Глава 5 - Нови гледни точки чрез апостолското

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Нови гледни точки и наблягания чрез апостолската реформация

Тук се разглеждат само няколко гледни точки. Темата ще изисква отделна книга. Моля, вижте нашата безплатна ABC УЧЕБНА ПРОГРАМА на нашия уебсайт: www.abcministries.co.za.

Кръщение в Святия Дух

Петдесятните вярваха, че първоначалното доказателство за кръщението в Святия Дух е говоренето на други езици. Това стана целта с досадно чакане и сплашване да се говори на езици. Харизматиците бяха по-снизходителни. Те вярваха в набор от преживявания. Пророците се фокусираха върху пророчеството.

Апостолската гледна точка:

Деяния 1:8

8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолският сезон не отрича петдесятните, харизматичните и пророческите преживявания. Набляга се на допълнителни неща.

Сигурният знак за кръщението е мъченичеството (свидетелство) в смисъл на себеотрицание. Святия Дух вдъхновява себеотричането.

Прегледайте „САМООТРИЧАНЕ“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ.

Гръцката дума за „сила“ в Деяния 1:8 е дунамис. Един от нейните нюанси е изграждането на династия. Това се вижда след Петдесетница в Деяния 2, когато Църквата демонстрира силни семейства около културата на Деяния 2:42.

Допълнителният нюанс на дунамис е превъзходството на душата. Човек, кръстен в Святия Дух, показва характера на Бог (плодът на Духа). Славата е Святият Дух върху вярващите (Исая 60), което прави вярващите да тежат по характер, почтеност и вярност.

Символично тълкувание

Символизмът е използването на един обект за представяне на друг, който е по същество различен от него, но имат определени общи черти. Подобно е на иконата на вашия работен екран, която се отваря в по-голяма картина. Символите включват сравнения, метафори, притчи и алегории.

Символичният метод на тълкуване е методът, при който тълкуването на писанията се определя от тълкуването на символа. Прилага се тази стара поговорка: „Когато ясният смисъл не дава здрав смисъл, тогава потърсете друг смисъл“.

Този сезон на реформация обхваща както буквални, така и символични гледни точки в тълкуването на писанията. Старозаветните разкази се нуждаят от символично тълкуване, за да бъдат уместни в наши дни. Основният принцип в символичното тълкуване е, че то трябва да сочи и прославя Христос, без да прави компромис с христоцентричния принцип.

Йоан 6:53

53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Йоан 6:66

66 Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

Една от причините много от Неговите ученици да се върнат назад е, че не разбираха символичния език. Всеки обикновен човек би изтълкувал изискването на Исус като канибализъм вместо като заветна връзка.

Насоки за символично тълкуване:

Функционална връзка

Трябва да има черти, общи и за двете.

Контекстна връзка

Тъй като един обект може да символизира повече от едно нещо, контекстът трябва да бъде изследван, за да се определи какво символизира, например лъвът може да символизира сатана, Исус или побеждаващия вярващ.

Библейска връзка

Тъй като Библията тълкува своите собствени символи, писанията трябва да се изследват, за да се определи тълкуването на символа. Същият символ използван ли е другаде в Библията?

Културна връзка

Символът трябва да се тълкува в неговия културен контекст.

Езикова връзка

Тълкувайте символа на езика, на който е предаден.

Символна връзка

Ако разглежданите стихове имат буквален смисъл, тогава символичното тълкуване е валидно, ако контекстуалните писания предполагат това или Библията използва обекта като общ символ.

Валидност на символичното тълкуване:

Исус предаваше тайни със символи.

Матей 13:10-17

10 Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. 14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15 Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Тайните на Небесното царство са скрити в символи и са предназначени изключително за Неговите ученици.

Разбирането и тълкуването на символичната комуникация е дар.

11 …Защото на вас е дадено да знаете тайните…

„Зная“ означава да разбирам.

„Дадено“ – да се даде като подарък.

Дадено е на учениците:

11 …на вас е дадено…

Исус призна две групи: Вас и тях. „Вас“ се отнася за учениците. „Тях“ се отнася до множеството, които не бяха Негови ученици. Символичното тълкуване беше дар, даден на учениците да познават и разбират тайните на Царството.

11 …а на тях не е дадено.

Исус потвърждава, че дарът не се дава на тези, които не са ученици. Твърде много хора в Църквата имат символична дислексия и презират символизма.

