Въведение
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Култура на зрялост
Вероятно няма по-усилна задача, която човек може да избере да предприеме от това да отглежда деца. За родителите, децата са тяхното потомство, с потенциала да разширят тяхната съдба отвъд естествения им живот. В по-голямото общество, развитието на детето – вземане на решения и тръгване по пътища – отразява културата на хората, които влияят на детето по пътя, карайки всеки член от обществото да играя някаква роля в развитието на детето. Всяко поколение гради от това, което е наследено от предното, никой не може да оцени посоката, постиженията или провалите на поколението отделно от тези на предишните поколения.
В курса на естествения живот, неумолимото минаване на времето прави този прогрес чиста случайност; за повечето семейства и общества, тази връзка между поколенията е неволна.
В Тялото на Христос, обаче, ние всички сме Божии Синове. Ние идваме в Божието семейство чрез раждане. Първоначалното ни състояние е такова на новородено дете. Както в естествените семейства, има очакван растеж през различни етапи, което до това човек да стане зрял. Ние започваме като деца, чийто растеж и зрялост е са определени и управлявани от главата, Господ Исус Христос.
Христос е организирал Своето Тяло като семейство състоящо се от много поколения. Основата на това семейство е взаимоотношението Баща-Син, установено от Бог като Баща и като Син, и култивирано умишлено чрез духовни бащи. Пълната картина на това семейство е тази на една Свята Нация, която съществува като едно функциониращо Тяло под лидерството на Христос, което показва Божието Царство на земята.
Книгата Татко Мой! Татко Мой! от Сам и Николас Солейн говори за този ред, който Писанието споменава като Божия Дом в значителни детайли.
Божия Дом се отнася за Божието семейство, което съществува и на Небето и на земята. Както в случая с всяко семейство, Божия Дом има уникална култура. Обаче, за разлика от естествените човешки семейства, Божието семейство извлича своята култура от Самия Бог. Това, следователно е, небесна култура на земята.
Въпреки, че Божието семейство включва хора от всяка нация, раса и среда, Неговото намерение е всеки човек да има уникална съдба, чрез която той или тя да може да показва някой аспект от Божия характер. Целта е да покаже този аспект от Божия характер, заради който той или тя са поставени на земята да представят като Божий син, независимо от това дали този човек е мъж или жена.[1]
Всеки отделен човек е също така част от Тялото на Христос, което като цяло е предназначено да показва пълнотата на Божията личност на земята като корпоративния Син. Това, което свързва отделния човек с корпоративното, правейки мнозината едно, е културата, която съществува само в Тялото на Христос.
Растежа на всеки вярващ, от ранно детство до функциониращ зрял син на Бог, е ясен и определен процес. Като образоването на детето го излага на основни принципи на мисъл и действие, в съответствие с културата на семейството и делите на по-голямото общество, така също Божиите деца трябва да изложени на основните елементи на културата на Небето и на по-великата структура на Святата Нация.
Първоначалните учения са градивните елементи на тази култура, предназначени да бъдат култивирани в живота на всеки вярващ. От рано детство до зрялост, тези принципи се развиват с по-голяма и по-голяма сложност през живота на вярващия. Резултата е обединено тяло, с много части, които са способни да представят стандарта на праведност на земята.
Точно както отделния вярващ трябва да узрява през времето, за да представя по-пълно Татко, също и корпоративни Син е узрял през многото епохи на човешката история, придвижвайки се по-близко до пълното откровение на Божието Царство на земята. Първоначалните учения са основата за една култура, която носи този вид зрялост; такава, която е в съгласие с културата на Небето.
За отделния човек, Първоначалните учения полагат основа за промяна. Когато някой за първи път избере да следва Христос, този човек започва живот на промяна – постоянната промяна на неговата или нейната зрялост, и променливото изразяване на съдбата на човека към пълното й изразяване.
Покаяние от дела, които водят до смърт (Глава едно) е първата стъпка в това да бъдеш новороден от Духа и е също основата за това да бъдеш установен в духа като Божий син, без значение от пола, расата или някакво друго физическо положение.
