Въведение
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Това е втората книга от поредицата “Последната битка”. Въпреки че “Призивът” започва там, откъдето първата книга свършва, възможно е да я прочетеш и разбереш посланието й без да си запознат с първата. Но ако все още не си прочел “Последната битка”, някои от нещата могат да ти се струват несвързани. Тъй като това е продължаваща духовна сага, основите, положени в първата книга, са доизградени във втората.
Както обясних във въведението към “Последната битка”, тези книги са резултат от множество “пророчески преживявания”.Много пъти съм бил съветван, че те биха могли да бъдат приети от повече хора, ако ги бях написал като художествени алегории. Това може и да е вярно, но не съм имал за цел тези книги да се четат от много хора. Просто исках да остана верен на посланията, като ги предам колкото се може най-точно. Да казвам, че книгата е мое творение, ще бъде нечестно и оскърбително за Духа на Истината.
Въпреки това, тъй като “Последната битка” широко се приема от пъстрия спектър на християнските деноминации и движения и намира забележително одобрение от консервативните евангелски християни, аз искам да обясня в по-голяма дълбочина какво имам предвид с израза “пророчески преживявания”, как съм получил всяко едно от тях и малко да разсъждавам за библейската им основа в наши времена.
Библейските пророчески преживявания са много различни по естество, както бяха и получените от мен в тази поредица. Някои идваха на сън, други – във видения, а имаше и такива, които Библията нарича “изстъпления”. Сънища, видения и изстъпления, всички те имат библейски съответствия и са установени начини, чрез които Бог говори на Своите хора.
Числото от християни, които имат такива преживявания днес, така силно нараства, че според някои това е изпълнението на пророчеството на Йоил, цитирано от Петър в деня на Петдесятница:
“И в последните дни, казва Господ, ще излея от Духа Си на всяка твар, и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, младежите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват” (Деяния 2:17-18).
Според това Писание пророческите откровения чрез видения, сънища и пророкувания ще нарастват в последните дни. Поради това драматично увеличение на откровенията, дадени на християните в днешни дни, разбираемо е защо това се смята за знак, че сме наистина в “последно време”.
Различаване на истинското от лъжливото
Исус също предупреди, че в последните дни ще има много “лъжепророци” (Матей 24:24). Това трябва да се очаква, защото и Бог учеше, че когато Той сее жито, врагът идва и посява плевели в същата нива (Матей 13:24-30). Плевелите изглеждат като житото и дори на вкус може да са също така приятни, но те са отровни. Сатана веднага ще се опита да имитира всичко, което Бог прави, създавайки объркване и ако е възможно, ще се опита да измами дори и избраните. Той не би могъл да извърши това обаче, ако не му е позволено от Бога. Очевидно Бог иска да се научим да правим разлика между истинското и лъжливото и да оставим истинското да бъде изпитано от лъжливото, за да бъде пречистено.
Лъжепророците също се увеличават и това не трябва да ни шокира, а да ни насърчи да търсим истинското с по-голяма решителност.Ако не искаме да бъдем лъгани от лъжливото, отговорът е не да отхвърлим цялото пророчество, а по-скоро да узнаем кое е истинското в него.
Тези, които не могат в идващото време да различат истинското пророчество, ще бъдат подчинени на лъжливото.Ако Бог засява нещо, то е, защото се нуждаем от него. Ако не засеем нивата, единствената жътва, която ще получим, ще са плевелите. Тези, които не приемат днешните Божии дела, ще свършат, жънейки диворастящи плодове.
От началото Бог позволи на човечеството да избира между истинското и лъжливото, между злото и доброто. Ето защо Той постави Дървото за познаване на доброто и злото в Градината заедно с Дървото на Живота. Той не сложи Дървото за познание там, за да се спънем и паднем, а за да покажем нашето покорство и любов към Него. Не може да има истинско покорство от сърце, ако нямаме свободата да изберем между Него и непокорството.
Също така истинските учители и истинското поучение винаги ще бъдат засенчвани от лъжеучители и лъжеучения, а истинските пророци и истинското пророчество – от лъжливите.
Господ позволява на врага да сее плевели сред житото, за да изпита сърцата ни. Обичащите истината, ще я разпознаят, а чистите по сърце ще разберат чистото.