Дава се на онези, които ценят откровението и тайните:

12 Защото, който има…

Думата „има“ е гръцката дума ехо (G2192) и означава да имаш, да притежаваш, да държиш здраво, да носиш като дреха, да поемеш собственост.

(Гръцкия лексикон на Тайер).

Означава да притежаваш като нещо ценно. Които ценят благодатта и откровението – ще им се даде повече.

12 …а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Който не цени благодатта и откровението, ще стане по-тъп. Откровението (просветлението) се основава на стойността, която индивидът му придава. Учениците получиха разбиране на тайните, защото го ценяха. Тяхното откровение щеше да се увеличи, докато го преследваха. Множеството нямаше разбиране за тайните, защото придаваше по-голяма стойност на рибата и хляба, отколкото на Словото. Поради затъпяването на сърцата им те щяха да чуят притчите и да не разберат какво означават. Всеки път, когато чуеха, им се отнемаше повече, така че те се влошаваха до по-голяма слепота и глухота.

Даваното количество се основава на капацитета:

Марк 4:23-25

23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Думата „слушам“ произлиза от гръцката дума акоуо (G191), която също означава да разбирам.

(Изчерпателния конкорданс на Стронг).

Марк 4:23-25 (AMP)

23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша, нека схваща и разбира.

24 И Той им каза: Внимавайте какво слушате. Мярката [на размишление и изучаване], която давате [на истината, която чувате], ще бъде мярката [на добродетелта и знанието], която се връща при вас — и повече [освен това] ще бъде дадено на вас, които чувате.

25 защото на този, който има, ще се даде повече; и от този, който няма нищо, дори това, което има, ще бъде отнето [със сила].

На онези, които създават капацитет чрез изучаване и размишляване след слушане на Словото, ще бъдат дадени повече откровение и знание. Този, който не създаде капацитет, дори ще загуби това, което знае.

Дава се на тези, които отговарят на Божието време:

Матей 13:17

17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Пророците от древността желаеха и ценяха откровението, но времето не беше подходящо за тях да получат това, което учениците получаваха.

УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ABC (достъпна на www.abcministries.co.za) се занимава широко със символично тълкуване, дори тълкуване на новозаветните разкази символично. Разказите в Новия завет, например мъжът с изсъхналата ръка (Лука 6) или прегърбената жена (Лука 13) имат повече от историческо и буквално значение. Когато се разглеждат символично, пророческите реалности се разплитат.

Откровение

Няма ново откровение ща се отнася до допълнение към канона на Писанието. Откровението се отнася до думи от Господ, разбиране и осветяване на това, което вече е написано.

Притчи 29:18

18 Където няма видение, народът се покварява.

Притчи 29:18 (NKJ)

18 Където няма откровение, хората отхвърлят ограниченията.

Видение = откровение = слово (послание) от Господ.

Има сезони на недостиг на Божиите послания:

1 Царе 3:1

1 И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.

1 Царе 3:1 (NKJ)

1 Тогава момчето Самуил служеше на Господа пред Илий. И словото на ГОСПОДА беше рядко в онези дни; нямаше широко разпространено откровение.

Нашето разбиране за откровението днес трябва да обхваща следните реалности:

Откровението е равно на продължаващото да излиза Слово. То е ремата.

Матей 4:4

4 А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“

Истинското откровение е достъпно от устата на Бог. Продължаващото да излиза слово носи живот. Духовната смърт е резултат от отсъствието на продължаващото да излиза слово. Това означава, че Бог продължава да говори. Неговото говорене днес не добавя към канона на Писанието, а подчертава това, което Той е говорил, за да ни доведе до праведно привеждане в съответствие с Неговите цели.

Откровението е равно на настоящата истина.

2 Петрово 1:12

12 Затова винаги ще бъда готов да ви напомням за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега имате пред вас.

Откровението е това, което Духът казва на църквите сега.

Откровение 2:29

29 Който има ухо, нека слуша какво казва Духът на църквите!

Откровението е разбиране на времената.

1 Летописи 12:32

32 От синовете на Исахар, мъже разумни да познават времената и да знаят какво трябваше да прави Израил: началниците им бяха двеста и всичките им братя действаха по тяхна заповед.

Лука 12:54-56

54 Каза още на множествата: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали; и така става. 55 И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега; и става. 56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да прецените, а това време как не знаете да прецените?

Откровението е нещо ново.

