Глава 24 – Какво да кажем за Йов?

Толкова много християни търсят разбиране и утеха в историите за тръна на Павел и Йов. Трудно е да се проумее, че Исус и Неговата победа над греха, болестта, смъртта и дявола се пренебрегват, докато Йов и трънът на Павел са прегърнати и неразбрани. Този подход обяснява голяма част от причината за болестите в днешната църква.

Книгата на Йов не е наръчник за християнски живот. Историята на Йов не е предназначена да бъде модел за синовете и дъщерите на Бог, които са нови създания, ходещи в обещанията на Бог! Когато четем Йов, ние трябва да разберем някои от фундаменталните разлики между Йов и новозаветния вярващ християнин.

Като начало Йов нямаше завет с Бог. Йов очевидно е живял преди времето на Авраам и не се е радвал на  обещанията, които Бог е дал на Авраам. Например Бог беше сключил завет с Авраам и този завет включваше защита от неговите врагове.

След тези събития ГОСПОДНОТО слово беше към Аврам във видение и каза: Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти – извънредно голяма (Битие 15:1).

По подобен начин откриваме, че Божиите обещания под Закона на Мойсей също защитаваха Израел от техните врагове.

ГОСПОД ще предаде разбити пред теб враговете ти, които се надигат против теб; по един път ще излизат против теб, а по седем пътя ще бягат пред теб (Второзаконие 28:7).

Йов обаче беше изложен на враговете си и те бързо взеха или унищожиха всичко, което имаше. Няма доказателства за завет с Бог, който да установи защита. Като новородени вярващи, ние имаме по-добър завет, установен на по-добри обещания, и този завет включва изцеление и защита!

Но служението, което Христос е получил, е толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Посредник, е по-добър, тъй като е узаконен въз основа на по-добри обещания (Евреи 8:6).

Йов също нямаше познания за дявола. Той не знаеше, че дяволът е „богът на този свят“ (2 Коринтяни 4:4 KJV), „князът на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2), „крадецът“ (Йоан 10:10). ), и че целият свят беше под негово управление (1 Йоан 5:19, Лука 4:5-6). Йов имаше много ограничени познания и предположи, че проблемите му идват от Бог. Той дори обвини Бог, че го е наскърбявал по различни поводи.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен (Йов 6:4).

Това не звучи като човек, който е познавал своя Бог и е ходил в завет с Него! Дори Бог смъмри Йов, когато най-накрая му се яви.

Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза: Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание? (Йов 38:1-2)

Сега ние знаем много повече под Новия завет. Ние знаем, че нашата битка не е с Бог, а с „началствата“ и „властите“ и че ни е дадена вяра, за да угасим всички „огнени стрели на нечестивия“ (Ефесяни 6:12-16).

Йов имаше много ограничено познание за Бог. Самият той призна невежеството си в края на книгата:

Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда. Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел (Йов 42:5-6).

Няколко стиха по-рано Йов бе заявил собственото си невежество:

…И така, аз говорих това, което не разбирах – неща твърде чудни за мен, които не познавах (Йов 42:3).

Йов беше човек с ограничени познания. Той имаше ограничено познание за Бог и никакво за сатана. Под Новия завет ние имаме максималното откровение на Бог, по-голямо от откровението на Авраам, по-голямо от Мойсей и Закона. Имаме Исус, Бог в плът. И ние виждаме Божията воля разкрита напълно в Исус, когато Той обикаляше, правейки добро и изцелявайки всички, които бяха угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него (Деяния 10:38).

ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ЙОВ

Една от най-важните разлики между Йов и новозаветния вярващ е, че вярващият е ново създание, новородено от Божия Дух! Йов не е бил новороден, нито някой в Библията преди възкресението на Исус. По този начин те бяха ограничени до своята греховна природа и сетивно познание. Бог не можеше да се отнася към старозаветните светии така, както може да се отнася към нас. Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус (Ефесяни 2:10). Йов беше естествен човек без завет и ограничено познание.

Йов също така нямаше оръжия, с които да се бие с врага. Тъй като нямаше завет, той беше беззащитен. Въпреки това на нас ни е дадено името на Исус, силата на кръвта, изпълването със Святия Дух, скъпоценните Божии обещания, Божието въоръжение, даровете на Духа, ключовете на Царството, Словото на Бог, силата на вярата, която може да премести планини, Духът на силата, любовта и здравия ум, и ние сме благословени с всички благословения! Ние сме добре екипирани да преодолеем врага и всяка болест или разрушително дело, което той може да се опита да ни наложи.

