Глава 7: Проблемът на коринтяните
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Трапезата на причастието много прилича на икона на монитора на вашия настолен компютър. Когато щракнете двукратно върху нея, тя ще обяви ползите от Неговата смърт. За коринтяните иконата разкриваше неточните реалности, които им пречеха да получат достъп до благодатта. Това доведе до болести и смърт, защото благодатта за изобилен живот не можеше да бъде присвоена.
Болестта и смъртта не са резултат от морален провал от тяхна страна, а от липса на достъп до благодатта. Коринтската църква беше виновна за недостойно участие в Господната трапеза.
Манталитет на Пасхата
1 Коринтяни 11:20-22
20 И когато така се събирате на едно място, това не е да ядете Господната вечеря,
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.
22 Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.
Те се държаха така, сякаш това е тяхната трапеза, а не Господната. Те ядяха пасхалното агне, свързвайки го с освобождението си от Египет, а не със смъртта на Исус. Това е умствен провал на миграцията от „образа“ към „прототипа“. Вместо да си спомнят за Христос, те си спомняха за Египет и Пасхалното Агне. Те се напиваха от празнуването на освобождението си от Египет. Те провъзгласяваха смъртта на пасхалното агне, а не смъртта на Исус.
Исторически манталитет
Вторият проблем е, че Коринтската църква помнеше и провъзгласяваше само Неговата историческа смърт, без да персонализира значението на Неговата смърт. Така те не разпознаваха Тялото Му. Те не успяха да обявят какво направи смъртта на Неговото Тяло за нас – че Христос умря за нашите грехове (1 Коринтяни 15:3). Хлябът символизира Неговото Тяло, което беше бито. Плодът на лозата символизира Неговата Кръв, която беше пролята за опрощаване на нашите грехове (Матей 26:28).
Коринтската църква казваше „Той умря“, а не „Той умря за мен“. Те не успяха да разпознаят Господното Тяло. Важно е да се отбележи, че преди да разширим метафората към Църквата като Неговото Тяло, първо трябва да открием първоначалното намерение и приложение, което е било буквалното Тяло на Христос. Те не си спомняха, че Неговата смърт ги избави от греха и смъртта. Кръстът не е символ на сантиментален траур, а по-скоро на възвестяването, че сме освободени не само от Египет, но и от самата смърт.
Римляни 6:23
23 Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.
Когато се чувстваме „грешни“, решението е да извършим този „ритуал“, за да ни напомни, че Той е умрял за нас. В най-слабия ни час, когато грехът ни завладее, ние можем да пристъпим към Неговата трапеза в спомен за това как Той ни е освободил от греха и смъртта.
Разврат
Моралната разпуснатост не е морален провал. Ако страдате от морален провал, това не означава, че не сте достойни да участвате в причастието. Ако се борите и сте обезпокоени от греха и се чувствате нещастни поради слабостта на плътта, трябва да участвате, за да получите благодат за преодоляване на слабостите си.
Моралната разпуснатост е, когато не сте обезпокоен от греха си. Това е плътско снизхождение без убеждение. Това означава, че живеете удобно в обичайно нарушение на Божиите принципи. Тогава вашето участие се превръща в подигравка и никога няма да получите достъп до благодат.
Галатяни 5:13
13 Защото вие, братя, към свобода сте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.
Ако вървите в правилната посока, но паднете, станете и продължете по пътя си. Ще пристигнете на правилната дестинация. Но ако вървите в грешната посока и паднете, станете, покаете се и продължите в същата посока, ще стигнете до грешната дестинация.
Изискване е да съдим себе си, преди да дойдем на трапезата (1 Коринтяни 11:31-32). Да „съдим“ означава, че се отделяме от греховните практики, преди да дойдем на трапезата. Това е процес на смирение. Ако се покаете, вие сте достоен участник в трапезата и имате достъп до благодат, за да преодолеете слабостта си.
Една от греховните практики в Църквата беше сексуалната неморалност.
1 Коринтяни 5:1-2
1 Отвсякъде се чува, че между вас има блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се споменава, а именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, така че този, който е извършил това дело, да бъде отлъчен от вас.
1 Коринтяни 6:18-20
18 Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?
20 Защото вие бяхте купени с цена, затова прославете Бога с телата си.
Коринтяните не бяха обезпокоени от греха си. Когато не се притеснявате от греха си и участвате в причастието, вие участвате недостойно и няма да получите достъп до благодатта.
Неточен фокус
1 Коринтяни 11:33-34
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.
Коринтската църква не успя да централизира убитото Агне в своите събрания. Агнето винаги е център на нашето поклонение. За Коринтската църква обикновената трапеза стана фокусна точка. Те не успяха да различат между обикновеното и скъпоценното. Те носеха собствената си храна със себе си и дори не я споделяха един с друг. Единият имаше повече, а другият нямаше. В резултат на това е нарушен принципът на „комунизма“.