Исая 42:9

9 Предишното, ето дойде; и Аз оповестявам ново – преди да изникне, ви го казвам.

Исая 48:6-7

6 Ти чу – виж сега всичко това! И вие, няма ли да изповядате това? Отсега ти известявам нови неща и скрити, които не си знаел.

7 Те бяха създадени сега, а не отдавна, и преди този ден не си чувал за тях, за да не кажеш: Ето, знаех ги.

Първият път Бог каза на Мойсей да удари канарата, за да получи вода. Вторият път Бог поиска от Мойсей да говори на канарата. Въпреки това, Мойсей повтори миналото действие на удряне на канарата, като не успя да разпознае новото изискване на Бог в новия сезон. Това действие, което Бог нарече неверие, лиши Мойсей от влизането в обещаната земя.

Изход 17:6

6 Ето, Аз ще застана пред теб там на канарата в Хорив, а ти удари канарата, и от нея ще излезе вода, за да пие народът. И Мойсей направи така пред очите на израилевите старейшини.

Числа 20:7-12

7 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и говорете на канарата пред очите им, и тя ще даде водата си. Така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка му. 9 И Мойсей взе жезъла, който беше пред ГОСПОДА, както Той му заповяда. 10 И Мойсей и Аарон свикаха събранието пред канарата и той им каза: Чуйте сега вие, бунтовници! Ще ви извадим ли вода от тази канара? 11 И Мойсей вдигна ръката си и удари два пъти канарата с жезъла си. И потече много вода и обществото и добитъкът им пиха. 12 Но ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилевите синове, затова няма вие да въведете това общество в земята, която им давам.

Пророците на Илия видяха Елисей да излиза от Йордан с мантията на Илия. Вместо да преследват мантията, те тръгнаха да търсят тялото на Илия — миналото. Те не успяха да възприемат новия сезон на двоен дял върху Елисей. Разбирането на настоящите изисквания на Бог ще поддържа Църквата в покорство на Божия глас и в съответствие с Божиите цели.

Неразбирането на времената води до религиозно робство.

Лука 12:54-56

Йосия и фараон Нехао:

2 Летописи 35:20-25

Бог е източникът на цялото откровение.

Колосяни 2:2-3

2 за да се утешат сърцата им, като се свържат заедно в любов, за всички богатства на пълното проумяване, за познаването на тайната на Бога – Христос, 3 в когото са скрити всичките съкровища на мъдростта и на познанието.

Това е привилегия, дадена на всички вярващи.

Евреи 4:16

16 Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

2 Коринтяни 3:15-18

15 Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им, 16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. 17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. 18 А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

Йоан 10:27

27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.

Внимание в откровението.

Лука 3:2

2 при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово беше към Йоан, сина на Захария, в пустинята.

Йоан имаше Словото на Господ.

Йоан никога не използва Словото, което получи, за да изгради лично царство.

Йоан 3:30

30 Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам.

Как да получите достъп до откровението:

Прегледайте „РЕМА“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ.

Синовство

Петдесятните не учат за синовството. Харизматиците учеха за изявените синове – учение на Късния дъжд, че ще станете безсмъртни преди Христос да се завърне. Те поучаваха човешко синовство (Пастирското движение) — където синовете бяха контролирани. Движението нямаше стратегия за освобождаване и делегиране. Разколите бяха резултат от недоволни стареи.

Апостолското учи за синовството от гледна точка на зрелостта. Това е прогресивен растеж към съвършенство. Прославянето ще се случи при съвършенство (завършване), при завръщането на Христос. Разглеждат се два аспекта на синовството – човешко синовство и божествено синовство.

Човешкото синовство се занимава с взаимоотношението ви с водача на местната църква като духовен баща. Този модел е извлечен от Павел и Тимотей/Тит. Местната църква е изградена върху синовството, а не върху членството като в клуб. Човешкото синовство е платформа за израстване в божествено синовство.

Прегледайте „БОЖЕСТВЕНО СИНОВСТО“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ.

Бащи

„Баща“ на гръцки означава хранител. Това е основната функция на духовните бащи. Те се стремят да създадат синове, които да станат следващото поколение бащи, които ги надминават. Заветът между Илия и Елисей е ярък пример за този модел. Мехът баща-син е главното предаване на доктрината и изграждането между поколенията. Това не е емоционалният, сантиментален модел на плачене на рамото. Това се изпълнява от нечии биологични взаимоотношения, които се подчертават като много важни поддържащи системи през този сезон.