Предупрежденията на Бога, че в последните дни ще има лъжливи пророци, означава, че ще има и истински. В противен случай Той просто щеше да каже, че всички пророци на последното време ще са лъжливи. Някои наистина вярват, че всички пророци в последно време няма да бъдат истински. Това обаче е в противоречие с пророчеството на Йоил, че в последно време Бог ще излива Своя Дух и ще ни дава сънища, видения и пророчества (Йоил 2:28,29).
Има опасност, когато сме отворени за сънища, видения и пророчества, но по-голяма е опасността, ако не ги приемем. Откровенията не ни се дават за развлечение, а защото имаме нужда от тях в днешните времена. Както и Исус казва:
“Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях и те го следват, защото познават гласа му. А чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждите” (Йоан10:1-5).
Божиите овце познават Неговия глас.Те няма да се подлъжат по чужди, защото познават гласа Му толкова добре, че могат да го различат от всички останали, Един от начините, по който Бог говори на Своите хора, е пророчеството.Знаем, че Бог не се променя, и тъй като Писанията ясно говорят, че Той ще дава на Своите хора видения, сънища и пророчества, за нас е важно да различаваме откровенията на Бога от тези на врага и да ги разбираме правилно.След като сме обяснили точно пророчествата, трябва да имаме мъдростта да ги прилагаме правилно.
Целта на пророчеството
Пророчеството се дава за насърчение, но и за назидание. Да назидава означава да “изгражда”. По-голямата част от живота и служението ми е била изградена върху изпълнили се пророчески думи. Почти всеки главен аспект от нашето служение, включително и местата, където ходя да проповядвам, са предсказани пророчески. Не обмислям да отида някъде или да направя нещо, преди Бог предварително да ми е говорил. Исус правеше същото. Той не отговаряше на човешките нужди, правеше само това, което Отец искаше да прави. Ние нямаме време да ходим на разни места и да започваме неща без водителството на Бога. Аз мисля, че нашето посвещение – да слушаме Божия глас, преди да правим нещата – ни дава възможност да бъдем плодоносни с поверените ни средства и време.
Аз знам други, изградили успешно служение върху пророческо слово. Познавам и такива, които са “катастрофирали” и са се отклонили сериозно, защото не са знаели как да отсъдят пророчеството. Много от тези проблеми са заради това, че тези хора са получили истинското пророчество, но не са го разбрали или приложили правилно. За някои това може да звучи твърде сложно, но говорим за процес, ясно установен в Писанията. И ще платим скъпа цена, ако не следваме чистата библейска мъдрост относно пророческите откровения.
Исус казва в Матей 22:29: “Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.” Много от нас днес правят грешки, защото знаят Писанията, но не познават силата на Бога. А тези, които я познават, често грешат поради невежеството си върху Словото.
Ако искаме да не правим грешки, би трябвало да знаем и Словото, и Неговата сила.
Пророчеството никога не е било предназначено да измести Библията, нито пък Библията – пророчеството.
Прекарал съм много часове с консервативни евангелски лидери на значими служения, на които Бог е започнал да говори чрез сънища, видения и пророчества. В много случаи Той е направил това дори в нарушение на тяхната теология. Тези случаи са толкова много, че започнах да се чудя има ли още консервативни евангелски вярващи, с които Бог да не работи по този начин. В църквата ни “Утринна звезда” постоянно има наплив от хора, търсещи помощ, за да разберат случващото се с тях. Това, което те може да не разбират, е, че пророците също се нуждаят от помощта на консервативните евангелски християни, както и последните се нуждаят от помощта на тези, които са имали преживявания с пророческите дарби. За да може Църквата да постигне зрелостта, за която е призована, трябва да има единство между тези, които знаят Словото, и онези, които познават Божията сила. И точно това се случва сега с голяма скорост.
Изследвал съм Библията, за да намеря потвърждение, че поученията, дадени ми чрез тези преживявания, са библейски, и аз съм сигурен, че те са такива. Признавам, че някои от опитностите ме накараха да разбирам определени стихове от Библията по съвсем различен начин. Считам, че това всъщност съответства на целите на такива пророчески откровения. Пророчеството не трябва да бъде използвано за установяване на доктрина. За тази цел ни е дадена Библията и аз смятам, че съдържащата се в святата книга доктрина е пълна и към нея не трябва да се добавя нищо. Все пак в самата Библия са отбелязани много пророчески преживявания, дадени на отделни хора с цел да се изясни Словото.
Един важен новозаветен пример за това би могло да бъде изстъплението на Петър.