Вяра в Бог (Глава две) е основата на начин на живот, който е в съгласие с вярата и е отворен за икономиката на Духа, за да се извършат нещата на Духа на земята.
Кръщения (Глава три) са процедурите и символични и опитни, които установяват позицията на човек в Тялото на Христос с дарби и призвание.
Полагането на ръце (Глава четири) е семейното водителство, което човек получава когато той или тя узрява и променя позицията си в Тялото съразмерно със зрялостта, като в крайна сметка е съобразен и освободен да действа с власт, и в Тялото на Христос и в света.
Принципа на Възкресението от мъртвите (Глава пет) позволява събирането в корпоративното Тяло, което води до освобождаването на съдбата на човека и промяна на човека от виждане основано на естественото в такова, което е информирано от Духа.
Вечния съд (Глава шест) е допълнителна промяна в изразяването на съдбата на човек, тъй като позицията на квалифициран съдия е запазена единствено за зрелите. Такива отсъждания представляват настойничеството на Неговия Дом, засягайки и зрелите и незрелите вярващи.
Тези учения трябва да присъстват постоянно в ежедневния живот на вярващия. Те трябва да доставят място на справка, а понякога и успокоение, че това, което вярващия преживява е част от ходенето с Христос и Неговото постоянно желание да доведе всеки човек до зрялост.
Същите тези учения полагат основата на една култура, която определя функциониращото Тяло на Христос на земята.
Покаянието и обновяването на ума е основата за получаване на откровение и за промяна на сезоните с течение на времето. То е основата, чрез която цялото Тяло узрява в собствената си съдба през човешката история.
Вярата в Бог е основата за начин на живот, който изразява личността на Бог на земята, което е постоянната работа на Исус Христос, Сина.
Различните Кръщения са механизмите, които дават на всяка част на Тялото завършена съдба и усъвършенстване към тази съдба, и въпреки това позволяват на всеки индивидуално да вземе участие в пълното разкриване на Татко Бог на земята.
Полагането на ръце свързва тялото заедно, давайки функция и подкрепа на всяка част.
Принципа на възкресението е основата, върху която Духът на Христос продължава да действа на земята чрез събирането на Божиите синове.
Накрая, вечния съд е резултат от един обединен и зрял корпоративен Син представен на земята, установявайки стандарта на праведност, чрез който може да бъде съдено всичко и покварата на греха да се заличи от творението.
Няма причина някой вярващ да остава завинаги бебе. Всеки човек определен да израства през различни етапи на зрялост. Като Божии синове, този процес не зависи просто от минаването на времето. По-скоро, този процес зависи от работата на тези принципи в живота на човека като вярващ. Те представят както средствата така и показанията за достигане на зрялост.
Основата на мъдростта
Затова нека да оставим първоначалните учения за Христос и да вървим към зрялост, без да полагаме отново за основа покаяние от дела, които водят към смърт, и вяра в Бога, инструкции за кръщения, полагането на ръце, възкресението на мъртвите и вечния съд. Ако Бог позволи, ще направим и това (Евреи 6:1-3 NIV).
Основното християнско послание, върху което повечето вярващи основават разбирането си на Писанието е, че човек трябва да бъде спасен от последствията на греха, за да може да отиде на Небето когато умре, или обратно, за да може да избегне ада. Отделно от първоначалното послание за спасението от грях, обучението на вярващия обикновено се фокусира на природата на добри дела, като често се набляга на евангелизиране. Времето между спасението на човека и смъртта му е предназначено да върши добри дела; най-висшите, от които са воденето на други при Христос, като цикъла се повтаря.
Това съвременно християнско послание не изисква значително разбиране на Писанията, нито пък изисква човека, който е спасен да стане зрял Божий син. Общата опитност на църквата изисква само основно познаване на отделни доктринални наблягания на църквата или деноминацията, към която е прикрепен вярващия.