Прегледайте „БАЩИ“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ и моята книга „МЕХА БАЩА-СИН“.

Самоосвобождение

Освобождението от демони и куп други проблеми не се решават магически чрез молитва и полагане на ръце. Апостолският сезон набляга на личното освещение като средство за лична защита.

1 Йоан 5:18

18 Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; а роденият от Бога пази себе си и лукавият не го докосва.

Прегледайте „ПРОКЛЕТ“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ.

Господство

Апостолският сезон учи Божиите хора да „завземат, докато Той дойде“. Доктрината за грабването (изчезването на вярващите) не може да се примири с етоса на Царството. Посланието за господство е важна част от Апостолското движение. Божиите хора трябва „да управляват сред враговете си“. Тези врагове се премахват напълно само когато Исус идва — плевелите са унищожени и житото е събрано в Неговото царство (хамбари). Ние сме царе-свещеници, а не само свещеници. Ние сме свещеничество, състоящо се от първосвещеници, предназначени да управляват като управителите на Юда. Ключовете към господството са криптирани в притчите за Божието Царство.

Миграция

Изискването за миграция произлиза от Йоан 5.

Йоан 5:8

8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.

Характеристиките на изискването са:

Стани – променете позицията си

Вдигни постелката си — прекъсване на връзката

Ходи – променете местоположението си

През този сезон се решават ключови въпроси, свързани с преместването. Няколко са споменати по-долу.

Мигриране от:

* Проявления към Божия глас

* Изолация към взаимоотношения

* Дарбите към Дарителя

* Скитане към притежаване или заемане

* Абстрактна доктрина към динамичен опит

* Традиции към библейската точност

* Вход към финала

* Зависимост към автономия

* Робство към синовство

* Местно към глобално

* Моята воля към Неговата воля

* Новорождение към съвършенство

* Откровение към изпълнение

* Документално потвърждение към валидност на начина на живот

* Външен акцент към вътрешния процес.

Псалм 84:5 (NKJ)

5 Благословен е човекът, чиято сила е в Теб,

Чието сърце е насочено към пътешествие.

Изравняване

Изравняването елиминира контрола. Всички седим на една маса. Всички сме Божии синове.

Изход 26:2

2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя и широчината на всяка завеса – четири лакътя; всичките завеси да имат една мярка.

Откровение 21:16

16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на ширината му; и като измери града с тръстиката, той излезе дванадесет хиляди стадия. Дължината, ширината и височината му са еднакви.

Бог ще издигне същия вид църкви, които носят Неговия образ, по целия свят.

Изравняване на славата

Авакум 2:14

14 Защото земята ще бъде пълна с познаването на славата на ГОСПОДА, както водите покриват морето.

Водите покриват морето еднакво.

Захария 12:7

7 И ГОСПОД ще спаси първо юдовите шатри, за да не се издигне великолепието на Давидовия дом и великолепието на ерусалимските жители над Юда.

Всички автентични църкви ще отразяват характера и природата на Христос.

Изравняване на откровението (научено от Помазанието)

1 Йоан 2:27

27 А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, стои във вас и нямате нужда да ви учи някой; но както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, и вие стойте в Него, както ви е научило.

Евреи 8:11

11 И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават – от малък до голям между тях.

Същите истини (точна доктрина) ще бъдат поучавани по целия свят, защото един и същ Дух учи всички.

Изравняване на ресурсите

Деяния 2:44-47

44 И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45 и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

2 Коринтяни 8:14

14 А да има равенство, като вашето сегашно изобилие запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство.

Автентичните църкви ще споделят ресурси

Изравняване на достъпа до Христос

Ефесяни 3:6

6 А именно, че езичниците са сънаследници и са от същото тяло, и са съпричастници на (Неговото) обещание в Христос Исус чрез благовестието.

Галатяни 3:26-28

26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос,

27 понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.

28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус.

Скинията на Давид има само едно помещение – Пресвятото място.

Един въпрос, който се разглежда, е премахването на предразсъдъците, свързани с пола. Ние участваме в благодатта, а не в пола. Жените също са носители на благодат.

Изравняване на помазанието

Йоил 2:28-30

28 А след това ще излея Духа Си на всяка плът и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще сънуват сънища, юношите ви ще виждат видения.

29 Също и на слугите и на слугините ще излея Духа Си в онези дни.