В резултат на него той отиде в къщата на Корнилий и така всъщност се отвори вратата към евангелизирането на езичниците. Това преживяване и плодът от него изясниха на Църквата, че Бог е възнамерявал Евангелието да се разпространява също и сред езичниците. Това не беше нова доктрина, а освети онова, което Словото казва и което самият Исус проповядваше, но те явно го бяха забравили.
Много от преживяванията, включени в тези две книги, направиха същото и за мен. Те постоянно ми напомняха за моите собствени поучения, които само повърхностно са се изпълнили в живота ми. Затова пророческите преживявания бяха постоянно предизвикателство за мен, носейки ми съществено поправление и дори осъждение към живота и поученията ми.
Тъй като бях единственият, който имаше тези преживявания, аз ги приех лично и не предполагам, че от същите поправления се нуждае всеки един. Вярвам обаче, че много от тях, ако не и всичките, са като цяло за днешната Църква.
Има няколко теми в този разговор, които се повтарят. Не само теми, но и изречения са повторени от различен ъгъл или са казани по различен начин в различни ситуации. Аз осъзнавам, че това може би е станало поради моята нечувствителност, също както Бог трябваше да повтаря на Петър. Разбирам, че такова повторение не е добре от литературна гледна точка, но стилът не е моята цел. Всеки път, когато нещо се повтаря, вероятността то да бъде запомнено се увеличава. И така аз се опитах да повторя всичко, също както и на мен ми беше повтаряно.
Пророчески преживявания
Разбирам, че естеството на някои от тези откровения ще причини теологични проблеми на някого. Един от тях със сигурност би бил начинът, по който видях и говорих с много старозаветни и новозаветни личности, също както и с видни хора от църковната история, които вече са починали. Има библейски прецеденти за това. Например, когато Исус говори с Моисей и Илия. Въпреки че Илия беше взет жив, Моисей умря. Също и примерът в Откровение 22:9, когато апостол Йоан падна да се поклони на ангела. Ангелът смъмри Йоан, като му каза, че той също е слуга на неговите братя. Според много теолози тези думи са белег, че това е бил един от вече починалите светии.
Аз мога да разбера защо все още се намират хора, които имат проблем с истинското значение на това, но съществува и друго обяснение. Има разлика между пророчески преживявания и това наистина да правиш нещо. Например, когато Езекил бе грабнат и занесен от Духа в Ерусалим, беше очевидно, че това не е физическият Ерусалим, въпреки че за него изглеждаше много реално. Повечето от това, което той преживя, не съществуваше в действителност, но се случи, за да занесе послание на племената.
Така и в моя случай. Въпреки че много от тези хора и преживявания бяха реални за мен, аз сериозно се питах дали в действителност говорих с хора в небесата. Вярвам, че това бяха пророчески преживявания, дадени, за да освободят послание. Не знам дали местата, които видях в небето, са действителни и дали срещнах реални хора или просто ми се появиха с цел да бъде освободено послание. Склонен съм да мисля обаче, че видях реални места и срещнах истински хора. Не виждам противоречие с Библията, което да отхвърли тази възможност, въпреки че някои биха могли да възразят. Също както и Авел, въпреки че е мъртъв, кръвта му все още говори и със сигурност животът на библейските герои са послания и тези преживявания са ми помогнали да разбера този факт повече от всякога.
Има една причина, на която се осланям да вярвам, че съм имал пророчески преживявания и че срещите ми са били с истински хора. Това е продължителността на тяхното съществуване или несъществуване. Например повечето хора са сънували сънища, които са били толкова реални, че когато се събудят, те наистина ги приемат за действителни. И най-реалните сънища обаче започват да избледняват и дори след няколко часа напълно се забравят. С истинските преживявания не става така. Имал съм срещи с Господ и с ангели, които и днес продължават да са толкова реални за мен, колкото тогава. Имал съм много видения и сънища, в които съм виждал Бог, но те бързо са избледнявали. С изключение на много малко от преживяванията, включени в тези мои книги, пророческите епизоди са избледнели като откровения по-скоро, отколкото истинските ми срещи.
Поради тази причина аз се опитвах да записвам тези откровения веднага след получаването им. В някои случаи не успявах. Когато отивах на място, където можех да ги напиша, те вече бяха избледнели в паметта ми. Аз наистина чувствах, че Святият Дух ми помага да си спомням нещата, но колкото повече време минаваше между преживяванията и момента на записването им, толкова по-загрижен бях, че може да ги предам не така точно, както съм ги получил.