Например, любимите теми на традиционните евангелисти са свързани със спасението, евангелизирането и добрите дела, като доказателство, че са имали преживяване на новорождение; тези с петдесятен или харизматичен произход са склонни да наблягат на темите за вярата, парите, силата и общо взето да се живее най-добрата версия на живота; а историческите деноминации приписват особена важност на традиционните църковни практики и могат да проследят своите корени до важни исторически фигури или събития.
Във всеки случай, религиозните институции и деноминационните групи са избрали лесно поглъщани, ограничени фокуси за сметка на дълбочината на духовното разбиране необходимо, за да се изгради основа за мъдрост в тяхното лидерство и зрялост сред техните хора.
Кризите са склонни да разкриват ограниченията на такива избирателни наблягания. Национални или интернационални бедствия вдъхновяват предвидими отклици. Тези, които наблягат на отиването на Небето веднага свързват такива събития с тяхното очакване за края на века и това да бъдат грабнати. Те често ще правят предсказания около тези теми, и редовно са осмивани в медията за своята глупост.
Други, тези, които наблягат на добрите дела, основно са се предали на това да отговарят на бедствията материално. Те мобилизират ресурсите си като изпращат тимове от помощни работници в пострадалите области, за да практикуват и да показват грижовната природа на техния евангелизъм, но тяхното въздействие не е различно от усилията за помощ извършвани от светските групи. Дали се фокусират на бягство или просто се справят с последиците от бедствията, незрялостта на религиозните лидери относно тяхното разбиране на Писанието, отвъд техните ограничени неотложи приоритети, е очевидно от техните отклици на тези предизвикателства.
Типичния начин, по който тези групи откликват на кризите в живота на отделния вярващ разкрива същото плитко разбиране. Обикновено, те ще предложат едно от двете обяснения. Събитието се тълкува или като атака на Сатана срещу човека (или е провокирано от усилията на човека да разпространява евангелието или просто като опит да се попречи ходенето на човека във вяра) или като Божието неудовлетворение от поведението на човека.
Когато стигнат до извода, че човека е обидил Бога, вярващия е насърчен да открие обидното състояние и да го отстрани. Когато кризата не може да бъде разбрана лесно от гледна точка на някакъв морален провал – или такива неща като невярност в десятъка или посещението на църква – има допускане за скритите мотиви на човека или поведението му. Вярващия е обвиняван за всяко страдание, което трябва да издържа. Тези отклици не предлагат на вярващия обяснение за кризата, основано на твърдата основа на Писанието, нито помагат на човека да разбере възможностите за растеж и промяна, присъщи в тези времена на страдание.
Институционните религиозни модели са основани на нуждата от това институцията да оцелее, без значение от цената за отделния вярващ. Затова, посланията са прости, основни и опростени, лесно консумирани и изграждащи консенсус, така че институцията да оцелее чрез нейния апел към възможно най-големия брой поддръжници. Тези послания представят Божиите пътища като странни и непознаваеми, а Самият Бог може да изглежда своеволен и капризен. Продължаващото непознаване на Бог отстрана на хората служи за инвестиране на институциите в техните ограничени локални акценти. На вярващия не му е предоставено обучение или разбиране за божествения ред, чрез което последователно и точно да определя Божията воля във всяка ситуация, в която се намира, в света или лично в живота му.
Често, вярващите идват до място на поставяне под въпрос на доктрините, практиките и акцентите на религиозната институция, и често са уверявани, че ограниченията, които са забелязали бележат най-далечния размер на истината, която е на разположение за човешките същества.
Хората не трябва да бъдат разубедени от тяхното търсене на истината чрез недоволство от отговорите, които получават от институционните и деноминационните лидери. Лидерите се опитват да се държат за властта вкоренена в институцията, докато хората търсят по-голяма духовност. Религиозния свят е в дълбок вътрешен конфликт, и този вътрешен фокус все повече води към външност неуместна за обществото, като цяло, което все повече оперира отделно от духовните ограничения.