30 И ще дам чудеса на небето и на земята – кръв и огън и стълбове дим.

Всички автентични църкви ще показват едно и също помазание.

Изравняване на зрялостта

Ефесяни 4:11-13

11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители

12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,

13 докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота.

Глобалната църква ще достигне съвършенство преди Христос да се върне.

Ефесяни 5:27

27 За да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна.

Изравняване на служението

Това е признаването на факта, че всеки в Тялото е служител на Христос.

Това води до унищожаване на разликата между духовенство и миряни.

Малахия 4:5-6

5 Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА.

6 И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им, за да не дойда и да поразя земята с проклятие.

Всеки автентичен вярващ е служител и част от Тялото Христово.

Изравняване на силите (слабите ще бъдат като Давид)

Захария 12:8

8 В онзи ден ГОСПОД ще защити ерусалимските жители; и препъващият се между тях ще бъде в онзи ден като Давид, а Давидовият дом – като Бога, като Ангела ГОСПОДЕН пред тях.

Всеки автентичен вярващ ще има издръжливостта и страстта на Давид.

Завършване

Лука 14:28-30

28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?

29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек започна да строи, но не можа да довърши.

Йоан 4:34

34 Исус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша (англ: „завърша“) Неговото дело.

Йоан 19:30

30 А Исус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

Деяния 20:24

24 Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Исус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

2 Тимотей 4:7

7 Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих.

Колосяни 4:17

17 И кажете на Архип: Внимавай в службата, която си приел от Господа – да я изпълниш!

Всяко поколение трябва да свърши работата, която му е възложена. Пречките пред завършването са повредени нагласи, нечестиви връзки, липса на вяра, бунт, плътско угаждане, несигурност, сантиментализъм и материализъм – да назовем само няколко.

Има вяра за напускане Египет и вяра за влизане в обещаната земя. Същите принципи важат и за нас днес. Има помазание за започване и помазание за завършване. Златното масло е символ на помазанието за завършване.

Захария 4:9

9 Ръцете на Зоровавел положиха основата на този дом и неговите ръце ще го завършат; и ще познаеш, че ГОСПОД на Войнствата ме е изпратил при вас.

Захария 4:12

12 И проговорих втори път и казах: Какви са двете маслинови клончета, които са до двете златни цеви и изпразват от себе си маслото като злато?

Проблемът с неуспешното завършване е илюстриран в разказа по-долу и накратко разглежда някои от факторите, свързани със завършването.

4 Царе 13:14-19

13 И Йоас легна при бащите си, а на престола му седна Еровоам. А Йоас беше погребан в Самария при израилевите царе.

14 А Елисей се разболя от болестта, от която умря. И израилевият цар слезе при него и плака над него, и каза: Татко мой! Татко мой! Колесница израилева и конница негова!

15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.

16 Тогава каза на израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:

17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И Елисей каза: Стреляй! И той стреля. И Елисей каза: Стрелата на ГОСПОДНОТО спасение и стрелата на спасението от арамейците! Така ще разбиеш арамейците в Афек, докато ги довършиш.

18 И каза: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на израилевия цар: Удряй в земята! И той удари три пъти и спря.

19 Тогава Божият човек му се разгневи и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш арамейците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще разбиеш арамейците.

Елисей пророкува, че Йоас ще удари сирийците само три пъти и няма да успее да ги унищожи, т.е. няма да успее да завърши.

Причини:

Сантиментализъм

14 …И израилевият цар слезе при него и плака над него, и каза: Татко мой! Татко мой! Колесница израилева и конница негова!

Йоас беше толкова обзет от мъка, че не успя да слуша внимателно какво казва пророкът.

Фокус върху миналото

Йоас видя болното състояние на Елисей и се съсредоточи върху заминаването на Илия с колесниците, мислейки, че Елисей щеше да си замине по същия начин. Това го отклони от това, което казваше Елисей.

Пристрастяване към водачеството

Йоас направи правилно първото действие, защото Елисей държеше ръката му. Когато Елисей махна ръката си, той сбърка.

С небесно мислене и без никаква земно добро

Елисей направи правилно действието нагоре, но действието надолу погрешно. Тези две действия символизират съответно небесното и земното измерение.

Липса на усърдие (апатия)

Йоас не показа усърдие, когато удари земята. Това беше половинчато съдействие на думите на пророка.