Йов живееше в страх. Страхът е естественото състояние на падналото човечество. Вярата се превърна в страх, когато Адам и Ева съгрешиха. Йов се покланяше от страх, тъй като действително не знаеше на кого се покланяше.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи. Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда (Йов 3:25-26).

Това не е увереността на човек, който познава Бог и стои с вяра в завет!

И накрая, Йов нямаше ходатай. Дяволът имаше достъп до Бог чрез греха на Адам. Той можеше да обвинява мъжете и жените денем и нощем и така направи с Йов. Обаче, Исус победи греха, дявола и смъртта и седна от дясната страна на Бог и винаги живее, за да ходатайства за нас.

Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).

Йов беше благословен от Бог, защото беше почтен човек въпреки ограничените си познания, но не беше защитен със завет. Обвинителят имаше пълен достъп до Йов. Може да изглежда, че Бог е дал разрешение на дявола да атакува Йов заради неговите обвинения, но виждаме в книгата на Яков, че Бог не може да бъде изкушен със зло, нито Той изкушава никого.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава (Яков 1:13).

Каквото и да виждаме да се случва в книгата на Йов между Бог и дявола, ние знаем въз основа на откровението в Яков, че дяволът не е провокирал успешно Бог да изпита Йов или да го изкуши със зло. Сатана беше богът на този свят от момента, в който Адам съгреши, и той имаше пълен достъп до Йов. Бог благославяше Йов, но тъй като в живота на Йов нямаше завет и имаше ограничена вяра, врагът можеше да причини хаос. Божието благословение върху живота на Йов вероятно е накарало дявола да спре, но Бог не е позволил нищо в живота на Йов, което вече да не е било отприщено чрез греха на Адам.

Правдата на искрените ще ги избави… (Притчи 11:6).

Въпреки че Йов беше човек, който се страхуваше и обвиняваше Бог за проблемите си, в ограничените си познания той държеше на своята почтеност. Нямаше Закон, който да го осъжда за грях, така че в този смисъл той беше праведен. Имаше само враг, който искаше да го унищожи.

ЙОВ НЕ Е НАШИЯ ПРИМЕР

Йов не е пример за нашия християнски опит, нито пример за завета, който имаме чрез кръвта на Исус. Нашият завет включва изцеление. Йов каза: „ГОСПОД даде и ГОСПОД взе“ (Йов 1:21). Но Бог не е казал това. Исус каза: „Крадецът влиза само, за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно!“ (Йоан 10:10). За съжаление мнозина избират невежите думи на Йов, вместо думите на откровение на Исус.

Историята на Йов не е показателна за отношенията на Бог с нас под Новия завет. Те не са сравними по никакъв начин. Йов живееше с най-ограничено разбиране за Бог. Цялото истинско разбиране трябва да започне с Исус, а не с Йов. Страданията на Йов разкриват силата на невежеството и страха, позволяващи страдание и загуба. Много християни допускат страдание и страх в живота си, защото не познават истинската природа на Бог и силата на Неговия завет.

Сатана е победен враг и ни е дадена власт над него. Трябва да му се противопоставим и той ще избяга.

И така, покорете се на Бога. Противете се на дявола и той ще избяга от вас (Яков 4:7 KJV).

Сатана вече няма достъп до Бог, за да ни обвинява. Исус е нашият Адвокат и Ходатай. Вместо да се идентифицирате с Йов и да се утешавате от него в страданието си, защо не погледнете към Исус, който умря, за да ви даде победата? Трябва да гледаме към Исус за освобождение, власт, вяра и изцеление!

Нищо от човешкото страдание, освен преследване за нашата вяра, не беше оставено настрани от кръста. Исус пое целия грях, болест и страдание върху Себе Си и след това даде на църквата власт над всичко това. Проблемите в света не са от Бог. Проблемът е, че църквата е научена, че ние сме обикновени пионки и че Бог дирижира страданието ни по някаква мистериозна причина. Това е най-голямата лъжа, изговаряна някога от врага, и това е още една причина защо има толкова много болест в тялото на Христос.