Липсата на зрялост и в лидерите и в хората е причинила тази дилема. Дори в поставянето под въпрос на моделите, които те са оставили, на много вярващи им липсва основата да задават правилните въпроси. Тяхното търсене на истината може да бъде случайно и нефокусирано. Решението е да се изгради основата, предназначена за всеки вярващ, чрез която всеки човек узрява като Божий син.
Основната причина за тази незрялост е систематичното пренебрегване на Писанията, особено на тези свързани с основите за зрялост, описани в Евреи 6:1 и 2. Вярващите, включително лидерите, обикновено са незапознати с Първоначалните учения.
Първоначалните учения
Автора на книгата Евреи установява шест Първоначални учения, които са необходимата основа за живота на всеки вярващ: „покаяние от дела, които водят до смърт, и…вяра в Бога, инструкция за кръщения, полагането на ръце, възкресението на мъртвите и вечния съд“.[2]
Изучаването и разбирането на тези доктрини полага основата на обучението на вярващия, което се изисква преди човек да може, както казва писателя на Евреи: „да продължи към святост“.[3] Човек трябва да упражнява много старание, за да изучава и да разбира тези доктрини. Те оформят основата за разбиране на Писанието и откровението.
Вярващия не трябва да очаква да проявява сериозно разбиране, мъдрост и прозрение в Божията природа, без първо да е развил основата за мъдрост, чрез изучаване и използване на Първоначалните учения. Подобно, едно дете не започва своята образователна кариера като чете творбите на Шекспир, Милтън и Толстой.
Първоначалните учения са в аналог с това детето да научи уроците преподавани в началното училище, предназначени да разкрият на децата основните умения, чрез които те да могат да общуват, да тълкуват и да разбират информация, от най-основната употреба на тези умения до все по-сложната. Природата на обществото, в което детето расте определя основните умения които той или тя трябва да развие, за да се въвлече в живота на тази култура като възрастен.
Те са наречени Първоначални или елементарни учения, защото формират солидната основа за основното образование в Писанията, а не защото са прости и лесно се схващат.
Отвъд простото разбиране на тези принципи, вярващия ще преживее промени, които ще позволят на него или на нея да превърне в дело истината на тези принципи и да донесе светлина и разбиране в различни обстоятелства. Святия Дух ще разкрие ума на Господа чрез тези промени. Докато вярващия расте, обстоятелствата ще стават все по-сложни, за да дадат възможност за по-дълбоко разбиране на тези принципи.
Редът на зрелостта
Точно както човек започва живота като малко дете и напредва през различните етапи към зрялост и пълнолетие, способен да функционира в обществото, Божия син започва като някой, който е току-що новороден и се развива, за да стане способен да представя интересите на Татко Бог.
Названието „Божий син“ в Писанието не само има специфично значение относно поставянето на някого в Божията воля, това също има множество различни употреби, които показват нивото на зрялост на човека. За да бъде „Божий син“, човек започва с преживяването на новорождението, чрез което човека е препозициониран в Христос и има възможност да бъде воден от Духа.
На всички, които са новородени им е дадена „властта да станат Божии синове“.[4] Отвъд това начално възраждане, има различни отделни употреби на термини означаващи „син“ в Писанието, които потвърждават прогреса от новороден към зрял син, който представя неговия или нейния Баща.[5]
За новородения вярващ се говори с термина непиос, което се отнася за син току-що роден в семейството. Обаче, когато този син расте и е подготвен да представя интересите на баща си като един напълно зрял син, названието хуиос се използва подходящо, за да се направи разлика между зрелият син и новороденото бебе.[6]
Между новородения и напълно зрелия има други отделни специфични етапи на синовство, като всеки един се отнася за ниво на израстване в зрялост, през което минава вярващия.
Зрялостта се определя от специфични аспекти на знание, разбиране и функциониране, в нарастващи нива на сложност и отговорност.