Автономия

От гледна точка на ABC ФОРУМА в Дърбан, Южна Африка, всяка местна църква се управлява от старейшина/баща, който отглежда и развива потомците на Бога (синове или дъщери). Има равномерно разгръщане на тези, които са узрели да създадат нови църкви. Изпращащата църква не се абонира за модел на задържане, а за модел на изпращане, така че изпращащата църква да не се превърне в мегацърква (с изключения). В крайна сметка изпращащата църква ражда много местни, автономни църкви със същия етос. Успехът на модела се определя от старейшината на изпращащата църква и неговата ангажираност и страст към Божиите цели. Изпратените хора се отнасят към изпращащия старейшина като към свой апостол и съставляват мрежа. Изпратената местна църква не е клон. Тя функционира автономно с доброволна отчетност и финансов ангажимент към изпращащия старейшина с техните десятъци и дарения.

Всяка автономна църква се управлява от старейшина/духовен баща, който издига потомци на Бог, за да улесни праведността, мира и радостта. Старейшината на местната църква е подчинен на духовния баща, който го е изпратил. Освен това всички старейшини на местните църкви идват редовно на събиранията на Градската църква за поучаване и предаване. Градската църква се управлява от градски старейшини, които дават духовен надзор на местните църкви в сътрудничество с апостола, който е създал местната църква.

Автономните църкви са самоуправляващи се, самоподдържащи се, саморазмножаващи се и самоотричащи се. Те строят други църкви преди своите. Те не са независими църкви, които не се чувстват отговорни към своите съседи. Те с нетърпение се свързват с други местни църкви в изпълнение на Псалм 133 и затварят службите си от време на време, за да подкрепят други църкви.

Автономните църкви трябва да произвеждат автономни вярващи. За да премине служението от амвона към хората, хората трябва да станат автономни.

Автономните вярващи знаят своята власт да се приближат до престола на благодатта, да използват името на Исус, да изпитват всичко, да победят сатана, света и плътта, да постигнат съвършенство, да гледат на Бог като на Баща, да ходатайстват и да се борят за вярата.

Прегледайте „ВЛАСТ“ в БИБЛЕЙСКИТЕ МНЕМОНИКИ.

Градската църква

Чудото на Божия град, слизащ от небето, е подравняването на Божието царуване на земята, както е на небето. Бог е избрал градове като центрове на гражданите за Божието управление и Неговото царство на праведност, мир и справедливост на земята. Божият народ, който съставлява Божия храм на земята, са граждани, установяващи реда на Божието царство на земята. Градската църква е определена от Бог да установи праведен модел на управление и управление на гражданите в градовете като основа за Божиите заветни нации. Това е налагането на Божията сила и власт, дадени на Исус Христос и всички Божии синове и дъщери за съставяне на Божието управление на Земята. Следователно градската църква е праведният инструмент за праведно управление и проспериращо социално-икономическо благополучие в ръцете на Бог. Става много важно да се навлезе по-дълбоко в разбирането на концепцията за градската църква, тъй като общностите и Божиите хора, управляващи в градовете като граждани на Царството, изложиха наяве реалността на политическите злоупотреби по-специално в рамките на фракционната партийна политика.

Още веднъж, Храмът на Бога е корпоративното Тяло на Христос с Христос, Който живее в него. Църквата в града е микрокосмосът на глобалната църква – точно копие на глобалната църква.

Единственото разделение или деноминация на Църквата в писанието е географско. Този един Град (Църквата) присъства в много градове – Градът в града. Божият град слезе или се приземи и трябва да бъде установен в много градове по света. Проявлението на Божия град в един град се нарича Градска църква.

Главата Исус може да се установи само върху Тялото Му (Евреи 10:5-7). За да бъде Църквата напълно функционална, Главата и Тялото трябва да бъдат свързани. Досега нашето разбиране за Църквата е локално и това доведе до несвързани местни църкви, които нямат отговорност една към друга. Така главата Исус не може да се приземи в града.

Храмът или градът се състои от всички вярващи в града. Той включва местни църкви, мрежи, братства, деноминации, движения на Царството и парацъркви.

Реалността на Храма трябва да се появи във всеки град в единството на Бог. Тялото Христово трябва да бъде видим храм във всеки град. Местната църква не може да покаже Христос напълно. Не е възможно всички вярващи в един град да бъдат събрани на едно място. Градската църква е събирането на представителна извадка от Тялото Христово в града. Частта се разглежда като цялото. Градското църковно събрание се състои от различни водачи на Царството с различни помазания и благодат, работещи заедно с гражданите на града за установяване на отговорни законодателни и надзорни структури. Това е подобно на Градския съвет, който отговаря за ежедневните операции и услуги в рамките на града.