Коринтяните нарушиха празника на издигането. Те издигнаха собствените си тела над Неговото Тяло. Те издигаха ястията си над Причастието. Те не провъзгласяваха смъртта Му. Вместо това те провъзгласяваха лакомия и егоизъм. Техният бог беше коремът им (Филипяни 3:18-19) и това ги лиши от благодат на трапезата. Господната трапеза нямаше никакво значение за тях, защото я съчетаваха с общата трапеза и това поведение неизбежно презираше Божията Църква.
Сектантство
1 Коринтяни 11:18-22
18 Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,
19 защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.
20 И когато така се събирате на едно място, това не е да ядете Господната вечеря,
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.
22 Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.
Коринтяните участваха в трапезата със сектантско мислене. Единението ни с Господ води до общение един с друг. Участвайки в трапезата, ние влизаме в близост/интимност с Господа и един с друг като доказателство за нашето съединяване с Него. Коринтяните не са разбрали, че всички ние сме едно тяло в Христос (1 Коринтяни 10:16-17; Римляни 12:5). Ние сме части на Неговото Тяло, Неговата плът и Неговите кости (Ефесяни 5:30). Христос е Този, Който дава сила на Тялото Си и Той използва неговите „стави и мускули“, за да го поддържа, докато расте със силата на Бог (Колосяни 2:18-19).
Именно сектантството в Коринт подтикна Павел да пише за Господната вечеря. Те не успяха да разпознаят Тялото Христово, като по този начин отрекоха празника на Съединението и Причастието.
1 Коринтяни 1:10-13
10 Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.
11 Защото някои от домашните на Хлоя ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
12 Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз — Аполосов; А аз — Кифов; А пък аз — Христов.
13 Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?
Разчупването на хляба е символ и на нашата съкрушеност да се поддържаме и назидаваме един друг. Като ядем един и същ хляб, ние провъзгласяваме, че сме едно с Христос и един с друг. Провъзгласяването на единството трябва да бъде последвано от поведението на единството. Сектантството противоречи на тази прокламация. Всеки вярващ е парче хляб, носещо благодат, която е символ на Христос в нас. Сектантството предотвратява кръстосаното опрашване на благодатта. Няма раздаване на Хляба, тъй като Христос не се споделя, оставяйки Тялото разделено. Страшна последица от разделеното тяло е болест и преждевременна смърт. Аргументът на Павел е, че има само една трапеза. Има една трапеза за богатите и бедните, за евреите и езичниците, за мъжете и жените, младите и старите, женените и необвързаните и т.н. Разделения в Тялото никога не трябва да съществуват, защото разединението пречи на провъзгласяването на Христос.
Ефесяни 2:14-16
14 Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше,
15 като в плътта си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир,
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
Галатяни 3:28
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус.
Смъртта Му премахна всички различия. Когато участваме в трапезата с разделен манталитет, ние участваме недостойно, защото не различаваме Неговото Тяло и в резултат нямаме достъп до благодатта.
Седейки на две трапези
1 Коринтяни 10:18-21
18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво?
19 Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо?
20 Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните.
21 Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните.
Друг сериозен проблем на коринтяните беше, че те се присъединяваха към две различни трапези. В Стария завет яденето на левитските жертви правеше израилтяните участници в олтара. Участието в хляба и виното на Господната трапеза прави човека едно с Христос. Идолопоклонническите празници на езичниците включваха ядене и пиене на храната, принасяна на идолите. Въпреки че тези идоли не бяха „нищо“, тяхното намерение беше единство с демоните, които Христос ограби – Неговото разчупено Тяло беше показателно за тази победа.
Едната трапеза е символ на празнуването на демони, докато другата трапеза е символ на победата над демоните. Тази двойна система на поклонение демонстрира много ясен конфликт на интереси – празнуване на демони и след това победата над демоните и единството с демоните и единството с Христос. Причината за тази злоупотреба беше, че човекът не разпозна буквалното Тяло на Христос: смъртта на нашия Господ. Тази разделена вярност провокира Бог към ревност и води до болести и заболявания (1 Коринтяни 10:22).
Второзаконие 32:21-24
21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините.
23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.
24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.
Павел каза, че това не е Господната трапеза, а трапезата на коринтяните. Вярващите в днешно време също продължават да не правят разлика между обикновеното и ценното. Никога не е трапезата на пастора, нито трапезата на събранията. Никога не е трапезата на Неемия, който се хвалеше, че е събрал 150 евреи и владетели и тези от народите на своята трапеза. Всички тези трапези възвисяват естественото тяло. Трапезата на Господа не е трапезата на Адони-Везек, който покори седемдесет царе на градове под трапезата си и отряза палците и големите им пръсти на краката (Съдия 1:4-7), нито е трапезата на Езавел, която изби пророците и отсече нацията от Божия глас (3 Царе: 18-19). Нейната трапеза беше пълна с идолопоклонство, сексуална неморалност, контрол и манипулация и не се различава от трапезата на коринтската църква. И двете трапези бяха пълни с всякакъв вид демонична дейност.