В такива случаи се притеснявах да не би някоя моя доктрина или предразсъдък да се вмъкнат в това, което пиша, въпреки че внимавах да не позволя това да се случи. Не изключвам възможността все пак да е станало на места. Затова моята постоянна молитва беше Святият Дух да ме води в писането, а също да води и всички, които го четат. Святият Дух ни беше даден да ни упътва към истината и към Исус. Молитвата ми е вие да разграничите това, което е истина и е от Исус, от това, което не е. Да приемете истинското и да отхвърлите всичко останало.
Безпогрешността на Писанието
Въпреки че на много места съм се опитал да напиша точните думи на Бога, както ми бяха изговорени, това не е Словото и аз не вярвам, че пророческите преживявания са предназначени да носят тежестта на Словото. Все пак пророчеството е много важно за Църквата, в противен случай нямаше да бъдем увещавани по следния начин: “Следвайте любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате” (1 Коринтяни 14:1).
Казано ни е: “А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата” (1 Коринтяни 14: 3-4). Никога не ни е казвано, че пророчеството се дава с цел изграждане на доктрина за поучение. Ние имаме Словото за това. Никога не ни е казвано също, че пророчеството е безпогрешно, затова трябва да го изпитваме. Пророчеството обаче наистина назидава. Поради това, че пророчеството е дар от Святия Дух, ние трябва да го приемаме като свято, но това, което не го прави безпогрешно, е, че идва чрез хора.
Единствено Словото, както е написано в своя оригинал, е безпогрешно.
То е канарата на истината и чистото откровение от Бога за Неговите пътища, върху което ние можем да градим живота си със сигурността, че Словото е вечно. Аз гледам на пророчествата повече като на манната, която Бог даде в пустинята. Те са от Него и ще ни поддържат във всекидневната ни обхода, но ако ги задържим по-дълго, отколкото е предназначено, можем да се отклоним от истината.
Словото е вечно и ни е осигурено, за да изградим живота си върху истината, докато пророчеството се дава, за да ни насърчава и назидава, придържайки ни към всекидневната Божия воля. Качеството на взаимоотношението се определя от качеството на общуването и всяко взаимоотношение, при което липсва продължително общуване, умира. Пророчеството ни помага да поддържаме свежо всекидневното си общуване с Бога. Аз вярвам, че именно за това Словото ни насърчава да търсим “особено” този дар.
Аз съм търсил дарбата “пророчество” много години. Правех го от покорство към Словото, което ни препоръчва това, и от любов към пророческите дарби. Обичам пророческите преживявания, въпреки че почти винаги те са били изобличение за мен. Молил съм се много повече за мъдрост и за дарбата слово на мъдрост, отколкото за другите дарби. Затова, мисля, Бог ми се изявява в тези преживявания в личността на Мъдростта. Смятам, че истински мъдрият човек обича порицанията, защото Притчи 6:23 казва: “… И поучителните им изобличения са пътища към живот.” При всяко едно от тези преживявания аз съм получавал дълбоки и навременни поправления в своя живот.
В книгата има също някои основни наставления за Църквата като цяло. С изключение на църквата, за която аз имам лична отговорност, не се опитвам да видя проблемите в Тялото Христово. Църквата е Невястата на Христос и аз съм много предпазлив всеки път, когато бих си позволил да нося думи на поправление за нея. Също както и Павел обясни на коринтяните, че имаме области на власт, в които трябва да стоим.
За мен не е правилно да поправям чужди деца, но като приятел аз мога да поговоря с родителите им и да се надявам, че те ще направят същото, когато забележат, че и моите деца имат нужда от поправление. В преживяванията обаче, включени в тази книга, Бог ми показа, че Църквата днес върви към ужасни катастрофи, ако не промени из основи посоката си.
Аз самият смятам, че имам същите проблеми и се опитвам да се справя с тях.
Търся повече откровение, по-голямо разбиране, още мъдрост, за да използвам всичко това по правилния начин. Отново ви моля да не забравяте – въпреки че тези пророчески преживявания бяха много реални, когато ги получавах, често се случваше часове по-късно те да ми изглеждат съвсем нереални. Появяваха се трудности, когато се опитвах да ги запиша. Дадох най-доброто от себе си да ги отразя върху листа възможно най-вярно, но в никакъв случай не твърдя, че това са точните думи, които са ми били дадени, или че всичко е записано абсолютно точно. Но въпреки че може да съм забравил някои от подробностите или не винаги думите да са точно същите, посланието е вярно, то е от Бога и времето е близо.
Рик Джойнър,
ноември 1998