Петкратните старейшини съставляват Съвета на старейшините за подкрепа, надзор и отчетност в рамките на града. Градските съвети на старейшините провеждали събирането си пред портите на градовете на заветните градски нации. Това било умишлено предназначено за безопасност, сигурност, стабилност и ред в градовете. Днес старейшините са напуснали портите на семейства, общности и нации. Това доведе до хаос, бунт и нестабилност в семействата, общностите и нациите.

Бог винаги ще изисква отчетност от Градската църква като Негов инструмент за управление на Царството и проспериращо социално-икономическо благополучие и състоянието на градовете като цяло.

Отсъствието на градските църкви пред портите на градовете и нациите е повлияно главно от партийната политика. Когато потисническите империи поставят водачите на Църквата като сътрудници в потискането на граждани, общности, хора и нации, онези, които осъждат империите, включват водачите на Църквата. Всъщност, когато на Църквата беше дадена възможност да осигури водачество по въпросите на управлението и развитието на градовете и нациите, те вместо това потискаха Божия народ.

(Извадка от ГРАДСКАТА ЦЪРКВА от д-р С.И. Говендър и М. Матомела).

Принципите на поставения човек

Всяка местна църква се управлява от старейшина или баща. Това произлиза от Числа 27:16-17.

Числа 27:16-17

16 ГОСПОД, Бог на духовете на всяка плът, нека постави над обществото мъж,

17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде ГОСПОДНОТО общество като овце, които нямат пастир.

Главният старейшина (старшия служител) е човек, поставен от Бог над събранието. Затова го наричаме „поставения човек“. В цялото Слово виждаме Бог да работи със Своя народ чрез човек. Бог се свързва с народа Си чрез Авраам, Исаак, Яков, Мойсей или Исус Навин. Той не се свързва с хората си чрез група.

Тимотей беше поставеният човек в църквата в Ефес, Тит в Крит, Яков в Ерусалим и Варнава в Антиохия.

По отношение на седемте църкви в книгата Откровение, Исус писа на ангела на всяка църква, напр.

Откровение 2:1

1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, който държи седемте звезди в дясната Си ръка, който ходи сред седемте златни светилника.

Той не писа на презвитерите, нито на дяконите. Той изисква отчетност от ангела на всяка църква. „Ангелът“ на гръцки е ангелос, което означава пратеник. Пратеникът на местната църква е поставеният човек.

Квалификации на поставения човек (моделът на Давид):

Назначен от Бога — „поставения човек“

1 Царе 16:12

И той изпрати и го доведоха. А той беше червенокос, с красиви очи и хубав на вид. И ГОСПОД каза: Стани, помажи го, защото е този.

Давид беше помазан с рог с масло от Самуил по нареждане на Господ. Има истински призив от Бог върху поставения човек.

Примери: Соломон (1 Летописи 28:5); Еремия (Еремия 1:5); Павел (Деяния 9:15)

Избран измежду братята си – „познатият човек“

Давид беше избран измежду своите братя. Поставеният човек не е чужденец. Той излиза от същия дом като братята си. Варнава, поставеният човек на Антиохия, идва от Ерусалим — както и членовете-основатели на Антиохия.

1 Царе 16:13; Второзаконие 17:15

Откровение за излизащото Слово – „човекът на хляба“

1 Царе 16:1

1 И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.

Давид идва от Витлеем, което означава дом на хляб. Хлябът е символ на Христос, Словото. Поставеният човек носи продължаващото да излиза Божие Слово.

„Изпратеният човек“

Давид беше изпратен човек — неговото помазание потвърди факта, че Бог го изпрати.

Псалм 78:70-72

Есей изпрати Давид (1 Царе 17:17).

Саул изпрати Давид (1 Царе 17:37).

Бог изпрати Мойсей (Изход 3:10; Изход 3:14).

Бог изпрати Гедеон (Съдии 6:14).

Бог изпрати Йоан (Йоан 1:6).

Бог изпрати Йосиф (Псалм 105:17).

Бог изпрати Еремия (Еремия 26:15).

Родоначалник на видението – „човекът с видението“

Желанието да построи дом за Бога беше в сърцето на Давид (2 Царе 7:1-5).