Никога не трябва да участваме в Господната трапеза и в трапезата на демоните (1 Коринтяни 10:21). Такава двойна вярност е изключително опасна и явно недостойна за Господната вечеря.
Отказ на словото
1 Коринтяни 3:1
1 И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос.
Коринтяните бяха духовни бебета. Тяхната незрялост е резултат от съпротивата им срещу Божието Слово.
1 Петрово 2:2
2 пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,
Символично чашата е Новият завет в Неговата кръв (Матей 26:27-28; Марк 14:24; Лук 22:20). Този Нов завет е Словото, което е написано в сърцата ни (Еремия 31:31-34). Исус разкри, че „Плътта“ и „Кръвта“ се отнасят до Неговото животворно Слово, Хляба, който слезе от небето.
Йоан 6:54-56
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.
57 Както живият Татко Ме е пратил и Аз живея чрез Татко, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.
58 Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.
Словото е Самият Христос и чрез Него всичко е създадено. Това Слово стана плът и обитава сред нас и се споменава като въплъщение на Словото, пълно с благодат и истина (Йоан 1:1-14). В Откровението на Йоан за Христос, Той е облечен в дреха, напоена с кръв и е наречен „Божието Слово“ (Откровение 19:14). Животът произлиза от Него.
Йоан 6:63
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
Ако обичаме Христос, ще обичаме Неговото Слово. Символичният акт на Причастието изисква често да „ядем“ Словото. Ако не разпознаем жизнеността на Словото и не го ядем често, ще бъдем слаби, болни и ще умрем преждевременно.
Псалм 107:20
20 Изпраща словото Си и ги изцелява, и спасява живота им от рова.
Коринтската църква беше лишена от благодат, защото нямаха страст за Божието Слово. Божието слово е ключът към духовното израстване. Ако размишлявате върху него ден и нощ, то ще ви направи да преуспявате (Псалм 1:1-3, Исус Навин 1:8). Словото носи просветление и разбиране в Божиите пътища (Псалм 19:8; Псалм 119:104, 130). То осигурява ориентация и посока (Псалм 119:105). Словото носи изцеление и защита. То е нападателно и отбранително оръжие и в Божието всеоръжие е наречено Мечът на Духа. Тези, на които им липсва знание за Божието Слово, ще загинат (Осия 4:6, Псалм 119:92). Словото е вода, която пречиства вярващия (Ефесяни 5:26, Псалм 119:9, Йоан 15:3; Йоан 17:7). То е огън, който изгаря всичко, което не е от Бога. То е чук, който унищожава всяка пречка за освещение (Еремия 23:29). Живото Слово е двуостър меч, който разделя нещата на прътта от нещата на Духа (Евреи 4:12). Словото е огледало, което разкрива греха (Яков 1:23-25). Божието Слово е като дъжд, който назидава, насърчава и дава надежда на вярващия (Исая 55:10-11). То е мляко, което осигурява подхранване, мед за наслада, хляб за засищане на гладната ви душа и твърда храна за зрелия дух. Божието слово носи здраве на тялото ви и сила на костите ви (Притчи 3:8). Когато обявяваме Христос на трапезата, ние несъмнено обявяваме Неговото Слово.
Непростителност
2 Коринтяни 2:4-11
4 Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.
5 Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.
6 За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;
7 така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.
8 Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.
9 Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.
10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,
11 да не би сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.
Павел трябваше да увещае Църквата в Коринт да прости и възстанови човек, извършил кръвосмешение. Те все още имаха слабост в областта на прошката въпреки ученията му за Евхаристията. Следователно те тъжно не успяха да представят Христос. Участието без освобождаване на прошка се счита за недостойно участие. Когато гледаме символите, ние си спомняме за Неговата прошка и любов към нас. Чрез Неговата Кръв получихме изкупление и опрощение на греха (Ефесяни 1:7). Ако откажем да прощаваме на другите, тогава не сме успели да разпознаем Неговата смърт и любовта, която Той е дарил върху нас. Прошката е основна част от християнството. Ние прощаваме, както Той ни е простил (Колосяни 3:13). Ако не успеем да простим като Него, ние не отговаряме на условията за Неговата прошка. Освобождаването на прошката е жизненоважно за успешен молитвен живот, тъй като Господ не чува онези, които таят непростителност в сърцата си (Псалм 66:18). Това е неразделна част от истинското поклонение.
Забранено ни е да се покланяме, ако таим непростителност към някого (Матей 5:23-24). Прошката се счита за славно действие (Притчи 19:11) и доказателство за вашето провъзгласяване на Неговата трапеза. Без нея никога няма да получите божествена прошка (Лука 6:37) и ще бъдете считани за недостойни да участвате в Неговата трапеза.
Прошката никога не е по избор, а задължителна и е централният фокус на Евхаристията.