Глав 9 – Отношението на здраве и изцеление

Нашият живот е израз на нашите нагласи и очаквания. Начинът, по който подхождаме към живота и видението, което имаме за себе си, заобикалящата ни среда и целта ни на тази земя, са важни фактори за  здравето, което ще изпитаме.

ОТ СЪРЦЕТО

Защото каквито са мислите в душата му (англ.: „сърцето му“), такъв е и той… (Притчи 23:7).

От нашите сърца ние изразяваме вяра или страх, мир или раздор, прошка или горчивина, гняв или радост. Толкова голяма част от здравето ни е пряко свързана със състоянието на нашите сърца. Когато говоря за сърцето, имам предвид центъра на нашето същество, домът на нашата възприемана идентичност, цел, представа за себе си и личност.

Сърцето е съюзът на нашата душа и нашия дух. С душата си ние се свързваме със света около нас, а с духа си с Бога. Нашето сърце е мястото, където избираме дали ще живеем за плътта или за Божиите неща. Как виждаме себе си, как разбираме Бог и как се отнасяме към света около нас, всичко това произтича от нашите сърца.

Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота (Притчи 4:23).

Образа, който имаме за себе си в сърцата си, е мощен. Това е пророческа картина на бъдещето. Тези, които виждат себе си като болни или предразположени към болести, ще пожънат жътва от мислите на сърцата си. Тези, които виждат себе си като праведни, изцелени и ходещи в Божията благодат, ще имат напълно различно преживяване в живота. Образът, който носим в себе си, е семето на нашето настояще и бъдеще.

Болните често виждат себе си като болни, опитвайки се да оздравеят. Те могат да приемат болестта си като Божия воля по някаква мистериозна причина. Изцелените и здрави хора, които са изправени пред предизвикателствата на болестта, виждат себе си по различен начин. Те са изцелените, съпротивяващи се на болестта. Те виждат болестта като незаконен натрапник и избират да се съпротивляват. Мислите на сърцата им са напълно различни, както и резултатите.

Мислете за болестта като за отровна змия във вашия дом. Веднъж имах приятел, който намерил такава змия в хола си, под дивана. Първата му реакция не била да се моли и да пита Бог дали змията е Неговата воля. Отношението му изобщо не било повлияно от теологията. Змията представлявала реална опасност за него и семейството му, така че той я убил. Той не потърсил съвет. Не потърсил някой, който да се съгласи с него в молитва. Не си купил книга за змиите. Той убил змията. Нагласата на сърцето му нямала място за змии в къщата му. Било лесно решение.

Докато нямаме Божието отношение към болестта, ще бъдем възпрепятствани да притежаваме нашето изцеление. Ако вярваме, че болестта може да е от Бога, или просто е в семейството, или винаги се случва по това време на годината, или просто идва с възрастта, тогава ще се приспособим към змията. Много християни днес са позволили на света да ги оформи по своя образ и сме се научили да живеем със змийската болест.

БОЖИЯТА ВОЛЯ

И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римляни 12:2).

Божията воля е добра, благоугодна и съвършена. Тя не включва болест, немощ, загуба и страдание. За съжаление, светът се стреми двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата да ни съобрази със своя образ. Постоянно сме бомбардирани с идеята за болести, които имат сезони, болести, които идват с възрастта, болести, които са нормални в работния свят, болести, които са нормални, ако сте мъж или жена и т.н. Докато наистина не видим всички тези болести като змии ще се приспособим към тях и ще ги приемем.

Писмото на Яков говори за колебливите, които са непостоянни във всичките си пътища (Яков 1:8). Толкова много християни са колебливи и много дори не го осъзнават. От една страна те твърдят, че вярват в изцелението, но от друга страна непрекъснато говорят за болестта си, симптомите си, какво е казал лекарят и заявяват, че се надяват да бъдат излекувани, ако това е Неговата воля. Това е колебливост. Истинските мисли на сърцето се разкриват, когато говорим. Отношението на такива хора е примирение, а не вяра.

Вашата вяра ще следва вашия фокус! Ако се съсредоточите върху болестта и негативната изповед, ако размишлявате върху нея ден и нощ и ако говорите за нея често с всеки, който желае да слуша, вие разкривате какво има наистина в сърцето ви. Тялото ви няма друг избор, освен да приеме вашето отношение и страховете ви.