Сън, даден на Йосиф (Битие 37:5).

Неемия започва мисията за възстановяване (Неемия 2:5).

Езекия започва ремонт на Господния дом (2 Летописи 29:3).

Йосия започва ремонт на Господния дом (4 Царе 22:3-5).

Човек с опит (не новак) – „опитният човек“

Поставеният човек не е моментален водач. Давид се изправи срещу мечката, лъва, Голиат и Саул, преди да стане цар.

Мойсей беше в задната част на пустинята четиридесет години преди призива (Изход 3:1).

Павел трябваше да прекара известно време в Арабия (Галатяни 1:16-18).

Йосиф отиде от ямата до затвора, преди да стане национален водач.

Страст за Бог – „страстният човек“

Давид беше човек по Божието сърце. Той беше тласкан от страст за Бога (1 Царе 13:14).

Павел беше тласкан от непреодолима страст за Бога. (2 Коринтяни 5:14; Деяния 21:13; Деяния 20:24; Филипяни 1:21).

„Човекът-глас“

Поставеният човек има достъп до гласа на Бог по много по-ясен начин (2 Царе 5:19; 2 Царе 5:23-24).

Авраам имаше ясна гласова директива (Битие 12:1-3).

Павел имаше ясна гласова директива (Деяния 9:5-6).

Икономически принципи на царството

Икономическите принципи обхващат даването от любов и благодат като самата природа на Бог. Даването включва десятък, общи приноси, първи плодове, жертвено даване, както в случая с Македонската църква и даване на Мелхиседек — което е даване директно на носителя на благодатта. Даването е свидетелство за нечия любов и вярност и се разглежда в ABC 2 под СТРУКТУРА ВЪВ ВАШЕТО ДАВАНЕ.

Търговският принцип на света е купуване и продаване. На Църквата е сеене и жънене. Нашето даване, въпреки това, не трябва да бъде мотивирано от възвръщаемост, а от нашата любов към Христос.

Прегледайте „ДАВАНЕ“ и „ДЕСЯТЪК“ в БИБЛЕЙСИТЕ МНЕМОНИКИ.

Умствена трансформация

Прегледайте „НЕФУНКЦИОНАЛНАТА ЦЪРКВА“ в ABC 1.

Този сезон поставя изисквания за умствена трансформация и чистота. ДИСФУНКЦИОНАЛНАТА ЦЪРКВА в ABC 1 се занимава с промяната и събарянето на специфични нагласи. Тук са споменати някои нагласи:

Мистични, нелогични, нарцистични, подозрителни, зависими, неблагодарни, депресирани, лековерни, потиснически, негативни, религиозни, двулични, завистливи, отмъстителни и т.н.

Принципите на втория човек

„Вторият човек“ е работната сила в местната църква, която носи товара и видението на поставения човек. Тази група ускорява видението на поставения човек чрез тяхната вярна подкрепа и посвещение.

Принципите са извлечени от Йодая във (2 Летописи 23-24).

Прегледайте „Принципите на ВТОРИЯ ЧОВЕК“ — ABC 1, урок 15.

Почивка

Тъй като ние сме седнали с Христос в небесни места, Църквата е определена да действа от почивка или от третата стая – Пресвятото място.

Матей 11:28-30

28 Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. 29 Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. 30 Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

Девет принципа за почивка на душата са криптирани в символа на игото:

Изявеното присъствие на Бог
Унижение/смирение
Покорство/подчинение
Божие слово/гласа на Бога
Синовство
Любов
Благодат
Себеотрицание
Служене.

Това е обсъдено подробно в книгата ми „ПОЧИВКА В ДЕНЯ НА ОПАСНОСТИТЕ“.

Интимност с Бог

Посланията на тази реформация са интелектуално привлекателни. В същото време се набляга на личната преданост към Господ. Човек не трябва да прави компромис с личната молитва, поклонението, покаянието, подчинението, единството, жертвите, почтеността и общите събирания, тъй като всички те култивират изявеното Божие присъствие.

Прегледайте „ИЗЯВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ“ в ABC 2, уроци 19 и 20.

Горното са само част от въпросите, които се разглеждат в тази реформация. Моля, вижте ABC 1 и 2 за повече подробности или пишете на автора на нашия уебсайт: www.abcministries.co.za.

Църкви наблягащи на словото

Местната църква трябва да действа като библейско училище.

Глава четвърта <> Глава шеста