъде, защото Бог изпълва всичко. Има само едно Сърце, едно Същество, една Воля, един Бог, Всичко във всичко“.

Небето не е място, не е географско място – то е сфера или област на реалност. То е измерение на живот. То е ниво на съзнаване на Бог. То е точно толкова всеприсъстващо колкото и Бог е всеприсъстващ.

Небето е областта, в която Бог се познава чрез духа и то е областта, в която Бог може да бъде докоснат чрез Духа. Небето е навсякъде, то е по-близко до вас отколкото въздуха, който дишате, и дори по-близко от кръвта, която тече във вените ви.

В небето следователно, може да се влезе само ОТ ТОВА, КОЕТО Е ДУХ. Ето защо Исус говори за небесни неща на Никодим и каза: „Ако човек не бъде новороден, ако човек не бъде роден отгоре, ако човек не бъде роден от Духа, той не може нито да види нито да влезе в Божието Царство“.

 

Глава осма </

Съдържание