Павел пише на коринтяните относно тяхната зрялост: „Аз реших да не знам нищо докато бях с вас, освен Исус Христос и то разпънат“.[7] Той обяснява: „Братя, не можех да ви говоря като на духовни, а като на светски – просто бебета в Христос. Дадох ви мляко, а не твърда храна, защото още не бяхте готови за нея. Всъщност, все още не сте готови“.[8]
Павел сравнява това да не знае нищо освен Христос и то разпънат с „мляко“ за бебета. Той също така сравнява тяхното състояние да се държи детински с тях, като да бъдат „светски“ или „плътски“.
Плътски означава да бъдеш мотивиран от желанията на плътта, а не от Духа, което прави човека неспособен да прави общи и обикновени разлики съвместими с живота на зрелия вярващ.
От преценката на Павел на коринтяните, че просто да познават Христос и то разпънат, не означава, че вярващия е зрял; той прави ясно, че без нещо повече от това, човек е плътски и незрял. Това подчертава нуждата от зрялост като необходимо условие за приемане и разбиране на мъдростта, която идва от Бог.
Павел учи, че има послание на мъдрост, разкрито чрез Святия Дух. Тази мъдрост, пише той, може да бъде дадена само на зрелите:
Ние, обаче, говорим послание на мъдрост сред зрелите, но не мъдростта на този век или от управниците на този век, които преминават. Не, ние говорим Божията тайна мъдрост, мъдрост, която е била скрита и която Бог е определил за наша слава преди да започне времето (1 Коринтяни 2:6-7 NIV).
Не е посланието на мъдрост, което прави вярващите зрели, а по-скоро, това са основните учения и разбирането, които им дават възможност да чуват посланието на мъдрост. Целта е всеки вярващ да може да представя Татко като зрял Божий син. Обаче, тези понятия за зрялост до голяма степен липсват от мисленето на вярващите днес.
Обучението на вярващите в Христос
Дори когато вярващите избират измежду широкото разнообразие от учители и рекламирани християнски материали, техните познания са наслуки и без правилната структура за произвеждане на зрялост. Да имаме специфично актуално знание, но да ни липсва всеобхватна основа за мъдрост е често повтаряща се характеристика на вярващите, което показва резултата от това неструктурирано обучение.
Ограниченото акцентиране на това да бъдеш спасен и подготвен да отидеш на Небето е произвело хора, които са основно неспособни да се свържат със света около тях. Ролята на християнина в обществото се възприема като човек, който се е обърнал във вярата си, като му е предложен начин за бягство от проблемите на съвременния свят, и тази ограничена християнска гледна точка не подчертава нуждата вярващите да се свързват разумно с обществото.
Въпреки това, Първоначалните учения са основата, върху която се построява един цялостен начин на възприемане на реалността. Използването на Първоначалните учения ще доведе до растеж, от новороден да станеш зрял в Христос, което ще доведе човек до по-голямо разбиране на събитията в света и в живота на хората. Това не са набор от отличителни доктрини, свързани с членство в дадена група. Това са стълбовете, които подкрепят един отличителен начин на живот, който дава възможност на вярващия да представя Татко Бог и реалността на един променен живот.
———————————————————-
Бележки:
[1] Вижте Галатяни 3:25-29 NIV; вижте също Римляни 8:15-17 NIV.
[2] Евреи 6:1б-2 NIV.
[3] Евреи 6:1б NIV.
[4] Йоан 1:12б KJV.
[5] Вижте Галатяни 3:26-28 NIV: „Всички сте синове на Бог чрез вяра в Христос Исус. … Няма нито юдеин нито грък, роб нито свободен, мъж нито жена, защото всички сте едно в Христос Исус“.
[6] Вижте Римляни 8:14 NIV. (В своето писмо до Римляните, Павел пише, че „онези, които са водени от Духа на Бог са Божии синове“, което се отнася за син в етапа хуиос, който е някой, който е зрял син, способен да представлява Татко; вижте Strong’s G5207, huios.)
[7] 1 Коринтяни 2:2 NIV.
[8] 1 Коринтяни 3:1-2 NIV.