Какво представлява отношението на здраве и изцеление?

Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте [англ.: „мислете за тези неща“] (Филипяни 4:8).

Това е толкова силен стих и ключ към победата във всяка област от живота ни. Що се отнася до темата за здравето, не мога да се сетя за болест, която да е истинска, благородна, справедлива, чиста и прекрасна. Нито една болест не е достойна за моята похвала. И въпреки това много християни възхваляват страданията, които ги атакуват, като говорят за тях и непрекъснато размишляват върху тях. Това отношение няма да ви поддържа здрави.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите (Притчи 17:22).

Помнете, от сърцето произтичат проблемите на живота! Веселото сърце е като лекарство. С други думи, това е здраве за цялото ви същество. Обратното, разбитият дух, тъгата на сърцето, емоционалната травма и т.н. могат да имат обратен ефект.

Нашето отношение има много общо с нашето здраве. То създава среда на вяра или страх, надежда или отчаяние. Много пъти не страданието е проблемът, а по-скоро отношението, което позволява страданието и го подхранва. Подобно на Йов, мнозина могат да кажат:  „Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи“ (Йов 3:25).

Вашият фокус в живота ще бъде или положителен, или отрицателен. Този фокус създава отношение и това отношение може да позволи заболяване или да попречи на изцелението.

През 1978 г. съпругата ми получи тежки усложнения и кръвозагуба от бременност. Заведох я на лекар, който направи различни изследвания и прегледи. На следващия ден се върнах при лекаря за резултатите, докато жена ми си почиваше у дома в леглото. Лекарят ми показа резултатите от фонограмата на екрана и обяви: „Плодът е мъртъв“. Нещо дълбоко в мен извика: „Не!“ Поглеждайки назад сега, разбирам, че съм имал отношение на очакване, на живот и здраве. Това беше основополагаща мотивация, която беше „атакувана“ от прокламацията на лекаря. Ако отношението ми беше „каквото има да става, ще стане“ или някакъв друг пасивен подход към момента, се съмнявам, че щяхме да видим чудото, което се случи.

Когато се върнах вкъщи, жена ми попита какво е казал лекарят. Избрах да цитирам д-р Исус, а не лекаря, който току-що бях посетил. Казах й да си почива и всичко ще е наред. Имах нагласа за победа. Не исках да коригирам отношението си, за да се съобразя с обявяването на смъртта от лекаря. Духът на Бог беше раздвижен вътре и моето „Не“ не беше просто емоция, а декларация за това, което Духът беше съживил сърцето ми.

Понякога „не“ е най-силната дума, която Духът ще постави в сърцето ви. Не на страха, не на болестта, не на бедността, не на депресията и не на влиянието на света!

Синът ни Давид се роди с две седмици закъснение, но напълно здрав и нормален. Не се върнахме при лекаря, който посетихме първия път. Моето отношение не беше в съгласие с неговото. Моето виждане за детето ми беше живот, а не смърт.

Можете да имате тихо поведение, какъвто съм аз, но да сте агресивен в отношението си. Точно както не бихте оставили съзнателно някой да ограби дома ви, не трябва да позволявате на болестта да открадне живота ви. Начинът, по който виждаме нашата стойност за Бог, определя отношението. Начинът, по който разбираме нашата цел в живота, определя отношението. Начинът, по който ценим обещанията на Бог, нашето семейство и нашето бъдеще, определя отношението. Не е нужно да сте груби, за да имате отношение! Вие просто трябва да сте посветени да вярвате в Божието Слово и активно да Го преследвате. Здравето и дългия живот са Неговите дарове за вас. Какво е вашето отношение към Неговото снабдяване?

Едно от предимствата на работата ми в библейския колеж Карис е, че имам определено място за паркиране. Това е моето място за паркиране. Никой друг не трябва да паркира там. Когато пристигна на работа или на събитие и намеря нечия друга кола на моето място за паркиране, може да съм развълнуван. Известно е, че оставям бележка на предното стъкло на шофьора-нарушител.

Изцелението ви е „приписано“. Но може да се нуждаете от правилното отношение, за да не допуснете болестта в живота ви. Може да се наложи да напомните на тялото си и на врага, че не им е позволено да са на вашето място. Може да се наложи да станете агресивни. Изцелението ваше право ли е или не е? Определено е, като Божие дете!

МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